Заплашвате ли децата си с глупости-с какво и защо?

Ние пък си имаме един Врабчо. Не е лош и страшен, но децата му си нямат достатъчно играчки и като види неприбрани играчки ги взима за своите врабченца. А е точно врабчо, защото много врабчета кацат на перваза ни и е реалистичен герой.

Полицая, съвсем невинно го използвах като го показах и казах, че ще ни вземе паричките за сладолед, ако не седне нормално в столчето и не си закопчае колана. Ми така де, истина си е  Тя пък взе че се уплаши, та после сума време обяснявах, как полицаите са добри.
Ама ще ви питам аз вас, ако истерично ви крещят в колата: "Искам всички други коли да не вървяяяяят, а ти да минеш на червеееееено"  лиготии без край 

Не го плаша нито с реални ,нито с нереални персонажи , но баба ми имаше този лош навик да плаши с чичкото в гардероба. Като се прибра таткото малкия го поведе да гони чичкото. Иди и обяснявай после , че няма никакъв чичко и на таткото и на детето!!!   

Никога не съм ги плашила с животни, чичковци, полицаи и др подобни. Веднъж в трамвая, по време на цялото ни пътуване, до нас бяха майка с детенце и баба, детето на възрастта на дъщеря ми. По време на пътуването се смрачи, бабата и майката не престанаха да плашат детето с мечката и не знам каквоси, дъщеря ми слуша, слуша, после ме попита - има ли мечка, е съответно аз трябваше да обяснявам, че няма, че те само плашат детето. Майката и бабата ме чуваха, какво обяснявам на дъщеря ми, но продължаваха да плашат детето с мечката, защото детенцето просто не можеше да застане мирно в препълнения трамвай.

Но практикувам заплашването, че няма да им позволя нещо, няма да получат нещо, отидат някъде или нещо такова, когато се налаг

Никога не бих причинила подобно нещо на детето си.
Спомням си, че като бях малка изобщо не исках да ям и така след няколко дена "гладна стачка" майка ми ме приклещва с една паница сирена попара, а баща ми застава на вратата с една хавлиена кърпа на главата и започва да буботи, че "хавлиения" идва. От тази случка / не е била единствена, но и не са прекалявали родителите ми/ и до ден днешен като посегна да си избърша ръцете или излизам от банята ми се свива на топка стомаха.

Плашех я по едно време с Баба Яга
Обаче тя не се трогваше изобщо и спрях.Сега я заплашвам,че ако не направи еди какво си,няма да и купя нещо което съм и обещала,или няма да отидем еди къде си...И така.

О, при нас не вървят такива- баби Яги, Торбаланчовци....няма представа какво значат.
Преди около 2 години незнам как беше решила, че баба Меца живее в недвижещия са по-голям асансьор във входа ни. Доста време ми отне да й обясня, че няма как баба Меца да е там (че трябава да са храни и да пие водичка, не може да стой затворена в асаньора), че тя ( и другите животни) са в гората или зоопарка.
Та вече от такива измислени фигури не се бои.

Дъщеря ми още е малка.Не използвам образи,за да сплашвам...
Понякога,когато се е развихрила навън й казвам че ще дойдат полицаите,за да й се скарат!
За съжаление често се намесват всякакви баби,лелки и не знам си още какви женици,които никога не сме виждали,използващи подобни на описаните методи за плашене на децата.Не си мълча!!!

Не си помагам с Торбалан и др. подобни герои 
Плаша я единствено с някаква санкция, но то не е голо плашене, защото става реалност, ако се наложи.
Но като цяло не обичам заплахите.

Всъщност да си призная - има последствия от плашенето с тропането.
Сега не иска да се качва в единия асансьор, защото тропа от време на време.

Не одобрявам плашенето, но признавам си от време на време прибягвам до този "метод", когато положението е извън всякакъв контрол и другите начини за овладяване на положението не са свършили работа. Не че и този действа...

Категорично не!Има други начини!
Не съм плашила и няма да я плаша! Психическото спокойствие на малките дечица е много важно. По-добре е да им се обяснява кое , защо и как трябва или не трябва да се прави. Плашенето дава отражения в по-късна възраст. Мисля, че достатъчно ужасия и насилие гледат по телевизията, та и ние родителите да ги плашим допълнително. Ние сме тези , които трябва да ги успокояваме, да им вдъхваме надежда за утрешния ден.

В никакъв случай не заплашвам.
Като беше малка дъщеря ми бабите на няколко пъти  се опитаха  да я  плашат с Торбалан,"лелята долу ще те чуе" "тихо ,че виж миксера бръмчи" и тем подобни  ...веднага им  забраних.Мисля ,че този начин на "възпитание",чрез страх не е никак полезен.
Синът ми категорично не познава метода на сплашване  ,много държа на това.

Ужасно ме дразни това плашене и мен и никога не бих прибягнала до такъв "метод", колкото и безсилна да се чувствам.

Против плашенето съм, но признавам, че ми се е случвало. Плашех сина ми със съседа отдолу, че ще дойде да го вземе да го погледа малко той, но нямаше ефект 

Като прочетох заглавието на темата и веднага се сетих за една случка отпреди 4-5дена: Пътуваме по магистралата и синът ми (на 3год) започва да се глези и пищи:"Махни ми коланаааааааа, махни гоооооооо" и аз какво - заплаших го с полицая 
Понеже никога не го плаша с нищо (много е чувствителен и емоционален, говори в съня си и изживява деня наново насън), той млъкна притеснен. След малко ме пита :"И като ме вземе няма да имам мама и татко ли?" Е, идваше ми да си забия шамар сама 
Започнах да обяснявам, че няма да го вземе, че полицаите помагат на хората и следят всички да карат колата не много бързо и да слагат колани, иначе взимат паричките на мама и тати, и така няма сладолед и играчки...защото децата не правят правилните неща като нямат колан, а родителите трябва да ги учат...И т.н. и т.н.
Каката преди година го беше стреснала, че има чичко в гардероба, още си спомня за него    Даже братовчедите му (гърчета) за да му "избият" страха влизаха в гардероба и викаха "Аз съм тук, няма никакъв чичкоС"   
Не одобрявам образите за сплашване, аз като малка всяка вечер имах страхотни кошмари и живеех в страхове, все още не спя на напълно тъмно - винаги има нощна лампа или в банята свети...
Не желая децата ми да живеят в страх от нещо или някой - обясненията вършат чудесна работа 
Снощи малките закъсняха да спят, от 22 бяхме в леглото и близо час бесняха...Към 23 малкият ме попита: "Мамо, ще ми прочетеш ли за Франклин?" Аз му казах, че съм много уморена и ме болят очичките, но утре ще му прочета 2книжки като си поспя добре. Той кимна разбиращо и легна. Аз много се умилих и му казах:"Знаеш ли, ти си много умно детенце, и добричко, и разбрано" А той, хитрецът, ми вика:"Да, така е! Лека нощ, мамо, почивай си"