Откъде се взеха тези побеснели бабки и дядовци...

Всичко е въпрос на възпитание и опира до човека.

Докато бях бременна имах случай възрастна жена да стане в препълнен трамвай и да ми направи място - даже ми се накара, че стоя права в трамвая, че при рязко спиране може да се ударя и т.н.
Седмица по-късно пътувам с трамвай 9, полупразен, но няма места за сядане, на спирката една баба с бастун, при качването изтряска бастуна в пода, че да чуем всички пътници. Естествено станах, стана и жената пред мен. Но тъй като бях вече с доволно голям корем се изправих малко по-бавно, знаете как е в трамвайте, движат се рязко. Бавното ми ставане ми спечели порой от ругатни и клетви...които не спряха, до като не слезе бабата Тя седна на моето място, даже й помагах да седне като я придържах. За капак ме удари по краката с бастуна си.

И аз имам единч чудесен спомен от една баба. Качвам се веднъж на рейса и виждам едно дребно бабче с патерици и торби, което не може да се качи. Стана ми жал и го нарамих барабар с торбите . Когато се качихме то видя празна седалка и за де би аз да я преваря и да седна, а аз слизах след една спирка и не ми се седеше, такъв ми шматна с патерицата в ребрата, не знам откъде тази сила. Реброто ми е леко пукнато и до ден днешен ме боли при застудяване. То е верно, че простотията не е възрастова привилегия, но досега не бяха ми пукали ребро или каквото и да било друго , особено когато искам да помогна.

Възрастните хора като цяло са подложени на мизерия и се чувстват излъгани. Опитвам се да се поставя на тяхно място за дългогодишните надежди за  по-добър живот, а сега казват, че по зле не е било. Не искам да си представям и не искам  да бъда на тяхно място и да продължавам да се надявам, а след 20-30 години живота тук да е същия или по-зле.
Мисля, че не само доходите са определящи, дори да получават добра пенсия, ще имат ли достатъчно добри условия на живот и възможности, така както живееят туристите, които идват тук. Те са щастливи, усмихнати, любезни, защото живеят в успешно общество и са част от него. Тук липсва грижа за елементарни неща като дупки по улиците, боклук, нови пътища, а какво остава за другите допълнителни ценности. Да не говорим, че храната е прекалено скъпа за нашия стандарт. Не може да избираш между храна и услуги, а гладният човек е много ядосан. Тъжно е, но все по-често чувам предимно възрастни хора, които са щастливи, че идват избори, заради храната, която ще получат. Тази мизерия не е само сред възрастните хора, а се наблюдава като цяло. Колкото и да си възпитан, все пак си част от обществото и онова, което се случва там влияе на всеки един от нас. 

Запис и аз против побеснели бабки и дядовци...

И още една неколкократно повторила се случка: бременна съм и дото доста явно. Качвам се на превозно средсвто. Млад човек ми прави място. Наблизо стои възрастна жена, но в доста добър вид- на токчета ,с прическа и грим.Аз съм с чехли заради подутите крака. Старата дама отправя такива думи към мен и този, който ми е направил място, че искам да запуша ушите на бъдещото ми дете. НТа мен ми е ясно, че са озлобени и аз имам баба, дядо и свеки - пенсионери. И аз съм озлобена, когато ми бавят по 3-4 месеца болничните , както се е случвало, а и майчинските и с бебе караме на фотосинтеза. Но си преглъщам горчилката, а може би там ми е грещката Колко по- лесно е да напсувам или прасна някой в рейса и всичко ще ми мине, а така ли трябва?

Права си, за съжаление, то и на младите отсега им избиват нервите. Стрес, задръствания, безработица, безхаберие и жестокост. Млади хора убиват други млади хора по улиците...

А побеснели бабички винаги е имало, не е свързано  с ниските им пенсии. Преди години им бяха високи, а те пак са се бутали и предреждали. Нагли и безкомпромисни са, но аз вече не съм толкова наивна и им отвръщам със същото. Не ги е срам....!  И аз съм чакала бременна на опашки и съм се возила права в маршрутка и даже пред АГ кабинета са ме предреждали. Но стига съм търпяла, сега когато става дума за детето ми никакви компромиси не правя и нека дойдат да ми кажат да им отстъпя ред или седалка, само да дойдат.....

Хаха, темата ме подсети какво ни се случи вчера. Прибираме се с колата, мъж ми кара, аз и дребната отзад. Завивайки към нашата пряка виждаме познат, който си е паркирал и се е запътил към магазина. Инстинктивно мъж ми му свирна леко и той се обърна. Паркирахме и ние и се заприказвахме. В същото време една бабка с бастун отваря врата на мъж ми и започва да му вика "Кво ми свириш бе? Не виждаш ли, че съм с бастун?" Той й обясни, че е свирнал на момчето, с което говорим, нашия познат го потвърди.
Тя обаче по гръб не пада, видя че ни се е развикала без причина и запя друга песен, пак с нагъл тон "Кво си се разбибиткал?"
Мъж ми затвори врата, вдигна прозореца и продължихме разговора. Бабето видя, че не й обърнахме внимание и си замина.
Дъщеря ми, свидетел на всичко това, после ме пита защо бабата се е държала лошо с нас. Е, обясних й, ама ми стана адски смешно.
Иначе и на мен бременна в 9-тия месец не са ми ставали. Лятото, аз 80 кг, трябва да си абсолютно сляп, за да не видиш, и една бабка ми вика "Ама аз не ви видях!" като преди това подобаващо ме е избутала да седне.
И в рейс, аз съм седнала, малката на 2 години, спи в мен, отделно държа голяяяяяяма чанта, и друга бабка директно ми заявява "Момиче, да вземеш да станеш, че ме болят краката!" А тя порядъчно натоварена с торби и чанти, се прибира от пазар.
Е тогава какъв скандал отнесе от останалите пътници, аз просто онемях и не можах да реагирам.
Интересно ми е само, ние като одъртеем, дали и нас така ще ни оправдават младите? Защото все си мисля, че техните младини са били маааалко по-леки. Може и да бъркам, но така си мисля.

Да, и аз това исках да кажа - че трябва да остареем достойно и е жалко да допуснем старостта и проблемите да ни изпълнят с ожесточение към всичко младо, бодро и усмихнато около нас. А за съжаление това се случва често. Съжалявам, че провокирах нападки у някои съфорумки, които решиха, че съм изпълнена с омраза и ожесточение към възрастните и едва ли не съм готова да ги газя по пътя си. Не ми беше това идеята, но както и да е. )) Момичета, не се давайте на агресията. Щем не щем някой ден ще остареем, нека се превърнем в готини бабчета, които има какво да кажат на младите, но ще го кажат с усмивка и чувство за хумор. ))

Спрете се вече с тези бабки и дядковци, че и погребалните агенции вече почнаха да пускат рекламни теми тук. 

Що пък мен никога не са ме вбесявали възрастен и пешеходец досега дагоева? 

)) Минзухар, браво на теб. Мен пък ме кефят пешеходци, които като им спра на зебрата, ми махат с ръка )) Много са учудени, че им правя път, явно рядко им се случва.

Не се случва рядко, явно попадаш на възпитани пешеходци:).

И аз махвам винаги с ръка, ама на мен ми спират и извън зебрата
Ох, усещам доста злоба/ах, тази форумска злоба, знаете я всички/ в мненията на някои от вас. Та, не се учудвам, ако сте отнесли по някоя патерица

Оооо, напротив, напротив!
Винаги кимам с благодарност, когато ми дадат път на зебра. А ако случайно зад волана е жена (случвало ми се е 2-3 пъти в живота, факт!), ми иде да и разцелувам гумите направо!  

Добре де, аз се чудя на тези бабки и дядовци, които се тъпчат в градския транспорт в най-пиковите часове и то всеки ден...що лятото не си седят вкъщи на сянка, а зимата на по-топло, ами трамбоват нагоре-надолу из София по цял ден. Ходят да си мерят кръвното по 2 пъти на ден. Аз поне бях свидетел на такъв разговор между две бабки. Едната питаше другата къде отива и тя: "Ох, хапнах малко сиренце и отивам да ми измерят кръвната захар".