Никога не съм вярвала, че това ще ми се случи

Не, не мога и не искам да го махна, вече съм взела решение.
Аз пък направо настърхвам като си помисля, че бих могла да го махна.
После никога няма да си го простя. Това значи да убия себе си.
Не, не искам да го махам. Точка по въпроса.

Защо някой трябва да я упреква за това ,че е решила да отгледа още едно дете?Мислите ли ,че тя не го е премисляла сигурно хиляди  пъти.Ще и бъде трудно,адски трудно.И тя го знае.За такова решение се иска сила и мъжество ,каквито повечето мъже в Бг не притежават.
Успех,Kermich!Ти ще се справиш!

Да са ти живи и здрави дечицата,много ти се възхищавам за смелоста да оставиш второто детенце за добро ще е бъди сигурна,ще се справиш.Успех   

Не мисля, че някой я упреква тук. В крайна сметка, каквото и да си говорим, тя самата ще си гледа децата, не ние.

Аз, лично просто споделям мнение, че ако има възможност нещо в живота да се направи по-леко, да се помисли върху него. Упрек няма. Не може и да има, защото все пак не знаем какво е истинското положение на когото и да било.

Може таткото да залипсва, като фигура, но да има пък един куп други помощници наоколо.

Аз не съм от тези и затова съм от по-черногледите  , но пак пиша без никаква и идея за упрек в случая 

Съжалявам за това,което ти се е случило.И при мен първия ми съпруг си вдигна гълъбите след 8 години като ми заяви,че не бил готов за семеен живот,/смях в залата/а сина ни беше на 7-първи клас.Той бе доста по голям от мен,та и аз не бях подготвена за подобна глупост.Беше замесена жена-неговата шефка,не можеше да си признае -затова ме упрекваше и обиждаше за какво ли не.Този свят  е пълен с нещастници като тях.На теб ти пожелавам успех,каквото и да решиш.
И се радвай ,че си се отървала от тази измет.
Успех!!!!!!

Абе хора ,не ,че защитавам мъжете ,но все пак един баща едва ли ще хукне така без причина и ще се отрече от кръвта си. ако всичко е вървяло нормално.
А и такава защита не теза ,която в тази ситуация е абсурдна ми мирише по скоро на нещо чуждо ,но не от мъжка страна.Дано не съм права

Благодаря ви за хубавите думи! 
Имах нужда да чуя, че ще се справя. 

Не, не си права. Детето си е негово и той прекрасно го знае това.

Много по-отговорна и зряла си от него! Евала за смелостта да отгледаш сама децата си! 

Аз не прочетох, че е съвсем сама ?  Може да има семейство зад себе си, почти всички деца около мен се отглеждат от баби, дядовци, лели, че и чичовци -кой когато може, въпреки, че татковците са при тях. Аз подкрепям напълно правото на жената да решава САМА дали дали роди дете, но да даваш съвети от този род особенно на човек който не познаваш е абсолютно безотговорно.  Вероятно аз самата не бих го задържала, но това е много лично решение и трябва да се взема напълно осъзнато с последиците. Относно доходите , повечето жени /а и мъже/имат наистина ниски доходи, но има и доста жени с професии които могат да си издържат децата. И какво щеше да стане, ако детето беше родено -да го остави ли? Грубо е да нападате жената- съмнявал ли се дали е от него, ако е така да го каже като мъж, да иска днк, има се ред. Може да не съм права ама на мен ми се струва, че има нещо от рода на, ....мила само теб обичам, с нея съм само заради детето-още малко да порастне , тя не ме разбира, спим в различни стаи---а бременна е ,ама не от мен--това си е класика Затова, обещанието си е обещание, а договора с добър адвокат. Вече няма таван на издръжката, ако има добри доходи се консултирай със специалист заради децата 

Лека безпроблемна бременност, сила и късмет

Мацка,няма таван за издръжка,но и няма закони ,като хората ,които да ти я осигурят,ако не искаш да я сдадеш.Моят "татко",нито една не ми е платил ,поне откакто започнах да разбирам,а повярвай ми възможности има и то големи.
Аз лично подкрепям изцяло желанието на жената да взима сама решение от такъв аспект,все пак съм жена,нво в случая ми се струва,че тя е под въздействие на други емоции и не осъзнава,че този ангажимент ,който поема е много тежък и трудно ще се справи в бъдеше.На мъжа си не трябва да разчита и не трябва да се надява на него,ако реши само да отдгледа децата си,защото очи,които не се вижда се забравят.
Ако има финансова възможност иу подкрепа от близки,ще й е по -лесно,но децата си искат двама родители и рано или късно щего осъзнаят,както се случи с мен,но нищо не мога да направя.
Каквото и да решиш,ти желая успех и дано се случи нещо,което да върне живота ти братно

Браво, че имаш куража и силите. Желая ти Бог да те пази и теб и децата ти. И ще ви пази, бъди сигурна. Ще се справиш, абсолютно убедена съм в това. Знаеш с какво се захващаш, може да ти трудно, но може и да не е. Всичко е много относително. А колкото до мъжа, въобще не ме учудва подобно държание. Лошото е че в един момент може да си прищрака и това е. Но това е защото не им се е късало от месото и на са чувствали как расте живота в теб, и как трепериш над него. Женския инстинкт е нещо невероятно. Да, може да са имали и предистория, проблеми някакви, но те са навсякъде.
Успех и се пази, не се отчайвай!

Да, децата имат нужда от баща, затова едно дете се създава от двама. Но пък понякога живота се стича по друг начин. Един ден може да се намери човек който да се грижи за тях като такъв, може и да не се намери, но това не значи че тези деца не могат да живеят пълноценно или нещо подобно. Всичко в този живот е много относително. Всичко добро на авторката. Успех!

последен пост по темата: мацка аз неслучайно съм написала АЗ в поста. жената да си решава, тя чете мнения и си прави сама изводите, дали смяташ че мога аз да я накарам да махне детето?мхм, я па ти!

Има един милион причини един мъж да се отрече от "кръвта си" и само няколко от тях са "нещо чуждо" в повечето случаи е егоизъм, незаинтересованост, безотговорност, а и е доста по - лесно да си хванеш чукалата и да си живеш живота като си го диктуваш сам отоколкото да се ангажираш с жена с дете и бебе.
По темата: Мило момиче това ново бебе е било катализатор за съпругат ти. Отговорностите са му дошли в повечко, но не смятам че сега за теб е важно да анализираш случилото се - няма смисъл, от тук нататък каквото и да ти се случи няма сила на земята която да изтрие от съзнанието ти болката от чувството на изоставеност и отхвърленост. Ще мине време и ще се притъпи болката - дори след време да му простиш - пак ще остане нещо в теб което да ти е като обица на ухото. Разбирам, че в момента си с разбити хормони и истината е че не разсъждаваш много правилно.
Налага ти се - Ще отгледаш сама детенцето си, което на 4 години - това е факт /живо и здраво да ти е - да те радва и изпълва дните ти с гордост/, но ти си решила да играеш ролята и на мъченица и страдалница - ще отгледаш и още едно дете - вероятно пак сама - защото колкото и да ти обесняват сега свекърите, че са на твоя страна и ще ти  помагат - ще им мине - ще мине време и ще ги завърти животът на друга посока - може да им се появят още внуци и да трябва тях да гледат и помагат и теб ще оставят - това е нормално. Ти имаш ли идея колко много уморява ролята на мъченица, а знаеш ли колко много изхабява. Писа че си обещала да осигуриш на детето си сумати неща - ами ако си изхабена, уморена и изстискана от проблеми и финансова притеснена /това за издръжката от 200 лв не го взимай на вътре - това също ще е от ден до пладне - в 99% от всичкини тук е така/, не само че няма да можеш да осигуриш спокойствие, любов и т.н. на децата си ами ще ги измъчиш и тях. Смяташ ли че е редно да подлагаш голямото си детенце на това? Заслужава ли го? Далеч съм от мисълта, че като си с едно дете ще е песен, но е една идея по-леко и по-бързо ще си стъпиш на краката, за да имаш сили да организираш животът си на ново и да дадеш любов, спокойствие, сигурност и стабилност на детето ти.
Никой тук не би могал да ти каже какво да правиш и как е редно да постъпиш, НО аз смятам че е добре да седнеш да поговориш спокойно и открито с близките си - с хората които си сигурна че ще са до теб и са готови да ти помагат - позволи на тях да ти дадат съвет и ги послушай  , понякога отстрани нещата се виждат доста по-ясно и по-трезво   , вярвам че никой от тях не ти мисли лошото и ще ти дадат най-правилните решения и в крайна сметка направи най-доброто за себе си и детето си.
Каквото и решение да вземеш - няма да ти е лесно да го изпълниш и да го отстояваш - желая ти много разум, трезв поглед над ситуацията и безкрайно много сили