Ревнувате ли децата си?

Признавам си, че малко ревнувам, да

Първо от таткото, защото още като бебе на него му се радваше като се върне от работа, както никога на мен. Аз бях по-скоро обслужващ персонал, а таткото любимият родител, по простата причина, че отсъстваше ежедневно.

Сега разбира се, пак иска повече да играе на разни игри с него "по мъжки", а виж като опре до това кой ще му чете - това винаги съм аз

А и от баба му малко (баба свеки и то ), защото цяло лято е при нея и като се върне седмица-две ми вика "бабо"...

Какво да се прави, човешко е, не се притеснявай 

Аз не че ревнувам, а по-скоро се нервирам на свекито, която все иска да изкара, че Моето бебе обича повече нея пред моята майка или мъжа й, пред моя баща. Като отидем у тях и тя все държи бебка с гръб към мен и вика "към кого гледаш, към тати ли?". тогава се вбесявам... но да си призная - в началото я ревнувах от всеки, на когото малкото ми цветенце се усмихва. После обаче осъзнах, че е егоистично да я мисля за своя собственост и трябва само мен да гледа и обича. Ако заслужа то тя ще ме обича най-много от всички. А и кръвта вода не става - майката си е майка!

От таткото не я ревнувам, а напротив. Той е вечно уморен и не си играе много със сина ни. Така че, когато това се случи - сина ни му показва цялата си любов, дори го целува по устата. Много е емоционален и любвеобвилен. Аз така съм научила, да е нежен и гальовен и усмихнат.

Обаче това, че е любвеобвилен в последните няколко дни ми прави лоша услуга. Имаме една съседка, която много му се радва. Тя ми помага понякога в разходките с двете бебета, защото аз сама не мога да ги изведа. Та тази моя съседка е малко нечистоплътна, често мирише на пот, имам чувството, че не си мие зъбите и има залепени очила с лепило Це 200  Грях ми на душата, обаче когато той я види грейва като слънце и се хвърля в обятията й, като щедро я целува навсякъде. Сърцето ми се свива на топка. Не ми е приятно да я целува, може и да е ревност, не съм се замисляла, но най-вече е неприязън към нечистоплътното й тяло. Не ми е приятно сина ми да се мляска с нея. 

Друг такъв момент имаше, когато свекървата и сестрата на мъжа ми му се радваха, когато той беше още малко бебе. Те и двете са винаги с червило и го целуваха по ръчичките. Точно след минути същите тези ръчички му бяха в устата. Не се ли усещат, че това е най-нехигиеничния начин да изразиш любовта си. Не се стърпях и им направих и на двете тънък намек, че не ми е приятно.

А той /пу/ да не му е уроки е толкова сладък, че всички си умират да го мляскат. Аз не бих си позволила никога да целувам чужди деца. Какво им става на тези хора? Да си целуват техните деца. Мойта комшийка например се държи много грубо с нейните деца, никога не съм я видяла да ги прегръща, поощрява, гали, целува или каквото и да било. Затова съм учудена как така изведнъж, като види моя син става усмихната и добра?