Твърде рано???????

  • 4 692
  • 72
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 171
Не си никак малка, за да имаш дете...., а и ако ти и бащата на детето го искате, тогава няма какво да го мислиш. За реакцията на родителите мога да кажа, че в първият момент може и да "изтръпнат"...но ще видиш след това, колко много ще се радват, че ще стават баба и дядо Hug А относно реакцията на приятелите ти, за тях пък въобще не трябва да ти пука какво ще кажат...Живота си е твой и ти сама си решаваш как ще си го живееш.
Лека и безпроблемна бременност ти пожелавам и да имаш много здраво   ylinfant smile3504

# 31
  • Мнения: 1 840
Живеем си заедно и самостоятелно,не живея с родителите ми от 2 години,имаме и двамата стабилни работи,той е военен ,а аз работя в едно офисче и водя документация,искаме детето,таткото ме подкрепя на 100%,на седмото небе е от радост и щастие,вече мисли имена Laughing и не ми дава дамската си чанта да нося,че била тежка  Laughing,благодаря Ви,наистина ми помогнахте със вашите съвети  smile3525 smile3525

Ох, миличката, много сте сладки!!!  Hug Щом бебето е желано, какво повече може да иска човек?! Предстои ти най-хубавото нещо, което може да преживее една жена, най-голямото щастие. Такива трепетни моменти - с нищо друго не може да се сравнят. Щом и двамата си го искате бебчето, какво значение има какво мисли който и да било на този свят. Не се тревожи как ще реагират вашите - дори и да не се зарадват много в първия момент, като свикнат с мисълта, със сигурност ще бъдат много щастливи - от опит ти казвам. Имам съученички, които станаха родители на 16-17 годишна възраст. И какво - отгледаха си децата и сега са млади родители на пораснали деца. Смятам, че е съвсем нормално човек да роди първото си дете на двайсет и няколко години. Аз самата съм на 33 и вече не ми се гледат малки деца, радвам се, че направих това, когато бях по-млада. Сега се чувствам някак амортизирана и уморена. Лично според мен предимствата да родиш децата си, докато си по-млад, са по-големи, отколкото след 30-годишна възраст. Не че е лошо и след 30, но когато човек е по-млад, по-лесно се справя с нещата.

# 32
  • Мнения: 571
И аз бях на 21 и честно казано не се чувствах готова. сега съм на 29 и чакам второ. Няма нищо общо с първото.
Сега съм много по-зряла и решението е много по-осъзнато...
Не го пиша за да те разубедя-напротив. Всичко е много индивидуално. Ако ти се чувстваш готова за майка и сте стабилна двойка, която си е избрала пътя в живота,
не се съобразявай с мнението на никой. Ако не е така все още имаш избор. Успех  Hug

# 33
  • Мнения: 111
Честити ти две чертички . Лека и безпроблемна бременност и здраво бебче на финала  Hug

# 34
  • Мнения: 721
миличка щом и двамата го желаете какво те притеснява.казваш че сте самостоятелни, какво значение има какво мислят другите.това е най хубавото нещо което ми се е случвало.радвай се.аз родих първото си дете на 21, а второто на 22.сега съм една млада(що годе)мама с две пораснали деца.честито.пожелавам ти лека бременност и най прекрасното живо и здраво бебче на света.

# 35
  • Мнения: 227
Аз също забременях на 21 .. и бяхме страшно щастливи, когато нау4ихме.. сега съм на 23, а дъщеря ми е на 1,8 годинки... супер е, но е също и много отговорно..
Успех и сладко бебенце ти желая!   bouquet

# 36
  • Мнения: 299
Тези притеснения ги имат много жени и са нормални според мен. Но така е с всяка промяна , а тази е най-хубавата в живота.   Hug

# 37
  • Мнения: 617
На 19г родих първото, на 21 второто и сега на 29 живот и здраве ще родя третото.Ранното майчинство си има доста предимства.А щом се обичате изобщо не би трябвало да се замисляш дали е рано или не.
Едира, с теб сме ''мърсували" по едно и също време , а?! Joy

# 38
  • Мнения: 126
ЧЕСТИТО EFPПОЖЕЛАВАМ ТИ ЛЕКА И МЕКА БРЕМЕННОСТ!!!!ВАЖНО Е ЧЕ БЕБЕТО Е ЖЕЛАНО ОТ ДВАМАТА А ДРУГИТЕ ИМАТ ЛИ ИЗБОР ЩЕ СВИКВАТ Wink

# 39
  • Мнения: 163
Живеем си заедно и самостоятелно,не живея с родителите ми от 2 години,имаме и двамата стабилни работи,той е военен ,а аз работя в едно офисче и водя документация,искаме детето,таткото ме подкрепя на 100%,на седмото небе е от радост и щастие,вече мисли имена Laughing и не ми дава дамската си чанта да нося,че била тежка  Laughing,благодаря Ви,наистина ми помогнахте със вашите съвети  smile3525 smile3525
Ей мацко я се наслаждавайте с мъжът ти на бремеността ти и не слушай никой незнам само как расъждава така леля ти ,че като родиш ще си провалиш живота

# 40
  • Мнения: 1 740
Щом и двамата го желаете ,място за притеснение няма.
Лека бременност и най- сладкото бебче на финала.

# 41
  • Мнения: 1 043
Аз също забеменях на 21 г. В началото мислите ми бяха много объркани. Животът ми все още не беше подреден- бях студентка, а мъжът ми работеше.
Детето не беше планувана, но и двамата бяхме убедени, че сме срещнали точния човек в точното време. Това е най- важното за мен- да се "усещате"  двамата на една вълна, а то явно е така  Peace

П.С. Постепенно всичко се нареди. Аз започнах работа, малкият- ясла.
Към момента не мога да си представя живота по друг начин. Съпругът ми и синът ми са най- хубавото нещо, което са ми са случвали някога.

Желая ти лека бременност  Hug

# 42
  • Мнения: 139
Раничко е, да. Но ако е обмислено, желано от двама Ви и се подкрепяте един друг, дай Ви Боже късмет и здраво бебенце.

# 43
  • Мнения: 593
Ей мацко я се наслаждавайте с мъжът ти на бремеността ти и не слушай никой незнам само как расъждава така леля ти ,че като родиш ще си провалиш живота

Мда...
Истината е, че когато родиш, ще се чудиш как си живяла досега без това малко човече!  newsm32

# 44
  • Мнения: 2 563
Ех, само искане да стигаше. Аз бих си помислила хубаво дали мога да понеса цялата отговорност, включително финансова, и дали мога да имам доверие на мъжа до себе си. Форумът е пълен с "забременях на 20, две деца по-късно той не пипва нищо у дома, пие, живеем със свекървата". Сега му е времето да мислиш, а не след второто, както момичето от съседната тема.

Общи условия

Активация на акаунт