за кърмата и секциото - аз родих секцио на обяд, дадоха ми да кърмя на следващия ден сутринта. И аз се притеснявах за кърмата, първо имах само капки коластра (което е нормално), но се усещаше, че бебка суче и това ме стимулира. Питах акушерките за това кога тръгва кърмата при секцио, да нямам проблем, но те бяха така любезни да ми обяснят, че няма връзка със секциото и че след отделяне на плацентата започва процеса по образуване на кърмата и няма значение дали сте раждали естествено или с операция!
А този слух, че след секцио е трудно или невъзможно да се кърми е роден по-скоро от мами, които си търсят оправдание за да не кърмят
Та, в крайна сметка, на следващата нощ, както имах само капки коластра, в 2 часа през нощта се събудих от адски болки в гърдите, бяха станали като огромни буци и тогава започна голямото цедене, давах кърма в отделението, защото имах в изобилие...За сравнение - мамите от стаята раждаха нормално, изцеждаха се след кърмене и първите дни успяваха да изцедят 30-40 гр. кърма. Аз бях секцио, изцеждах малко преди кърмене, защото гърдите ми бяха като плондири, зърната плоски и бебка не можеше да засуче вече. Изцеждах и след като тя се нахрани и общо първите дни до 100 гр, а от третия ден нататък - около 150 до 200 гр. Бях се побъркала с постоянното цедене, но основната мисъл тук е че кърмата не зависи от това как сте родили Дано не съм ви оттегчила
За малките каки и батковци - може би е индивидуално...Аз още от първите месеци говоря на Симона, че имам бебе в корема, то сега е много малко, ще порастне и лятото леля доктор ще го извади. После тя ще му дава нейните дрешки, които са й малки, ще ходим заедно на разходка, мама ще го кърми, ще го преобличаме и т.н...Основното, на което наблягам е да й обясня, че и тя ще бъде много щастлива да си има другарче за винаги, да си играят заедно...Питах я дали иска братче или сестриче, отговора бе - "И братче и сестриче", а когато разбрахме, че ще бъде сестриче, тя каза - "Не, мамо, икам и баче и сетиче"... Сега, когато корема е ясно видим, сякаш вече е свикнала с мисълта, слага си ръчичката на корема ми понякога и казва: "Ето тук мърда сега бебето", 1-2 пъти му пя песни, и така...много са ми милички тези моменти. Наскоро каза, че иска вече да излиза бебето и да ходим заедно на разходка, а тя да бута количката. Казах и, че още лятото не е дошло и бебето не е порастнало достатъчно, за да излезе. (Горкичката ми тя, покрай мен и тя вкъщи седи и няма кой да я изведе на разходка) Като си спомня миналите 2 лета по цял ден кръстосвахме улиците, по цял ден в морската - там ядене, пиене, спане, преобличане...ех, дано да ни се получи пак, с две деца не знам до колко ще се справям в началото
Стеф, мерси за линка за слинговете, че смятам да се сдобия с един в скоро време, от тези с халките ще да е
Недин, честито за хубавите новини, все такива да чуваме
Обаче относно мерките по ехограф, аз не им се доверявам нещо Пример: Ден преди да родя ме преглеждаха с ехограф, Симона излезе 3,300. Роди се 3,700...Втория пример е обратен: На братовчед ми детенцето не се хранело добре и го следяха редовно за размерите. Седмица преди термин предизвикаха раждане, защото плацентата остаряла. На последния ехограф преди раждане бебето излиза 3,000, а се роди 2,400. Мисълта ми е да не се впечатлявате толкова от размерите, защото винаги има отклонения...
Айде, лека нощ и приятни сънища (пиша много тихичко, да не ви събудя)