Има ли спортистки между нас?

Аз съм тренирала художествена гимнастика като много малка и после плуване в училищния отбор.Голям потенциал имахме ,ама в тоз убития град-къде ти да се развиваш...

на  6 години започнах с акробатика   и с това се занимавах доста години, ама после прекъснах с тоя спорт. да ме пита човек що. след това започнах с киокушин, ама с тоя спорт се занимавах не толкова дълго /около 3 години/.  след това две години ходих на аеробика и спрях. пак да ме пита човек що. накрая вече преди да дойда тук  само на фитнес ходих. а пък откакто съм в Англия се занимавам с познатия ни на всички тук спорт - тичане след дете, припкане по цял ден нагоре-надолу и така....

ще ме скъсаш ей голяма скица си. да, наистина така беше по отношение на спортните училища. мен поне не са ме спирали от каквито и да е тренировки. поне сме тренирали за здраве дето се вика

Ама що бе Хонди така значииии 
аз пък го завърших това прословуто спортно, ама ей ме на, бъбреците още ми щтракат / от време на време 

И аз се вклю4вам на хорото    (10 години) . А преди това имам и 4 години баскетбол в у4или6ния отбор.
Определено много ми липсват народните танци.

Аз пък съм от семейство на майстори на спорта и още от малка си имах мечта да стана гимнастичка и да видя на живо Нешка Робева;)
Да ама майка ми и баща ми имаха други планове, те искаха да ходя на уроци по английски и рисуване, защото спорта съм можело да го тренирам и пред блока  ( скачах на ластик по 4-5 часа без да спра)
На 6 години дойде една лелка по физическо и започна да ни кара да правим мост и шпагати. Аз без да загрявам се метнах веднага, че се похвалих че мога да скачам и на батут;)
Дадоха ми една бележка , да я разпишат майка ми и баща ми че са съгласни да ме вземат в отбора и ще ме приемат веднага в Локомотив Горна Оряховица ( там живеехме по тва време)
Аз естествено, нали се сещате - разписах ги нашите и двамата и се явих на първата тренировка....боже как ми туптеше сърцето от вълнение, никога няма да го забравя.
Тренировките бяха всеки божи ден. Вървях по 2 км в едната посока пеша и сама , за да стигна до залата. Как не ме е откраднал някой не знам, защото по това време от Търновско много крадяха малки деца.
Дойде време за състезанието. Аз лъжа че съм на английски, хващам си цвичките в торбичката и дим да ме няма. По едно време докато съм на гредата, точно ще правя странично колело и скок, и гледам....баща ми на първия ред седи и се хили...как са ме изхващали е друга тема, но важното е че минах тънко;) Оставиха ме да си тренирам, но по английски ме изпитваха всяка вечер

После се преместих към локомотив Добруджа. Там хванах първото злато на едно републиканско и ме пратиха на европейско обаче майка ми не ме пусна, защото трябваше да кандидатствам в езиковата.
След това до 17 г все си потренирах в отбора на езиковата, но по слабо и това беше.

Абе Гери не те знам в кое Торонто живееш, но в моето си има всяка Сряда народни танци по 1.5ч вече цяла година. 

Ако отидеш на страничката на българите в Торонто, поглени на календар там има инфо за репетициите къде се провеждат.  http://www.bulway.ca/

Е не сме на ниво концерти, но определено е голямо удоволствие да видиш толкова много хора събрани заедно и тропат хорца. А и си е супер кардио:))

Ами аз започнах с художественета гимнастика, после минах на лека атлетика, и накрая дзлги години латино американси танци и точно преди едно състезание счупих краче и.....това беше моята сериозна спортна кариера, иначе сега фитнес, и тенис на корт.

Знам го, мила. Знам го.
Но не е така лесно. От Мисисага ми отнема 2 4аса в задръстването да стигна до там. В забързаното ежедневие просто не мога да си помисля за такива преживявания. Сядам в къщи, пускам си стари видеокасети от концерти и си сму4а пръстите от яд.
Ина4е се запознах с групата. Тропнахме хорца една събота на парти в църквата. Голям кеф!

о, ква теми4ка  ми аз не съм спортувала в буквалният смисъл на думата, но нали съм дете на изкуството, та калси4ески балет играх дълги години, такъв кеф беше, сега не пропускам постановки, по4ти де.