краят на кърменето - депресия, радост, празнота или друго

Със сина ми определено беше облекчение.  Сега мисля, че ще се чувствам разтоварена, но със сигурност ще изпитвам и носталгични чувства, още повече, че не планирам други деца и това ще ми бъде първото и последното кърмене в живота... 

Със сина ми процеса беше съвсем плавен и следвайки българската схема на захранване ни беше останало само едно кърмене вечер и като пропуснахме 3 дни и това беше .... не съм го изживявала драматично, просто беше ....естествено  .....на 9 и 1/2 мес.
Сега съм на друг акъл  и кърмя доста повече и ако се спира рязко кърменето сигур ще се депресирам - ще ми липсват хормончетата  . Но оставам нещата в нейните ръце, така да се каже  и се надявам да се кърмим по-дългичко.
Наистина като знаеш, че е за последно е по-свидно някак си.

С баткото - донякъде облекчение (защото бях почнала да цедя и да дохранвам и много бързо ми писна така),но едновременно с това и доста мъчно ми беше,защото определено исках да го кърмя.Спомням си,че няколко пъти седмици след като бях спряла да го кърмя,съм му давала гърдата ей така,като много плаче и притихваше веднага и ми беше много гадно,че не можех да го кърмя (тогава бях убедена,че не мога,защото и майка ми не е можела).
Сега не знам как ще е - ако  всичко протече плавно и беба постепенно се откаже сама,ще съм хем щастлива,че съм успяла и че тя е вече пораснала  и готова сама да прекрати,хем ще ми е много-много мъчно по същата причина като на Зъхи - защото е твърде невероятно да имам още едно дете (макар че искам) и това ще ми е последното кърмене.

първия път с почти некърменото ми бебе беше тъга, голяма тъга
облекчение - не, цедих се още 3 месеца, за да й давам, а цеденето е по-неприятно от кърменето
а тя се отби благодарение на многото "ценни" съвети, които получавах

май не усетих нищо особено..  и това беше голяма изненада за мен 
кърмихме се 3 години и в един момент спряхме, какво толкова 

Почувствах се като нов човек!

кърмих Ния 14 месеца...оставих я сама да си се отбие...всичко стана постепенно...накрая ни беше останало само обедното кърмене, преди заспиването...честно да си призная, бях се поизнервила, защото тя вече не сучеше истински, а само, колкото да заспи или да се успокои...тъкмо си мислех да прекратя "насилствено" и тя се отказа сама....от една страна почувствах облекчение, от друга ми беше странно да не кърмя вече и някакси ми липсваше...но за кратко...чак празнота или депресия не съм изпитвала...лошото беше, че докато кърмех си бях докарала килограмите от гимназията/50/. като спрях, точно за 3 седмици качих 8 кг ...сега съм ги посвалила, но борбата продължава:)

И аз станах нов човек, като спрях да кърмя.
То си беше като мъчение за мен.

Едната ми гърда беше със запушени каналчета. В смисъл, излизаше кърма, но на капчици, а не на струйки. Така си беше през 4-те месеца, през които кърмех. Трябваше да се цедя и беше много трудно.
Изцедената кърма давах с шише, а като свикна с шишето се дърпаше и не искаше да суче от другата гърда. Почнах и нея да изцеждам и постепенно кърмата ми намаля и спря. 

На мен постепенно ми спря кърмата и рязко отбиване нямаше . Почувсвах нещо  като успокоение  донякъде... , защото като хранех изкуствено виждах колко е изяла.  Ама ми беше и малко мъчно да си призная....  , защото Дариа до последно си сучеше с голям кеф....., макра ,че последните дни кърмех един път на 24-30 часа 

Със синът ми беше облекчение примесено с малко тъга. Растяха му зъби и хапеше ухасно- захапе и затръска глава както куче като захапе мръвка и се опитва да отхапе от нея. Освен това не ми се беше регулирала кърмата и все запушени канали, буци, цедене- от къде да знам че можело и да не се цедя. Тъгата идваше от това, че за шест месеца ми беше станало като навик. След един месец направо си ме беше яд, че съм спряла да го кърмя. Започнаха проблемите с алергиите в момента в който спрях да кърмя и пак поради липса на информация не знаех, че може да се възстанови лактацията. Уф как ме е яд сега - две години и половина ходене по мъките с тези алергии.
Това ме мотивира да кърмя дъщеря ми поне до годинка. Чувството с нея е съвсем различно. Сега ми доставя удоволствие. Не знам как ще се лиша от това удоволствие но хващам признаци на готовност да се отбие малката ми Буба. Няма да ми е мъчно защото ще знам, че успяхме поне да минем критичните периоди и си спестих поне за сега алергичните истории.
Баси колко изписах- извинете.

Вина изпитвах, че не съм се справила След едномесечно ходене по мъките последва насилствено отбиване и спиране на кърмата с пристягане. Все още изпитвам вина!

На мен ми се наложи да спра, когато беше на 3 месеца.

 Чувствах се ужасно, но НЕ заради себе си, а заради него, защото беше свикнал и не искаше въобще да пие от шише.

Обаче това не е критерий, защото сега се чувствам ужасно, когато го преместих сам в другата стая на друго легло, а както и като го оставих един на свекървата да го гледа. Т.е явно още ми е трудно да свикна с такива промени. Ама ми минаве, де.

На петия ден, откакто го хранех с адаптирано вече си казвах, че това е "чисто хранене", не знам защо, но този израз ми изплува в главата.

Аз си мислех, че съм от тези, на които кърменето им е лесно, и някак си им се отдава, но сега като са минали два месеца, ми се струва, че е бил кошмарен период. И определно се чувствам нов човек!

Въпреки това не съжалявам, че съм кърмила три месеца.

Смесени чувства. 
Много ми харесваше, после ми дотежа, чудех се какво да сторя, нали бил двустранен процес, обаче аз сдадох багажа, рано-рано, та започнах постепенно да намалявам кърменията, бебе не бе много настоятелна, отбихме се успешно и се почувствах облекчена. Мая бе на 1,2г. Срамота. Сега я гушкам и се чудя колко щеше да е приятно да се кърмим. Започна да ми рови в пазвата, с друга идея разбира се (интересни са й дрехите ми, цицкодържателите, изследва ми бельото обстойно, иска да го облича ). Обаче мен ми е носталгично.
Аз по принцип не знам какво точно искам, но честото кърмене ме тормозеше, исках да съм по-свободна. Като претегля нещата, добре ни е така. Нормално е да изпитвам тъга по нещо толкова съкровено и интимно, като кърмачеството...

OFF - Лентичката ти е просто супер! 

Такава носталгия ме обхвана(отбих я преди седмица,защото пих антибиотик) !
Сега се опитвам отново,но на малката дунда й беше достатъчно да забрави изобщо какво беше това.
Определено усещам празнина и ужасно ми липсва кърменето(с нетърпение очаквам другото сукалче...... ).

Нищо кой знае колко особено не почуствах - стана си съвсем естествено и за двама ни  . Да отбележа обаче, че кърменето не ми не беше съпроводено с проблеми и неприятни емоции, като изключим може би диетата заради алергията на Мартин, но и с нея лесно свикнах.

изпитах от всичко по малко

при следващия опит може би ще съм по-подготвена и ще се справя по-добре,въпреки ,че и това,което успях да постигна не е малко и съм доволна

Определено ми липсва кърменето! Изпитвам и вина заради това, че не се осведомих предварително по въпросите на кърменето (мислех, че всичко става от самосебе си) и допуснах някои грешки. Срещнах доста трудности- с някои от тях се справих, с други не успях... Все още ми е криво, като се сетя, че можеше да се кърмим по-дълго- просто кърменето ми доставяше огромно удоволствие! Сигурна съм, че следващият път (дай Боже да има следващ) ще съм много по-уверена и ще се справя по-добре!

А мога ли да използвам случая и да те питам каква е историята на твоето кърмене? Защо реши да отбиваш и защо беше такова облекчение?

И аз изпитах облекчение. След 40 дни мъки си спрях кърмата с Достинекс. Точно преди да изпия първото хапче ме обзеха чувства на самообвинение, угризение, провал, мъка и т.н., но за кратко. Понякога просто не се получава. Когато кърменето е болезнено и неприятно няма смисъл от него. Така мисля аз. Когато кошмарът свърши бях доста облекчена и да много по-приятно ми беше станало ежедневието и не изпитвах вече ужас от предстоящето хранене

Мисля, че съм писала по въпроса.Но ето с две думи - родих секцио.На 2 ден започнаха да ми носят бебето, но още нямах кърма.Вече на 3 ден гърдите ми бяха много пълни, вдигнах Т, но кърмата излизаше много трудно - преди да ми донесат бебето си взимах горещ душ, после в стаята пак компреси с горещи кърпи и едва едва течеше.Опитах с помпа, но не беше подходяща.теди уж се опитваше да суче, ама й беше по-лесно от биберона с голямата дупка.И така за една седмица си свикна по лесния начин.Като се върнахме в къщи вече изобщо не искаше да суче, на мен гърдите ми преливаха - ужасно много кърма имах и започнах да я изпомпвам и после да й я давам с шишето.И така два месеца едва удържах положението.Ако не се цедях през макс..4 часа щях да се пръсна.Ставаха ми бучки - през ден тичах на мамолог, не можех да спя повече от 5-6 часа, защото после изпомпвах пополовин кило.По половин час помпане преди хранене ми дойде много - заболяха ме и ръцете и раменете.та с голямо облекчение взех Достинекс .не подейства първата доза та пих две и кърмата слава богу спря.Ами това е - бях много щастлива.

Отново поради лекарска "компетентност"!

Не е така - никой не ми е виновен.Ако съм искала да кърмя съм щяла да намеря начин.Не съм искала достатъчно - и на работа трябваше да ходя,  и изобщо  кърменето  не е за мен.Енергичен тип съм и не мога да си представя цял ден да се занимавам с кърмене.Сигурно щях да откача.Просто има и такива жени, на които не им се занимава с кърмене и те са немалко.Просто е факт.

И моите наблюдения са такива.По-спокойните, уравновесени и дори бих казала флегматични жени са по-добри кърмачки.По-енергичните и нервни жени нямат търпение да се борят с неудачите на кърменето и по-лесно посягат към шишето.Има разбира се и изключения - луди жени, успокояващи се с кърмене/Хапкеееееее /

Е, ако имаше един консултант по кърмене, който да реши въпроса с несучещото бебе и не се налагаше да се изцеждаш нещата щяха да изглеждат съвсем различно  . Когато е естесвен процеса е неангажиращо и безпроблемно и не се "занимаваш" с него. Но няма лошо и да "не ти се занимава" и това си е.
Сигурна съм, че ако има втори път ще е различно  Вече имаш много инфо 
Иначе и аз съм от изключенията 

Синът ми беше със силна алергия към белтъка на млякото, затова лекарите ме съветваха да задържа кърмата колкото се може по-дълго. Бях депресирана, че не мога да храня бебето си, когато то има най-голяма нужда от кърма.
След два месеца мъки кърмата ми окончателно спря и честно казано изпитах само облекчение  Най-после се наядох като хората и спрях да се чувствам непълноценна майка.

По-скоро изпитах някаква празнота, но не чак депресия. Просто тогава кърменето ми беше организирано по стандартната БГ схема и се очакваше да бъде прекратено към 6-7-я месец.
Отношението ми към кърменето също беше доста по-различно от сегашното и тогава със сигурност не ми доставяше такова удоволствие.
Вината, която изпитвах беше свързана не толкова с това, че той се отби на 7 месеца, а се чувствах много накадърна, защото "кърмата ми беше малко" и детето гладуваше през първия месец. На този етап обаче, поглеждайки назад вече не обвинявам себе си, а онези с белите престилки, дето не стига че не разбират изобщо от кърмене и ти създават един куп проблеми, ами не им и пука 

И на мен ми беше интересно и се чудех дали да не питам каква е историята на вашето кърмене с Меденката - ясно беше,че има някакъв неприятен и болезнен момент,за да си така негативно настроена.Но се удивих,че си издържала толкова дълго - предполагам,че едва ли ти пука много за оценки,но имаш моите уважения за това - аз с баткото издържах само седмица на цедене и дохранване и го отбих,а ако към всичкото имаше и болки,температура и т.н.,сигурно и толкова нямаше да изкарам на тогавашния си акъл
Не знам как е за енергичните и подвижни натури - според мен може да е изключително удобно и практично точно за тях (след първия месец,когато висенето с часове на гърдата приключи и се наяждат за 5 минути),защото просто си грабваш бебето и тръгваш накъдето решиш,правиш каквото искаш когато си искаш и не отделяш дори мисъл за храненето му - всичко е налично и готово и само вдигаш блузата Аз така практикувам с бебата откакто е родена и ми е много удобно,хич не съм се спряла и постоянно обикаляме нанякъде и вършим нещо.Но да - бебето трябва да е постоянно с теб,което обаче обикновено не е проблем (освен ако не ходиш на работа,където няма условия за това).
Колкото за цял ден занимаване с кърмене - ми не откачаш,защото явно е предвидено,че може и такъв момент да има и се отделят релаксиращи хормони При мен поне действа безотказно - откакто се е родила дребната,съм спряла да викам по баткото и имам буквално волско търпение към всичките му щуротии,че и обяснявам по около 200 пъти всяко нещо,преди да се развикам
Не те навивам,да не останеш с грешно впечатление - просто е хубаво да знаеш,че имаш дотук едни впечатления,но с второто може да е съвсем друго,знае ли човек Шанс винаги има

Пък може и да изпрати следващия наследник в първи клас с едно кърмене за старт

абе не е съвсем така  то си е и до бебе.. мойта ми висеше на почивки до към 6 месеца и нещо, а аз съм точно от ония енергични и невротизирани майки, дето место не могат да си намерят и меко казано ме вбесяваше, че не мога да я отлепя от себе си... честно казано нямам спомен кърменето да е било лесно или приятно (понякога е било, но много за кратко).. минахме през всички възможни проблеми (че и продължаваме ), НО  аз се оказах по-голям инат отколкото си мислех и тъй като съм убедена че това е най-доброто което мога да направя за нея, независимо дали ми харесва или не, все още продължавам  и какво значи, ако кърменето е болезнено и не е приятно няма смисъл от него.. това ме разби направо както и да е..
иначе по темата (сори че се включвам, въпреки че още кърмя) но мисля, че наистина ще изпитам облекчение като се отбие  пък може и да бъркам 

И аз мисля че ще изпитам облекчение като спрем кърменето...
Кърмя защото знам че това е полезно за бебо, но не мога да се насилвам, нито да се лъжа, кърменето никога не е било нещо кой знае колко приятно за мен.
Мисля скоро да го отбивам, за да се почуствам нормално, вече 8 месеца съм като парцал.

Мнооого зле се чувствах. 
До ден днешен мразя лекарката, която ме накара да дохранвам. 

Никак не ми беше радостно с големите три деца - макар че са кърмени доста, и трите са отбити не по мое и не по тяхно желание. Неудовлетворение, тъга и усещане, че нещо не върви добре ме гонеха тогава.
Надявам се този път да кърмя дотогава, докато децата ми имат нужда от това.

Абе и аз съм енергичен тип. В началото когато кърмех на три часа или водех бебето с мен или на три часа се прибирах с колата, спринт, газ до дупка, кърмене и обратно на някоя среща примерно. Прибирала съм се по три четири пъти на ден по някой път.
Не обичам да губя и щях да го приема като лична обида ако едно кърмене ми се беше опряло.

То не е по темата, ама и аз да се изкажа. Не свързвам кърменето с някакъв определен темперамент. Познавам лично немалко от кърмачките в тоя форум - доста енергични личности са, тъй като си мисля . А аз съм като Поля - за мене кърменето стана възможно точно защото го взех "на чест" - как тъй ще ми казват, че не мога. А иначе - доста съм енергична, кърменето не ми пречи да си върша работите/да си гледам работата. В тоя ред на мисли - сори за отклонението!

Точно така! Това е мъжка приказка!
Това е въпрос на личен избор, и винаги съм уважавала избора на другите!

Много се дразня когато мами мислещи по този начин не наричат нещата с истинските им имена а изтъкват глупави причини и разказват легенди и митове , като по този начин объркват и обезверяват бъдещите мамчета.

Кърмих 10 месеца и малко (общо) и го отбих много плавно за един месец по две причини: налагаше се да пия едни лекарства, които в никакъв случай не се взимат по време на кърмене и щях да пътувам в чужбина за известно време. Изпитвах носталгия и се обвинявах, че го отбивам, но той като че ли изобщо не забеляза какво става и гърдата изобщо не е търсил, макар че все още и до момента вечерята му е мляко (сега адаптирано). За щастие той до момента не знае що е това хрема, настинка, да не говорим за температури или алергични реакции  , надявам се, че съм свършила добра работа и с толкова време кърмене 
Това за което единствено съжалявам в момента е, че гърдите ми отново са едни малки мааалки , а бяха ехееее

Ами и при мен бяха смесени чувства, но като че ли облекчението надделяваше. Накрая ми беше вече много много досадно....

Благодаря за отговора. Много хубава снимка на Меденката - благодаря, че си се вслушала в менението ми, нищо че не си ми го искала! 

при мен беше по малко от всичко изброено:)
не съм имала проблеми с кърменето, дори ми беше много приятно...
спрях по собствено желание и без хапчета...първите дне-два ми беше гадно, после не...
сега от време на време ми се иска пак да усетя онова чуство...но НЕМА ДА Е СКОРО!!! това поне е сигурно:)

Кърмих Наско до 1г и 2месеца. Наложи се да го отбия, защото почнах работа. Като изключим първия месец кърмене, когато не знаех на кой свят се намирам и всичко ме болеше, не сме  имали никакви проблеми. Захранен е на 5м и 1/2 и последните два месеца намалихме кърменията. Беше истинско удоволствие за мен и си мислех, че ще ми е много трудно да спра. Не беше точно така, първата вечер ми беше криво, но покрай новите емоции, това остана на заден план. Не съм пила достинекс, а билки и всичко мина леко и спокойно.
Накратко, противно на очакванията ми не ми беше толкова трудно да спра кърменето, а и Наско го прие спокойно, не потърси.
Ако имам второ дете, ще направя всичко възможно да го кърмя.
Не мисля, че кърменето има нещо общо с характера на жената. Никога не ми е тежало, кърмели сме се по паркове, пейки и където ни свари, ангажименти през цялто време имах бол
Гърдите ми виж, не са същите, не че някой се оплаква , но аз така ги усещам, което може да е единственото по-неприятно нещо, но факта че съм дала най-доброто, което съм могла за детето си ме кара да се чуствам добре.

И за ще си позволя не по темата да подкрепя Сладка Хапка и да не се съглася с Мама Кенга и Белинда. Аз също съм м ного енергична, започнах работа когато Гого беше на 4 месеца, смених си и работата междувременно, което предполагаше още по-голямо натоварване... И сега живея на бързи обороти. Но все още продължавам да кърмя. Всъщност това ме успокоява. Но и в известна степен ме ограничава. Надявам се отбиването при нас да стане по естествен и за двете страни начин.

На мен вече ми намаля доста кърмата и мога да кажа, че определено ми е мъчно, че ще спирам да кърма. Все още ходя и църкам колкото мога, а Руби прави каквото може през нощта и не ми слиза от гърдата, но може би от преумора вече определено няма много. Искам да задържа още и не искам да спирам, и мисля, че ще е по-скоро празнота, отколкото радост когато спра. Може би, защото си мисля, че няма повече да ми се случи да кърмя, още не сме се решили ще действаме ли за трето или не...

Това е истината според мен. Човек трябва да си дава сметка как стоят нещата, а не да раздува легенди и митове, независимо дали е решил да не кърми, или е решил да кърми. А когато си майка за първи път се връзваш на какво ли не и го мислиш, ли мислиш ...
Първият път се наложи преди края на втория месец да спра да кърмя, за да си стъпя на краката след всички усложения, които имах от секциото. Изпитах облекчение, защото два месеца се тресях в температури, мастити, кръвоизливи... Просто седмица, след като спрях да кърмя лекарствата си казаха думата и отново бях здрава и бях в състояние да се грижа за детето и себе си.
Вторият път имах лош късмет пак да родя със секцио, но пък имах и късмет още на следващата сутрин да се чувствам в перфектна форма. Така, че избрах да кърмя, докато имах сили. До шестия месец изключително и на поискване. Сега тези шест месеца ми се сливат в едно - аз просто не правех нищо друго, добре, че са хормоните, които ме държаха в леко заспало състояние  После оставих само вечерното. Наскоро махнах и него. Отново изпитах облекчение - не съм родена за дойка. Убедена съм, че през първите месеци е изключително важно да кърмиш детето. За после кой, колкото устиска 

И изпитах голямо облекчение

Това, че никой не те подкрепя не е учудващо, повечето сме така  Важното е да не ти пука и да гледаш отвисоко. Лично аз с тази част се справям много добре 
Относно отбиването, щом си решила - добре, но по-добре не пристягай гърдите, защото е доказано, че това не само че не помага, но и може да доведе до проблеми.
Най-добрият начин да я отбиеш е постепенното намаляване на кърменията, което при вас няма да е голям проблем, след като са ви само 2 в денонощието. В началото започни да кърмиш за по-кратко и постепенно махни сутрешното кърмене например, след това намалявай нощното и в един момент кърмата ти ще намалее толкова, че няма да имаш нужда от хапчета и пристягане, а организмът ти ще абсорбира малкото количество останала кърма и всичко ще бъде наред.
Само си мисля, че е добре да си дадеш малко повече време, а не да казваш твърдо - отбивам на едикоя си дата. По-дорбе ще е и за теб и за бебето.

Успех, каквото и да решиш!

Да, бе, лесно било отбиването с две кърмения
Ела да видиш вкъщи, за война говорим. Ще се засинее от рев и ще заспи хлипайки нещастно, ако не се приспи с кърмене
А аз вече съм готова да отбивам, но не съм координирала с него 
Майтапа настрана, положението не ми е розово

Е, за вторто ще знаеш, че дългото кърмене води до пристрасяване

Не ти трябват нито хапчета, нито пристягане. Хапчета не са необходими, защото отдавна при теб кърмата се е регулирала. След като решиш, че сте готови да преустановите кърменето е добре няколко дни да поизцеждаш по малко и то само, ако гърдите ти са твърди, напрегнати, чувстваш се некомфортно. Форумът има чудесна библиотека и предполагам ще прочетеш съветите, които са там.
Относно подкрепата бих искала да те попитам, за каква подкрепа всъщност иде реч? Детето е твое, ти и вероятно бащата решавате как да го отглеждате. Къде му е мястото някой да ти се бърка или да имаш нужда от нечия подкрепа? Да се очаква подкрепа в първите дни и седмици след раждането на детето разбирам, ама след това .... поне аз не съм очаквала подкрепа 

Аз кърмих 1г и 5м. Решението го взех, когато започнах да усещам болка в гърдите. Това беше много тежък момент и за двете: бебе плаче на втория етаж, а аз на първия. Наистина голяма мъка беше. Дори започнах да съжалявам, че съм я отбила, но връщане назад неможеше да има.

Облекчение, щото исках да съм отделена от него за повече от три часа и не като току съм заспала и айде пак ядене. Та по тоя повод се кърмихме до третия месец и после изкара още месец на смесено и така постепенно спрях.

С второто може и по-друг начин да мисля, ама това да прекарваш с някого 24 часа и все да се обичате - ми не става...поне при мен.

Дали това ще ме спре да го кърмя?  Едва ли.
Аз знам каква е оправията при мен, но съм много много мързелива да го направя.
Хем ме сърби, хем ме боли.

Беше ми мъчно и бях ядосана на себе си, че не успях да се справя въпреки информираността ми. Приех го като лична загуба. Може би затова след като бебка спря да суче от гърда продължих да се изцеждам още 4 м, за да изпълня поне предварително замисленото от мен 6 месеца изключително кърмене. Доста тежък период. Помпата беше станала продължение на ръцете ми, затова и може би изпитах известно облекчение след като тръгнах на работа и кърмата ми силно намаля от стреса (работя в доста напрегната обстановка) и така или иначе се наложи да прекъсна.

За второто ще бъда по-упорита и със сигурност няма да позволя да ме разделят от детето ми първите 24ч, както стана при раждането на Симона, дори ако за това се наложи да променя мнението си и да раждам нормално вместо секцио.

Още не съм я отбила напълно, но почти. И бих казала, че за мен е облекчение, че вече кърмя съвсем малко, най-вече защото мога спокойно да свалям килограми.  Радвам се освен това, че препълнените, течащи и болезнени гърди отдавна ги няма. А мога и да оставям детето понякога за цял ден (стига да има на кого) и да си почина малко.
И не мисля, че отбиването ще ме отдалечи някак от детето. Затова едва ли кърменето ще ми липсва. Но казвам всичко това, защото сме вече големи - мисля, че ако бях спряла да кърмя на 4-5 месеца или по-малко, щеше да ми е много кофти.

 Добре де, като го отби какво - взе да прекарваш с него само по 12 часа на ден и да го обичаш по 2-3  Аз пък това не го разбрах

        разби ме това!

Ъъъъъъ

Първият път изпитвах някаква носталгия по кърменето и гушкането със сина ми.
Сега, вторият път с Лори се кърмехме нон стоп на поискване и имах чувството, че това ще продължи винаги.
Но ето, че се наложи да я отбия, защото заминавахме и сега има чувството, че никога не съм я кърмила. Сега ми е като някакъв далечен сън. Много странно. Все едно не е било.

Че то детето да не ти е любовник, че да си омръзвате, като сте все заедно?!  И изобщо - как можеш да НЕ обичаш детето си 24 часа?!  Спестявам си коментарите... 

Изпитах облекчение само в първия момент. Разболяхме се и двамата от някакъв гнусен вирус с 39 градуса температура. Опитах се да го кърмя полу-умряла (така се чувствах в този момент), но той не пожела. Настоявах колкото можах, но да си призная - нямах сили. И понеже всичко ме болеше и не можех и да се изцедя - кърмата просто си секна. Мъчно ми беше след това, че вече не се гушкаме по този начин, но преди месец бях започнала и нова работа и май просто си беше дошло времето за отбиване.

Малката не съм я кърмила по обективни причини, но за баткото имах много мляко, само че осъзнах, че кърменето не е за мен. Не мога да обясня защо и на какво се дължи, но като дойдеше време за кърмене и започваха най-тягостните ми моменти. Ненавиждах, да не кажа мразех това нещо, чувствах се като крава, която я доят на всеки 3 часа, а поради факта, че имах много мляко, м/у храненията задължително се изцеждах, че иначе ме боляха гърдите. Едва изтраях 2 месеца и го отбих, купих му мляко, той го хареса и така я подкарахме. А аз пих някакви хапчета за спиране на кърмата и си реших проблема. Само някъде като беше на 4м. изведнъж ми се прииска да го накърмя, но той не пое гърдата ми, а аз не знаех дали ще пусне нещо. А и ми казаха, че веднъж отбито дете не е хубаво отново да се приучва. Нещо не била хубава вече кърмата.

Айдееее, в номинациите

Аз още кърмя, но има дни, в които кърмата ми е по-малко и направо изпадам в ужас и депресия, че може да ми спре...
Не знам защо така  Може би защото не ме болят зърната и като цяло ми е много приятно, синчето изглежда супер доволно цоцкащо, а и още не са минали и 3 месеца...
Решила съм /ако имам достатъчно/ да го кърмя най-много до седмия месец, но ако нещата вървят както досега определено ще ми липсва...

А колко малко ти е трябвало, за да подходиш с позитивна нагласа, да не чакаш 3те часа и да се препълваш, да зарежеш цеденето... замисляла ли си се откъде си изградила това отношение към кърменето?

Може би си права, но кой да ми каже и да ме посъветва.  А аз малка, на 20г. тогава, лекарката вика ".... кърмиш на три часа..." и аз изпълнявам. Може би ако го кърмех по-често, но той пък си спеше и не се събуждаше по-рано от глад, стигаше му кърмата на 3ч. Ох, незнам и не искам да си задавам въпроси, които им е минало времето, защото въпросното бебе сега подкара 18-та си година и всичко отдавна е приключило. А другият кошмар е, че ужасно ме боляха зърната като започнеше да суче и направо плачех докато се храни. След това се мажех с някакъв благ мехлем "Дулце" /още го помня, няма как/ и така до следващото хранене. А и тогава нямаше като сега разни силиконови подплънки, ами като излезеш и тръгне оная кърма... То не бяха памуци в сутиена, не бяха връщания от пътя, ужас. А сега по закона на Мърфи за всеобщата гадост ми се иска страшно много да кърмя дъщеря си, но за съжаление е невъзможно. Успех на всички, които искат да кърмят дечицата си и това им доставя удоволствие.

Това е за номинациите за най-абсурдна реплика свързана с кърменето. Мисля, че ще спечели. По-голяма нелепица не бях чувала 

Много опростявате нещата, надали някой вярва, че Веси1 е искала да каже, че като прекарва много време с детето и на моменти не го обича. Да отглеждаш бебе никак не е лесно, а ако го правиш и сам без помощ отникъде, си е направо ад на моменти. Но то няма нищо общо с чувствата към сладкото същество, а по-скоро умора от рутинните всекидневни задължения. Поне аз така го разбирам, а за вас - незнам. Май изкуствено си създавате "жертви" за номинации ....

Мдааааааа..........

Ами не знам - аз отглеждам две деца без помощ и бих казала, че ги обичам 25 часа на денонощие, във всеки един момент, така че продължава  да не ми е ясно...
А и тук едва ли има някой, неотглеждащ дете, така че... 

Подкрепям!

Ех Зъхи, мисля че много добре разбираш за какво става дума. На теб не ти ли е идвало малко множко на моменти, не си ли се изморявала някой път много, още повече че гледаш две деца с не кой знае каква разлика. Темата не е за номиниране на "майка - героиня". Сигурна съм, че Веси1 като влезе ще обясни какво е имала предвид, може би не се е изразила ясно и я разбрахте погрешно.

Никой не твърди, че е лесно да отглеждаш бебе. А ти така говориш като, че ние не отглеждаме бебета  А за изказвания от рода на: 
"не може да се обичаме по 24 часа"
и
"си е направо ад на моменти"
нямам думи. Ако за теб или някой друг гледането на бебе е "ад" за мен не е. И хора, които така се изказват сами си стават "жертви " на номинациите. Не е нужно ние да си ги създаваме

Момичета, моля вииииии Бу помоли да не бъдем  , докато ги няма модераторите.Дръжте се прилично

Дълго време вина, 4е не съм се справила и депресия, когато си открих грешките. Нашето кърмене беше много кратко.

Вината не е твоя, Вери. Ако е имало кой да ти каже, съм сигурна, че всичко щеше да е наред - защото явно е, че си имала желание. Заради майки като теб си струват усилията да се популяризира информацията за кърменето, въпреки насмешките, които често получаваме.

Подкрепям!

Та щом ще номинирате ето ви едно предложение, щото денонощието има 24 часа......... Апропо, тва е щот се хващате за думата.....

[
Ето още едно предложение за номинация, тва е супер изказване, много задълбочено, и показващо безграничната любов на майката към детето й - нещо, на което други са неспособни.

Вече 2 пъти има молби в темата да не се стига до спорове.
Ако нямате да кажете нещо по въпроса за краят на кърменето, просто не пишете!!!

ОК - аз спирам да пиша 

Сериозно??? 

Ами беше ми мъчно. Вярно, че детето не беше съвсем мъничко, на година и три месеца беше, но все пак ми стана много тъжно. Гушках я два пъти повече от обикновено и се стараех всячески да й показвам, че я обичам. Хранех я гушната.
Ако имам второ дете, непременно ще го кърмя до две години!

Аз също спирам да пиша, каквото имах да казвам по темата го казах, другото е бля, бля, бля ........ Всеки спор, особено безсмисления, те зарежда с негативна енергия, а аз искам да се радвам на детето си без да се дразня от глупости.