краят на кърменето - депресия, радост, празнота или друго

Такава носталгия ме обхвана(отбих я преди седмица,защото пих антибиотик) !
Сега се опитвам отново,но на малката дунда й беше достатъчно да забрави изобщо какво беше това.
Определено усещам празнина и ужасно ми липсва кърменето(с нетърпение очаквам другото сукалче...... ).

Нищо кой знае колко особено не почуствах - стана си съвсем естествено и за двама ни  . Да отбележа обаче, че кърменето не ми не беше съпроводено с проблеми и неприятни емоции, като изключим може би диетата заради алергията на Мартин, но и с нея лесно свикнах.

изпитах от всичко по малко

при следващия опит може би ще съм по-подготвена и ще се справя по-добре,въпреки ,че и това,което успях да постигна не е малко и съм доволна

Определено ми липсва кърменето! Изпитвам и вина заради това, че не се осведомих предварително по въпросите на кърменето (мислех, че всичко става от самосебе си) и допуснах някои грешки. Срещнах доста трудности- с някои от тях се справих, с други не успях... Все още ми е криво, като се сетя, че можеше да се кърмим по-дълго- просто кърменето ми доставяше огромно удоволствие! Сигурна съм, че следващият път (дай Боже да има следващ) ще съм много по-уверена и ще се справя по-добре!

А мога ли да използвам случая и да те питам каква е историята на твоето кърмене? Защо реши да отбиваш и защо беше такова облекчение?

И аз изпитах облекчение. След 40 дни мъки си спрях кърмата с Достинекс. Точно преди да изпия първото хапче ме обзеха чувства на самообвинение, угризение, провал, мъка и т.н., но за кратко. Понякога просто не се получава. Когато кърменето е болезнено и неприятно няма смисъл от него. Така мисля аз. Когато кошмарът свърши бях доста облекчена и да много по-приятно ми беше станало ежедневието и не изпитвах вече ужас от предстоящето хранене

Мисля, че съм писала по въпроса.Но ето с две думи - родих секцио.На 2 ден започнаха да ми носят бебето, но още нямах кърма.Вече на 3 ден гърдите ми бяха много пълни, вдигнах Т, но кърмата излизаше много трудно - преди да ми донесат бебето си взимах горещ душ, после в стаята пак компреси с горещи кърпи и едва едва течеше.Опитах с помпа, но не беше подходяща.теди уж се опитваше да суче, ама й беше по-лесно от биберона с голямата дупка.И така за една седмица си свикна по лесния начин.Като се върнахме в къщи вече изобщо не искаше да суче, на мен гърдите ми преливаха - ужасно много кърма имах и започнах да я изпомпвам и после да й я давам с шишето.И така два месеца едва удържах положението.Ако не се цедях през макс..4 часа щях да се пръсна.Ставаха ми бучки - през ден тичах на мамолог, не можех да спя повече от 5-6 часа, защото после изпомпвах пополовин кило.По половин час помпане преди хранене ми дойде много - заболяха ме и ръцете и раменете.та с голямо облекчение взех Достинекс .не подейства първата доза та пих две и кърмата слава богу спря.Ами това е - бях много щастлива.

Отново поради лекарска "компетентност"!

Не е така - никой не ми е виновен.Ако съм искала да кърмя съм щяла да намеря начин.Не съм искала достатъчно - и на работа трябваше да ходя,  и изобщо  кърменето  не е за мен.Енергичен тип съм и не мога да си представя цял ден да се занимавам с кърмене.Сигурно щях да откача.Просто има и такива жени, на които не им се занимава с кърмене и те са немалко.Просто е факт.

И моите наблюдения са такива.По-спокойните, уравновесени и дори бих казала флегматични жени са по-добри кърмачки.По-енергичните и нервни жени нямат търпение да се борят с неудачите на кърменето и по-лесно посягат към шишето.Има разбира се и изключения - луди жени, успокояващи се с кърмене/Хапкеееееее /

Е, ако имаше един консултант по кърмене, който да реши въпроса с несучещото бебе и не се налагаше да се изцеждаш нещата щяха да изглеждат съвсем различно  . Когато е естесвен процеса е неангажиращо и безпроблемно и не се "занимаваш" с него. Но няма лошо и да "не ти се занимава" и това си е.
Сигурна съм, че ако има втори път ще е различно  Вече имаш много инфо 
Иначе и аз съм от изключенията 

Синът ми беше със силна алергия към белтъка на млякото, затова лекарите ме съветваха да задържа кърмата колкото се може по-дълго. Бях депресирана, че не мога да храня бебето си, когато то има най-голяма нужда от кърма.
След два месеца мъки кърмата ми окончателно спря и честно казано изпитах само облекчение  Най-после се наядох като хората и спрях да се чувствам непълноценна майка.

По-скоро изпитах някаква празнота, но не чак депресия. Просто тогава кърменето ми беше организирано по стандартната БГ схема и се очакваше да бъде прекратено към 6-7-я месец.
Отношението ми към кърменето също беше доста по-различно от сегашното и тогава със сигурност не ми доставяше такова удоволствие.
Вината, която изпитвах беше свързана не толкова с това, че той се отби на 7 месеца, а се чувствах много накадърна, защото "кърмата ми беше малко" и детето гладуваше през първия месец. На този етап обаче, поглеждайки назад вече не обвинявам себе си, а онези с белите престилки, дето не стига че не разбират изобщо от кърмене и ти създават един куп проблеми, ами не им и пука 

И на мен ми беше интересно и се чудех дали да не питам каква е историята на вашето кърмене с Меденката - ясно беше,че има някакъв неприятен и болезнен момент,за да си така негативно настроена.Но се удивих,че си издържала толкова дълго - предполагам,че едва ли ти пука много за оценки,но имаш моите уважения за това - аз с баткото издържах само седмица на цедене и дохранване и го отбих,а ако към всичкото имаше и болки,температура и т.н.,сигурно и толкова нямаше да изкарам на тогавашния си акъл
Не знам как е за енергичните и подвижни натури - според мен може да е изключително удобно и практично точно за тях (след първия месец,когато висенето с часове на гърдата приключи и се наяждат за 5 минути),защото просто си грабваш бебето и тръгваш накъдето решиш,правиш каквото искаш когато си искаш и не отделяш дори мисъл за храненето му - всичко е налично и готово и само вдигаш блузата Аз така практикувам с бебата откакто е родена и ми е много удобно,хич не съм се спряла и постоянно обикаляме нанякъде и вършим нещо.Но да - бебето трябва да е постоянно с теб,което обаче обикновено не е проблем (освен ако не ходиш на работа,където няма условия за това).
Колкото за цял ден занимаване с кърмене - ми не откачаш,защото явно е предвидено,че може и такъв момент да има и се отделят релаксиращи хормони При мен поне действа безотказно - откакто се е родила дребната,съм спряла да викам по баткото и имам буквално волско търпение към всичките му щуротии,че и обяснявам по около 200 пъти всяко нещо,преди да се развикам
Не те навивам,да не останеш с грешно впечатление - просто е хубаво да знаеш,че имаш дотук едни впечатления,но с второто може да е съвсем друго,знае ли човек Шанс винаги има

Пък може и да изпрати следващия наследник в първи клас с едно кърмене за старт