Не знам какво за правя ... Няколко пъти вече синът ми казва, че не ме обича и не иска да има майка ...Разведена съм от 5 години. Някогашният ми мъж въобще не се вижда с детето. Помагат ми моите майка и баща да го гледат - водят го на уроци, водят или го взимат от училище. От една година "понамалих" работа, въпреки че от това се изхранваме, но целта е повече да съм със сина си. Преди около три години - тогава не ходеше на детска по здравословни причини ( а в момента е на 9 години) - почти цяла година беше на село с баба си и дядо си. Не знам защо, но си мисля че тогава се прекъсна връзката между нас. "Угаждах" му (което може би беше моя грешка) - днес е слушал и затова му купувам играчката, която желае, иска да отидем на кино - добре, на цирк (обожава го) - добре и т.н. Тогава винаги бях добрата майка, но когато се преберат баба и дядо в къщи - все едно мен ме няма. Имам чувството, че аз за него съм едно физическо средство - за това, което иска, защото баба и дядо нямат парички. Нещата започнаха и да се влошават, когато тръгнахме на училище ... Не е научил, има забележка за поведението - докато не се поправиш няма твоите любими неща. Бабата и дядото веднага репликират, че той е малък, не трябва да съм толкова строга с него ... Дори е имало ситуации (със срам го пиша) , когато такъв бой е яд, че чак мен ръката ме заболя (не искам да коментирам какво беше направил в училище) . Реших, че това е много силна реакция от моя страна и се опитвах да гледам малко по-спокойно и строгостта да се измерва само с "наказанието за любимите неща" , дори при определени ситуации в училище в първия момент съм заставала на негова страна, въпреки че и той има вина. Но уви ... Дори напоследък е научил "едни" думи, които употребява за щяло и нещяло. Казах си, че това е до време, но ме плаши това време... Говорих с родители си, че в т.нар. "мое" възпитание не трябва да се наместват. Имаше известно време резултат, тогава буквално се изпокарахме и ни си говорихме, и дори по никаквъ начин не обръщаха внимание на внука си, но дотук ... До мига (напр.пролетна ваканция), когато отново отиде на село и нещата се преобърнаха. Просто нямам финансовата възможност да го записвам на занимални. А и няма къде да отида, затова се налага да живея при нашите. Опитвам се и за общинско жилище, и жилищен кредит да изтегля, но всичко е като "на камък" . Няколоко пъти потърсих баща му на телефона, който (уж) имам, но познайте дали той се обажда (а звъння от различни тел.номера)Хиляди пъти съм си говорила и с детето - че един друг трябва да се обичаме и да си помагаме, и че когато се караме и се сърдим пак се обичаме, защото сме майка и дете (и той, и аз тогава ревем). Но ако един ден е добре, десет е зле. Майка ми дори непрекъснато (пред него, а незнам зад гърба ми какво се коментира) , че тази моя "строгост" някога ще ми се върне тъпкано и той започна по този начин да ме "заплашва" . Все едно аз непрекъснато (защото той е уморен) трябва да седя и да му подсказвам как да си напише домашните (да не говорим за контролните в клас), да търпя, че ми се плезе (да, истина е) и че ми говори "онези" думи (но ако на тях им ги каже - майко мила) , когато му се обаждам ми се отговаря с една дума и ми се затваря телефона, и какво ли още не. Когато го попитам какъв е проблемът и какво иска от мен се мълчи (мечтая си за моменти, когато ревяхме двамата и си казвахме нещата). Ходихме и на детски психолог, но положението - по - горе описаното. Казвах си - търпение тези неща (настроенията ни, взаимоотношенията ни) не стават с магическа пръчка, но вече нерви нямам. И похлупака на всичко е, че казва че не ме обича и не иска да има майка ...
