Какво става в главата на едно дете-убиец? Защо децата убиват? Сигурно много пъти сте се питали за това, особено при поредната брутална новина.
Последното (май) предаване на БТВ репортерите е посветено на тази тема - "Невидимите". Ето линк http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=225&video_id=14452
Момчето, което е разчленило тялото на приятеля си било тихо, кротко момче. Никой никога не би помислил, че той е способен на подобна жестокост. Дори след убийството той е поразително спокоен, все едно нищо не се е случило. Наспива се, хапва и се заема с разчленяване на трупа.
Какво по дяволите се е случило в главата на това момче, какво трябва да е преживяло, какво е чувствало, за да направи нещо толкова жестоко?!
Криминалната психоложка обяснява как обикновено такива хора се насочват към някой близък за тях, ценен човек или някой, който биха искали да им е близък?! В реалния живот те са невидими, незначителни, свити, несмеещи гласно да заявят своята позиция и неуспяващи да се справят с конкуренцията на техните връстници. Трупат в себе си гняв и болка, които никой не вижда и не предполага дори. Сигурно се сещате за поне едно такова дете в класа си? Подритвано, отхвърляно, подигравано, нагрубявано и затворено в себе си....
Двете момичета, убили приятелката си скоро излизат на свобода. Възможно ли е да бъдат нормални хора и да се впишат в нашето общество? Възможно ли е повече никога да не извършат нещо такова?
И тихите води ли са по-опасни или агресията? И как да предпазим децата си? Първо от другите, а след това и от собствените им чувства?
Последното (май) предаване на БТВ репортерите е посветено на тази тема - "Невидимите". Ето линк http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=225&video_id=14452
Момчето, което е разчленило тялото на приятеля си било тихо, кротко момче. Никой никога не би помислил, че той е способен на подобна жестокост. Дори след убийството той е поразително спокоен, все едно нищо не се е случило. Наспива се, хапва и се заема с разчленяване на трупа.
Какво по дяволите се е случило в главата на това момче, какво трябва да е преживяло, какво е чувствало, за да направи нещо толкова жестоко?! Криминалната психоложка обяснява как обикновено такива хора се насочват към някой близък за тях, ценен човек или някой, който биха искали да им е близък?! В реалния живот те са невидими, незначителни, свити, несмеещи гласно да заявят своята позиция и неуспяващи да се справят с конкуренцията на техните връстници. Трупат в себе си гняв и болка, които никой не вижда и не предполага дори. Сигурно се сещате за поне едно такова дете в класа си? Подритвано, отхвърляно, подигравано, нагрубявано и затворено в себе си....
Двете момичета, убили приятелката си скоро излизат на свобода. Възможно ли е да бъдат нормални хора и да се впишат в нашето общество? Възможно ли е повече никога да не извършат нещо такова?
И тихите води ли са по-опасни или агресията? И как да предпазим децата си? Първо от другите, а след това и от собствените им чувства?
