Здравей natsti нима ще оставиш детето си без наследство?То има право на всичко.Не го жали защото и той не те е жалил.Аз ще родя моята дъщеричка след 2-3 месеца и мисля да срина до основи баща й,както той се опита да го направи с мен но за жалост неуспя!Това го правиш за детето си!То е най важно!
- Публикувана: 17 май 2009, 13:08 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2010, 23:16 ч.
Бременна и изоставена
Ако не го припознае, ще е на твое име. 
Нищо страшно, има много деца така.
Ако го припознае, ще може да иска да го вижда, може да го осъдиш за издръжка, не може да изведеш детето от страната без негово съгласие. И ако има лудостта, би могъл да го припознае след време и да ти отнеме род. права. В общи линии това, ама зависи от човека, много от тях може да отпаднат
Нищо страшно, има много деца така.Ако го припознае, ще може да иска да го вижда, може да го осъдиш за издръжка, не може да изведеш детето от страната без негово съгласие. И ако има лудостта, би могъл да го припознае след време и да ти отнеме род. права. В общи линии това, ама зависи от човека, много от тях може да отпаднат
И още нещо да те питам, ако се казвам Мария Иванова Петрова как ще се казва детето? Благодаря
Съжалявам, че съм те стреснала, но живеем в Абсурдистан, и всичко може да се случи, не го пожелавам на никой, но знам такива случаи. Рядка са, но са факт. 
Не знам как ще се казва, но ако е момиче мисля че е възможно да стане Ана Мария Петрова, например. Но за момче ще трябва нещо от рода на Мариев, си мисля. Трябва да разпиташ.
Спокойно, най важното е ти и детето да сте добре. Живот и здраве всичко ще се нареди
Не знам как ще се казва, но ако е момиче мисля че е възможно да стане Ана Мария Петрова, например. Но за момче ще трябва нещо от рода на Мариев, си мисля. Трябва да разпиташ.
Спокойно, най важното е ти и детето да сте добре. Живот и здраве всичко ще се нареди
Аз вече се притеснявам дали бащата на детето ми ще даде името си. Какво ще стане ако не го даде, как ще се казва? А всъщност незнам и какви права ще има той над детето, ако даде името си? Някой ако знае ще бъда благодарня ако сподели.
Бамби, Тина е права. Ако бащата припознае детето ще има точно толкова права, колкото и ти, с всичките му последствия от това (справка - темата за пътуване на децата в чужбина, примерно; плюс и това, което Тина е написала).
Аз се включих, обаче повече по отношение на имената. Моя приятелка в подобно положение записа детето на имената на баща си.
Не знам как става, давам ти го като идея, за да провериш, ако това те устройва.
А, ако ти си Мария Иванова Петрова, мисля че момчето става Мариин.
В такъв случай можеби е по - добре детето да е на мое име. Не искам този нещастник, който ме кара да правя аборт да има права каквито имам и аз. А и мислех да замина от България като родя, защото няма да мога да живея тук и да го виждам всеки ден с новоизлюпената си измет 
Ох момичета, незнам как ще живея наистина се притеснявам да не ми го отнеме
Ох момичета, незнам как ще живея наистина се притеснявам да не ми го отнеме
Ех, момичета....да ви споделя и моята история.
Аз съм на 28г., а той на 32г. Живяхме заедно 5 г., като почти от самото начало на връзката ни започна да говори, че иска дете и ако се стане случайно, ще се радва. Когато мина година и половина от връзката ни, ме изостави без обяснения, след месец и половина се върна отслабнал и изтормозен- кръшнал ми и другата го излъгала, че е бременна, а той дете никога нямало да остави, та бил решил да си поеме отговорността, въпреки че слабо познавал жената и т.н. и т.н. Хванал я, че го е лъгала. Тогава реших, че е изживял голям шок и си е взел поука, иска да сме заедно и се събрахме.
Миналия юни започнахме с опитите за дете. Точно на Коледа разбрах, че съм бременна, а от там започнаха проблемите. Той се стресна, не ми даваше да мечтая и да говоря за бебето, нарани ме с думи от рода "лоша си и сега ще видиш като отидем на лекар, че ще се окаже, че не си бременна". Една сутрин ме удари в стомаха на шега, лекичко, но го приех много зле. Вечер се тръшваше отгоре ми на леглото, не ми е посягал никога, но с тези си действия все едно искаше да загубя детето.
Винаги е искал да замине в чужбина- бях в третия месец, когато ми каза, че след два дни тръгва и има подписан договор до ноември. Междувременно давах всичко за него, пишех му теми и му вземах онлайн изпити, грижех се за интересите му /и още го правя, не ме питайте защо/.
След като замина, научих за другата жена. Разбрах, че му е колежка и й се обадих. След разговора с нея /в който не ми каза нищо и ми затвори/ от шока детето промърда за първи път и корема ми се изви на една страна, беше Благовещение, чудна вест получих, нали?!?
Имал е паралелна връзка с нея от 3 г. и реши да остане с нея, а преди години остави мен заради жена, която уж беше бременна от него.
Сега живея в ад, сама като куче, на квартира. Благодаря на Господ, че се чувствам физически добре /в 7 месец съм/, че дето се вика няма кой чаша вода да ми даде. До месец се изнасям и отивам при майка ми в родния град, за да ми помага.
Силно се надявам с появата на децата ни, да се мобилизираме и да се изличат всички гадории, които "любимите" са ни причинили. Трябва да ни обявят за мъченици и героини, а не да ни сочат с пръст, че децата ни са копелета.
Прегръщам ви!
Аз съм на 28г., а той на 32г. Живяхме заедно 5 г., като почти от самото начало на връзката ни започна да говори, че иска дете и ако се стане случайно, ще се радва. Когато мина година и половина от връзката ни, ме изостави без обяснения, след месец и половина се върна отслабнал и изтормозен- кръшнал ми и другата го излъгала, че е бременна, а той дете никога нямало да остави, та бил решил да си поеме отговорността, въпреки че слабо познавал жената и т.н. и т.н. Хванал я, че го е лъгала. Тогава реших, че е изживял голям шок и си е взел поука, иска да сме заедно и се събрахме.
Миналия юни започнахме с опитите за дете. Точно на Коледа разбрах, че съм бременна, а от там започнаха проблемите. Той се стресна, не ми даваше да мечтая и да говоря за бебето, нарани ме с думи от рода "лоша си и сега ще видиш като отидем на лекар, че ще се окаже, че не си бременна". Една сутрин ме удари в стомаха на шега, лекичко, но го приех много зле. Вечер се тръшваше отгоре ми на леглото, не ми е посягал никога, но с тези си действия все едно искаше да загубя детето.
Винаги е искал да замине в чужбина- бях в третия месец, когато ми каза, че след два дни тръгва и има подписан договор до ноември. Междувременно давах всичко за него, пишех му теми и му вземах онлайн изпити, грижех се за интересите му /и още го правя, не ме питайте защо/.
След като замина, научих за другата жена. Разбрах, че му е колежка и й се обадих. След разговора с нея /в който не ми каза нищо и ми затвори/ от шока детето промърда за първи път и корема ми се изви на една страна, беше Благовещение, чудна вест получих, нали?!?
Имал е паралелна връзка с нея от 3 г. и реши да остане с нея, а преди години остави мен заради жена, която уж беше бременна от него.
Сега живея в ад, сама като куче, на квартира. Благодаря на Господ, че се чувствам физически добре /в 7 месец съм/, че дето се вика няма кой чаша вода да ми даде. До месец се изнасям и отивам при майка ми в родния град, за да ми помага.
Силно се надявам с появата на децата ни, да се мобилизираме и да се изличат всички гадории, които "любимите" са ни причинили. Трябва да ни обявят за мъченици и героини, а не да ни сочат с пръст, че децата ни са копелета.
Прегръщам ви!
Междувременно давах всичко за него, пишех му теми и му вземах онлайн изпити, грижех се за интересите му /и още го правя, не ме питайте защо/.
То и аз така правех - грижех се за неговите интереси, а не за моите собствени и накрая пак излязох аз кривата. Затова съм решила оттук нататък най-вече за мен и децата да мисля, а всички останали са достатъчно големи, за да се погрижат за себе си сами.
Аз вече се притеснявам дали бащата на детето ми ще даде името си. Какво ще стане ако не го даде, как ще се казва? А всъщност незнам и какви права ще има той над детето, ако даде името си? Някой ако знае ще бъда благодарня ако сподели.
...ако се казвам Мария Иванова Петрова как ще се казва детето... - Второто име на детето ще се образува от твойто първо име,а фамилното му -от твойто фамилно. Вторият начин е със съгласието на баща ти,но не нотариално, а с декларация там където се вписват децата в общината, второто име на детето да се образува от първото име на баща ти, фамилията остава пак твойта - това се прави само за благозвучие и няма нищо общо с осиновяване,нито води до някакви права или задължения на дядото.
Ако не го припознае, ще е на твое име. ... И ако има лудостта, би могъл да го припознае след време и да ти отнеме род. права...
Цитат
Публикувано на: Понеделник, 22 Юни 2009, 13:21Публикувана от: White Magic
.
Цитат на: Tинa в Неделя, 21 Юни 2009, 08:33
Ако не го припознае, ще е на твое име. ... И ако има лудостта, би могъл да го припознае след време и да ти отнеме род. права...
Родителските права дори да се води на негово име може да му ги отнемеш ти,а не той на теб,освен ако не докаже че си съвсем пропаднала и неспособна да се грижиш за детето - например бездомна наркоманка и пр.,което май няма как да стане.
.
Цитат на: Tинa в Неделя, 21 Юни 2009, 08:33
Ако не го припознае, ще е на твое име. ... И ако има лудостта, би могъл да го припознае след време и да ти отнеме род. права...
Родителските права дори да се води на негово име може да му ги отнемеш ти,а не той на теб,освен ако не докаже че си съвсем пропаднала и неспособна да се грижиш за детето - например бездомна наркоманка и пр.,което май няма как да стане.
...освен ако не е като моя, който си мисли че подкупване стават нещата и е способен на това-чрез връзките и парите си
Миличка не му се връзвай на тъпите заплахи - страх го е само да не му взимат от паричките, а при 10 000 лв заплата издръжката ще е значителна меко казано. Ако бях на твое място окото нямаше да ми мигне да го осъдя - ще дава поне 200 лв месечно (посъветвай се с адвокат за сумата). А за подкупването номера май няма да мине - ще трябва да подкупва съдии поне на две инстанции и др.специалисти,които правят днк анализите - това са фантасмагории. Ако ДНК покаже.че той е бащата и боговете ще замълчат,та камо ли съдиите. А много ме съмнява и че въпреки парите и връзките може в действителност да подкупи някой. Освен това има лаборатории, в които днк анализите се правят в САЩ - просто имат представителство в БГ, не знам как ще подкупи тях, само не съм 100% сигурна "американските" резултати важат ли пред българския съд. Най-малкото опитай - дори да загубиш делото, нищо друго не губиш освен хонорара на адвоката - а той е според както се уговорите. Аз понеже се сблъсках с това преди 1-2 години,мога да ти кажа че искат 500 лв. и аз веднага се съгласих, но съжалявам че не се попазарих-ако кажеш че нямаш толкова пари сигурно ще свалят мизата. А ако спечелиш делото,ще осъдят бащата да ти плати всички разноски, вкл.адвокатския хонорар. Мойте пари отидоха във водата,защото щом заведох делото бащата се разкая за стореното,сдобрихме се и прекратихме делото,но адвокатката се направи на ударена и не пожела да ми върне парите. За успокоение на бащата (по негово желание и за негова сметка) направихме днк-анализ извън делото за 600 лв. Биоложката,която го прави (в лаборатория Геника,близо до НДК в София) изглеждаше изключително свястна и честна-не мисля че подлежи на подкуп и по-важното едва ли в която и да е лаборатория ще фалшифицират резултати,защото после може това да се докаже и никой не иска да си слага главата в торбата. КОЙТО НЕ РИСКУВА-ТОЙ НЕ ПЕЧЕЛИ - най-добре се посъветвай с добър адвокат и го почвай.
Здравейте мами,
Искам да споделя с вас моите въпроси и колебания,защото майка ми е в Италия и не искам да се притеснява за мен и беба.Значи нашият татко-осеменител,защото за сега само се е изпразнил и било грешка че съм забременяла си има друго семейство и съм 100% сигурна че тя незнае че съм забременяла от него макар да знае че имахме връзка но тя приключи миналата година.Сега се питам и се вайкам кога да го потарся,защото до момента не ме е потарсил да пита как съм и как е бебчето и кога да кажа на майка му и жена му за съществуването на внучето и сестричето,защото освен моята майка то си има и друга баба а и по-голяма сестра?Малката принцеса трябва да се роди към края на Септември-към 20!Благодаря ви предварително!
Искам да споделя с вас моите въпроси и колебания,защото майка ми е в Италия и не искам да се притеснява за мен и беба.Значи нашият татко-осеменител,защото за сега само се е изпразнил и било грешка че съм забременяла си има друго семейство и съм 100% сигурна че тя незнае че съм забременяла от него макар да знае че имахме връзка но тя приключи миналата година.Сега се питам и се вайкам кога да го потарся,защото до момента не ме е потарсил да пита как съм и как е бебчето и кога да кажа на майка му и жена му за съществуването на внучето и сестричето,защото освен моята майка то си има и друга баба а и по-голяма сестра?Малката принцеса трябва да се роди към края на Септември-към 20!Благодаря ви предварително!
Междувременно давах всичко за него, пишех му теми и му вземах онлайн изпити, грижех се за интересите му /и още го правя, не ме питайте защо/.
То и аз така правех - грижех се за неговите интереси, а не за моите собствени и накрая пак излязох аз кривата. Затова съм решила оттук нататък най-вече за мен и децата да мисля, а всички останали са достатъчно големи, за да се погрижат за себе си сами.
точно така, че нали "За кораб без посока попътен вятър няма"
Препоръчани теми