Аз досега ефективно наказание не съм измислила, само говоря, говоря, говоря, говоря, говоря.... и всеки път имам чувството че наливам вода в каца без дъно. Е, случвало се е и да крещя когато става неудържимо, но и това няма кой знае какъв ефект - много скоро се спретва следващо изпълнение.
Отдавна си мислех за тази тема и ми се струва, че мястото и не е в "Хайд парк." Не ми се иска темата да е за и против шамаросването. Живея в страна, където това е просто наказуемо и точка.
За наказанията обаче има неща, които научих и може да са полезни на мамите с малки деца.
Дете, парализирано от страх, не чува какво му се говори, няма да реагира на проповеди и поучения.
Дете с "история", каквито са всички наши деца, независимо дали са били в институция един ден или десет години, е уплашено дете.
Няма по-голям ужас за него от това, да бъде оставено да плаче само. Или да бъде пратено в другата стая да помисли и да се върне, когато стане пак послушно..
Може да плаче с часове, но в присъствието на родител. Може да бъде оставено да мисли по провинение, но с мама, седнала до него.
Колкото повече детето ни избягва, толкова повече има нужда от поглед и докосване. Но не държане насила!
Целта не е винаги и на всяка цена да се спре плаченето и тръшкането, а да се покаже, че не води до резултат. "Спри да плачеш" означава "не приемам чувствата ти сериозно, поводът е незначителен, отричам правото ти да бъдеш тъжен/недоволен/сърдит и т.н."
Не обещавам, че ще станат ангелчета на 6-7 години, но ще са научили нещо много по-важно - да изразяват чувства и да не се страхуват от собствените си "тъмни страни".
Опитах се попреведа няколко страници по тази и други теми, постепенно добавям още, когато имам време, който иска да погледне тук
http://zavinagizaedno.pbworks.com/
и да поиска достъп, ще пратя.