проблемът не е толкова в децата, колкото в родителите им. Всяко дете се ражда повече или по-малко агресивно. Ролята на родителя е да го социализира и научи да овладява агресията си, както и да я канализира в приемливи за обществото форми. Мантрата "То е малко още, не разбира" води до куп проблеми на по-късен етап, както и очакването някой друг да свърши работата на родителя - яслата, градината или училището.
А пък това, че е малко и не разбира винаги ме е дразнило....Абсолютно съм съгласна. Детето може да минава през всякакви фази и състояния, но независимо от възрастта родителя трябва да изясни, че агресията и насилието са неприемливи. Не може да си стоиш кротко и да гледаш как детето ти налага другите, а още по- малко с извинението, че не разбира. Щом не разбира, но е склонно да нарани другите родителя трябва да стои плътно до него и да предотврати подобни прояви, да обяснява и да отстрани детето си, когато се налага. Според мен, някои родители не искат да признаят, че детето им се държи неприемливо, защото се чувстват виновни, и за да избегнат вината се правят, че няма проблем. Обикновено, реагират агресивно на забележките на другите родители. Детето им вижда това и става още по- свободно в проявите на агресия.
Тези хора не са диалогични, много добре знаят какъв е проблема и не желаят да предприемат нищо и за мен единственото решение да бъдат избягвани. Друг вариант е да се събираме на по- големи групи родители със сходни разбирания по въпроса, а появят ли се от онзи тип родители и деца те се озовават по групов натиск и много бързо взимат мерки или отиват да буйстват другаде.
Агресията ме плаши,но не само физическата,а и ..психическата,ако бих могла така да я нарека.Думите,казани с агресивен тон и отправени било към друго дете,било към възрастен,също болят. 
. 
Оставяй я самичка,ти ще усетиш кога трябва да се намесиш.Важното е детенце да се учи да се справя в такива ситуации.