Забравих да попитам вие всяка година ли ходите за реоценка в Александровска.
- Публикувана: 20 май 2009, 13:45 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2009, 14:07 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 8
Ние на реоценка ходим задължително през 2 години, заради ТЕЛК-а и веднъж годишно, за "да сверя часовника си" 
.
От миналата седмица тръгнахме отново на обследване, но той се е държал толкова лошо там ( между другото винаги там показва по- лошо поведение, отколкото е нормалното му, което е добре, че го виждат в най- лошата му светлина) и затова направих един подробен отчет, придружен с видео, който изпратих по мейла на специалистите там, за да добият съвсем пълна представа за времето от 1 година, в което не са го обследвали.
.От миналата седмица тръгнахме отново на обследване, но той се е държал толкова лошо там ( между другото винаги там показва по- лошо поведение, отколкото е нормалното му, което е добре, че го виждат в най- лошата му светлина) и затова направих един подробен отчет, придружен с видео, който изпратих по мейла на специалистите там, за да добият съвсем пълна представа за времето от 1 година, в което не са го обследвали.
Здравейте, виждам, че има огромен интерес във връзка с диетата. Наистина диетата дава по - бързи резултати при по - малките деца, но и при големи деца също има резултати и то много добри. Аз съм на мнение, че ако можете да ограничите вредните вещества от храната на вашето дете , трябва да го направите независимо на колко години е то. Освен това ако без диета вашето дете постига успехи, то повярвайте ми, че с диета успехите ще са многократно по - бързи и по - добри. В Европа и САЩ когато едно дете се диагностицира като дете от аутистичния спектър първото нещо, което го съветват специалистите и другите родители е да мине на диета. Почти всички деца там я спазват. Много малко от родителите ходят на диетолог. Не мисля, че това е задължително. По-скоро родителите сами споделят информация има и много книги. Когато едно дете бива записано на ДАН доктор родителите биват съветвани да прочетат няколко книги за диетата. Храните, които тези деца не бива да ядат не се заменят с други. Разбира се витамини и минерали трябва да се пият. Има фармацевтични компании, които разработват хранителни добавки изцяло съобразени с проблемите на аутизма, те са специално направени за най-лесно усвояване от организма. Голяма част от тях се дозират според килограмите на детето. Относно изследванията на кръвта изпращани в Холандия, за които четох, ако това са същите изследвания, за които си мисля - те се правят в Бодимед и се изпращат се в Холандия. Те обаче не са разработени за аутистични деца, а по-скоро за хора, които искат да отслабнат, и да изглеждат по - добре. Аз правя по няколко пъти в годината изследвания на Борис, които изпращам в САЩ. Има лаборатории, които работят изключително с аутистични деца където се изследват техните дефицити. Във форумите, в които пиша почти всички родители изследват децата си там, обменяме информация, сравняваме резултатите. Досега не съм видяла дете от аутистичния спектър, на което всички изследвания да са в норма. Те имат много сериозни отклонения в едни или други системи. Поради тази причина не смятам, че изследване на кръвта, в което не е отчетено, че организма на дете като нашите преработва хранителните вещества по по-различен начин, може да даде реален резултат. Ако някой се интересува от изследванията нека ми се обади по телефона - ще покажа всичко, което правя. Относно SON - RISE виждам, че тук се говори за това. Тази програма не е курс. Това са степени на обучение. Те са много. Това е програма разработена преди около 30 години от едно семейство, което съдбата е дарила с аутистично дете - сем. Кауфман. Майката - Самария забелязва, че детето и е различно и започва да работи с него по 9-10 часа на ден, постига зашеметяващи резултати. Това и позволява да разработи програма за работа с такива деца. Всеки, който е бил на някоя от степените би трябвало добре да е информиран за диетата и колко безценна е тя, би трябвало добре да е информиран, че има излекувани деца с диагноза аутизъм, защото първото нещо, което се случва по време на сесиите е да се прожектира филм за внучката на сем. Кауфман, която по случайност също е аутист и която е напълно възстановена. Ако някой иска да гледа филма нека ми се обади ще го пусна. Аз съм била на всички нива на тази програма, включително и на най - полезното, където родителя отива за една седмица с детето си. Работи се с детето по 8 часа на ден, родителя бива обучаван от специалистите как да работи със собственото си дете. Ако някой се интересува ще пусна филм за работата на Борис там. В определени моменти работата се снима с камера. Относно въпросите за коментарите на децата ви, ако ми позволите да се включа, бих казала, че основния дефицит на децата с аутизъм е именно това, че те не разбират тънкостите и нюансите в човешкото общуване и е доста трудно това да им бъде обяснено. Аз не бих се смущавала от това. Нашите деца са различни, да те са честни, не познават лицемерието, но нима това е лошо? Разбирам че е малко неудобно предвид нормите на поведение. Аз лично смятам, че ако е възможно може да се опитате да ограничавате такива ситуации. Когато такава ситуация, обаче е факт опитайте тихичко да кажете на ухото на детето коментара,който то би направило в следващия момент на висок глас. Изпреварете го и му кажете "Виж този човек е пълен!" По този начин ще смекчите епитетите и реакцията ще избегнете соченето и ще покажете, че това е нещо, което се шепти.
Щях да пиша веднага след предаването и нещата за които спорите. Няколко дни нямам и-нет и като ви чета сега виждам, че предаването е извадило много истински неща на повърхноста. Самото предаване също беше много истинско, но от гледната точка на всеки участник!
Факт е че всеки слуша, чете и разбира лично и различно. Всъщност това се случва и при терапията на децата. Единствената причина да пиша са децата и тяхното реално време. В крайна сметка почти всички се познаваме дори лично тук. Доколкото си спомням форума се казваше деца с увреждания, а не майките на деца с... Когато хората искат да си пишат и да няма нови хора и различни мнения си правят блог, е-майл група, др.. Форума е форум именно за различни мнения.
В предаването не се каза, че не може да се интегрират децата. Напротив репликата беше “не важи за всички, т. е. те подлежат но им носи негативи.” Като цяло фокуса на предаването беше едностранен, тягостен и на база лична гледна точка. Още в началото самата водеща казва, че у нас нищо не се знае и ще се представи една друга гледна точка. Как тогава са засечени 16 000 деца с АС /аутистичен спектър/. После многократно се повтори, че тук разбиране няма или е трагично. Защо не атакувате това мнение на самата телевизия? Това е екип, който е длъжен да провери информацията. Това са 11 души зад кадър. Факт е че в момента по телевизиите господства тенденцията в стил лични истории тип реалити, защото това привлича рейтинг Така не се прави интеграция. За съжаление всеки случай е твърде уникален. За това май имаше едно друго предаване по БТВ. Това не е реалната гледна точка към аутизма. Това е една нишка към него. В интеграцията се включва и другата страна – здравата. Няма как да контролираме тези родители и децата им и да искаме да възприемат еднакво проблема на другите. По света също не всички деца с АС са в масовия клас. А и какво ще прави едно дете с изразени сензорни проблеми в нашия вариант на училище и класно-урочна организация?
Също всеки от вас е видял, че детето му не е проговорило и започнало да общувало и да показва приемливо поведение като сте се придържали към една терапия или при един специалист. Всеки допринася със своя труд, така както това се случва при едно растение. То не пораства ей така – раз и готово! Почвата се обработва дълго. Също в предаването пролича, че не е разбран термина замърсяване на средата. Това не означава само екологично замърсяване и няма отношение само към храната. Термина е обща интоксикация на средата и съществува много отдавна дори в руската литература.
За съжаление травмата да имаш дете с аутизъм или каквъвто и друг проблем е огромна. Знаете за периодите през които се преминава. Те именно дават светлина към определена терапевтична стратегия. Силно зависи какво ще избере родителя. През етапите на преработка и запознаване с проблема се променя и съдържанието на какво чува той от съветите на специалистите. За един водещ метод е лазера, за друг хомеопатия, диета, някаква терапия. Затова и колегите не се наемат да обещават от няколко срещи и често казват, че няма лечение. Идеята на думата лечение тук е друга, не като болен съм от грип и след седмица вече не съм болен. За голямо съжаление не всички деца са само с аутистичен спектър. Има и други елементи, които или са водещи или пречат, като когнитивен потенциал, промени в ЕЕГ, епилепсия, много сензорно- интегративни проблеми.
В предаването обаче основната нишка не беше интеграцията, а че тук нищо не се прави и никой нищо не разбира, няма специалисти, а интеграцията беше претури камъчето Родителите са сами в борбата и сами се обучават. Присъстваше и подтекста за най-добрите и терапии в Америка. Самите те така си ги рекламират. Основна дума при представянето на методите им е “Great” и различни комбинации от превъзходни степени и думи описания като “да спрем сега!” Това е пропаганда. Срещала съм доста деца на български семейста, които са върнати от Америка за терапия тук. Хората не са доволни от терапията там. Различно е защото всеки случай е различен.
Твърдя, че специалистите тук знаят, при малкото литература на български и специализирано обучение в областа на аутистичният спектър. Хората, които работят в областта, сами достигат високо ниво на подготовка. Сами си купуват литературата и сами си плащат обученията. Не зам как ще ви прозвучи, но колеги на държавна работа, които са със заплата около 500 - 600 лева, сами си плащат обучения, понякога по-скъпи от заплатата им. Мога да ви споделя от обучения навън, че нивото там въобще не е толкова високо, колкото е отлъскана рекламата и умението на водещите да говорят и убеждават. Българските терапевти могат да мислят, родителите също и това се вижда от обмена ви на инфо тук непрекъснато.
Факт е че родителите са били насочвани какво да четат и къде да ходят да се обучават от специалистите, работили с децата им в България.
Само за справка популярната терапия “Son Rise” и съпътстващата я диета също е в огромната си част един рекламен трик. Информация за нея имахме доста отдавна, но ако прочетете внимателно и сравните писното ще разберете, че това е терапия съставена на база на един частен случай и сина не е съвсем аутист. Сина, който кръщава терапията, всъщност се разболява в ранна бебешка възраст /на месец/ от тежка ушна инфекция, лекуван е с антибиотици, обезводнен. Докторите се съмняват, че ще има загуба на слуха. В резултат на нея прави аутистични поведения. Това обаче е спестено в официалните информации и на основните реклами пише, че от ням /mute/ с 30 IQ Стига до зоната на гениалния интелект и става супер вербален и завършва Brown University. Сега /за сведение/ той е един от основните говорители и представящи програмата за слухова преработка в Америка, структурирана за аутисти. Информацията за интелекта не мога да коментирам. Може би има психолози, които могат да обяснят как едно IQ става гениално когато е било 30. Това е възможно и е много вероятно, когато е тестван невербален човек с вербален тест. Същевременно невербалното IQ може да е било много високо, но информацията умишлено е спестена или изкривена. Това все пак е Америка, където всичко е бизнес и медицината също.
Различно е когато един родител реши, да стане терапевт заради детето си. Често той прави пренос, чува, разсъждава и дава предписания през призмата на личния си случай. Такъв случай е и споменатата терапия. Диетата е била нужна за да се преодолее интоксикацията от силните антибиотици, а основният проблем е поражението върху ухото. Когато човек не насочва вниманието си към речта на околните, има проблеми с ориентацията и обработването на информацията се вижда аутистичен тип поведение, без детето да е аутист.
Но няма как да се сравнява една България и една Америка, заради брой деца, време за наблюдение на проблема, система за обработка на клинични данни. Проблема там е почнал отдавна и това там вече е политика, организицията е голяма и подкрепена от държавата и фондове. Това М. Велкова много точно обясни.
Считам, че това трябва да е темата обединител между всички пишещи и ще пишещи занапред. Няма кой да направи това, което е направено там за децата в Бг. От нас зависи системата да заработи, защото за много деца интеграцията е само на хартия.
Факт е че всеки слуша, чете и разбира лично и различно. Всъщност това се случва и при терапията на децата. Единствената причина да пиша са децата и тяхното реално време. В крайна сметка почти всички се познаваме дори лично тук. Доколкото си спомням форума се казваше деца с увреждания, а не майките на деца с... Когато хората искат да си пишат и да няма нови хора и различни мнения си правят блог, е-майл група, др.. Форума е форум именно за различни мнения.
В предаването не се каза, че не може да се интегрират децата. Напротив репликата беше “не важи за всички, т. е. те подлежат но им носи негативи.” Като цяло фокуса на предаването беше едностранен, тягостен и на база лична гледна точка. Още в началото самата водеща казва, че у нас нищо не се знае и ще се представи една друга гледна точка. Как тогава са засечени 16 000 деца с АС /аутистичен спектър/. После многократно се повтори, че тук разбиране няма или е трагично. Защо не атакувате това мнение на самата телевизия? Това е екип, който е длъжен да провери информацията. Това са 11 души зад кадър. Факт е че в момента по телевизиите господства тенденцията в стил лични истории тип реалити, защото това привлича рейтинг Така не се прави интеграция. За съжаление всеки случай е твърде уникален. За това май имаше едно друго предаване по БТВ. Това не е реалната гледна точка към аутизма. Това е една нишка към него. В интеграцията се включва и другата страна – здравата. Няма как да контролираме тези родители и децата им и да искаме да възприемат еднакво проблема на другите. По света също не всички деца с АС са в масовия клас. А и какво ще прави едно дете с изразени сензорни проблеми в нашия вариант на училище и класно-урочна организация?
Също всеки от вас е видял, че детето му не е проговорило и започнало да общувало и да показва приемливо поведение като сте се придържали към една терапия или при един специалист. Всеки допринася със своя труд, така както това се случва при едно растение. То не пораства ей така – раз и готово! Почвата се обработва дълго. Също в предаването пролича, че не е разбран термина замърсяване на средата. Това не означава само екологично замърсяване и няма отношение само към храната. Термина е обща интоксикация на средата и съществува много отдавна дори в руската литература.
За съжаление травмата да имаш дете с аутизъм или каквъвто и друг проблем е огромна. Знаете за периодите през които се преминава. Те именно дават светлина към определена терапевтична стратегия. Силно зависи какво ще избере родителя. През етапите на преработка и запознаване с проблема се променя и съдържанието на какво чува той от съветите на специалистите. За един водещ метод е лазера, за друг хомеопатия, диета, някаква терапия. Затова и колегите не се наемат да обещават от няколко срещи и често казват, че няма лечение. Идеята на думата лечение тук е друга, не като болен съм от грип и след седмица вече не съм болен. За голямо съжаление не всички деца са само с аутистичен спектър. Има и други елементи, които или са водещи или пречат, като когнитивен потенциал, промени в ЕЕГ, епилепсия, много сензорно- интегративни проблеми.
В предаването обаче основната нишка не беше интеграцията, а че тук нищо не се прави и никой нищо не разбира, няма специалисти, а интеграцията беше претури камъчето Родителите са сами в борбата и сами се обучават. Присъстваше и подтекста за най-добрите и терапии в Америка. Самите те така си ги рекламират. Основна дума при представянето на методите им е “Great” и различни комбинации от превъзходни степени и думи описания като “да спрем сега!” Това е пропаганда. Срещала съм доста деца на български семейста, които са върнати от Америка за терапия тук. Хората не са доволни от терапията там. Различно е защото всеки случай е различен.
Твърдя, че специалистите тук знаят, при малкото литература на български и специализирано обучение в областа на аутистичният спектър. Хората, които работят в областта, сами достигат високо ниво на подготовка. Сами си купуват литературата и сами си плащат обученията. Не зам как ще ви прозвучи, но колеги на държавна работа, които са със заплата около 500 - 600 лева, сами си плащат обучения, понякога по-скъпи от заплатата им. Мога да ви споделя от обучения навън, че нивото там въобще не е толкова високо, колкото е отлъскана рекламата и умението на водещите да говорят и убеждават. Българските терапевти могат да мислят, родителите също и това се вижда от обмена ви на инфо тук непрекъснато.
Факт е че родителите са били насочвани какво да четат и къде да ходят да се обучават от специалистите, работили с децата им в България.
Само за справка популярната терапия “Son Rise” и съпътстващата я диета също е в огромната си част един рекламен трик. Информация за нея имахме доста отдавна, но ако прочетете внимателно и сравните писното ще разберете, че това е терапия съставена на база на един частен случай и сина не е съвсем аутист. Сина, който кръщава терапията, всъщност се разболява в ранна бебешка възраст /на месец/ от тежка ушна инфекция, лекуван е с антибиотици, обезводнен. Докторите се съмняват, че ще има загуба на слуха. В резултат на нея прави аутистични поведения. Това обаче е спестено в официалните информации и на основните реклами пише, че от ням /mute/ с 30 IQ Стига до зоната на гениалния интелект и става супер вербален и завършва Brown University. Сега /за сведение/ той е един от основните говорители и представящи програмата за слухова преработка в Америка, структурирана за аутисти. Информацията за интелекта не мога да коментирам. Може би има психолози, които могат да обяснят как едно IQ става гениално когато е било 30. Това е възможно и е много вероятно, когато е тестван невербален човек с вербален тест. Същевременно невербалното IQ може да е било много високо, но информацията умишлено е спестена или изкривена. Това все пак е Америка, където всичко е бизнес и медицината също.
Различно е когато един родител реши, да стане терапевт заради детето си. Често той прави пренос, чува, разсъждава и дава предписания през призмата на личния си случай. Такъв случай е и споменатата терапия. Диетата е била нужна за да се преодолее интоксикацията от силните антибиотици, а основният проблем е поражението върху ухото. Когато човек не насочва вниманието си към речта на околните, има проблеми с ориентацията и обработването на информацията се вижда аутистичен тип поведение, без детето да е аутист.
Но няма как да се сравнява една България и една Америка, заради брой деца, време за наблюдение на проблема, система за обработка на клинични данни. Проблема там е почнал отдавна и това там вече е политика, организицията е голяма и подкрепена от държавата и фондове. Това М. Велкова много точно обясни.
Считам, че това трябва да е темата обединител между всички пишещи и ще пишещи занапред. Няма кой да направи това, което е направено там за децата в Бг. От нас зависи системата да заработи, защото за много деца интеграцията е само на хартия.
olia, аз имам 2 въпроса към теб свързани малко с този конкретен случай.
Първия - значи ли това, че е 100% възможно едно дете да е диагностицирано с PDD примерно, което НЕ Е въобще такова. В конкретния случай - на 4 години моето дете беше първо диагнозстицирано с голямо изоставане в развитието (повече от 2 години) в това число речево, моторика, рефлекси и т.н. и т.н. Малко по-късно като почнаха да работят с него поставиха диагноза СИД и то в доста тежка форма. Сега /след 2 и половина години терапия/ като ни прави оценка психолога /изисквана за училище/ ни смениха диагнозата на PDD-NOS.
Т.е. възможно ли е това да е точно - примерно да се окаже след време че е била грешна дигноза... . и аут. поведение да си е само заради СИД-а а не СИД-а част от А-ма. Знам, че не ми познаваш нито детето, нито би коментирала оценка на друг специалист, питам само дали има и такива случаи понякога/като този който си описала/. И децата които "излизат" от спектъра да са всъщност грешно диагностицирани...
Втория ми въпрос е за IQ. Как разликата във вербалното и невербалното АйКю се отразява на децата. Това което на мен ми казаха, специално за моето дете, е че защото разликата е огромна/34 точки/ това означавало че има сериозна Лърнинг дизъбилити. И до там. Той е с Айкю 104 вербално и 138 невербално. Тук вземат средната стойност за общо АйКю (според АйКюто избират какво спец. училище ще посещава - той ще е евентуално в такова за деца с средно и над средна интелигентност - с децата с ДЦП, дислексия, диспраксия, заекване, епилепсия и т.н.). И точно заради огромната разлика в АйКюто казаха че не е за масово училище. Е добре де, ама като е вербалното Айкю в нормалното, и то съвсем прилично защо да не може в масово
Питам защото се лутам ужасно - половината хора тук ми казват - пускай го в масово /тук имаме кой да помага на децата - нещо като ресурсните учители в БГ/ ...другата половина - В никакъв влучай в масово - ще повредите детето..... Ама до 1 Юли трябва да реша. Немога да го отлагам повече - вече веднъж го отложих от училище...
Терапевтката на сина ми е категорична, че аз трябва да реша... ама аз немога
Първия - значи ли това, че е 100% възможно едно дете да е диагностицирано с PDD примерно, което НЕ Е въобще такова. В конкретния случай - на 4 години моето дете беше първо диагнозстицирано с голямо изоставане в развитието (повече от 2 години) в това число речево, моторика, рефлекси и т.н. и т.н. Малко по-късно като почнаха да работят с него поставиха диагноза СИД и то в доста тежка форма. Сега /след 2 и половина години терапия/ като ни прави оценка психолога /изисквана за училище/ ни смениха диагнозата на PDD-NOS.
Т.е. възможно ли е това да е точно - примерно да се окаже след време че е била грешна дигноза... . и аут. поведение да си е само заради СИД-а а не СИД-а част от А-ма. Знам, че не ми познаваш нито детето, нито би коментирала оценка на друг специалист, питам само дали има и такива случаи понякога/като този който си описала/. И децата които "излизат" от спектъра да са всъщност грешно диагностицирани...
Втория ми въпрос е за IQ. Как разликата във вербалното и невербалното АйКю се отразява на децата. Това което на мен ми казаха, специално за моето дете, е че защото разликата е огромна/34 точки/ това означавало че има сериозна Лърнинг дизъбилити. И до там. Той е с Айкю 104 вербално и 138 невербално. Тук вземат средната стойност за общо АйКю (според АйКюто избират какво спец. училище ще посещава - той ще е евентуално в такова за деца с средно и над средна интелигентност - с децата с ДЦП, дислексия, диспраксия, заекване, епилепсия и т.н.). И точно заради огромната разлика в АйКюто казаха че не е за масово училище. Е добре де, ама като е вербалното Айкю в нормалното, и то съвсем прилично защо да не може в масово
Питам защото се лутам ужасно - половината хора тук ми казват - пускай го в масово /тук имаме кой да помага на децата - нещо като ресурсните учители в БГ/ ...другата половина - В никакъв влучай в масово - ще повредите детето..... Ама до 1 Юли трябва да реша. Немога да го отлагам повече - вече веднъж го отложих от училище...
Терапевтката на сина ми е категорична, че аз трябва да реша... ама аз немога
Оля, много ти благодаря за поста! 
И аз си мислех подобни работи, но не знаех как да ги кажа.
За програмата “Son Rise”, която на мен много ми допада, но от самото начало не намирам голяма разлика с книгата ми за гледане на детето в периода 2-3 години, където има много игри и примери за взаимодействие с детето. Като се добави, че в БГ не е необичайно до 4 години майката да си гледа детето, другите от семейството са на работа, така че тя е затворена с детето по 8 часа /особено зимата/, но не в банята, а у дома. Трябва й само помощ от специалист, да покаже че детето с 5 придърпвания, повторение и търпение ще се научи, защото преди това се чудим това дете защо отказва.
За майките, станали терапевтки си мисля, че такава майка е работила с едно-две деца, а един друг специалист с активен опит 10 години е виждал много повече. Различно е и ако този опит е бил основно в ПУ, в детска градина или на друго място. Според мен майките, които са станали специалисти заради децата, трябва да натрупат опит с доста повече деца, както другите специалисти, които сега завършват. Вярно е, че всеки специалист се профилира, но след изкаран общ стаж по специалността. Според мен даже се получава едно влияние една над друга - една уплашена майка с новодиагностицирано дете и една майка с повече опит, която и дава съвети на базата на собствените си успехи с детето. Но все пак всяка майка, дете, семейство е различно. А също си мисля, че няма универсална терапия и тя трябва да е съобразена и с майката. Например аз не обичам да препускам от занимание на занимание, не ми харесва неориентираното ми и уплашено дете е да по цял ден с други хора, но обичам да си седя на пода с него. Но за една активна майка е неприемливо да я затвориш 5 години и не винаги може да си го позволи.
И съм напълно съгласна, че в БГ има добре подготвени и мислещи специалисти!
Всеки е ценен с опита си 
И аз си мислех подобни работи, но не знаех как да ги кажа.
За програмата “Son Rise”, която на мен много ми допада, но от самото начало не намирам голяма разлика с книгата ми за гледане на детето в периода 2-3 години, където има много игри и примери за взаимодействие с детето. Като се добави, че в БГ не е необичайно до 4 години майката да си гледа детето, другите от семейството са на работа, така че тя е затворена с детето по 8 часа /особено зимата/, но не в банята, а у дома. Трябва й само помощ от специалист, да покаже че детето с 5 придърпвания, повторение и търпение ще се научи, защото преди това се чудим това дете защо отказва.
За майките, станали терапевтки си мисля, че такава майка е работила с едно-две деца, а един друг специалист с активен опит 10 години е виждал много повече. Различно е и ако този опит е бил основно в ПУ, в детска градина или на друго място. Според мен майките, които са станали специалисти заради децата, трябва да натрупат опит с доста повече деца, както другите специалисти, които сега завършват. Вярно е, че всеки специалист се профилира, но след изкаран общ стаж по специалността. Според мен даже се получава едно влияние една над друга - една уплашена майка с новодиагностицирано дете и една майка с повече опит, която и дава съвети на базата на собствените си успехи с детето. Но все пак всяка майка, дете, семейство е различно. А също си мисля, че няма универсална терапия и тя трябва да е съобразена и с майката. Например аз не обичам да препускам от занимание на занимание, не ми харесва неориентираното ми и уплашено дете е да по цял ден с други хора, но обичам да си седя на пода с него. Но за една активна майка е неприемливо да я затвориш 5 години и не винаги може да си го позволи.
И съм напълно съгласна, че в БГ има добре подготвени и мислещи специалисти!
Считам, че това трябва да е темата обединител между всички пишещи и ще пишещи занапред. Няма кой да направи това, което е направено там за децата в Бг. От нас зависи системата да заработи, защото за много деца интеграцията е само на хартия.
olia, аз имам 2 въпроса към теб свързани малко с този конкретен случай.
Първия - значи ли това, че е 100% възможно едно дете да е диагностицирано с PDD примерно, което НЕ Е въобще такова.
Втория ми въпрос е за IQ.
Първия - значи ли това, че е 100% възможно едно дете да е диагностицирано с PDD примерно, което НЕ Е въобще такова.
Втория ми въпрос е за IQ.
PDD – NOS e доста разпространено в развитието и е в групата на аутистичния спектър/ первазивните разтройства . Обикновено става дума за по-леки прояви, отколкото при аутизъм и има подобни симптоми, някои ги има до момента, а други липсват. Това често са деца, които разговорно наричаме сензорни и се коментират като атипичен аутизъм. Повечето от децата с АС имат и СИД заедно с Аутизъм. Но според критериите на класификаторите като DSM-IV/МКБ има други, които трябва да са налице, за да се постави диагноза аутизъм или др. спектър нарушение.
Границите често се размиват и затова трябва диференциална диагноза. Затова тя се прави от екип.
СИД в много от случаите пречат и са в основата на построяване на терапевтична стратегия и работа с окюпейшънъл терапевт.
За втория ти въпрос мисля, че трябва да ти отговори човека правил теста. Това си е работа на психолог. Разминаването в дяловете може да означава, че не е добра работата на речта и през езиковите символи и може да очерте специфични обучителни затруднения заради това. В училище учим главно чрез езика. Но е важно къде не е успял и защо. Може от друга страна да е в резултат на преработка в някоя модалност. Това е важно и определя какво да се направи след това. Също решението какъв тип подкрепа да се избере, за да учи и се изпитва детето успешно.
Оля, благодаря
попълни ми липсващото звено в оценката от психолога - защо е препоръчала спец. училище. Аз все още незнам защо, но знам, че е имала причина за да го направи.
само трябва да преглътна залъка "спец училище" ...че ми идва малко голям. Но пък от друга страна ако в масовото учителката няма нервите да показва всичко с картинки на моето дете /а на него това му е много необходимо като учи - да вижда и докосва/ ще го побъркам да ходи до обяд на училище и следобяд да учим всичко наново с него за да не изостава....
попълни ми липсващото звено в оценката от психолога - защо е препоръчала спец. училище. Аз все още незнам защо, но знам, че е имала причина за да го направи.
само трябва да преглътна залъка "спец училище" ...че ми идва малко голям. Но пък от друга страна ако в масовото учителката няма нервите да показва всичко с картинки на моето дете /а на него това му е много необходимо като учи - да вижда и докосва/ ще го побъркам да ходи до обяд на училище и следобяд да учим всичко наново с него за да не изостава....
Оля,
Имах намерение да те поканя да се включиш, но знам, че си заета.
Благодаря ти!
А за терапевтите в България бих казала, че са повече от професионалисти. Бих казала още, че терапевти, облагодетелствани да са граждани на други държави, особено с развита на високо ниво социална политика, случайно попаднали в българските условия, не биха се справили и на половина в сравнение с нашите терапевти и биха избягали с крясъци от бг.
И не биха ходили по обучения за своя сметка, което знаем, че правят терапевтите в България, дори и без да го казваш.
И всички български терапевти, които са работили с детето ми, а те са наистина много, защото детето ми е подложено на ежедневна и комплексна терапия, включително и ти, работят по призвание, което се вижда и се усеща и за което резултатите са доказателство!
Лабораторията в Холандия, където се прави кръвния тест и лекари - диетолози изготвят списък с разрешени и неразрешени храни, на база на което съставят хранителния режим, е свързана с бълграската Нютрон България, което всички родители от форума сме обсъждали, с изключение на новодошлите, които поздравяваме с "Добре дошли!"
Има обучени терапевти в България, които повече от професионално и пригодено към българските условия, прилагат метода на "прераждане на сина", без диета, за което доказателствата също са налице и всички ние тук знаем.
Имах намерение да те поканя да се включиш, но знам, че си заета.
Благодаря ти!
А за терапевтите в България бих казала, че са повече от професионалисти. Бих казала още, че терапевти, облагодетелствани да са граждани на други държави, особено с развита на високо ниво социална политика, случайно попаднали в българските условия, не биха се справили и на половина в сравнение с нашите терапевти и биха избягали с крясъци от бг.
И не биха ходили по обучения за своя сметка, което знаем, че правят терапевтите в България, дори и без да го казваш.
И всички български терапевти, които са работили с детето ми, а те са наистина много, защото детето ми е подложено на ежедневна и комплексна терапия, включително и ти, работят по призвание, което се вижда и се усеща и за което резултатите са доказателство!
Лабораторията в Холандия, където се прави кръвния тест и лекари - диетолози изготвят списък с разрешени и неразрешени храни, на база на което съставят хранителния режим, е свързана с бълграската Нютрон България, което всички родители от форума сме обсъждали, с изключение на новодошлите, които поздравяваме с "Добре дошли!"
Има обучени терапевти в България, които повече от професионално и пригодено към българските условия, прилагат метода на "прераждане на сина", без диета, за което доказателствата също са налице и всички ние тук знаем.
само трябва да преглътна залъка "спец училище" ...че ми идва малко голям.
МОЛЯ ВИ КАЖЕТЕ МИ ако започна диетата сега и се окаже че излезем от спектъра-"дай боже всекиму"-спира ли се диетата по нататък или цял живот трябва да е на диета???
Не си задавай този въпрос сега. Ако все пак излезе от спектъра и ти си сигурна, че е в голяма степен в резултат на диетата, ще посмееш ли да я спреш?! Ако смяташ , че си достатъчно информирана и си готова да я започнеш, просто опитай.
Не очаквай чудеса, нито промени с бясни темпове и не разчитай единствено на диетата. Тя не е просто без глутен и казеин , затова съм отбелязала с червено това, което е много важно и ще ти даде мотивацията, защото , повярвай ми, никак не е лесно да се поддържа, особено първите три месеца!
mila12,
Диетата, основана на без глутен и без казеин, е основен патент на американците, където всичко е бизнес и медицина, всички знаем. Там, където има подобрения, никой не може да твърди с абсолютна сигурност, че са от нея, защото подобренията са винаги при деца, подложени на много работа и терапия. При останалите, при които се разчита единстено на диетата и медикаментите, подобрения няма. В американските форуми, родителите говорят основно за диета и медикаменти. Една майка ми каза, че като надрусат детето й с риталин и се качи на катерушката, забравя за какво се е качило и се зарейва с часове в далечината, а тя през това време на пейката прочита цяло списание. Защото пък там на всяко по- активно двигателно дете и сповишена импулсивност, блъскат медикаменти и родителя, ако откаже да ги дава, има опасност да го лишат от родителски права. В италианските форуми, родителите наблягат основно на пресиращи машини, акопунктура и масажи. Като пресиращите масажи за аутисти, които ние всички правим вкъщи, пресирайки ставите, те правят при специалисти- кинезитерапевти и една майка ми обясняваше как с часове масажирала главата на детето, докато проговорило, обаче малко преди това сгъстила посещенията при логопедката. В руските форуми, майките "теряют много денег" и енергия да пътуват от едно място на друго, където се е чуло, че някой "чудодеец" помага, а също наблягат и на експериментите с ток, и всичките омеги, и сьомгата. Една майка казва, че след като започнала ежедневно да слага в храната на детето сьомга, във всякакви варианти- супа, задушена, и едва тогава се видял резултата от дългогодишната работа с психолози и логопеди.
Така че, както казва Оля, всеки родител решава сам за себе си, на кое да повярва и да наблегне, но това, което е доказано, че помага за подобряване разбирането и получаване на по- приемливо поведение, е терапията, основана на ежедневна работа с логопед, психолог, задължително включване на спорт- поне плуване, желателно е и хипотерапия, защото енергията, която излъчва коня, е много силна и влияе на подобряване поведението на детето и терапевтичното поведение към детето на всички, които са ангажирани с възпитанието му и които имат досег до детето.
Абсолютно сигурно е обаче, че ако направите диета, било то и по всички правила на безказеиновата и безглутенова диета и разчитате само на нея и хомеопатия, ефекта ще е нулев. Диетата се смята за подпомагаща терапиите.
Познавам само едно дете, на което се смята, че помогна хомеопатията, но то беше в логопедическа градина, където имаше ежедневни индивидуални занимания при брилянта логопедка, ежедневни при психолог и в крайна сметка се оказа, че неговия проблем беше- чиста хиперкативност, без аутистични симптоми, както се смяташе за кратко, а не хиперактивност като бонус към аутизма, както е в повечето случаи, неговата си беше хиперактивност, в най- чистия й вид, а и резултатите, според мене, бяха повече от ежедневната работа с детето, отколкото от хомеопатията.
А, и от спектъра не се излиза, а се върви към горния му край, не случайно навсякъде пише, че разстройството е пожизнено, разстройството на перивазивната нервна система си съществува и не може да изчезне, а се терапевтира разбирането и поведението и се научават като маймунки да "имитират" поведението на хората "в норма" така, че да изглежда приемливо за околните. В момента сме на етап, който една най- обикновена походка, която за всеки човек в норма си идва от само себе си, ние учим, ред по ред и понеже разбирането му вече е на доста виско ниво, мисли непрекъснато как да движи краката, ръцете, да държи главата изправена в същото време, раменете и да стъпва на цял крак, така че, и петите да опират земята, не само пръстите. И това, докато е съсредоточен успява да го прави вече до 15 минути, но щом се разсее и показва някой стереотип, или просто подскача, което е неприемливо поведение като походка за околните и се налага " да напомня", за да се концентрира отново върху походката. Та, една най- обиковена походка, която за човка с неаутистичен мозък, си е в реда на нещата, детето с аутистичен мозък, трябва да вложи огромна енергия и положи неимоверни усилия, за да я постигне, а чрез нея- приемливо поведение за околните И това наричаме влизане в норма- научаването да имитират като маймунки, без да им идва от вътре. Ако това продължава дълго време, може да се превърне в нещо като навик и убеждение, но то не значи , че са излезли от спектъра.
Днес се виждах с дете, току що завършило 4- ти клас, напълно социализирано, дете, което проговори на 5 години, а за първи път изполва положителен отговор "Да" на 6 години, но при по- продължителен престой с него, дефицитите се виждат. То казва "Не може да не ми казвате дали е шега или истина, защото аз не разбирам" и на децата им доскучава да играят с него повече от 10 -15 минути, защото то "зацикля", и тук се виждат дефицитите. Нашата борба е тези дефицити да превърнем в предимство.
Диетата, основана на без глутен и без казеин, е основен патент на американците, където всичко е бизнес и медицина, всички знаем. Там, където има подобрения, никой не може да твърди с абсолютна сигурност, че са от нея, защото подобренията са винаги при деца, подложени на много работа и терапия. При останалите, при които се разчита единстено на диетата и медикаментите, подобрения няма. В американските форуми, родителите говорят основно за диета и медикаменти. Една майка ми каза, че като надрусат детето й с риталин и се качи на катерушката, забравя за какво се е качило и се зарейва с часове в далечината, а тя през това време на пейката прочита цяло списание. Защото пък там на всяко по- активно двигателно дете и сповишена импулсивност, блъскат медикаменти и родителя, ако откаже да ги дава, има опасност да го лишат от родителски права. В италианските форуми, родителите наблягат основно на пресиращи машини, акопунктура и масажи. Като пресиращите масажи за аутисти, които ние всички правим вкъщи, пресирайки ставите, те правят при специалисти- кинезитерапевти и една майка ми обясняваше как с часове масажирала главата на детето, докато проговорило, обаче малко преди това сгъстила посещенията при логопедката. В руските форуми, майките "теряют много денег" и енергия да пътуват от едно място на друго, където се е чуло, че някой "чудодеец" помага, а също наблягат и на експериментите с ток, и всичките омеги, и сьомгата. Една майка казва, че след като започнала ежедневно да слага в храната на детето сьомга, във всякакви варианти- супа, задушена, и едва тогава се видял резултата от дългогодишната работа с психолози и логопеди.
Така че, както казва Оля, всеки родител решава сам за себе си, на кое да повярва и да наблегне, но това, което е доказано, че помага за подобряване разбирането и получаване на по- приемливо поведение, е терапията, основана на ежедневна работа с логопед, психолог, задължително включване на спорт- поне плуване, желателно е и хипотерапия, защото енергията, която излъчва коня, е много силна и влияе на подобряване поведението на детето и терапевтичното поведение към детето на всички, които са ангажирани с възпитанието му и които имат досег до детето.
Абсолютно сигурно е обаче, че ако направите диета, било то и по всички правила на безказеиновата и безглутенова диета и разчитате само на нея и хомеопатия, ефекта ще е нулев. Диетата се смята за подпомагаща терапиите.
Познавам само едно дете, на което се смята, че помогна хомеопатията, но то беше в логопедическа градина, където имаше ежедневни индивидуални занимания при брилянта логопедка, ежедневни при психолог и в крайна сметка се оказа, че неговия проблем беше- чиста хиперкативност, без аутистични симптоми, както се смяташе за кратко, а не хиперактивност като бонус към аутизма, както е в повечето случаи, неговата си беше хиперактивност, в най- чистия й вид, а и резултатите, според мене, бяха повече от ежедневната работа с детето, отколкото от хомеопатията.
А, и от спектъра не се излиза, а се върви към горния му край, не случайно навсякъде пише, че разстройството е пожизнено, разстройството на перивазивната нервна система си съществува и не може да изчезне, а се терапевтира разбирането и поведението и се научават като маймунки да "имитират" поведението на хората "в норма" така, че да изглежда приемливо за околните. В момента сме на етап, който една най- обикновена походка, която за всеки човек в норма си идва от само себе си, ние учим, ред по ред и понеже разбирането му вече е на доста виско ниво, мисли непрекъснато как да движи краката, ръцете, да държи главата изправена в същото време, раменете и да стъпва на цял крак, така че, и петите да опират земята, не само пръстите. И това, докато е съсредоточен успява да го прави вече до 15 минути, но щом се разсее и показва някой стереотип, или просто подскача, което е неприемливо поведение като походка за околните и се налага " да напомня", за да се концентрира отново върху походката. Та, една най- обиковена походка, която за човка с неаутистичен мозък, си е в реда на нещата, детето с аутистичен мозък, трябва да вложи огромна енергия и положи неимоверни усилия, за да я постигне, а чрез нея- приемливо поведение за околните И това наричаме влизане в норма- научаването да имитират като маймунки, без да им идва от вътре. Ако това продължава дълго време, може да се превърне в нещо като навик и убеждение, но то не значи , че са излезли от спектъра.
Днес се виждах с дете, току що завършило 4- ти клас, напълно социализирано, дете, което проговори на 5 години, а за първи път изполва положителен отговор "Да" на 6 години, но при по- продължителен престой с него, дефицитите се виждат. То казва "Не може да не ми казвате дали е шега или истина, защото аз не разбирам" и на децата им доскучава да играят с него повече от 10 -15 минути, защото то "зацикля", и тук се виждат дефицитите. Нашата борба е тези дефицити да превърнем в предимство.
Kezaja , като човек пробвал за детето си минимума в диетата мога да твърдя, че подобрение има и без допълнителна работа! Като човек, опитал за детето си и хомеопатия мога да кажа, че тя действа и без допълнителна работа. Като човек, пробвал хипотерапия мога да кажа, че не усетих никаква разлика. Работата с логопед й даде някакви знания, но никаква промяна в поведението, а в нашия случай то ми е далеч по-важно. Възрастта също оказа своето влияние в положителна посока. Но аз говоря само от моята си гледна точка и резултатите при моето дете,затова съвета ми към всички е един - да се опита.