Публикувана: 20 май 2009, 16:40 ч.
Последно мнение: 26 дек. 2010, 16:31 ч.

Какво сте преживяли?

44 553
300
1

20 май 2009, 16:40 ч.

Мнения: 87

Здравейте! Любопитно ми е какво е преживял всеки от вас.
Темата е за всички шокови ситуации, които сте преживяли и никога няма да ги забравите.
Пишете и двата варианта:
Щастие и мъка.

Извинявам се предварително на всички, които ги врьщам в лошите им моменти от живота.

Аз ще започна с лошия момент: никога няма да забравч когато лекарят,които оперира сина ми излезе и ми каза: Сьжалявам,но бебето ви не издьржа на операцията./но господ ми го вьрна и сега е 14г. жив и здрав/
А онзи ден ми се случи най-неочаквания и щастлив момент: звьнна се на вратата и като отворих видях сестрата, която тьрсих 37г. с цялото си семейство./онемях.../

Вие сте...

# 1 20 май 2009, 16:43 ч.

Мнения: 212

Ами няма да забравя,когато пра-дядо ми почина и на погребението за малко да падна в гроба му!
Няма да забравя,когато загубих най-добрата си приятелка и как лежеше в ковчега,завинаги на 13 години...

Няма да забравя първият път,когато видях сестричката ми,родена преди по-малко от 24 часа....беше невероятно...
естествено няма да забравя първата целувка,първия секс и т.н,но това са други неща!

# 2 20 май 2009, 16:51 ч.

Мнения: 95

Никога няма да забравя случилото ми се в понеделник срещу вторник през нощта. Крадци влезли в апартамента докато спим с половинката и ни взели чантите от портмантото!

За сега това. Като се оттърся от ужасните емоции ще пиша и за хубавите неща, които няма да забравя!

# 3 20 май 2009, 19:52 ч.

Мнения: 2 898

Кое по-напред newsm78

... Как се оженихме на осемнадесет, скандализирайки околните Joy

; как се озовах в 9ч. вечерта в чуждо далечно градче в метър сняг пред портата на казармата и казах, че няма да си ходя #2gunfire

;как стоях осем часа пред кардиохирургията докато оперираха мъжа ми Cry

; как ми се подкосиха краката и света се завъртя като си видях страшната цитонамазка #Crazy

Най-хубавите са като се родиха децата, но тогава само се чудех как адът е свършил, как съм жива и има бебе Laughing

# 4 20 май 2009, 19:54 ч.

Мнения: 46 546

Бременността и раждането, да чукам на глава, това са ми най-шоковите и кошмарни преживявания ...

# 5 20 май 2009, 20:22 ч.

В подножието на планината
Мнения: 813

Като най-лош момент-спонтанният аборт в 5-ти месец.
А най-хубавият естествено беше раждането на сина ми.

# 6 20 май 2009, 20:25 ч.

Мнения: 2 133

Като най-лош момент е загубата на първото ми дете Cry

Най-хубавият е раждането на дъщеря ми!!!

# 7 20 май 2009, 20:40 ч.

Мнения: 6

Един от най-кошмарните моменти в живота ми беше решението да направя аборт на 18 год. Sad

# 8 20 май 2009, 21:09 ч.

Мнения: 2 448

Пренасяне повече от седмица, Коледа, наблюдаващия ме гинеколог реши, че отива на почивка за празниците, защото се надявал да родя по рано. Приятел се обажда на негов близък гинеколог и човека напуска близките си, за да ми види положението... Хваща се за главата, не може да повярва, че изобщо съм била следена от лекар и съм в това състояние, казва само, веднага операция, дано бебето да е добре, а .... крака му е крив, премазан от малката матка и липса на води, но не се притеснявай, може да е от разположението, като го извадим ще ти кажа дали е наред... В този момент казах само, не искам да ми го вадите.
На другия ден, искам да ми махнат системата за да го видя, не вярвам, че е добре, не ми я махат, тръгвам с нея на другия етаж и ги карам, да го разповият пред мен, бебето е прекрасно и крачето е наред, но аз все още не мога да му се зарадвам истински.
На две години и половина, съмнение за аутизъм, не исках да съм жива.
На 3 започва да говори. Отдъхвам си леко.
На 5 много мило и любвеобилно дете, но все още не всичко е зад гърба ми.
Това е за пред форум, другото не става за споделяне...

# 9 20 май 2009, 21:30 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

Най-кошмарните и двете раждания. Най-прекрасните , когато зърнах за първи път и двете си деца.

# 10 20 май 2009, 22:03 ч.

Мнения: 936

Като изключа незабравими моменти като раждане и операция, последният път ,когато ми се подкосиха истински краката беше преди 2 г. Отиваме на гости на приятелка, синът и е Николай, имаше имен ден. Тръгнахме с моята кола - аз, приятелката ми, нейното дете и моите две.
Стигаме до блока, там е супер тъмно - нито една улична лампа не свети. Между колите имаше само 1 място за паркиране, реших, че е за мен. Както винаги, паркирах назад. Колата беше леееко накриво, но като никой път я оставих така. Излязох и тръгнах да отварям отзад, за да излязат децата. В този момент видях, че под колата има ... канал. Като в автосервизите!!!Направо замръзнах на място. Погледнах да видя как съм паркирала - двете десни гуми бяха наполовина над канала, задната лява - плътно до ръба, а предната лява - до ъгълчето на канала. Просто не искам да си спомням какъв ужас изпитах, като си помислих какво е можело да стане , ако бях донаместила колата. Качих се горе разтреперана, името си не можех да кажа. После мъжът на приятелката ми помогна да изкараме колата.
Обясниха ми, че този открит канал си стоял там така. Хората от блока го знаели и не паркирали там. А такива като мен, които не го знаят и паркират в пълна тъмнина, могат само да разчитат на късмета си явно.

# 11 20 май 2009, 22:15 ч.

Мнения: 473

Най-кошмарното- когато след 9 месеца следена бременност идва момента да раждам и на преглед на видеозон лекарката ужасено гледа монитора и казва: Нещо не е наред с детето, кой ти следи бременността? Другият голям кошмар ми беше, когато брат ми ми съобщи, че са му установили нелечима болест на сърцето, това ми е най-тежкия момент в живота.
Най-щастливите- раждането на племенника, раждането на детето ми, в сватбения ми ден също преливах от щастие...

# 12 20 май 2009, 22:32 ч.

Мнения: 4 965

Толкова много щастливи и шокиращи моменти съм изживяла, че няма начин да ги опиша - започвах 4 пъти и просто не смогвам да изброя всичко. Но пък всички тези неща са ме направили това, което съм...

# 13 20 май 2009, 22:44 ч.

Мнения: 100

Най-кошмарната ситуация при мен беше с дъщеря ми на 2 годишна възраст.След фебрилен гърч беше в безсъзнание 3 часа.Не реагираше и не беше контактна.Лекарите казаха,че само можем да се молим тя да се събуди.Това бяха най-кошмарните ми часове,в които се чувствах безпомощна.От силният стрес на следващия ден се събудих с прошарена коса.Най-щастливият епизод от живота ми-раждането на двете ми деца и дългият сън от който дъщеря ми се събуди.Преди 2 месеца също имах шокираща случка,от която още се съвземам.Родителите ми съобщиха,че съм осиновена.Както се казва-такъв е живота.

# 14 21 май 2009, 08:54 ч.

Мнения: 188

Най-кошмарните ми моменти когато синът ми на 1 годинка си заби главата в стъклото на вратопрозореца, последваха шевове зад ухото, изтече ужасно много кръв Cry

, друг момент на язовир Батак ,когато реши ,че ще ходи при баща му докато ловеше риба на Цигов чарк и аз мислех че минава по мостчето докато го видя той върви по стената на язовира,ужааас това е може би най-кошмарния добре, че Господ ги пази Praynig