- Публикувана: 20 май 2009, 16:50 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 16:44 ч.
Секциото предопределя ли характера на детето?
пълни глупости
Не съм чела литература по въпроса ,незнам.Дъщеря ми е родена секцио.Обича да спи при нас ,но аз така си направих,за да ми е по-удобно през нощта...сега я мушкам в нейното легло,когато заспи.Обича да съм при нея,защото е свикнала с мен.Но не е мързелива,даже е много,мноого подвижна,жизнена и интересуваща се.Иска да ходи,да пипа,да види,да слуша,както всяко едно бебе.Нищо,че е секцио.
Не мога да посоча отговор в анкетата...Не съм чела литература по темата, но не смятам че начина на раждане определя характера на детето.
И двете ми деца са родени със секцио и нямат нищо общо като характери.
Единствено си приличат по това, че са много самостоятелни - от малки все повтаряха " Аз, аз" и не ми даваха да им помогна в нищо - дори в хранене и обличане.
Вярно е, че голямата ми дъщеря е по- глезена, но за това сме си виновни ние като родители - роди се в осмия месец, много и треперихме и си я поразглезихме малко, за което имат немалка вина и бабите
.И до сега си е по-капризна, по чувствителна, по сръдлива..., докато малката и е пълна противоположност.Все си казваме, че тя е на мама и на тати момчето.Голяма палавница е и не можеш да я чуеш да плаче, ако падне и се удари - казва "Ох, ох" , изправя се, изтупва се, казва "Бау, бау"(което занчи, че ще мине на кученцето под опашката) и заминава, все едно нищо не е станало.
И двете са много игриви и палави деца и поне за сега не забелязвам никакви наченки на мързел, както се е изразила твоята хомеопатка.
И двете ми деца са родени със секцио и нямат нищо общо като характери.
Единствено си приличат по това, че са много самостоятелни - от малки все повтаряха " Аз, аз" и не ми даваха да им помогна в нищо - дори в хранене и обличане.
Вярно е, че голямата ми дъщеря е по- глезена, но за това сме си виновни ние като родители - роди се в осмия месец, много и треперихме и си я поразглезихме малко, за което имат немалка вина и бабите
.И до сега си е по-капризна, по чувствителна, по сръдлива..., докато малката и е пълна противоположност.Все си казваме, че тя е на мама и на тати момчето.Голяма палавница е и не можеш да я чуеш да плаче, ако падне и се удари - казва "Ох, ох" , изправя се, изтупва се, казва "Бау, бау"(което занчи, че ще мине на кученцето под опашката) и заминава, все едно нищо не е станало.И двете са много игриви и палави деца и поне за сега не забелязвам никакви наченки на мързел, както се е изразила твоята хомеопатка.
Според мен определя характера на детето, доколкото раждането (в частност секциото) е нанесло (или не е нанесло) психологическа травма на майката. А това пряко рефлектира върху възпитанието и отношенията майка-дете. Родилната депресия и психологическите травми от раждането все още са табу в обществото ни, а това според мен носи сериозни вреди на наследниците ни. Това са си лично мои разсъждения! 
Иначе по конкретния въпрос на анкетата - не съм чела литература по въпроса.
Иначе по конкретния въпрос на анкетата - не съм чела литература по въпроса.
За мързеливи-и аз не го вярвам,моята дъщеря-родена цекцио също не е мързелива,даже е доста будно дете.
Ти ли избра сина ти да се роди 17 дни по рано или така се наложи?
Ти ли избра сина ти да се роди 17 дни по рано или така се наложи?
Как ще избера да се роди 17 дни по-рано! Тъкмо бяхме планували с доктора датата за секциото - 24.01(терминът ми беше 05.02), понеже си имах показания и на следващата консултация ми засече забавяне на пулса на бебето и веднага ме прати на запис в болницата, правиха ми 3 записи вечерта и 3 на следващата сутрин, не им харесаха изобщо. Докторът ми ги показа на шефа на АГ болницата и той каза направо да отивам да си взимам чантата, защото секциото ще е същия ден следобед - 19.01! И добре че не чакаха, синът ми се оказа се увита и стегната около врата пъпна връв. Въпреки секциото едва го измъкнаха, бях само с епидурална упойка и чувах как ми пращят ребрата от натиска, докато се опитваха да го избутат, едва дишах, но славо богу с бебето нямаше никакви проблеми, дори в кувиоз не се наложи да стои. Аз се оттървах със счупено ребро, но го разбрах година след това. Мислех си че просто от натискането ме боли, но не е било само от това, но не се сърдя на докторите, те се бориха за живота на детето ми!
Не съм чела литература по тази тема, но не вярвам казаното от тази лекарка да е вярно. Изобщо подобни субективни преценки не се доказват с научни методи. Колко родени нормално са мързеливи.... За мен е явно, че тази жена си придава авторитет и се опитва да предизвика интерес към работата и методите си, но с науката медицина тази теория няма нищо общо.
Хубаво е, че е помогнала на детето ти, но по отношение на тази нейна теория бих била скептична и не бих я приемала на сериозно.
Детето ми е роден с операция, не е мързеливо, дъвче много добре, за месеците на които е, а те с 14, заспива и спи сам, не мисля, че е глезен, много е активен, играе си и сам, тича след топката, носи предмети които му посоча, много е общителен, дори притеснително общителен към напълно непознати хора, но се надявам това с времето да се промени.
Хубаво е, че е помогнала на детето ти, но по отношение на тази нейна теория бих била скептична и не бих я приемала на сериозно.
Детето ми е роден с операция, не е мързеливо, дъвче много добре, за месеците на които е, а те с 14, заспива и спи сам, не мисля, че е глезен, много е активен, играе си и сам, тича след топката, носи предмети които му посоча, много е общителен, дори притеснително общителен към напълно непознати хора, но се надявам това с времето да се промени.
... за форцепса няма ли също теория?
що за смешки
що за смешки
Сигурно децата, родени по този начин стават много добри в екстремните спортове примерно.