Ревнувате ли своята половинка и как ви се отразява ако е така ? 
- Публикувана: 21 май 2009, 23:14 ч.
- Последно мнение: 31 март 2010, 11:06 ч.
Ревнувате ли своята половинка ?
Твърдо не. Първо защото досега не ми е давал и половин повод за това. Второ, защото трябва да съм сляпа, за да не видя колко много ме обича. Трето, защото от самото начало приех нещо от него - със или без ревност, ако ще става нещо ще стане. И той досега не е показвал ни най - малък зачатък на ревност.
Всъщност го ревнувам много 
Аз не вярвам в твърденията,че ако не ревнуваш значи не обичаш както и в другото-щом ревнуваш значи си несигурен в себе си!
Сигурна съм в себе си,знам че има очи само за мен и че ме обича,но какво да направя,като ми е гадно!
Хубаво е,че не ми дава поводи,но обича от време на време да ме дразни!
Аз не вярвам в твърденията,че ако не ревнуваш значи не обичаш както и в другото-щом ревнуваш значи си несигурен в себе си!
Сигурна съм в себе си,знам че има очи само за мен и че ме обича,но какво да направя,като ми е гадно!
Хубаво е,че не ми дава поводи,но обича от време на време да ме дразни!
Срам не срам ще си призная-моята ревност граничи с болестно състояние 
.Много често това се отразява зле и на двамата-аз се побърквам от нерви,а той се чуди как да ми ''докаже'' че нямам причина за такава ревност.Знам че не е правилно,но не виждам какво мога да направя за да спра да тормозя и двамата.
.Много често това се отразява зле и на двамата-аз се побърквам от нерви,а той се чуди как да ми ''докаже'' че нямам причина за такава ревност.Знам че не е правилно,но не виждам какво мога да направя за да спра да тормозя и двамата.
Вече не-видях ,че не получавам поводи за това.
Преди главният ревнивец беше той ,най-досадното беше ,че внезапно изникваше на местата ,на които
отивах без него за да "провери" дали наистина съм дала достоверна информация за местонахождението
си.
Обаче откакто живеем заедно няма такива проблеми.
Преди главният ревнивец беше той ,най-досадното беше ,че внезапно изникваше на местата ,на които
отивах без него за да "провери" дали наистина съм дала достоверна информация за местонахождението
си.
Обаче откакто живеем заедно няма такива проблеми.
Ами аз всъщност съм ревнива.
Не, че има повод... просто съм такъв тип човек - разделям повечето неща на мои и чужди без средно положение и за съжеление имам подобен подход към половинката си.
За щастие обаче прекрасно осъзнавам, че ако го демонстрирам това ще ми навреди и го пазя в себе си
Не, че има повод... просто съм такъв тип човек - разделям повечето неща на мои и чужди без средно положение и за съжеление имам подобен подход към половинката си.
За щастие обаче прекрасно осъзнавам, че ако го демонстрирам това ще ми навреди и го пазя в себе си
офф, ревнувам и още как - не ми е давал поводи - но някак си сама си се навивам - защо и аз незнам - много е гадно, особено когато за по-дълго не си е в къщи... Както казват - човек като си няма работа - сам си я създава. Той като, че ли преди ревнуваше повече - сега нещо не го влече 
Да-признавам си без бой .Поводи не ми е давал никога,но аз съм си такава.Фантазията ми работи яко и в главата ми се зараждат какви ли не сцени-как е с друга и...абеее самоунищожавам се знам,но....Старая се да отпъждам тези мисли,ама не става и не става.
.Поводи не ми е давал никога,но аз съм си такава.Фантазията ми работи яко и в главата ми се зараждат какви ли не сцени-как е с друга и...абеее самоунищожавам се знам,но....Старая се да отпъждам тези мисли,ама не става и не става.Съпруга ми е такъв, убива ме направо...
Дори сънува нощем ....
Не може да спи спокойно, че и мен ме буди
Това си е болестно състояние.
Аз не го ревнувам.
Да-признавам си без бой .Поводи не ми е давал никога,но аз съм си такава.Фантазията ми работи яко и в главата ми се зараждат какви ли не сцени-как е с друга и...абеее самоунищожавам се знам,но....Старая се да отпъждам тези мисли,ама не става и не става.
.Поводи не ми е давал никога,но аз съм си такава.Фантазията ми работи яко и в главата ми се зараждат какви ли не сцени-как е с друга и...абеее самоунищожавам се знам,но....Старая се да отпъждам тези мисли,ама не става и не става.Съпруга ми е такъв, убива ме направо...
Дори сънува нощем ....
Не може да спи спокойно, че и мен ме буди
Това си е болестно състояние.
Аз не го ревнувам.
Преди години имах връзка с много ревнив партньор. Тъй като се чувствах като дивеч, реших, че това никога няма да го причиня на друго същество. Не ревнувам, вкъщи всеки излиза и закъснява, както намери за добре. И да го завържа за парното, ако си е решил, пак ще измисли начин как да изневери. Реципрочното също важи.
Преди години имах връзка с много ревнив партньор. Тъй като се чувствах като дивеч, реших, че това никога няма да го причиня на друго същество. Не ревнувам, вкъщи всеки излиза и закъснява, както намери за добре. И да го завържа за парното, ако си е решил, пак ще измисли начин как да изневери. Реципрочното също важи.
Абсолютно съм съгласна.
И в моя случяй не става въпрос за ревност, която само да ти погъделичка самочуствието, това си е тормоз.
По принцип му имам доверие и не го ревнувам.Макар че имам малко по демократично мислене и съм му дала свобода веднъж изпитах това чувство-беше много гадно-на недоверие,на слабост...
все едно аз съм го писала
Какво значи не го ревнувам, все ви е едно ако спи с друга ли? Или толкова съм уверена, че не може да пожелае друга? Или толкова е смотан, че друга едва ли би го пожелала? Кое от тези?
Някои ще кажат,че сме скучни...Много им здраве.За мен ревността е болест,тя изяжда и руши любовта,не я сплотява и доказва.
Това си е мое мнение...
Какво значи не го ревнувам, все ви е едно ако спи с друга ли? Или толкова съм уверена, че не може да пожелае друга? Или толкова е смотан, че друга едва ли би го пожелала? Кое от тези?
Не. За мен ревността е проява на неувереност в себе си и собственическо поведение спрямо партньора. Освен това и аз като Милинка преди години имах връзка с ужасен ревнивец, та знам какво е. Нито мога, нито искам да се излагам така и да тормозя човека до себе си.
Въпросът е да не се преминава границата.
И не е задължително да обичаш за да ревнуваш. Понякога, ревността идва точно от чувството за собственост.
Да искаш да си единствен за някого само по себе си включва ревност. Самия факт, че ще се почувствам гадно, ако разбера, че е обекта на чувствата ми е привлечен от друга е ревност. Не съм дорасла може би да мога да обичам по другия начин с любов не искаща вярност. Има и такава хора не отричам, ама е много трудно постижимо.
Да искаш да си единствен за някого само по себе си включва ревност. Самия факт, че ще се почувствам гадно, ако разбера, че е обекта на чувствата ми е привлечен от друга е ревност.
Абсолютно точно казано.
Тука сто пъти написаха- не, не ми е давал повод. Все едно за да се ревнува трябва да има повод обезателно.
Да не говорим следното- Цитат
За мен ревност е да ми рови в дамската чанта,с надеждата да открие там не знам си какво,да ми се обажда безброй пъти на ден по телефона и да ме пита къде съм,с кой съм,да ме следи,да ми проверява тел.разпечатки,да реагира тъпо,когато някой ме загледа
Какво значи не го ревнувам, все ви е едно ако спи с друга ли? Или толкова съм уверена, че не може да пожелае друга? Или толкова е смотан, че друга едва ли би го пожелала? Кое от тези?
Не си правя илюзии, че аз съм единствената жена на света, с която би правил секс
Все едно за да се ревнува трябва да има повод обезателно.
Другото е болест. Винаги ще има по-млади и по-красиви.
Все едно за да се ревнува трябва да има повод обезателно.
Благодаря ти за диагнозата.
За протокола, на 22 съм, добре изглеждам, така че ми е рано да се комплексирам на тема възраст.
Ревнувам, и не ме е срам да го кажа. И да, без повод е, пък нека някои ме наричат "болна".
просто е - ако не ми даде повод, няма да го ревнувам. ако ми даде, пак няма да го ревнувам, а ще се обидя. ако просто направи нещо, без да разбера - идеално, никой няма да се тормози. под нещо разбирам секс, не връзка. ако има връзка, докато е с мен, това е предателство - няма да го ревнувам, а ще се ядосам и ще го накажа с това да не ме види повече. или ще му простя. зависи. ревността е собственическо чувство, което не проявявам. ако ще ми флиртува с някоя, за да ме предизвика, би ми било просто смешно и бая би ми паднал в очите.
да, няма как да знам - затова ако я харесва, прав му път. то не става насила! ако я иска нея и мисли за нея, а е с мен - за какво ми е този мъж?! никого не мога да принудя да обича мен. а обиждането, за което питаш няма общо с ревността. ако ми даде повод така че да се усетя - един вид демонстративно, значи че би ме подценил. това би ме обидило. и да, подобни ситуации са ми се случваали, не си говоря наизуст. познавам се просто (що за стока съм )
) Все едно за да се ревнува трябва да има повод обезателно.
Благодаря ти за диагнозата.
За протокола, на 22 съм, добре изглеждам, така че ми е рано да се комплексирам на тема възраст.
Ревнувам, и не ме е срам да го кажа. И да, без повод е, пък нека някои ме наричат "болна". Все едно за да се ревнува трябва да има повод обезателно.
Благодаря ти за диагнозата.
За протокола, на 22 съм, добре изглеждам, така че ми е рано да се комплексирам на тема възраст.
Ревнувам, и не ме е срам да го кажа. И да, без повод е, пък нека някои ме наричат "болна". Айде по-кротко ако обичаш с обощенията.
Предният пост го приех с чувство за хумор, но това е прекалено.Как лепвате такива диагнози на хората не знам.
Познаваш ли ме, знаеш ли какъв човек съм, знаеш ли в какво се изразява ревността ми? Не! Тогава?
След броени дни ще станат 6 години от както сме заедно, гарантирам ти че никой от нас двамата е тормозен. А и щом още съществува връзката е далеч от пагубен край, породен от ревност.
Ако кажа категорично НЕ ще излъжа,случвало се е но много рядко.По принцип не харесвам ревността и го намирам за порок.Старая се да го избягвам.
Имам познат,който е патологичен ревнивец, без съпругата му да дава поводи.Говорила съм много пъти с него - не се променя.Разделиха се.
Имам познат,който е патологичен ревнивец, без съпругата му да дава поводи.Говорила съм много пъти с него - не се променя.Разделиха се.
Все едно за да се ревнува трябва да има повод обезателно.
Благодаря ти за диагнозата.
За протокола, на 22 съм, добре изглеждам, така че ми е рано да се комплексирам на тема възраст.
Ревнувам, и не ме е срам да го кажа. И да, без повод е, пък нека някои ме наричат "болна". Айде по-кротко ако обичаш с обощенията.
Предният пост го приех с чувство за хумор, но това е прекалено.Как лепвате такива диагнози на хората не знам.
Познаваш ли ме, знаеш ли какъв човек съм, знаеш ли в какво се изразява ревността ми? Не! Тогава?
След броени дни ще станат 6 години от както сме заедно, гарантирам ти че никой от нас двамата е тормозен. А и щом още съществува връзката е далеч от пагубен край, породен от ревност.
Било е време, когато и аз ревнувах, затова знам колко подтискащо е това чувство. Особено ако е безпочвено.
Имам една тема за патологичната ревност- ако представлява интерес можеш да я погледнеш. Тормозът в случая дойде на доста по-късен етап.
Не знам , но за мен пагубен край на моята връзка ще е, ако няма никаква ревност. 
Първо изхождаш от грешната позиция, че ревността е проява на любов. Често няма нищо общо между двете.
Второ, освен, че ревността е доста неприятно чувство, е абсолютно безсмислено. Дори когато има конкретна причина за него. Любовта е проява на свободна воля и ревността не променя нищо. Ако реши да кръшка или да си ходи- просто се налага да го приемеш. Аз бих предпочела да го направя с достойнство.
просто е - ако не ми даде повод, няма да го ревнувам. ако ми даде, пак няма да го ревнувам, а ще се обидя. ако просто направи нещо, без да разбера - идеално, никой няма да се тормози. под нещо разбирам секс, не връзка. ако има връзка, докато е с мен, това е предателство - няма да го ревнувам, а ще се ядосам и ще го накажа с това да не ме види повече. или ще му простя. зависи. ревността е собственическо чувство, което не проявявам. ако ще ми флиртува с някоя, за да ме предизвика, би ми било просто смешно и бая би ми паднал в очите.
Ще се обидя, ще се ядосам, но "не, аз не ревнувам". Ми защо ще се обиждаш тогава? Само не ми казвай, че е "Защото ме е пренебрегнал". Мисля, че просто избягваш думичката "ревност".
Не знам , но за мен пагубен край на моята връзка ще е, ако няма никаква ревност.
Първо изхождаш от грешната позиция, че ревността е проява на любов. Често няма нищо общо между двете.
Второ, освен, че ревността е доста неприятно чувство, е абсолютно безсмислено. Дори когато има конкретна причина за него. Любовта е проява на свободна воля и ревността не променя нищо. Ако реши да кръшка или да си ходи- просто се налага да го приемеш. Аз бих предпочела да го направя с достойнство.
Често , рядко, аз говоря за себе си, при мен ревността винаги е имала общо с любовта, в момента, в който спра да ревнувам, съм спряла и да обичам. И не само, че не ми е неприятно от това да изпитвам това чувство, ами напротив, кефя се на тази тръпка, дори на болката, която може да ми докара. Ама ти като не можеш да го разбереш и веднага умозаключения кое е добре или зле. И какво общо има това, ако реши да кръшка???
Аз не само, че давам пълна свобода, ако реши да кръшка, ами дори ако причината да не ми кръшка е невъзможност, а не нежелание, пак не ме удовлетворява. Но това не значи, че ако искам така някого, не ми се ще и той да ме иска по моя начин. И какво значи да го приемеш с достойнство? Да не ми пука ли? Разбира се, че като обичам някой до степен да искам да съм само с него ми се ще и той да изпитва същото към мен, ще ме заболи, ако той дори и временно пожелае друга. Ето това е ревност, не бъркане по чантите.
просто е - ако не ми даде повод, няма да го ревнувам. ако ми даде, пак няма да го ревнувам, а ще се обидя. ако просто направи нещо, без да разбера - идеално, никой няма да се тормози. под нещо разбирам секс, не връзка. ако има връзка, докато е с мен, това е предателство - няма да го ревнувам, а ще се ядосам и ще го накажа с това да не ме види повече. или ще му простя. зависи. ревността е собственическо чувство, което не проявявам. ако ще ми флиртува с някоя, за да ме предизвика, би ми било просто смешно и бая би ми паднал в очите.
Ще се обидя, ще се ядосам, но "не, аз не ревнувам". Ми защо ще се обиждаш тогава? Само не ми казвай, че е "Защото ме е пренебрегнал". Мисля, че просто избягваш думичката "ревност".
погледни - това е първото нещо, което излиза на думата "ревност" в гугъл: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b6/revnost.html. първите редове са следните:
Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.
като изключим, че звучи лигавичко, аз съм иначе 100% съгласна със съдържанието. не съм човек, който се страхува от думите, или от това какво представлява. ако ревнувам, ще си кажа че ревнувам. всеки мой недостатък, за който знам, не ме е страх или срам да го призная. в крайна сметка това е част от мен. както това, че съм нетърпелива и нервна, както факта, че съм безкомпромисна понякога и нетолерантна, както често държа да е моята, че не ми достига волята понякога - все неща, с които не се гордея, но са факт. ако изпитвах ревност, защо да не си кажа?! и то тук, където никой не му дреме каква съм и коя съм...
Хайде да не намесваме Божествената любов, че ще стане мазало.
Не знам за Боговете на другите религии, но този, който е описан в Библията ето какво казва за себе си:
" Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир........, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят."
Изход 20:3-5
Дава свобода да обичаш само него или да умреш в общи линии.
Не знам за Боговете на другите религии, но този, който е описан в Библията ето какво казва за себе си:
" Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир........, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят."
Изход 20:3-5
Дава свобода да обичаш само него или да умреш в общи линии.
Хайде да не намесваме Божествената любов, че ще стане мазало.
Не знам за Боговете на другите религии, но този, който е описан в Библията ето какво казва за себе си:
" Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир........, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят."
Изход 20:3-5
Дава свобода да обичаш само него или да умреш в общи линии.
Не знам за Боговете на другите религии, но този, който е описан в Библията ето какво казва за себе си:
" Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир........, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят."
Изход 20:3-5
Дава свобода да обичаш само него или да умреш в общи линии.
- нищо лощо няма в това. те просто си изпитват това чувство и затова им е странно. ето, ти беше писала, че за теб ако няма ревност, значи любовта я няма. аз го разбирам това и нямам нищо против. затова света е така шарен и интересен - защото сме различни.
Всичко е хубаво с мярка. И аз ревнувам, но показвам само една част от ревността си. Не го задушавам. Досаге повод не е имало, не знам как ще реагирам ако има такъв 
Както беше написано в един пост и аз се присъединявам към това, че спра ли да ревнувам значи съм спряла да обичам... Такава съм аз и не съм го написала с цел да дразня някого. Моля, никой да не ме обвинява!
Както беше написано в един пост и аз се присъединявам към това, че спра ли да ревнувам значи съм спряла да обичам... Такава съм аз и не съм го написала с цел да дразня някого. Моля, никой да не ме обвинява!
Не, не съм имала повод .Вярвам му, уверена съм в себе си факта ,че има много жени по-красиви и предизвикателни жени от мен не ме кара да си мисля ,че би правил секс с някоя друга ей така с лека ръка.
Нямам нужда от такава негативна за мен тръпка за да обичам и за да се чувствам обичана.
Не разбирам как това ,че някой се ревнуват без повод и това означавало ,че се обичат ,а ако спрели да се ревнуват значи и ,че любовта се е изчерпала би трябвало да подразни другите?
Нямам нужда от такава негативна за мен тръпка за да обичам и за да се чувствам обичана.
Не разбирам как това ,че някой се ревнуват без повод и това означавало ,че се обичат ,а ако спрели да се ревнуват значи и ,че любовта се е изчерпала би трябвало да подразни другите?
В началото го ревнувах повече, след това видях, че това всъщност е последното нещо, за което трябва да се тревожа(проблемите са съвсем други 
). Сега понякога ревнувам, но се опитвам да гледам философски на нещата . А за ревността и дискусията по-горе - ревност е и когато те стегне сърчицето в някоя ситуация(той може и да не разбере), не е нужно да се стига до скандал или ровене из чантите.
). Сега понякога ревнувам, но се опитвам да гледам философски на нещата . А за ревността и дискусията по-горе - ревност е и когато те стегне сърчицето в някоя ситуация(той може и да не разбере), не е нужно да се стига до скандал или ровене из чантите. 
не. не ревнувам, от това няма полза, само човек се трови и побърква и си създава проблеми, дори и да няма реално такива.
във връзка, където има доверие и уважение, ревността няма място.
във връзка, където има доверие и уважение, ревността няма място.