Обърках. 
- Публикувана: 21 май 2009, 23:14 ч.
- Последно мнение: 31 март 2010, 11:06 ч.
Ревнувате ли своята половинка ?
Ако кажа категорично НЕ ще излъжа,случвало се е но много рядко.По принцип не харесвам ревността и го намирам за порок.Старая се да го избягвам.
Имам познат,който е патологичен ревнивец, без съпругата му да дава поводи.Говорила съм много пъти с него - не се променя.Разделиха се.
Имам познат,който е патологичен ревнивец, без съпругата му да дава поводи.Говорила съм много пъти с него - не се променя.Разделиха се.
Все едно за да се ревнува трябва да има повод обезателно. 
Благодаря ти за диагнозата.
За протокола, на 22 съм, добре изглеждам, така че ми е рано да се комплексирам на тема възраст.
Ревнувам, и не ме е срам да го кажа. И да, без повод е, пък нека някои ме наричат "болна". Айде по-кротко ако обичаш с обощенията.
Предният пост го приех с чувство за хумор, но това е прекалено.Как лепвате такива диагнози на хората не знам.
Познаваш ли ме, знаеш ли какъв човек съм, знаеш ли в какво се изразява ревността ми? Не! Тогава?
След броени дни ще станат 6 години от както сме заедно, гарантирам ти че никой от нас двамата е тормозен. А и щом още съществува връзката е далеч от пагубен край, породен от ревност.
Било е време, когато и аз ревнувах, затова знам колко подтискащо е това чувство. Особено ако е безпочвено.
Имам една тема за патологичната ревност- ако представлява интерес можеш да я погледнеш. Тормозът в случая дойде на доста по-късен етап.
Не знам , но за мен пагубен край на моята връзка ще е, ако няма никаква ревност. 
Първо изхождаш от грешната позиция, че ревността е проява на любов. Често няма нищо общо между двете.
Второ, освен, че ревността е доста неприятно чувство, е абсолютно безсмислено. Дори когато има конкретна причина за него. Любовта е проява на свободна воля и ревността не променя нищо. Ако реши да кръшка или да си ходи- просто се налага да го приемеш. Аз бих предпочела да го направя с достойнство.
просто е - ако не ми даде повод, няма да го ревнувам. ако ми даде, пак няма да го ревнувам, а ще се обидя. ако просто направи нещо, без да разбера - идеално, никой няма да се тормози. под нещо разбирам секс, не връзка. ако има връзка, докато е с мен, това е предателство - няма да го ревнувам, а ще се ядосам и ще го накажа с това да не ме види повече. или ще му простя. зависи. ревността е собственическо чувство, което не проявявам. ако ще ми флиртува с някоя, за да ме предизвика, би ми било просто смешно и бая би ми паднал в очите.
Ще се обидя, ще се ядосам, но "не, аз не ревнувам". Ми защо ще се обиждаш тогава? Само не ми казвай, че е "Защото ме е пренебрегнал". Мисля, че просто избягваш думичката "ревност".
Не знам , но за мен пагубен край на моята връзка ще е, ако няма никаква ревност.
Първо изхождаш от грешната позиция, че ревността е проява на любов. Често няма нищо общо между двете.
Второ, освен, че ревността е доста неприятно чувство, е абсолютно безсмислено. Дори когато има конкретна причина за него. Любовта е проява на свободна воля и ревността не променя нищо. Ако реши да кръшка или да си ходи- просто се налага да го приемеш. Аз бих предпочела да го направя с достойнство.
Често , рядко, аз говоря за себе си, при мен ревността винаги е имала общо с любовта, в момента, в който спра да ревнувам, съм спряла и да обичам. И не само, че не ми е неприятно от това да изпитвам това чувство, ами напротив, кефя се на тази тръпка, дори на болката, която може да ми докара. Ама ти като не можеш да го разбереш и веднага умозаключения кое е добре или зле. И какво общо има това, ако реши да кръшка???
Аз не само, че давам пълна свобода, ако реши да кръшка, ами дори ако причината да не ми кръшка е невъзможност, а не нежелание, пак не ме удовлетворява. Но това не значи, че ако искам така някого, не ми се ще и той да ме иска по моя начин. И какво значи да го приемеш с достойнство? Да не ми пука ли? Разбира се, че като обичам някой до степен да искам да съм само с него ми се ще и той да изпитва същото към мен, ще ме заболи, ако той дори и временно пожелае друга. Ето това е ревност, не бъркане по чантите.
просто е - ако не ми даде повод, няма да го ревнувам. ако ми даде, пак няма да го ревнувам, а ще се обидя. ако просто направи нещо, без да разбера - идеално, никой няма да се тормози. под нещо разбирам секс, не връзка. ако има връзка, докато е с мен, това е предателство - няма да го ревнувам, а ще се ядосам и ще го накажа с това да не ме види повече. или ще му простя. зависи. ревността е собственическо чувство, което не проявявам. ако ще ми флиртува с някоя, за да ме предизвика, би ми било просто смешно и бая би ми паднал в очите.
Ще се обидя, ще се ядосам, но "не, аз не ревнувам". Ми защо ще се обиждаш тогава? Само не ми казвай, че е "Защото ме е пренебрегнал". Мисля, че просто избягваш думичката "ревност".
погледни - това е първото нещо, което излиза на думата "ревност" в гугъл: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b6/revnost.html. първите редове са следните:
Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.
като изключим, че звучи лигавичко, аз съм иначе 100% съгласна със съдържанието. не съм човек, който се страхува от думите, или от това какво представлява. ако ревнувам, ще си кажа че ревнувам. всеки мой недостатък, за който знам, не ме е страх или срам да го призная. в крайна сметка това е част от мен. както това, че съм нетърпелива и нервна, както факта, че съм безкомпромисна понякога и нетолерантна, както често държа да е моята, че не ми достига волята понякога - все неща, с които не се гордея, но са факт. ако изпитвах ревност, защо да не си кажа?! и то тук, където никой не му дреме каква съм и коя съм...
Хайде да не намесваме Божествената любов, че ще стане мазало.
Не знам за Боговете на другите религии, но този, който е описан в Библията ето какво казва за себе си:
" Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир........, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят."
Изход 20:3-5
Дава свобода да обичаш само него или да умреш в общи линии.
Не знам за Боговете на другите религии, но този, който е описан в Библията ето какво казва за себе си:
" Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир........, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят."
Изход 20:3-5
Дава свобода да обичаш само него или да умреш в общи линии.
Хайде да не намесваме Божествената любов, че ще стане мазало.
Не знам за Боговете на другите религии, но този, който е описан в Библията ето какво казва за себе си:
" Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир........, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят."
Изход 20:3-5
Дава свобода да обичаш само него или да умреш в общи линии.
Не знам за Боговете на другите религии, но този, който е описан в Библията ето какво казва за себе си:
" Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир........, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които ме мразят."
Изход 20:3-5
Дава свобода да обичаш само него или да умреш в общи линии.
- нищо лощо няма в това. те просто си изпитват това чувство и затова им е странно. ето, ти беше писала, че за теб ако няма ревност, значи любовта я няма. аз го разбирам това и нямам нищо против. затова света е така шарен и интересен - защото сме различни.
Всичко е хубаво с мярка. И аз ревнувам, но показвам само една част от ревността си. Не го задушавам. Досаге повод не е имало, не знам как ще реагирам ако има такъв 
Както беше написано в един пост и аз се присъединявам към това, че спра ли да ревнувам значи съм спряла да обичам... Такава съм аз и не съм го написала с цел да дразня някого. Моля, никой да не ме обвинява!
Както беше написано в един пост и аз се присъединявам към това, че спра ли да ревнувам значи съм спряла да обичам... Такава съм аз и не съм го написала с цел да дразня някого. Моля, никой да не ме обвинява!
Не, не съм имала повод .Вярвам му, уверена съм в себе си факта ,че има много жени по-красиви и предизвикателни жени от мен не ме кара да си мисля ,че би правил секс с някоя друга ей така с лека ръка.
Нямам нужда от такава негативна за мен тръпка за да обичам и за да се чувствам обичана.
Не разбирам как това ,че някой се ревнуват без повод и това означавало ,че се обичат ,а ако спрели да се ревнуват значи и ,че любовта се е изчерпала би трябвало да подразни другите?
Нямам нужда от такава негативна за мен тръпка за да обичам и за да се чувствам обичана.
Не разбирам как това ,че някой се ревнуват без повод и това означавало ,че се обичат ,а ако спрели да се ревнуват значи и ,че любовта се е изчерпала би трябвало да подразни другите?
В началото го ревнувах повече, след това видях, че това всъщност е последното нещо, за което трябва да се тревожа(проблемите са съвсем други 
). Сега понякога ревнувам, но се опитвам да гледам философски на нещата . А за ревността и дискусията по-горе - ревност е и когато те стегне сърчицето в някоя ситуация(той може и да не разбере), не е нужно да се стига до скандал или ровене из чантите.
). Сега понякога ревнувам, но се опитвам да гледам философски на нещата . А за ревността и дискусията по-горе - ревност е и когато те стегне сърчицето в някоя ситуация(той може и да не разбере), не е нужно да се стига до скандал или ровене из чантите. 