Какво мислите за домашното обучение и образование?

Първо, това е по- важно от който и да е аспект на формалното обучение. Едно дете може и да не стане ядрен физик, но определено от него се очаква да живее в обществото.

Второ.

Бих те помолила ти, като начален учител (или вариация на такъв) да обясниш сега тук на останалите пишещи образуването на производни от сложни функции, принципа на Льо Шаталие, образуването на бели джуджета, вълните на Дьо Бройл, пермутациите, доминантните гени, електромагнетизма и... ами, да речем, хибридизацията при диените.
Една малка, нищожна част от нещата, които претендираш, че с лекота владееш - понеже аз лично тези въпроси съм ги изучавала в училище и моите учители бяха компетентни да отговорят на всякакви възникнали у мен въпроси.

Ескарина, много хубаво си го написала   Но това касае преди всичко недостатъците на дадена система, а не конкретно да се обучава ли детето вкъщи или не  

Тук системата е друга - с право на избор на дадени предмети от самия ученик. Което също си носи своите недостатъци предполагам. 

.Ели., надявам се темата да не стига до ключ.....но като гледам посоката, в която е тръгнала, доста бързо ще се окаже там.

katiABV, примера ти от моя гледна точка е абсурден. По него излиза, че аз до 7год. възраст не съм имала приятелчета, кой да дойде на рожденният ми ден и съм си играла с деца по 15мин на ден???
Вероятно или аз не обяснявам както трябва, или за тук присъстващите е толкова плашещо децата им да останат без приятели, от които да преписват домашни, с които да се бият и т.н. и т.н.

А по повод вторият ти коментар....от детето се очаква да живее в общество.
Ти свеждаш обществото само до съучениците и децата в детската градина ли? Това ли ти е представата за общество? Или сигурно всички останали хора, деца, които не посещават ДГ или училище не са от обществото? Вероятно са диваци, които се разхождат по улиците свободно?
И по последният ти въпрос, не, не съм начален учител и съм много далеч от тази сфера. Не знам дали ти говори нещо понятието обучение на възрастни, но то е доста далеч от обучението, което се получава в университет, когато се учи за начален учител, или изобщо учител.
Накрая по последните ти въпроси - не съм изказвала мнение, че мога да дам адекватно образование на детето си до 12ти клас, или на университетско ниво.
Макар и да има достатъчно информация по въпроса и да мога да ти ги обясни и на теб, така че да ме разбереш, не го смятам за необходимо.

Родител, кажи ми как да се присъединя към тази секта. ))) Изключително съм заинтригувана. )))))

Mirama...а защо всъщност не искаш да пускаш дъщеря си на градина и на училище, тоест..разбрах, че не си го решила категорично това...ама все пак. Моят син също го спрях от ясла и се колебаех и за градината, тъй като много често се разболява там...
Прочетох останалите постове...и аз както другите съм не мнение, че едно дете е хубаво да си ходи на училище, да има контакт с деца и т.н., от колкото да се обучава в къщи..не, че така няма да се вижда с деца и няма да има контакт с тях и не казвам, че и ти ще си му лоша учителка...ама друго е все пак като си ходи на училище...

bambi82, не съм притисната от обстоятелствата, за да я изпращам на ясла и детска градина. Работата ми и тази на съпруга ми позволява да я гледаме в къщи, като се редуваме (който е свободен, той се занимава с детето).
Първото, което ме спира са болестита. Следващото е самата обстановка и това как се държат с децата. Имам наблюдение върху много близко приятелско дете....какво да кажа, това дете е буквално наплашено и стресирано. А да не говорим, че майка му работи в същата ДЯ.
Накрая не смятам, че там изобщо се занимават по някакъв начин с децата. Поне що се отнася за яслата.

Не съм против училището, нито съм категорична, че ще оставя детето в къщи. Любопитно ми беше какво мислят родителите за това и техните аргументи.

Приятелите в тази възраст са винаги за нещо негативно ли?  Има го и него, но не само.  И наистина, в първи клас или градината не са точно приятели, но са другарчета, връстници, с които споделят, хихикат и имат изживявани сами, без родители, без домашна обстановка.

И ние с мъжа ми си работим вкъщи, не е проблем да гледаме детето до първи клас, както и да го обучаваме у дома. Но за какво? Така и не прочетох нито един позитивен довод.

За болестите - неизбежни са, за съжаление. Не можеш да го опазиш детето; на всяка от нас се иска, но е невъзможно. 

А че някое дете е наплашено и стресирано - това няма връзка с личните ни решения за каквото и да било. И на Мара и Пена се случват разни неща, но това означава ли, че трябва да ги прехвърляме върху личния ни живот като пример и едва ли не нещо задължително?

И да ти кажа, Мирама, до ключ ако се стигне мога да кажа, че вината ще е твоя. Държиш агресивен тон, подиграваш се, правиш ехидни и обидни намеци.... Защо? Може и да греша, така ми се струва. Ако греша - извинявай 

За яслите и градините...съм съгласна, че там "леличките"  не се заниват с тях по какъвто и да е било начин...и това, че децата боледуват много докато ходят там..също е вярно. Както казах и в предишния си пост..точно поради тази причина спрях сина си от ясла, защото нямаше седмица в която в понеделник като отиде..и във вторник вече да не е болен..А относно училището, според мен ще е много по-добре да си ходи и да има контакти с други деца, от колкото да си стои в къщи и да бъде обучавано-дали от теб, от съпругът ти или от някой частен учител...и с риск да се повторя, ще кажа отново, че дори и да си е у вас...това не означава, че няма да има контакт с други деца...но според мен ще дойде един прекрасен момент, в който дъщеря ти ще попита "мамо, а аз защо не ходя на училище?" Просто в училището се изграждат "навиците"..ако мога така да го нарека..как да се държат децата по между си, които ако е у вас, няма как да ги получи...Имам едни познати, на които детето им е на 3г и половина и нито на ясла го пуснаха, нито на градина...че дори и нямаше и достъп до други деца, защото майка му и баба му..му казват, че другите деца били лоши, мръсни и т.н....Но в крайна сметка...детето си е ваше и вие като негови родители, трябва да решите кое ще е най-добре за него и кое няма...

Блонди, далеч съм от подигравките, както и от острият тон.
Ако на някой му се е сторило така, съжалявам много, не това е целта ми.
Аз обаче също не чух един нормален и смислен довод освен това, че детето щяло да има контакт с връстници.

Относно изпращането на ясла и детска градина, причините ми са лични и нямам намерение да ги правя публично достояние. Изтъкнах няколко и не смятам, че са маловажни.
Дали болестите са неизбежни - да, сигурно е така, но на мен не ми се гледа нон стоп болно дете, само за да се социализирало.

И накрая, ето тълкуването на тази толкова хубава думичка

1. Приобщаване към среда, колектив, общество.
2. Превръщане на частната собственост в обществена.

е, ако ми каже някой, че приобщаването към среда, колектив или общество става само в детската ясла и градина, категорично не съм съгласна.
В момента, в който едно дете се роди, то вече е социализирано в обществото и в средата, в която живее.

Тази тема стана голяма мешавица. Не може да смесвате различните възрастови групи и даправите общи изводи. Едно е да говорим за ясла, друго е за градине, трето е за училище, четвърто и пето е за гимназия и университет. А вие направихте един гювеч и не можете да се разберете.
някой даде за пример някои социални бозайници. Само да отбележа нещо, обаче. Първо, при различните биологични видове детството продължава различно време. Второ, при животните няма резки социални и икономически изменения, каквито при хората. Никоя слоница не си оставя детето на останалите слоници и да я няма цал ден, нали? Нито някоя маймуна. Ако изобщо можем да правим някакви мноооого бегли сравнения, то те са с човекоподобните маймуни. При тях едва през пубертета децата биват "изритвани" от закрилата на мама.

Та, за мен границата е около 7-годишна възраст на детето. А може би не е случайно, че се говори за първите седем години, защото те определят това, което ще е човек като възгледи и поведение в бъдеще. Според мен до тази възраст най-подгодящото място за детето е семейството и близкото обкръжение. Това не означава, че детето е вързано със синджир, изолирано в една стая без да се среща с връстници. Просто няма нужда да е по цял ден с още 30 други деца на неговата възраст и само с 1 възрастен. Мисля, че едно дете до 7-годишна възраст по-добре се учи на всичко от възрастните, отколкото от други деца.

За училището, обаче съм за. В най-добрия случай домашното обучение може да е в начална степен, докато детето усвои четене, писане и смятане. Но в момента, в който стане обособяване на отделни науки е по-добре да е в училище, отколкото вкъщи. Дори най-добре образованият и сърцат родител не може да огрее и да предостави необходимите знания, освен ако не се подготвя по цял ден за уроците. А и според мен децата след 7-годишна възраст вече могат да се справят с конкуренцията на връстниците си. Така или иначе колкото повече порасват децата, толкова им идва отвътре да се отделят от нас. Ако някое дете е изключително надарено, то може да  учи и като частен ученик.

Това, което зная за домашното обучение не ми вдъхва много доверие, защото повече ми прилича на някаква сектанстска история. За мен е важен и въпросът с дипломите.

Не намирам почти никакви плюсове в домашното образование.

Какви според мен са причините за това потенциално желание у български родители:
- Не мога да изключа влиянието на реконструкционизма, посочен от Родител - все пак виждам, че хората са податливи на какви ли не теории;
- Отдалеченост от място с училища - в България такъв проблем няма;
- Изключителни финансови възможности - достатъчни, че да осигурят на децата с доказано високо IQ възможност да се обучават от най-добрите специалисти и да напреднат по-бързо от връстниците си;
- Това, което намирам за най-вероятна причина за България е сбор от хиперпротективност от страна на родителите плюс повишена самооценка (ако се подготвят за кариерата на частен учител) и възможни екстремни схващания по житейски въпроси и живот според "по-различни" "духовни принципи". Но това е съзнателен избор за родителите, не и за детето. То може да желае по-различен, по-екстровертен начин на живот и родителите му трябва да се съобразят с това, че то е една отделна свободна човешка личност.

Кога социализацията в ранна детска възраст е важна?
Когато става дума за дете, живеещо в семейство, в което се говори език, различен от официалния в държавата (например българи в Китай). Тогава единственият шанс на детето да започне да учи местния език и да се интегрира, е да ходи на детска ясла/градина с местните деца. По този начин дори то "обучава" родителите си за културата и порядките в дадена страна. Наблюдавала съм феномена и поразителните резултати.  

Минуси на домашното обучение:
- Първо не съм съгласна с посочените по-рано негативни оценки за българското образование;
- Домашното обучение от неспециалисти ще доведе до много посредствени академични резултати, защото:
--липсва елемента на компетитивност - будните деца имат нужда да се състезават с останалите, постигайки по този начин добри резултати и по предмети, които не са им непременно любими. У дома детето бързо ще губи интерес, тъй като липсва състезателният елемент с връстниците;
--ролята на учителя - Тя е много важна за по-големите деца. Те често се възхищават на даден учител, за тях е голям авторитет, желаят да бъдат добри по неговия предмет, сравняват го с другите учители и анализират защо е по-различен. Така си създават положителен модел. Това води до задълбочаване и детайлно изучаване на интересния предмет и придобиване на представа коя професия би била интересна на порастващото дете. Майката не може да поеме и тази сложна функция.
--школите, извънкласните дейности, водени от добри специалисти са абсолютно необходими за добрата академична подготовка на децата;
--формирането на широка обща култура, която според мен е безкрайно важна за формирането на светогледа.

-дори и детето да няма изключителни академични резултати, сред пъстрите си съученици то ще открие в какво е добро - дали да бъде лидер, дали да бъде креативен в игрите или добър в спорта - осъзнаването на това ще стане точно в детската среда и в общуването с другите;
-още при ранното училищно общуване с другите деца, детето се освобождава от илюзията за "дете-центричност". То се научава, че така както то има желания и права, то и останалите деца също имат такива. И колкото по-рано се отърве от егоизма си, толкова по-добре за бъдещите му социални контакти. Освен това се научава да се справя само с конфликтните ситуации, като родителите само насочват и коригират;
-важно значение има и общуването с другия пол. Най-хубавите романтични спомени са от ранните ученически години;
-моите приятели и приятелите на мнозинството на хората около мен са тези от гимназиалните години. Те са тези, с които сме пораствали от пубертета към младостта. От тези и по-ранните години са останали незабравими спомени, които - нека да си признаем - са част от нашата душевност. Родителите и домашното обучение не могат да създадат такива спомени и когато младият човек все пак отиде да учи в университет, ще се срещне с хора със страхотни изживявания от тези години, които за въпросния млад човек ще са просто един вакуум без емоции и спомени, доминирани от родители, чиито схващания след това той може би няма и да споделя, а даже и ще критикува.

Така че смятам, че избирайки този вариант, родителите трябва да помислят, дали в крайна сметка наложената прекалена близост няма да се превърне в отчуждение, обвинения и игнориране от страна на вече порастналото дете.

Това е моето мнение.

В средата, в която живее - да, но социализирането в обществото е един много дълъг процес, продължаващ с години, от който родителите в един определен момент трябва да се отдръпнат и да оставят на детето шанс да намери себе си и мястото си в това общество. Защото - тъжно, но факт - родителите не са достатъчни за пълноценното и хармоничното развитие на детето.

Аз всъщност не защитавам идеята, че детето трябва да се обучава вкъщи само с майка си, т.е. да седи по цял ден затворено с нея и да не вижда слънце, както повечето тук си го представят.
Естествено, трябва да го обучават учители и най-добре да е в група от деца, но доста по-малка от стандартните класове, за да може да има изобщо някакъв обучителен процес.
 

Не ми е ясно как може да си за или против - не е ли в крайна сметка личен избор?

Чела съм по въпроса и знам, че някои семейства се справят много успешно. Зависи от родителя, зависи и от детето. Има деца, за които училищната среда не е най-доброто. Ако родителя може и иска да се занимава, защо да не обучава детето си вкъщи? Социализацията не се извършва само в училище, да не говорим, че можеш да ходиш на училище и пак да си несоциализиран.

Домашното обучение не е изборът, който бих направила за моето семейство, но съм ЗА правото на избор на други да го правят, ако смятат, че за тях е подходящо.

Mirama ,за мен,съществен довод за България,би било че няма изградена система и малко или повече детето би било обречено на експеримент от страна на родителите си,без да е сигурно дали после ще може да продължи в редовно у-ще,формално най-малко,ако не по критерии знания и социални умения.
*
За държави с изградена система,с традиции и микроструктура която контролира процеса-? на личен избор.
*
Това за социализацията не  е вярно,обясних защо,децата от хоум скул в Америка всеки ден имат срещи и занимания с други деца,и пак си ходят на сватбите,имам примери,познавам такива хора,не са сектанти,не са гламави,образовани са,имат си доводите и аз лично напълно ги уважавам за решенията им,+ че децата им до едно са изкл.успешни и социални.Това че техния избор не е моят не прави изборът сам по себе си невалиден и пагубен за децата.
*
редица деца от нашето поколение да гледани у дома от баби до 7,помислете дали им се е отразило фатално..

Ако има кой да гледа едно дете , яслата и детската градина може да се пропусне,но съм против такова обучение у дома когато детето вече стане ученик.

1. Никой досега не се е изказал крайно и негативно за яслите и градините. Както вече писах - яслите според мен са краен вариант, изобщо не съм За и съм супер, супер против.
Относно градините - винаги съм твърдяла, че си е до дете - за някои деца е супер, за други е мъчение. За мен беше второто - беше ми гадно, никога с никого не проговорих, не играх, не спах, не ядох. Години наред. Та, за такива деца като мен съм и против градината. Но не всички са като мен, така че - според детето и градината.
Общо взето темата се вихри около училището и обучението вкъщи, доколкото аз разбрах идеята. И за което повечето сме против.
Домашното обучение и частният ученик за мен са необходими когато:

- Детето има здравословни проблеми, които не позволяват посещението на обществено или частно учебно заведение.
- Има ранна професионална реализация - актьори, модели, манекени....

2. Честите болести не са задължителни и ти не е хубаво да изпадаш в предварителни настройки и крайности. Ако не гледаш нон стоп (много пресилено казано, разбира се) болно дете и го гледаш като цвете в саксия у дома, то тогава ще гледаш нон стоп болен ученик например. Или изнежено дете. Или ще го държиш под похлупак вкъщи и ако някой кихне в сладкарницата то ще се тръшне вечерта с бронхопневмония например?

Уф, аз просто не обичам крайностите, затова толкова се паля по темата, но нищо крайно не одобрявам - нито пускането на ясла на бебетата на 3 месеца, както е тук! Нито държането им под похлупак вкъщи до студентска или пубертетска възраст. Фактът, че това не е масова практика говори доста. (не става дума за финансовата страна на въпроса, примери на мноого хора и на мноого богати хора го доказва!).

И да ,знам, че веднага ще кажеш - ама аз не съм казала, че ще го направя, но същевременно защитаваш усилено тази идея, същевременно няма да го направиш може би и ние в един момент се объркваме какво да ти пишем и какво да кажем 

3. Никой не ти е казвал такова нещо. И няма и да ти каже. Става въпрос за училището!


Кое не е ясно? Пита се нашето мнение и казваме - за сме, против сме. Кой какво решава да прави е личен избор, но кое не е ясно по питането и отговорите?  

WhimZ,