Наще са откачили

Не мислех да продължавам за правописа ти, но ти не мирясваш.  Имаш 5+
- приемам го или като неуважение към форума, но не ми се вярва човек да прави такива грешки нарочно
- или горката ни образователна система.

Щом баща ти ти дава колата винаги, какъв ти е проблемът?

А ти в кой град шофираш, ако не е тайна разбира се? Мисля, че баща ти може да се притеснява от натоварения трафик във Варна. Ако караш в някой по-малък град и изведнъж се пльоснеш в трафика във Варна си е притеснително. Не всеки дава път, засичат и т.н. Аз имам книжка от 5 год, е не карам редовно, но честно казано не съм съвсем уверена. А и наистина всичко идва с опита. Е изключвам случаи в които човек просто няма дарбата да шофира.

Сега ще ти каже, че си неуверена, защото си жена  .

Аз също бих започнала от правописа, но май му е минало времето. Колкото до ситуацията, все едно слушам моите дъщери - светът е прекрасен, престъпност има само в моето въображение, всички хора, които срещнат в 3 през нощта са готини, а катастрофите са за каръците. В такива случаи / понеже ми омръзна да водя битки /, просто им пожелавам повечко деца.

Ми мен не ме е донесъл щъркелът на 30 год - имам книжка от 3-4 години и още карам страхливо.
Ужасно много се заяждаш, което говори зле. На 1 което някой ти е казал ти скачаш с 5.
Твърде буен си и баща ти е напълно прав да иска да те закара.
Ако си показал, че можеш да носиш отговорност и да премисляш нещата, вероятно щяха да ти имат повече доверие. Има една приказака - каквото повикало, такова се обадило.
Ако им говориш спокойно и нормално, не ги лъжеш, не им се репчиш /като стандартно поведение, вече е късно май/, биха били по-спокойни за теб. Повярвай, че го правят защото се тревожат, а не от инат примерно. Няма по-страшно от това да загубиш дете, защото любовта към детето е най-силна и нито към родител, нито към съпруг/а може да се изпитва такава силна любов и загриженост. Но това ще го разбереш когато ти самия станеш баща.

От друга страна, ако и с тях комуникираш така както с нас и ако бях на мястото на майка ти или баща ти, сигурно щях да те ошамаря до сега. Ти проявяваш абсолютно неуважение. За някой неща си голям, за други малък ... Кой ти плаща курса, квартирата и чия е колата? Ако си достатъчно зрял и самостоятелен и ако не искаш да ти се бъркат, бъди наистина самостоятелен, издържай се сам. Защо чакаш на тях?

Не се нервирай на вашите толкова, млади момко!
Като имаш деца един ден, ще разбереш защо!

Всъщност, вие всичките, така ли мислите да се отнасяте към децата си?

Ако и шофирането ти е като правописа по-добре наистина баща ти да те закара.Пък и щом за 12 год. не се научи да пишеш правилно,не знам за 1 година как се научи да караш.
Прави са родителите ти да се притесняват,за тях ти винаги ще си останеш дете.И след време, когато  се сетиш за този и може би още моменти, ще си кажеш:"Благодарен съм на нашите,че бяха строги с мен".

Ами ще се постарая да възпитам дъщеря си като отговорен човек, за да мога да и дам и повече свобода. Ако стане такова чудо, дето е все право и единствено родителите са криви и знае само да изисква и да смята, че по презумпция сме длъжни с всичко да се съгласяваме и да угаждаме, а да, и да кихаме парички /което разбира се до голяма степен зависи от мен и баща и/, ами тогава ще стои по-ребром въпроса. Или ще се съобразява с правилата на дома, или да се опита сама да се справи с живота. Зависи от това какъв човек ще е на 18-19г. Ама да ми се качва тотално на главата и да ме нарича откачалка, щтото не съм и угодила - няма да я бъде.
Така смятам.

gorki-виж сега
Аз няма да те заяждам на правопис.  Споменаваш за адреналинче и са буйна младост-няма лошо Душкооооо.
Споменаваш също, че ще кандидатстваш във военни училища, пак няма лошоооо.
Обаче при такъв адреналин и буйни изблици мисля си аз, че трябва във специални части да кандидатстваш. Във моята Варна има само Морско училище. Те корабите не са скутери бе Душа да си изкарваш адреналина. И много търпение ще ти е нужно, ама многоооо докато учиш във Морското. Пък ти май не си от много търпеливичките. Математиката трябва да я знаеш ама добре да я знаеш, защото като смяташ курса на кораба да не го нахендриш на брега или на някой риф. Говоря ти за специалността Навигация-ама там неможе да кажеш на момчетата механици дайте ход за 150 км във час, да знаеш. И това ти го казвам съвсем сериозно не те бъзикам, нищо, че аз съм от динозаврите да не кажа от дъртите.
Как си със английския, че там английския е наред със математиката.
Така, че помисли къде. Дали при нас, или във специалните войски Лъвче, дето адреналина ти ще бъде удовлетворен!!!! И да знаеш тоз адреналин кофти съвети дава
Ей, как обаче си нямам такива родители да ме карат със колата и да се грижат за мене. Вярвай ми завиждам ти благородно!!! Това също ти го казвам искренно!!!

Мило момче, с интерес прочетох цялата тема и съответно всички твои постинги. За родителите- вече са ти отговорили, да не се повтарям. Но при всички положения те не са откачили, повярвай. Просто ти не си дорасъл да ги разбереш. А и конфликт между поколенията винаги е имало, какво да се прави.
За шофирането- напразно мислиш, че си добър шофьор. Нарушаване на правилата и като шофьор, и като пешеходец не говорят добре за теб.
За матурата- 5 + не значи, че си грамотен. Първо матурата беше супер елементарна ( цели 5 точки ти носеха 5 запетайки в единия въпрос, а гледам ти доста запетайки пропускаш). Второ въпросите не бяха само по български език, а и по литература. Изкарването на 5 и даже 6 беше фасулска работа. Но ако приемаш приятелски съвети- имаш доста да работиш над правописа си и дори над компютърния машинопис.
Тук никой не се заяжда с теб, аз поне не прочетох нещо обидно. Всичко, което си писал да ти се случва е нормално за възрастта ти. Лошо няма, изживей си лудите години. Но се вслушвай с благодарност в съветите, които ти дават родителите ти. Ако не си съгласен, изказвай своето мнение без да скачаш като наежено петле. Води диалог с тях, разумен диалог. Имай им повече доверие и ще видиш как и те ще ти отвърнат със същото.

За сведение- имам син на твоята възраст, абитуриент е тази година. Изключително съм доволна от факта, че с него сме приятели. Не мисли, че аз не му говоря същите неща като твоите родители. Може би тонът ми е различен, може би подбирам подходящите думи, не знам. Но той ме изслушва, не се противопоставя и не скача срещу мен. Ако не е съгласен, казва своята гледна точка. И не мисли, че винаги е било така. Имаше период, през който беше по-бунтарски настроен. Но дали заради многото компромиси и голямото търпение от моя и от негова страна, дали заради това, че преживя няколко разочарования и неприятни случки в живота си, намерихме общ език. Пожелавам ти и на теб да се случи това- да намерите този общ език с твоите родители.

П.П Става дума за големия ми син, когото родих на 20 г, разликата ни е по-малка. Но имам и още един син, по-малък с 9 години от батко си. Дали заради голямата разлика в поколенията или поради друга причина, не знам, но малкият е трудно дете (или аз вече съм труден родител ). Скоро ще навлезе в пубертета и не знам какво ни чака. Така че, твоите проблеми не са ми чужди.