Реве и това е! Как да се справя?

Незнам какво да те посъветвам.
Аз самата винаги съм гледала децата ми да се научат сами да се занимават с нещо, за да имам време да си свърша работата. Трябва да са наистина много кисели за да плачат ако ме няма около тях. И в повечето случаи е достатъчно просто да се навъртам около тях.
Тук може и да предизвикам спор, но моето мнение, че бебето трябва по някакъв начин да разбере, че не може да налага волята си така! Става въпрос естествено за здраво дете, без проблеми, сухо, нахранено...

Не мога да ти помогна миличка, само се записвам да следя темичката, защото и ние сме на същия хал   С тази разлика, че въпреки усилията от моя страна, така и не се научи да си стои в количката. Все едно аз съм писала поста ти  

Колкото по-скоро я научите, че мама и тати, както и леглото им не са на нейно денонощно разположение - толкова по-добре! Децата са нещо невероятно, но ние не сме им слуги, нито трябва да се обезличаваме или побъркваме по тях. Никога не сме носили сина ни за приспиване, нито заради коликите. Ще поплаче малко и ще спре. Ако отсега казваш и мислиш, че сърце не ти дава да я оставиш - тогава не питай тук, а си я носете и гушкайте. За мен е валидно правилото златната среда - малко гушкане, малко спане само в леглото... не може да се превръщаме в роби или изнервени и преуморени механични играчки.
Не се притеснявайте много, децата се нагаждат и свикват лесно и бързо. 

Никога не съм носила децата. С първото нямах време, защото трябваше да я гледам у дома и да работя. Тя се научи сама да си играе около мен. От раждането си стоеше в леглото, рядко я носех. Плачеше си, но и минаваше. Това, че ще поплаче не е вредно, дори полезно за дробчетата. Но после зъбите я тормозеха много и се научи да спи при нас и така до преди 1 месец..Но факт е, че не можеше да заспи на ръце, само в леглото си.
Малката и тя не е носена, макар че след 10 дни с бабата след като се роди знаеше какво е на ръце. Отучи се с малко рев.
Колкото и да те е жал, че плаче трябва понякога да се изтърпи, защото с времето става все по-зле и по-трудно за теб. Сестра ми преспиваше малката на ръце до към 2 годишна. И тежеше много...
Ако искаш да я отучиш, ще трябва да изтърпиш няколко дни рев  Или да се опиташ с нещо да я занимаеш както си лежи, вместо да я вдигаш - да я погалиш, да и говориш, да си играете..може пък да забрави, че не е на ръце 

Съгласна съм напълно, но не е ли прекалено малка? Говоря и постоянно, че неможе така, че трябва да спи сама и т.н., но резултата е нулев. По същата причина не ми стиска и да я оставя да плаче - дали ще разбере, защо е наказана/така да се каже/??? Нетрябва ли да е малко по-голяма? Не исакм да се чувства отхвърлена по какъвто и да било начин.

Блонди, какво ще кажеш?

Зайо Пробвала съм да я галя, пея, занимавам, но...не псотогнах голям успех. И на мен не ми е толкова самото приспиване на ръце, а това, че като я оставя и се събужда  Дори и в нашето легло - трудно спи, ако не ни усеща

Много съвети от личен опит не знам дали мога да дам, защото синът ми не беше от много ревливите бебета. Имаше пердиод, в който не искаше да стои в количката и ревеше безутешно. Чудех се как да постъпвам в тези случаи и накрая реших да го оставям да си реве - разбирах, че го прави от глезотия. Бутах количката, а той ревеше...Един прекрасен ден очевидно разбра, че няма да стане на неговото и спря.
Мисля си, че ако имаше подобна ситуация на твоята, щях по-скоро да опитвам да оставям детето да си поплаква. Е, разбира се, в рамките на нормалното. Знам, че е доста трудно да се издържи, но като че ли това е начинът детето да свикне да не се налага. Може би просто трябва да опиташ няколко дни и да видиш какъв ще е резултатът. А може това просто да е период, който ще отмине.

Повярвай, ни най-малко няма да се чувства отхвърлена. Именно защото е още малка едва ли изобщо ще се чувства някак. Моите са толкова доволни и усмихнати, а не са носени никога за успокоение.
Точно сега, когато е малка трябва да я отучиш иначе ще става все по-трудно.
А сега тя е във възрастта, в която започват да се заиграват. В смисъл разбират що е то играчка...

 Аз пък съм от майките паникьорки-не давам да ревне-много ми е жал,и тя реве адски добре...Сега вече стакъв драматизъм го прави-пада на колене и бие чело в земята-че на мен ми става адски смешно и не мога да устоя-пак си я гушкам...
 И тя спи при нас,върти се ,бута ни,рита ни..направо е ад и си мисля лятото да опитам да я сложа пак в кошарата,но така е близо половин година и не знам дали ще има успех или направо след 2те години.
 А иначе-поеми дъх,дишай дълбоко и не се ядосвай-тежко е да е наръце,но скоро (сигурно вече я слагаш  в проходилка) ще пълзи сама,а  и ще ходи.Ще почне да си играе изправена,да забелязва и другите деца и нещата малко ще се оправят:)Но винаги ще иска да се гушка,ама пък това е чудесно-та нали точно сега е момента за прегръдки:)

marojinka, противоречиви мнения ще чуеш доста. И може би всеки от тях си е валиден и верен... Всеки родител възприема различно нещата за бебето си - както има майки, които кърмят до 7-годишна възраст децата си, така има и майки, които се гнусят от това (и аз в това число), но не осъждаме правилно ли е или не.
Едни родители намират за правилно детето да виси с години наред на циците им или в ръцете им, други - не. Едни спят заедно с трите си деца в спалнята, други - не. Така че да ти кажем кое и как да правиш - става, но ще е пречупено през нашата призма и нашите разбирания за нещата. Аз не съм роб на никого и не смятам, че е добра услуга да правя и детето си зависимо.
Знам, да, чела съм купищата материали за бебетата, за привързаното родителство, за живота изобщо едно до едно майка и бебе, но... не го одобрявам, нито намирам за правилно.
Но аз. Пък други са на коренно различно мнение. Затова ти казвам - следвай както го усещаш - ако ти се гушка и спи с бебето - прави го. Ако те дразни и изнервя - научи го в леглото му  

На 6 месеца, с обяснения, повярвай, няма да стане, ако ще да употребиш цялото си красноречие


Тук си на по-прав път. Детето явно има някакъв дискомфорт, опитай да помислиш какво би могло да го предизвиква, в крайна сметка ти го познаваш най-добре. Зарежи опитите да му обясняваш с думи каквото и да било, че и да искаш някаква реакция на смисъла на думите. Безпредметно дори да се обсъжда. Очевидно може само да се изнервиш, че не те разбира, и няма как да е иначе. (Тук не намесвам интонацията и успокоителния глас, а само смисъла.)

Мисли в посока защо реагира така и търси някакви физически или психологически причини - зъби, превъзбуденост, ти си познаваш детето най-добре.
Бъди сигурна, че не ти прави на пук и няма нужда да го наказваш, тоест не мисли емоционално, а рационално, разбира се, ако са ти останали сили,

Успех!

И ние сме на тоя хал Само,че никога не съм позволявала да се носи на ръце и да се "глези" Оставала е сама в продължение на часове и се драла като животно-луд умора няма.И ако я взема пак се дере.Абе инат.Реши ли че този ден/нощ са посветени на реването няма оправия.И като прибавим,че тя спи по 8 часа в денонощието/нощем-но се буди на всеки час /и съм луднала и аз като тебе.
В начлото викам-колики,после-недоспиване,после-инат,после-зъби.И вече знам,че просто има нужда да си поплаче детето.А като вземем и в предвид,че е мноооооооого гласовита А гледах да няма дразнения-пампа чиста,нахранена,да не и е много жега или студ,да е тъмно или светло-знам ли как предпочита,да е тихо или шумно.Всичко опитах.
По съвет на педито я оставях в началото 10ина минутки да си поплаче и да се унесе."Ще видиш,че ще има пиков момент на плач и след това малко по малко ще намалява,ще се загледа в една точка и ще заспи"какви 10 минути братко.Тя се дереше с часове,бебе на 10 дни не спеше а ревеше..И сега е така.Мааааалко по-добре.Една идея.Обаче и става все по-силна върти се в ръцете ми като диво животинче
Опитахме с чайе за успокмояване-нъц,с Дормикинд-пак нищо.
Май ще трябва да се чака да го израсте.Нали за всяко нещо все казваме-период,ще мине,ще го израсне.Стискам палци при вас да е скоро,макар,че ако сте я разглезили си е сложно и това трудно се изразства.На теб яка да ти е гърбината и това е.

Ох, и моята госпожица е от ревливите,само на ръце иска........, аз съвет не мога да ти дам, но ще се запиша да следя темата,защото ще ми е от полза
Желая ти успех и дано скоро отмине

 
  Подкрепям мнението! Сина ми беше доста ревлив като бебе и след това до около 2 години, но с търпение и такт се опитах да намеря златната среда... е не беше лесно ... няма лесно , но това е!

Мррси момичета 
Ще я мъчим някак си, пък дано мине бързо.  Успех и на другите с подобен проблем.

Проходилката ще я пропуснем, но имаме бънджи на стойка. В него седи и си играе сама. Но там гледам да не я оставям повече от 30 мин  Сега има повече начини за забавление за да не я нося, но в повечето случаи съм до нея 

Burberry
Физически причини със сигурност няма - здравичка си е  , нахранена /добре си наддава/, за зъби се съмнявам, защото ако беше това, нямаше да и минава като я вземем  Явно са психически - може и да се превъзбужда, но какво мога да направя? Само това може да обясни трудното и заспиване и раздразнението и. А явно и затова не спи спокойно - емоции, ама....не виждам как да намаля възбудата 

Напълно съм съгласна!

Пък аз си мислех, че това е патент на моята щерка  Ама при нея вече е въпрос на чист инат /1г.5м./ - изпада в сърцераздирателен рев и писъци само защото в дадения момент не я пускам да излезе от стаята или не и дам нещо което ми посочи, а беше такова кротко бебе ....
От бебе винаги е заспивала и спяла само в леглото си, дори не може да заспи, ако има друг в стаята/иначе като заспи може да се разхождаме колкото си искаме/. Не знам какъв съвет да ти дам, но по-добре сега да я отучаваш /ако не искаш да продължаваш да носиш на ръце и да спи на вашето легло/. Тепърва ще става по-тежка и ще захитрява повече и ще ти е много по-трудно в по-късен момент.

Ами аз пък мисля, че изобщо не е малка, за да разбере защо е оставена...
Идеята ми е, че детето много добре знае защо плаче, много добре знае какво иска да постигне с това.
Примерът ми е моята дъщеря, която на 10 дена вече плачеше за носене. Защото за 10дена се научи, че така е по-добре. После след 2-3 дни вече спря да плаче, като видя, че плача не помага.
Не помня добре, колко е плакала, помня само фактите. Понякога съм ги приспивала на ръце, но е било само периоди, когато нещо ги е тормозело, не знам да ми е тежало и да е било ежедневно Като малки съм ги люлеела или на цицата са заспивали /това голямата го обожаваше до 10 месеца, когато една вечер реших стига. Много плака горкото и аз се чувствах като смазана...но на следващата вечер вече си заспа гушната, без цица/. Като порастнаха или гушнати, или сами, или на ръце...зависи.
Но това, че не търпиш да ти плаче е много голяма грешка. В последтвие ще й угаждаш за всичко, щом се разплаче.
Аз съм така с малката - не мога да я слушам да ми плаче и все е на нейното, и сега не мога да се оправя с нея, просто се чувствам безсилна, все едно не е мое дете.

моите деца са пълни противоположности. малкото е кротко и тихо, а голямата постоянно ревеше. повярвай ми, майка на кротко дете няма как да те разбере и няма как да ти даде съвет. то аз не мога да те посъветвам, дето си имам ревливо диване, пък някой, който си няма представа (но има теории)....
преди си мислех, че аз нещо бъркам, но като се роди Габи разбрах другите какви кротки бебета си имат и от каква камбанария гледат. 
Burberry е усетила правилно нещата - трябва да се вглеждаш непрекъснато в човечето и да търсиш причините.
на тези, които казват "остави го да поплаче и ще се научи" ще отговоря само "ха-ха!"... хареса ми обаче постинга на *Мира* - някои и да ги гушкаш и да не ги гушкаш все си реват 

в общи линии единственото, което можеш да направиш е да я наблюдаваш и да я насърчаваш в избраната от теб посока. можеш да очакваш че нещата ще се развиват предимно "две напред, една назад", но ако приемаш с разбиране колебанията й резултатите ще бъдат още по-бързи.
и да чакаш да порасне.
сега е малка за обяснения, но на 1г. и 2-3 месеца вече доста добре ще разбира.
към 8-10 м. ще започне да се заиграва сама по малко.
към 2г. сама ще иска самостоятелност.

може за сега да преместите креватчето й до вашето. така хем ще е с вас, хем няма да ви пречи, а после постепенно, когато е готова може да го отделиш.
за заспиването - явно се превъзбужда. вечер, поне 2 часа преди лягане избирай по-спокойни и тихи игри на приглушена светлина.
за заиграването сама - трябва да я наблюдаваш и като видиш, че се заплесва по някоя играчка се измъкваш тихо, като й оставяш още няколко забавни неща наоколо. или ако нещо й привлече вниманието измисли игра, с която да се справя сама без ти да участваш постоянно. и не очаквай, че ще имаш спокойствие повече от 10 мин. после пак. като порасне още малко може да помислиш да й вземеш някакво домашно животно.
начертай си някакъв реалистичен план и си го следвай, макар и доста по-гъвкаво. 

ние успяхме да убедим нашата ревливка да си спи сама в леглото на 1г. и 4м., после обаче, като се роди бебето тя, естествено, се чувстваше несигурна и тогава преместихме леглото й до нашето. не знам защо не го бяхме направили до тогава, много по-удобно беше така. освен това тогава още се будеше с рев по няколко пъти на нощ и се налагаше да я гушкам и да я успокоявам.
сега вече е голяма и си спи в отделна стая. сама пожела.
винаги е предпочитала да си играе с човек (или животно в краен случай), а не с играчките. ако си играеше с играчки трябваше двете заедно да си играем, просто не са й интересни неодушевените предмети. чак към 8м. започна да се заиграва сама за по 5-10 мин. но вече и това се е променило. за различните възрасти игрите са различни и сега доста рядко ме търси за игра. така че светлина в тунела има, само дето не е толкова близо, колкото ти се иска.

Моите чалъми с ревливата ми девойка:Вечер като се нацицаше хубавко -носене докато се уригне хубаво,после я слагам в леглото.5мин. спокойствие и пак рев до припадък, съответно пак разнасяне обаче сменях позите в които я държах по-корем наръката ми,гушната на рамото ми и т.н най-много до 1час резултата беше или хубаво пръцване или изкъркорване на коремчето.След тая процедура или я слагах в нашето легло да я гушна и успокоя или в нейното/което е до нашето и като си държим ръчичките заспива и не се буди до сутринта/.А батко и беше страшен там книги мога да пиша,но като млада мама слушах бабите -никакво носене,спане при тебе и прочие глупости.Резултата беше един нервак който реве през час,през деня не спи не дава да го гушаш и т.н. Но всичко минава не се притеснявай,едните проблеми се сменят с други идват и повече веселяшки моменти.Успех в справянето с малкото човече и повече спокой ствие на мама и тати 

Пропуснах да добавя вече е на 2.5г и още ме търси да си държим ръцете и да си говорим докато заспи 

Как храниш? Режим или на поискване?

Има такива деца и насила не можеш да направиш нищо, освен да им създадеш дискомфорт, търпение.

Просто някои деца са такива - имат нужда от много близост и гушене. И освен това не ги мързи да си изискат това, от което имат нужда. Дъщеря ми до 9-10 месечна я водех на разходки само с кенгуру. От 5 месечна спи при нас на леглото, защото иначе се буди много често и не можем да се наспим - нито ние, нито тя. Сега вече се буди само по 1-2 пъти на нощ. Не се притеснявай - колкото повече расте, толкова по-малко ще реве, защото ще се научи да комуникира нуждите си по други начини - с жестове, думички. Не си мисли, че не се справяте. Просто децата са различни. Някой са по-спокойни, други... Не са:)

Много познато ми звучи този проблем. Моита бебка е много мъничка, но ако не е на ръце и при мен плаче до посиняване. За да се справям все пак и с ежедневните си задачи в къщи започнах да провокирам вниманието й - например слагам я в гимнастиката, купихме и люлка с много играчки на нея, оставям я дори срещу телевизора- много й е интересно. Така, когато й отвлека вниманието с нещо тя скоро си заспива сама.

Благодаря ви, момичета 

Като чета през какво сте минали, чак ми става съвесно, че се оплаквам  Явно трябва да се въоръжа със сили и търпение. Всичко ще е наред 

Човече Кърмим се, на поискване. ама и тук ми се струва, че малко сгреших  Бубката няма никакъв режим - като изключим храненето след баня. Мъчих няколко пъти, но нещо не се получи    До преди да започнем пюретата не ми пречеше, но сега....

Май от старание всичко да е както на нея и е добре - се престарах 

И моят син е от ревливите. първите месеци беше кошмар- на моменти ми идваше да се хвърля през терасата от безсилие.   нося, гушкам, целувам по много. сега е по- различно- заиграва се ( не за дълго, но все е нещо), като залепен е за мен ( но пък все по- малко в сравнение с първите месеци). никога не съм го оставяла да плаче без да го взема, не знам дали е разглезване или не, но, според мен, за всеки плач си има причина, а толкова малко бебе едва ли е тооолкова хитро, че да те манипулира ( както вече улавям, че прави сина ми понякога   ). всеки ще ти даде различен съвет, но все пак ти си майката, ти си познаваш детето най- добре. аз лично съм решила да гушкам и разнасям, пък ти както си решиш. гушкам сега, че не се знае докога ще ми позволява   той е момче, след 2 години сигурно вече ще ми казва, че е голям и го излагам като го гушкам пред хората  

Моя син никога не го приспивам на ръце, заспива сам в собственото си легло и не реве. Понякога ми става много съвестно, че все сам се занимава и го гушкам и без да мрънка и реве. Винаги, когато започне да мрънка и усетя, че ще заплаче му давам играчки като постоянно ги сменям или си го оставям в кошарата без да го вземам и докато си върша работата из къщи му пея, той се заслушва и започва сам да се занимава. Или го местя с шезлонга или стола за хранене да ме гледа и постоянно му говоря нещо. При него тези неща много помагат и забравя да плаче.

Марожинка, горе главата. Бебетата имат нужда от много близост и топлина. И моята плачеше много, и за миг не съм си помислила да я оставя сама да плаче. Това е малко бебе, зависимо от мама и тате, а не манипулатор 
Гледай да ви е удобно на вас двете (и таткото  ). Кърмене на поискване е супер, може и да я вземеш при вас да спи, ако ти е по-удобно така. Аз така се спасих от безбройни ставания за нощно кърмене 
Това, да се водиш по детето, не означава, че му слугуваш  Показваш му, че ти си там, дори да не можеш да му помогнеш конкретно, ти си там, до него. Да го оставяш само да си пореве няколко часа, както го прави някой друг който писа, ще го накара да се чувства изоставен. Да, в един момент пак ще спре да реве, но защото се е отчайвало    Ако си до детето си, то ще знае че може да разчита на теб 

Знам колко е трудно, минала съм по този път, без роднини на около, а мъжът ми го нямаше през седмицата  Но какво да се прави, някои деца имат нужда от голяма близост. Но нека това не те притеснява, дъщеря ми от 1годишна си спи непробудно сама в нейната стая (от както я отбих), и сега е страшно самостоятелна и в детската са ми я похвалили колко е самостоятелна и че се вижда че тя е едно самоуверено дете. Вярвам, че това е благодарение на това, че бяхме нейните  

Имай предвид, че детето ти сега е на възраст, в която осъзнава, че ти и тя сте 2 отделни човека (звучи много смешно, знам) и че хем иска да става по-самостоятелна, хем това я плаши. Много често деца, които до тогава са спели добре, почват на 6 месеца да се будят повече. А зъби може да предизвикват дискомфорт преди да се виждат на венеца 

Кураж, с всеки изминал ден детето ти расте и става все по-лесно   

Разбирам те напълно!
Първо ревеше заради колики,после запек, после зъби...
ПОмагаше ми слинг-а първите месеци- само там спеше спокойно.
Но като ни налегнаха зъбите след петия месец- три месеца не бахме мигнали.
Спаси ни една лекарка хомеопатка.
Сега знам- като стане напечено- отивам.
И не слушай, че просто имало ревливи деца. Има деца, дето имат проблем в момента, но не ги разбираме.
Ако искаш ще ти дам координати.
Но тази жена спаси и детето и семейството ни
Успех!

 

Ще ви кажа аз какво мисля по въпроса. За да плаче малко бебе - на 1,2,3,4 месеца, значи има нещо, което го кара да се чувства зле: глад, пълен памперс, някаква болка /колики, зъб или др./, преумора, разбира се, нуждата от близостта на мама /но категорично не по 24 часа в денонощието и категорично под "близосста" нямам предвид постоянното носене на ръце/.

На въпросната възраст то не може да е манипулатор, но... когато не можем да разберем какво предизвиква плача, ние веднага го вземаме на ръце, защото това го успокоява и до известна степен облекчава ситуацията. Но това не означава, че сме открили проблема и че го решаваме.
Детето, обаче свиква с носененто на ръце и ако то бъде прекратено това ,разбира се, му носи дизкомфорт, съответно то плаче, не защото манипулира, а защото го лишаваме от навик, който сме му създали самите ние.

Освен това, ако гушкаме детето само когато плаче, то възприема, че трябва да заплаче, за да бъде взето на ръце. Аз съм гушкала дъщеря си много, особено, когато не плаче и тя никога не успя да си изгради мисловната връзка рев-гушкане. 

Другото, което искам да кажа е, че ако малките бебета не са манипулатори, то 9, 10 или 12 месечните са, а ние, родителите, много често не усещаме кога се преминава в този етап.
И аз съм на мнение, че детето няма как да иска нещо, което не му е показано от родителя достатъчно много пъти, за да го запомни, защото това не е рефлекс, като гранене /сукане/ и дишане.

9 месеца е било носено от мама нон-стоп   

И моята дъщеря е гушната и без рев, и не мисля че има родители, които не си гушкат децата когато те не реват 

Някои деца са си такива и това е. Който не е имал такова, не знае какво е и често ми е смешно като чета съветите на майки, гледали тихи и спокойни деца, как не са ги носили на ръце, как си заспивали сами в креватчето И ми иде да напише - и един мармот завива шоколада в станиол
Аз, понеже си имам и от двата вида по едно, мога да кажа, че със сигурност децата се раждат с определен тип темперамент и всичко, което можеш да направиш, е да следваш течението. Ако понася заспиване самичко и спане в собствено легло - супер, дори и приучването да стане с малко/ подчертавам - малко/ мрънкане - не е страшно. Но да си оставиш детето да реве истерично по половин час или да не спиш по цели нощи, само и само да не го сложиш до теб, а да играеш совалка между спалнята и кошарката - това е мазохизъм, ненужен никому. И двете страни в един момент се смазват психически - майката от умора и безсилие да надвие над бебешкия "инат", а детето просто от чувство за неразбиране на нуждите му. Нали не си мислите, че малките човечета нямат психика

Както и да е...Аз мисля, че ти всъщност нямаш нужда от съвети, а просто от успокоение, че не си сама в това, което ви се случва, че има и други в същото положение и че някой ден нещата ще се оправят. Е, ето, казвам ти - по-скоро отколкото очакваш нещата ще са съвсем различни. И тогава ще забременееш пак и ааааайде почваме отначало

Е, то това хубаво, но през тези 9 месеца не е дишало и не се е хранило самостоятелно, пък като се роди, автоматично започва да го прави. Постепенно трябва да отвиква от постоянното присъствие на мама - в крайна сметка тя не може да е 24 часа плътно до него.

Здравейте и от мен.
Ами и аз бях на същия хал до скоро и мога да кажа че пак се започна...
От както се роди все беше в прегръдките ми спинкаше върху мен както ти казваш. Нощно време като се сабуди и го взимаме при нас. Но когато му купихме проходилката се родихме за около о1 месец и се започна на ново но си имахме причина зъбки. После пак спокойствие известно време и сега сме пак така. Незнам какво да те посъветвам. Пробвай всякакви вариянти. Ние много кротуваме като му пусна някаква музика която му харесва на него но имам предвит клипчета. Но от както се е родил в стаята сам да стой и да си играе продължава не повече от 10мин. За заспиването сме   само със сушоарп и на ръце . Беше много одавна когато си заспиваше сам.

Ама вие какво очаквате, бебе на 6 месеца да си играе само в стаята за по полувин час ли?  Бубету, бебетата минават през т.н. кризи на растежа и тогава изискват повече внимание, норламно е 

Моята госпожица и тя беше голяма ревла, и не искаше да спи самичка. Аз съм против оставянето на бебето да реве докато заспи само. Ние още се приспиваме на ръце, но поне си спи в леглото вече. Ето тази тема много ми помогна да осъзная някои неща http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154850.msg2983050#msg2983050 Според мен няма начин да разглезиш толкова малко бебе. Щом реве значи има причина.

Според мен всички мами са минали през подобен период по някое време. Просто при някои този период е бил по-кратък, защото бебчето е по-спокойно или те са по-упорити, а при друга схемата продължава. Едни го приемат по-тежко, защото все пак искат да запазят някаква самостоятелност, а други са готови да се отдадат на детето изцяло.
Чувала съм, че електрическите люлки за бебета вършат чудеса - виждала съм такава на Fisher Price в моя приятелка. Дано да помогне 

Малко извън темата, но благодаря за линка!   

И такава имаме. Люляше се на нея не повече от 2 седмици и после пак рев.
 http://www.snimka.bg/album.php?album_id=292688&pid=9263726

Ще се справиш, щом го обичаш много.
Моето ревеше от момента, в който ми го донесоха в родилния дом.
Спеше върху мен първите седмици. След това ние в отделно легло в една стая, таткото в друго, в друга стая. От две вечери спи в своето легло, което е долепено до нашето. Нощем ако чуя да се размърда, му подавам да суче и той заспива без да се буди. Нощем определено се наспиваме, защото не ставам, не светкам лампа и всичко върша докато сме в просъница.
Детето реве по много причини, но аз го гушкам и нося постоянно /помисли за след 5 години - няма да имаш тази възможност/. Не ми тежи изобщо! Често бутам количка и го нося на ръце - изобщо не мисля че е вредно. Щом то има нужда от близостта ми, аз ще му я дам. Давам му всичко, защото то иска. Не мисля, че ще се разглези, нито че ме манипулира. Дете на тази възраст и представа си няма за околния свят и ние трябва да му създадем такава - "всичко е сигурно и може да си спокоен".
Така мисля аз. Успех и не отказвай близост на детето си.

Все едно аз съм го писала, и аз съм на мнение че бебетата много за кратко са бебета и ако сега не ги гушкаме, то кога като станат 20 г ли, тогава друг ще ги гушка  , ние се носим и си спим двамата и си се лигондрим и ни е много гот  , моя син и той е ревлив още от както се е родил, но и това ще мине

 Доста позната история.... Дъщеря ми плака всяка вечер нон-стоп, до като с баща и не предприехме крути мерки. И ние бяхме така - първо колики, после зъбче, после глад, или и аз не знам какво... Докато баща и една вечер не каза - стига!!! Бяхме чели в книгата на д-р Спок за съпротивата срещу заспиване - и една вечер просто приложихме описаната там тактика. Вики беше на 6,5 месеца. Оставихме я в леглото и излязохме от стаята. Съответно се започна с кански рев. В книгата пише, че първата вечер детето плаче мах 30 мин., втората 10, третата 2 и край. Аз много не вярвах, но реших че след като съм изпитала много други начини, мога и това да опитам.
И така... Оставихме я сама в стаята. Много е важно да не влизаш да проверяваш как е детето - така пише в книгата. И какво да ти кажа - точно след 27 мин. детето спря да плаче - изведнъж. Аз реших, се е случило най-лошото, но не.... Вики си спеше като ангелче. Втората вечер - рев 10 мин. Третата вечер - край. Смятам, че постъпихме правилно - Вики се успокои и през деня, и на разходките, даже след месец я преместихме в детската стая.
Четейки по-горните редове много майки ще ме упрекнат, но аз така успях да си върна спокойствието на детето, а и моето спокойстие... За първи път успях да поспя 6-7 часа.
Моят съвет е да отиташ - ако успееш да издържиш първите 30мин. ще стане. И прочети книгата на Спок.
Успех!

Моята мъничка не е носена на ръце, като изключим периода на коликите. Още от първите дни заспиваше в ръцете ми докато я кърмех и просто я слагах в леглото. Обаче като стана по-големичка и захитря, не иска да заспива, играе, ако я оставиш - реве. Имаше период когато се редувахме с татко и да я приспиваме по някакъв начин - с люлеене, оставяне сама, при нас в леглото и разни други, но нищо нямаше ефект. И аз реших - ще спрем с кърменето (мисля че беше към 10-ия месец). Резултата беше - вечерната баня и после в леглото сама с един биберон си заспива (до тогава не сме позвали биберона). Дори спря да се буди нощем спи по 12 часа без да се буди - нито вода пие, нито мляко, а последните дни докато се кърмехме ставаше на всеки час нощем.

Tatjana   

Дъщеря ми също беше от ревливите бебета. Почти не спеше, по цял ден я разнасях на ръце, когато успяваше да заспи и я поставях в кошарата, имах най-много 15 мин спокойствие, след което се събуждаше и всичко започваше отначало. Наистина при нея коликите бяха доста тежки, отделно тя беше и е много емоционално човече. Превъзбуждаше се адски много от присъствието на чужди хора у дома. Просто като звъннеше някой на вратата, вече ми се плачеше. Когато минаха коликите, имахме затишие от месец. Тогава дори заспиваше сама вечер. Но стана ли на 6м. започнаха зъбите. Е няма такъв кошмар. Милата се дереше денонощно, просто много я болеше. Тогава я взех да спи в моето легло, за да можем да поспиваме и двете по-спокойно, тя се събуждаше с писък, но виждайки че съм до нея, веднага се успокояваше. Бях сигурна, че постъпвам правилно. Лошото е, че свикна през деня да заспива на ръце и това продължи докато навърши 3 г. Това вече си го отчитам като грешка, но не мога да върна нещата назад. Другото което е, тъкмо беше свикнала с много труд и упоритост от моя страна за спи в нейното легло, а аз на моето, което е до нейното, но трябваше да се преместим да спим в хола при мъжът ми, защото само тази стая отопляваме зимата и тогава тя от ревност ли, от какво, но реши че не може повече да спи сама и се намести в нашето легло. Оттогава е пак при нас, заспива силно гушната и в двама ни. Добре че поне през деня заспива самичка.

Та това е моя опит с ревливо и емоционално дете. Не смятам че съм допуснала грешка, като изключим това че приспиването на ръце продължи толкова много, за всичко останало знам че постъпих правилно. Сега само се моля второто да е по-кротко, че ако пак трябва да мина през всичко това, незнам дали ще имам сили. 

Ами моето бебе на 6 месеца откарваше даже и час в самосотоятелна "игра" и сама в стаята. Слагам игра в кавички, защото играта се състоеше в разглеждане и изучаване /както и хапане / на най-различни играчки и дрънкалки. И беше сложена в столчето за кола, което ползвах и за шезлонг, тъй като още не можеше да сяда сама стабилно. Само от време на време минавах през стаята, за да и подам играчките, когато изтърваше и последната. Подобна кротка игра най-лесно ми се получаваше преди обяд. А и телевизора много я забавляваше.

Моят син още от съвсем малък имаше нужда от внимание и го "заявяваше". Първо, че го кърмих дълго време, когато си поискаше. Второ, че заспиваше на гърда, на ръце, с песен, с полюшване. Трето, не обичаше да стои сам в креватчето си и да си играе, не обичаше да стои в шезлонга дори, без някой да се занимава конкретно с него. Четвърто, всеки удобен момент беше в ръцете ми. Просто си беше такъв и аз му отдавах необходимото внимание. И сега е такъв - иска да е център на внимание, но е и самостоятелен. Темперамент - какво да го правя. Винаги досега съм се водила по нуждите му, защото е абсурдно да го оставя да се дере от рев, само защото аз трябва да го науча да не бъде обсебващ. В крайна сметка ще се изнервя и аз от това да го чувам как реве, ще се изнерви и той.
Всичко минава с времето. Децата растат и стават самостоятелни в един момент. Ако нямаш търпение за това, не мога да ти дам съвет как да постъпиш. Ако смяташ, че можеш да търпиш бебка да реве, търпи я, но не ми се вярва. Тя е само на 6 месеца, каква самостоятелност можеш да търсиш от нея?

Наистина сте страшни  Много ми помагат коментарите ви и вече всичко ми се струва по-леко 

И моята нагласа е да не я оставям да реве, че колкото по-обичана и "глезена" е сега, толкова по-уверена ще расте. Но от много четене, попаднах и на противоположни мнения. Страхувам се да не стане прекалено зависима от друг човек, както и искам да знае, че неможе всичко да получава, защото хайде да кажем, че ние ще я гледаме като писано яйце, ами утре като се сблъска с външния свят? как ще понася отказа? Но може би е твърде рано за тези мой мисли и тревоги   

Благодаря за линка 

Тя няма да се сблъска с външния свят като бебе. Бебетата нямат способност да се сблъскват с външния свят и да си решават сами конфликтите с него, затова и не е сега момента да правите пробни сблъсъци.
Това е все едно да кажеш "Аз по цял ден я държа легнала, един ден като и се наложи да ходи на два крака как ли ще се справи? Сигурно не постъпвам правилно. Дали да не започна да я карам да ходи, че да разбере как трябва да се придвижва?".
Всяко нещо с времето си.

     Ще си взема поука

  браво добре казано

Все едно аз съм писала това. Напълно съм съгласна с теб

Според мен си е до характер на детето. Ива и е гушкана, и на ръце е носена(не е ревала, ние сами сме си я разнасяли), и спи при нас, но без причина рядко реве.

Сега е топло времето. Излизайте повечко на вън. Там предполагам, че ще и е интересно да разглежда и няма да реве.

ами след като те притеснява положението - ще трябва да го промениш....
въпреки че чесно казано не виждам драма в това....
моят син също е много гушен и много разнасян.....спи си и до ден днешен в нашето легло...от както стана на 2,6 доста се заиграва и сам.....изобщо с възръста става все по-самостоятелен...знам че и няма цял живот да иска да спи при мен и да се гуши толкова...така е се радвам на тези моменти докато ги има.....

Може сега да спи по-неспокойно защото доста стана топличко....нищо ненормално....

И аз си отглеждах една ревла. Също си мислех, че в началото са колики, после зъби а после.....Просто си ревеше, но аз не и се дадох. Не съм я разнасяла на ръце, нито е спала при нас в леглото. В един момент и беше достатъчно да ме вижда или да и говоря и си мируваше. Обичаше обаче вечер по няколко пъти да ревнв, но се успокояваше като пийне вода. Това продължи доста време. Аз много се изнервих разбира се, но децата са различни. На мен ми се падна ревличка и си я отглеждам такава

Абсолютно съм съгласна!

Признавам, че не съм чела цялата тема, но ще кажа какво мисля.

Детето е вече на 6месеца и би трябвало да се заиграва с нещо. Не е ли по-добре да се занимавате заедно с някоя играчка, или нещо подобно, вместо да я разнасяш постоянно на ръце?

Пробвай да я оставяш и в леглото, нищо няма да и стана ако поплаче 5-10мин. Постепенно да свиква, че не може да е нон стоп в теб.

глупости !
Искам да кажа на авторката че и аз съм минала през това , че бебетата  не се разглезват , а просто си имат различни потребности ,  някой се нуждаят от повече внимание отколкото други  .
Онези майки дето не са си носили децата са били майки на  кротки и не изискващи толкова внимание дечица .
Онези , който  не са спали с децата си  са го направили , защото не е имало нужда да го правят .
Та в този ред на мисли - не не правиш нищо нередно .
Знам че си уморена и изнервена , но какъв съвет мога да ти дам ... или я оставяш да си реве или я гушкаш .
Друго няма какво да се каже !
Само не с приказките за разглезване - има време и за това , ама то е далеч по нататък ! 
А темата  не съм я чела цялата , така че съжалявам ако се повтарям .

моята дъщеря е на три месеца и на моменти също много реве как да я накарам да се заиграе сама

Belinda- И моята сестра гледаше кротко бебе-племенницата ми само ядеше и спеше,че сега моето слънчице и се вижда кошмар.Седи и гледа.

Бебенцето ти е много мъничко още , аз не вярвам в "разглезването" на толкова малко дете. Моят син спря да се буди нощно време през два часа  и да реве /ама за какво яко гласище става въпрос  / когато беше на година и десет , единадесет месеца. А аз ходя на работа от както той е на 9 месеца - /как се кара да се работи и да не се спи  /.Сега вече когато  разбира много добре какво му се говори не му позволявам да се лигави. Иначе какво лигавене на 6 месеца - децата не са такива гении ,че да разбират за какво става въпрос едва ли не от новородени

Никога не съм разнасяла на ръце освен в двете седмици колики , които имахме.Никога не е спала при нас само в нейното - легло , количка , столче.Така е от самото начало, но винаги е била спокойно бебе и рядко плаче /ако е много гладна и сме изпуснали Сънчо /.

Аз също никога не съм разнасяла на ръце дъщеря ми и съм против.Дъщеря ми не е била ревливо бебе обаче.

тъй, тъй...точно това е идеята...че ако детето има 6 месеца зверски колики и после още толкова плаче по половин нощ от зъби... и предпочита да не седи само будно в кошарата и да гледа тавана, а иска внимание и компания....нещата щяха да са различни , нали

А вие двете с какво точно помогнахте на авторката на темата?
Все едно да пита за хотел в Лондон, и да отговаряйте че в Лондон не сте били, но били сте в Рим в хотел Колосео и сте доволни 

Да, щяха! Въпросът е дали винаги разчитаме правилно знаците и причините за плача. Например да си мислим, че са колики, а то да е друго, което не се сещаме да отстраним като дразнител и детето да продължава с ревовете, а ние да изпадаме в чувство на безпомощност. Разбира се и темперамента на детето е фактор. Но и навика не бива да отхвърляме, защото 3 годишно дете, което реве ако не заспива на ръце или в леглото на мама и тати, го прави заради навика,а не заради колики или зъби. Моят племеник например спа в леглото на родителите си до 1-ви клас.

Това вече си е тяхна грешка. Има си правилно време за всяко нещо. Аз смятам, че до две-три години най-късно детето трябва да свикне да спи самичко в негово си легло. Но преждевременното насилване на нещата може да доведе до проблеми със съня, различни страхове, фобии, недоверие към родителя.

Навикът е много важен фактор, но още по-важно е по какъв начин се създава този навик. Има начини, които са силно травмиращи...

Щяха може би.Но случая , който описва авторката не е такъв.

Tatjana нека авторката да ми зададе този въпрос .

 

Ами...да не е болка....но е болезнена нужда на внимание, нежност, преградка и сигурност, че мама е там...просто детето е по-чувствително и по-зависимо.....няма какво да не му разбира...просто детето иска своето....това нито е глезотия, нито нещо подобно...просто нужди.....
и да сигурно ако го оставя да се нареве накрая ще се примири, че никой не го е еня как се чувства и ще почне да стои кротко и мирно...но защо????

Просто това, че вашите деца са били тихи и кротки и са нямали против,  това...ми хубаво - радвайте са.....гледат се лесно такива деца....спокойно ви е, тихо ви е, наспивате се....
Има много деца, които не са такива....и на тях трябва да им се даде нужното внимание....дали ще са на ръце....дали ще си опънете едно одеалце на земята и ще си играете, дали по-късно ще искат да строите заедно с легото и да бръмчите с колите...лошо няма...просто са такива.....
което не значи, че цял живот ще са така...ще си пораснат и ще си станат независими и самостоятелни.....просто имат повече нужда от мама и тати като мънички.....

иначе моето е точно горният пример 6 месеца силни колики, после почнаха зъбите...като стана на годинка почнах да не издържам и си го взимах след първото(от множеството) будения през ноща.....като стана на 2 и се оказа без решетка вече нямаше сила, която да го задържи в леглото му иначе заспиваше там и се будеше към 3 да се премести.....понякога към 5.....и после почна истеричен рев ако се опитах да го сложа...взимаше си възглавничката и при мен....ми нямам желанието да насилвам....сега скоро ще направим разместване на стаята ще долепим леглата и ще го приучаваме така да сп на своето, че почна да ни утеснява....пък като свикне...един ден ще има и следваща стъпа по отделяне....
и в никой случай не го отчитам като грешка, разглезване, качване на главата и т.н... имало е нужда...получило го е....важното е , че се чувства спокоен, обичан и защитен....

Angel_Dust всяка майка знае  от какво има нужда нейното дете, какво е правилно за нейното дете и не става въпрос за грешки .

Теориите ала д-р Спок - човек който никога не е имал деца, отдавна са отживелица. Преди се считаше, че трябва да оставяш детето да реве, докато се изтощи и заспи и така всеки път докато свикне и се примири. Това нанася огромни поражения върху детската психика и си е един варварски акт. Има бебета, които обичат да заспиват сами, но твоето явно не е от тях.
Гушкай си детето щом има нужда. Това не е разглезване, а проява на любов от твоя страна. Някои деца са по - чувствителни и изскват повече внимание. Такова ти се е паднало. Това е твоето дете, ти си негова майка и си център на неговата вселена, длъжна си да му дадеш това от което има нужда. Знам че по - трудно се гледа такова бебе, но точно тези, като порастнат са само повод за гордост. Не се притеснявай, като проходи няма как да го носите ръце 

Здравейте,

напълно се отказах от варианта с рев да се отучваме от каквото и да било. Ще търся причините за неспокойството и и ще се опитвам да ги елиминирам 
Но искрено се надявам да не спи при нас до първи клас  Все пак искаме и второ 

Ха, мъжът ми е спал при родителите си до първи клас 
Като стана дума за второ, знаеш ли че много деца, които отдавна са отделени и спят сами в детската стая, като се появи братче или сестриче, толкова ревнуват, че докато не легнат и те в спалнята, не мирясват.

И таз добра. Тъкмо събрах малко сили и увереност и ти.... Направо ме отчая 

Еее, айде сега! Не се отчайвай! Това че имало някой деца дето са се върнали на спалнята или изобщо не са излизали от там до ученическа възраст, не значи че и при теб ще се получи така. Пък и предполагам има значение разликата в годините и начина на поднасяне на информацията и "отиграване" на ситуацията.
Ама пък малко да те успокоя: чувала съм, че ако едното дете е по-буйно, другото е по-кротко. Е, предполагам, че и от това има изключения, но пак казвам, това не значи, че при теб ще се случи така.

ххехех, така е второто може да ви се падне кротукшо и с радост да си спи в леглото, че дори и в отделна стая....децата са различни

 
 Моя юнак от половин година спи при нас, първо че беше малко болен,второ той постоянно се буди и иска вода,,търси ме. И така спи си при нас и нямам угрезения.После като порасне ще искам да го гушкам ,но той вече няма да ми дава

Напълно подкрепям!
Защото един ден няма да иска да се гушка , а може би точно тогава ние ще има нужда от ласка и добра дума.
Та да посеем това, което бихме искали да пожънем. На старини особено. 

Понеже вече минах през темата за "допустимото време" за рев,да си кажа и тук-такова за мен-няма .Няма безпричинен рев и не мисля,че бебетата са в състояние да ни налагат прищевки.И двамата ми сина са били "нормално"/според мен/ ревливи..и двамата са гушкани и спали на"семейното ложе"/спалнята...имаше един перид в който и четиримата спяхме там-като сардели наредени/...но сега/на 5 и 3 години/ си знаят леглата,часа за лягане,режима.....всяко нещо с идва с времето и всяко дете си е с характера и с потребностите....така,че съобразявай си  времето според детето.Няма да е вечно,но пък си струва.