Реве и това е! Как да се справя?

9 месеца е било носено от мама нон-стоп   

И моята дъщеря е гушната и без рев, и не мисля че има родители, които не си гушкат децата когато те не реват 

Някои деца са си такива и това е. Който не е имал такова, не знае какво е и често ми е смешно като чета съветите на майки, гледали тихи и спокойни деца, как не са ги носили на ръце, как си заспивали сами в креватчето И ми иде да напише - и един мармот завива шоколада в станиол
Аз, понеже си имам и от двата вида по едно, мога да кажа, че със сигурност децата се раждат с определен тип темперамент и всичко, което можеш да направиш, е да следваш течението. Ако понася заспиване самичко и спане в собствено легло - супер, дори и приучването да стане с малко/ подчертавам - малко/ мрънкане - не е страшно. Но да си оставиш детето да реве истерично по половин час или да не спиш по цели нощи, само и само да не го сложиш до теб, а да играеш совалка между спалнята и кошарката - това е мазохизъм, ненужен никому. И двете страни в един момент се смазват психически - майката от умора и безсилие да надвие над бебешкия "инат", а детето просто от чувство за неразбиране на нуждите му. Нали не си мислите, че малките човечета нямат психика

Както и да е...Аз мисля, че ти всъщност нямаш нужда от съвети, а просто от успокоение, че не си сама в това, което ви се случва, че има и други в същото положение и че някой ден нещата ще се оправят. Е, ето, казвам ти - по-скоро отколкото очакваш нещата ще са съвсем различни. И тогава ще забременееш пак и ааааайде почваме отначало

Е, то това хубаво, но през тези 9 месеца не е дишало и не се е хранило самостоятелно, пък като се роди, автоматично започва да го прави. Постепенно трябва да отвиква от постоянното присъствие на мама - в крайна сметка тя не може да е 24 часа плътно до него.

Здравейте и от мен.
Ами и аз бях на същия хал до скоро и мога да кажа че пак се започна...
От както се роди все беше в прегръдките ми спинкаше върху мен както ти казваш. Нощно време като се сабуди и го взимаме при нас. Но когато му купихме проходилката се родихме за около о1 месец и се започна на ново но си имахме причина зъбки. После пак спокойствие известно време и сега сме пак така. Незнам какво да те посъветвам. Пробвай всякакви вариянти. Ние много кротуваме като му пусна някаква музика която му харесва на него но имам предвит клипчета. Но от както се е родил в стаята сам да стой и да си играе продължава не повече от 10мин. За заспиването сме   само със сушоарп и на ръце . Беше много одавна когато си заспиваше сам.

Ама вие какво очаквате, бебе на 6 месеца да си играе само в стаята за по полувин час ли?  Бубету, бебетата минават през т.н. кризи на растежа и тогава изискват повече внимание, норламно е 

Моята госпожица и тя беше голяма ревла, и не искаше да спи самичка. Аз съм против оставянето на бебето да реве докато заспи само. Ние още се приспиваме на ръце, но поне си спи в леглото вече. Ето тази тема много ми помогна да осъзная някои неща http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154850.msg2983050#msg2983050 Според мен няма начин да разглезиш толкова малко бебе. Щом реве значи има причина.

Според мен всички мами са минали през подобен период по някое време. Просто при някои този период е бил по-кратък, защото бебчето е по-спокойно или те са по-упорити, а при друга схемата продължава. Едни го приемат по-тежко, защото все пак искат да запазят някаква самостоятелност, а други са готови да се отдадат на детето изцяло.
Чувала съм, че електрическите люлки за бебета вършат чудеса - виждала съм такава на Fisher Price в моя приятелка. Дано да помогне 

Малко извън темата, но благодаря за линка!   

И такава имаме. Люляше се на нея не повече от 2 седмици и после пак рев.
 http://www.snimka.bg/album.php?album_id=292688&pid=9263726

Ще се справиш, щом го обичаш много.
Моето ревеше от момента, в който ми го донесоха в родилния дом.
Спеше върху мен първите седмици. След това ние в отделно легло в една стая, таткото в друго, в друга стая. От две вечери спи в своето легло, което е долепено до нашето. Нощем ако чуя да се размърда, му подавам да суче и той заспива без да се буди. Нощем определено се наспиваме, защото не ставам, не светкам лампа и всичко върша докато сме в просъница.
Детето реве по много причини, но аз го гушкам и нося постоянно /помисли за след 5 години - няма да имаш тази възможност/. Не ми тежи изобщо! Често бутам количка и го нося на ръце - изобщо не мисля че е вредно. Щом то има нужда от близостта ми, аз ще му я дам. Давам му всичко, защото то иска. Не мисля, че ще се разглези, нито че ме манипулира. Дете на тази възраст и представа си няма за околния свят и ние трябва да му създадем такава - "всичко е сигурно и може да си спокоен".
Така мисля аз. Успех и не отказвай близост на детето си.

Все едно аз съм го писала, и аз съм на мнение че бебетата много за кратко са бебета и ако сега не ги гушкаме, то кога като станат 20 г ли, тогава друг ще ги гушка  , ние се носим и си спим двамата и си се лигондрим и ни е много гот  , моя син и той е ревлив още от както се е родил, но и това ще мине

 Доста позната история.... Дъщеря ми плака всяка вечер нон-стоп, до като с баща и не предприехме крути мерки. И ние бяхме така - първо колики, после зъбче, после глад, или и аз не знам какво... Докато баща и една вечер не каза - стига!!! Бяхме чели в книгата на д-р Спок за съпротивата срещу заспиване - и една вечер просто приложихме описаната там тактика. Вики беше на 6,5 месеца. Оставихме я в леглото и излязохме от стаята. Съответно се започна с кански рев. В книгата пише, че първата вечер детето плаче мах 30 мин., втората 10, третата 2 и край. Аз много не вярвах, но реших че след като съм изпитала много други начини, мога и това да опитам.
И така... Оставихме я сама в стаята. Много е важно да не влизаш да проверяваш как е детето - така пише в книгата. И какво да ти кажа - точно след 27 мин. детето спря да плаче - изведнъж. Аз реших, се е случило най-лошото, но не.... Вики си спеше като ангелче. Втората вечер - рев 10 мин. Третата вечер - край. Смятам, че постъпихме правилно - Вики се успокои и през деня, и на разходките, даже след месец я преместихме в детската стая.
Четейки по-горните редове много майки ще ме упрекнат, но аз така успях да си върна спокойствието на детето, а и моето спокойстие... За първи път успях да поспя 6-7 часа.
Моят съвет е да отиташ - ако успееш да издържиш първите 30мин. ще стане. И прочети книгата на Спок.
Успех!

Моята мъничка не е носена на ръце, като изключим периода на коликите. Още от първите дни заспиваше в ръцете ми докато я кърмех и просто я слагах в леглото. Обаче като стана по-големичка и захитря, не иска да заспива, играе, ако я оставиш - реве. Имаше период когато се редувахме с татко и да я приспиваме по някакъв начин - с люлеене, оставяне сама, при нас в леглото и разни други, но нищо нямаше ефект. И аз реших - ще спрем с кърменето (мисля че беше към 10-ия месец). Резултата беше - вечерната баня и после в леглото сама с един биберон си заспива (до тогава не сме позвали биберона). Дори спря да се буди нощем спи по 12 часа без да се буди - нито вода пие, нито мляко, а последните дни докато се кърмехме ставаше на всеки час нощем.

Tatjana   

Дъщеря ми също беше от ревливите бебета. Почти не спеше, по цял ден я разнасях на ръце, когато успяваше да заспи и я поставях в кошарата, имах най-много 15 мин спокойствие, след което се събуждаше и всичко започваше отначало. Наистина при нея коликите бяха доста тежки, отделно тя беше и е много емоционално човече. Превъзбуждаше се адски много от присъствието на чужди хора у дома. Просто като звъннеше някой на вратата, вече ми се плачеше. Когато минаха коликите, имахме затишие от месец. Тогава дори заспиваше сама вечер. Но стана ли на 6м. започнаха зъбите. Е няма такъв кошмар. Милата се дереше денонощно, просто много я болеше. Тогава я взех да спи в моето легло, за да можем да поспиваме и двете по-спокойно, тя се събуждаше с писък, но виждайки че съм до нея, веднага се успокояваше. Бях сигурна, че постъпвам правилно. Лошото е, че свикна през деня да заспива на ръце и това продължи докато навърши 3 г. Това вече си го отчитам като грешка, но не мога да върна нещата назад. Другото което е, тъкмо беше свикнала с много труд и упоритост от моя страна за спи в нейното легло, а аз на моето, което е до нейното, но трябваше да се преместим да спим в хола при мъжът ми, защото само тази стая отопляваме зимата и тогава тя от ревност ли, от какво, но реши че не може повече да спи сама и се намести в нашето легло. Оттогава е пак при нас, заспива силно гушната и в двама ни. Добре че поне през деня заспива самичка.

Та това е моя опит с ревливо и емоционално дете. Не смятам че съм допуснала грешка, като изключим това че приспиването на ръце продължи толкова много, за всичко останало знам че постъпих правилно. Сега само се моля второто да е по-кротко, че ако пак трябва да мина през всичко това, незнам дали ще имам сили. 

Ами моето бебе на 6 месеца откарваше даже и час в самосотоятелна "игра" и сама в стаята. Слагам игра в кавички, защото играта се състоеше в разглеждане и изучаване /както и хапане / на най-различни играчки и дрънкалки. И беше сложена в столчето за кола, което ползвах и за шезлонг, тъй като още не можеше да сяда сама стабилно. Само от време на време минавах през стаята, за да и подам играчките, когато изтърваше и последната. Подобна кротка игра най-лесно ми се получаваше преди обяд. А и телевизора много я забавляваше.