Великобритания - тема 25 лятна

Мерси много за информацията.
Да, тези са се заклещили яко на пазара, и аз тях гледах.

Къде са другите мераклийки за тичане? (питам аз ) )

Момичета, разглеждам обявите за квартири и попаднах на сайт за хубавите места за живеене в Лондон. Кажете ми и вие кои са готините квартали, без бабаити и да не са скъпи. Интересува ме двустаен апартамент за около 800 лири.

 nomadic, matzo ball, много ви благодаря за предложенията. 

Здравейте момичета!
От доста време  следя тази тема и това което пишете тук ме кара или да се усмихвам, да се замислям, да се забавлявам. Прочетох много полезни неща, понякога и тревожни...
Аз всъщност най-добре би било да се присъединя към тема озаглавена "Родители в чужбина, които отглеждат сами децата си"
Защото тези двата подфорума ги има, ама поотделно не мисля....(всъщност не съм ппроверявала дали пък наистина няма и други такива "авантюристи" като мене )
Много скоро заминавам за Англия, ще имам хубава/прилична работа в един град на 70 мили от Лондон, а малко по-късно ще трябва да взема и синчето (на 8г).
Заминаването ми е свързано както с много емоции, така и с доста неодобрение от страна на родителите ми.

Бих искала да чуя и други мения. Какво мислите за самотна майка, която ще трябва да работи и се грижи за детето си абсолютна сама с приятна работа и заплата около средната за страната, (надявам се че може да се вярва на официалната статистика там ), с дете което не говори езика и трябва да тръгне на училище веднага, с приятелско семейство, което за съжаление не живее в същия град и с подозрението , което аз самата имам за това колко време ще ми трябва за да свикна с онова английско "Hi" когато трябва да се обръщам към колегите си макар и да съм говорила с тях 5 мин преди това?

А детето?

Много са надеждите и страховете ми...
Май повече са надеждите

Хубав ден на всички!

Kind regards,

Нямам представа каква е средната заплата за страната, нито ти как си свикнала да харчиш ), та не мога да кажа точно как ще се справяш (те).
Но пък след като си знаеш заплатата, града в който ще си, ще е много лесно да попресметнеш основните разходи.
Виж как вървят квартирите, към които си се ориентирала, като не пропускай да видиш и какъв данък се полага на вида собственост!
Можеш да попиташ някое семейство от двама (дори и тук във форума), да те ориентират какви ще са ти примерните сметки за ток, вода, парно.
Телефон, кабелна, мобилен, интернет - гледаш какво се предлага в района в който ще живееш.
Много важно, ако работата ти е свързана с интернет, е предварително да провериш какъв интернет предлагат в района и каква скорост е - много ще се учудят, като разберат, че в българско село имат по-добър интернет от много англичани (включително и моя )
Детето няма да има никакви проблеми, нито с език, нито с у-ще, като изключим първоначалния стрес.
Училищата са до 3 часа, тъй че ако работното ти време не съответства с учебното такова, ще трябва да помислиш кой да се грижи за детето (съответно да плащаш).
Това да ти е проблемът - как ще свикнеш да казваш здрасти на 5 мин
Ако до сега си се оправяла сама, няма да ти е трудно, но ако си имала помощ от родители, ще видиш малко или много зор.
Опитай, пък ако ти е трудно и не можеш да свикнеш, винаги можеш да се върнеш!

vanyaI
без да знам подробностите съм сигурна, че ще се справите
Това с пздравите не виждам защо те притеснява, много е за предпочитане пред това като се змихнеш на някой да те помислят за луд или че искаш да го ограбиш И двете ми се случваха многократно през миналата година в родната страна
Тук нещата малко замряха, та ако искаш нповече инфо, пиши на личния Спред мен ще сте ок във всяко отношение

  Добре дошла въб форума, ВаняI.

Приятелка от Пловдив дойде преди 4 години с дъщеря си(тогава на 10г.) - сама я гледа и до ден днешен. Установиха се в Лондон, където имаше доста приятели, които й помогнахме през първата година - психически по скоро. Работеше като сервитйор в Пица Експрес, а детето беше на първо време с приятелски семейства по време на смените и. Първата година за нея бе най-трудно, а малката имаше около два месеца притеснения - докато свикне и си намери приятели.
- Най-трудното е : намиране на работа, което ти вече си го уредила.
- Квартири - има доста голям избор, колкото по-голям града, толкова по-лесно е.
- Пътуването до работа и обратно- в лондон понякога пътуваш около 2 часа до работа - в едната посока и е едно от основните пера: разходи.
- Гледането на детето, когато ти си на работа. 298 правилно е вече посъветвала - това е основна грижа тук. Всеки е измислил по нещо - или си с nanny или професията ти позволява да прибираш детето си сама..
- Режийните разноски - ток, вода, газ и общински такси: първите три разхода - тук компаниите имат добри цени, които по принцип не се различават много. Бритиш газ са монопол за ток и газ, водата е според региона където живеете. Общинските такси - обикновено се плащат в зависимост от големината на жилището, в което пребиваваш. 
и накрая - животът тук е уреден:Има закони, и те за всички - или поне така е за общата маса хора. Докато това стане нещо нормално и прието в родната ни БГ - ще минат поне 50 години, ако въобще стане ..
Опитай, в БГ винаги може да се завърнеш..
Късмет!

Напълно подкрепям казаното по-горе. За детето - два месеца и няма да има проблеми. Успех

Така е момичета. И аз съм съгласна. Но аз имам проблем с децата. Много са срамежливи. Вече една година сме тук и не са обелили  и  дума в училиште. И в Бг не говореха много, но тук съм сериозно притеснена. Незнам какво  да правя вече.
Оплаках се от което няма да ми олекне, но може да  получа съвет.
Приятен ден на всички. 

Една добра новина: бебе Андрей на Burberry се е родило и е вече на 7 дни   Да е здрав, весел, спокоен, усмихнат, и много щастлив! Ще я чакаме да се появи и разкаже подробности  

Честито на мама Burberry    
Увеличава се дружинката ни 

papilio, колко големи са твоите дечица и от кога сте тук?

vanyaI, мисля, че ще се справиш не по-зле от България, ако имаш прилична работа тук. Наистина проблем е, че няма на кого да разчиташ за гледане на детето, трябва да си плащаш. Ако работното ти време е между 8 и 6, най изгодно излизат детските клубове, breakfast и afterschool club.

Дъштеря ми е на 10, а синът ми на 7. Научили са много, но ги е срам да говорят на английски. Не познавам други такива деца. От една година сме тук и синът ми  не иска и bye да каже. Вече умирам от срам пред госпожите в училиште.
P.S. Извинете, но не ми работи клавиша за шт.

Благодаря  на всички ви, момичета!
Много сте готини!

От това имах нужда аз, от потупване по рамото

Честито и от мене на Burberry за юнака Андрей! Да е жив и здрав!

Надявам се да имам време да се присъединя към форума много скоро от английска земя.
Сега събирам багажи и съм меко казано изнервена.