Браво, много готина темичка се е заформила. Страхотни игрички, честичко ще я препрочитам. - Публикувана: 27 май 2009, 10:31 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2009, 15:56 ч.
Простички игри (Боц, буба лази, друса конче...)
Привет, днес измислих нова игра - сложих си един чорап на ръката, скрих се зад леглото и започнах да жестикулирам и да говоря. Голяма веселба падна (като в куклен театър). После се сетих,че имам ръкавици ( само да ги намеря), на които всеки пръст им е различен и ще бъде още по - забавно.
За моя е голяма веселба когато ходя на четири крака 
,така го гоня от едната в другата стая и издавам животински викове на зверове.В резултат на това коленете ми почти винаги са насинени 
Друго - лягаме на леглото и му правя пързалка,като пързалката разбира се съм аз.Слагам го седнал на глезените ми като съм вдигнала крака достатъчно за да се задържа,държа го за ръчички.После го плъзгам до корема ми,ако правя и земетресение,става много смешно.На конче също се носим като подскачам като бясна.Също и когато говоря от името на някоя плюшена играчка,мърдам и главата и говоря някакви измишльотини.Напоследък му е интересно да правим мимики в огледалото...
,така го гоня от едната в другата стая и издавам животински викове на зверове.В резултат на това коленете ми почти винаги са насинени Друго - лягаме на леглото и му правя пързалка,като пързалката разбира се съм аз.Слагам го седнал на глезените ми като съм вдигнала крака достатъчно за да се задържа,държа го за ръчички.После го плъзгам до корема ми,ако правя и земетресение,става много смешно.На конче също се носим като подскачам като бясна.Също и когато говоря от името на някоя плюшена играчка,мърдам и главата и говоря някакви измишльотини.Напоследък му е интересно да правим мимики в огледалото...
Аз се сещам за следната игра, но тя е за дечица, които могат вече да сядат:
Детето се слага седнало в скута с лице към този, който го държи и се започва
По пътечката-по пътечката, по пътечката-по пътечката (леко поклащаме краката си нагоре надолу),
По камъчетата-по камъчетата, по-камъчетата-по камъчетата (подрусваме детето все едно пътя става каменист)
По буууците-по буууците, по буууците- по буууците ( подклащаме детето още повече )
И хоп - в дупката (тук разтваряме краката си, така че все едно детето пада в дупка, но го хващаме да не падне, разбира се)
Търси се моментът на изненадата, в който уж става пропадането в дупката. Аз много я обичах тази игра и помнч, че така сме играли с племенника ми - и той умираше от смях.
Детето се слага седнало в скута с лице към този, който го държи и се започва
По пътечката-по пътечката, по пътечката-по пътечката (леко поклащаме краката си нагоре надолу),
По камъчетата-по камъчетата, по-камъчетата-по камъчетата (подрусваме детето все едно пътя става каменист)
По буууците-по буууците, по буууците- по буууците ( подклащаме детето още повече )
И хоп - в дупката (тук разтваряме краката си, така че все едно детето пада в дупка, но го хващаме да не падне, разбира се)
Търси се моментът на изненадата, в който уж става пропадането в дупката. Аз много я обичах тази игра и помнч, че така сме играли с племенника ми - и той умираше от смях.
4erveno6iika, много ми харесва твоята идея за игра - ще я пробвам. А за кукления театър - аз и приятелката ми правим на Алекс цели представления, ужасно ги обича... Даже вече очаква Мечо да има точно определен глас и реплики и току го побутва като си играе сама с него и се чуди защо не говори 
Много обича и да й чета приказки - мислех, че е много мъничка още, на 8 месеца е, но все на книгите налиташе, и й взех няколко с картонени корици. Това са единствените минути през деня, в които мога да я накарам да се спре за минута на едно място - докато й чета...даже обръща сама страниците важното е да не четете текста в книжката, защото обикновено е дълъг и тежък, а да си измисляте смешни неща и звуци по картинките. Само дето много ме затруднява - ха ми кажете например, как прави сърната... хахаха... сърн-сърн-сърн ли?
Много обича и да й чета приказки - мислех, че е много мъничка още, на 8 месеца е, но все на книгите налиташе, и й взех няколко с картонени корици. Това са единствените минути през деня, в които мога да я накарам да се спре за минута на едно място - докато й чета...даже обръща сама страниците важното е да не четете текста в книжката, защото обикновено е дълъг и тежък, а да си измисляте смешни неща и звуци по картинките. Само дето много ме затруднява - ха ми кажете например, как прави сърната... хахаха... сърн-сърн-сърн ли?
Благодаря ви и аз за хубавите идеи, повечето ги бях забравила....
Моят Малчо много се смее като му чета стихотворения, като това например: Изпълнено е с толкова много любов и нежност....
Лече-буболече
Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.
Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:
На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!
Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.
Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!
Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.
Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!
Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)
А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.
Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.
Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.
Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече...
Моят Малчо много се смее като му чета стихотворения, като това например: Изпълнено е с толкова много любов и нежност....
Лече-буболече
Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.
Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:
На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!
Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.
Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!
Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.
Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!
Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)
А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.
Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.
Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.
Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече...
от известно време търся такива стихчета, които се играят, защото Емо много обича да играе на "Варила баба кашичка", и тук намерих много хубави идеи. Благодаря ви! 
скромен принос и от мен за вече проходили деца
"Балонът се надува"
(предполагам всички я знаете, да не я обяснявам
)
Емо много се забавлява с тази игра
скромен принос и от мен за вече проходили деца
"Балонът се надува"
(предполагам всички я знаете, да не я обяснявам
)Емо много се забавлява с тази игра
Доре бравос за готината тема 
Аз пея на Мая хей ръчички и тя вече си ги събира и то съзнателно(всъщност отдавна го прави)страно но факт,но има една подробност вече каквото и да и запея и тя мие ръцете
на мама чистофайницата.
другото на което много се кефи е да и пръцкам на коремчето така за първи път я накарах да се смее с глас.
Аз пея на Мая хей ръчички и тя вече си ги събира и то съзнателно(всъщност отдавна го прави)страно но факт,но има една подробност вече каквото и да и запея и тя мие ръцете
на мама чистофайницата.другото на което много се кефи е да и пръцкам на коремчето така за първи път я накарах да се смее с глас.
Игра и гимнастика в същото време.
Слагам я по дългата част на спалнята да легне по гръб.
И започвам напевно (като в същото време с крачетата въртим колело, т.е. на влака колелетата):
Пуф-паф, пуф-паф,
тръгва пътнически влак,
машинист ще бъда аз,
а кондуктор - Атанас.
Сядат в първите купета
зайчета, мечета,
а в последния вогон,
дреме сладко чичо слон.
Пуф-паф, пуф паф
Тутууууууууу (на тутуууу я издърпвам за крачетата като на пързалка по цялата дължина на леглото, като беше по-малка на тутууууу дръпвам нагоре двете крачета)
Много се кефи като пръцвам на коремчето и викам "кой пърдииииии, кой пърдииииии?"
Слагам я по дългата част на спалнята да легне по гръб.
И започвам напевно (като в същото време с крачетата въртим колело, т.е. на влака колелетата):
Пуф-паф, пуф-паф,
тръгва пътнически влак,
машинист ще бъда аз,
а кондуктор - Атанас.
Сядат в първите купета
зайчета, мечета,
а в последния вогон,
дреме сладко чичо слон.
Пуф-паф, пуф паф
Тутууууууууу (на тутуууу я издърпвам за крачетата като на пързалка по цялата дължина на леглото, като беше по-малка на тутууууу дръпвам нагоре двете крачета)
Много се кефи като пръцвам на коремчето и викам "кой пърдииииии, кой пърдииииии?"
Друга хубава за малко дете е "Пиу, пиу вранке". Не я знам изцяло (не я помня), та моя вариант е малко импровизиран.
Хващаш с пръсти кожичката отгоре на дланта на детето (щипваш) и вдигаш ръчичката.
По-нататък може детето да хване твоята ръка така с другата негова, а ти горната му ръка - с твоята свободна, т.е. 4 ръце една над друга, като всяка 'носи' долната за кожата.
Пиу, пиу, вранке, (ръцете леко се поклащат, все едно лети пиле и носи нещо в краката си)
къде ходи, вранке?
При баба на гости.
Какво ти даде баба?
Орехче, кравайче.
Минах по моста,
изтървах кравайче,
Фиуууу, пилето го взе (и тук ръцете се "разхвърчават" с жест настрана).
Хващаш с пръсти кожичката отгоре на дланта на детето (щипваш) и вдигаш ръчичката.
По-нататък може детето да хване твоята ръка така с другата негова, а ти горната му ръка - с твоята свободна, т.е. 4 ръце една над друга, като всяка 'носи' долната за кожата.
Пиу, пиу, вранке, (ръцете леко се поклащат, все едно лети пиле и носи нещо в краката си)
къде ходи, вранке?
При баба на гости.
Какво ти даде баба?
Орехче, кравайче.
Минах по моста,
изтървах кравайче,
Фиуууу, пилето го взе (и тук ръцете се "разхвърчават" с жест настрана).
(сори за спам-а, но ме върнахте в детството ) 