Не съм срещала такива случаи.
- Публикувана: 27 май 2009, 14:28 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2009, 14:42 ч.
Кога го намразихте?
Аз пък съм срещала и изобщо не се учудвам на въпроса й.
Добре де! От известно време забелязвам, че много двойки с деца се разделят. Факт като гледам тоя форум.
Виждам, че по една или друга причина мразите или ненавиждате мъжете си! Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?
Едва ли ще сте честни, но поне пробвайте да сте честни пред себе си.
А да! За мен ли? Нямам деца нито половинка. А какъв пол съм, вероятно няма значение.
Виждам, че по една или друга причина мразите или ненавиждате мъжете си! Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?
Едва ли ще сте честни, но поне пробвайте да сте честни пред себе си.
А да! За мен ли? Нямам деца нито половинка. А какъв пол съм, вероятно няма значение.
Не, никога. Дори и детето да има нещо общо с баща си визуално, го свързвам с човека, който беше, когато се обичахме, а не с другия след това.
Добре де! От известно време забелязвам, че много двойки с деца се разделят. Факт като гледам тоя форум.
Виждам, че по една или друга причина мразите или ненавиждате мъжете си! Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?
Едва ли ще сте честни, но поне пробвайте да сте честни пред себе си.
А да! За мен ли? Нямам деца нито половинка. А какъв пол съм, вероятно няма значение.
Виждам, че по една или друга причина мразите или ненавиждате мъжете си! Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо?
Едва ли ще сте честни, но поне пробвайте да сте честни пред себе си.
А да! За мен ли? Нямам деца нито половинка. А какъв пол съм, вероятно няма значение.
Съвсем честно пред себе си заявявам, че никога не съм изпитвала омраза към дъщеря си. Да расте пред очите ми е най-хубавото нещо, което може да ми се случи
Хм..аз пък си признавам, че имах подобен проблем..
В смисъл - изпитвах нещо като съжаление за това, че заради появата на детето всичко се срина..
Не беше омраза, но някак си не можех дълго време да го възприема майчински..
Повечето ми усилия бяха насочени към това как да оправим нещата помежду си, отколкото да се зарадвам, че имам дете..
За щастие - бързо ми мина..отдавам го на следродилната депресия..
В смисъл - изпитвах нещо като съжаление за това, че заради появата на детето всичко се срина..
Не беше омраза, но някак си не можех дълго време да го възприема майчински..
Повечето ми усилия бяха насочени към това как да оправим нещата помежду си, отколкото да се зарадвам, че имам дете..
За щастие - бързо ми мина..отдавам го на следродилната депресия..
Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо
Когато започнах да мисля за раздяла имах подобни страхове...
Но слава Богу, не се случи.
Обичам хлапетата безусловно, дори понякога се напъвам да намеря прилика с баща им, а не успявам.
Случвало ли Ви се е седейки на дивана и гледайки детето Ви как играе, да изпитате някаква лека нотка на омраза, затова че това дете е от човека който мразите. Минавала ли Ви е такава мисъл, че това дете винаги ще Ви свързва с нещо, с което не искате да имате общо
Мисля си че няма да ми се случи,надявам се след като се роди бебчо да не го гледам с омраза,само защото баща му не го е искал.Да,мразя бащата на детето си,но не защото нарани мен,а защото остави детето си да се ражда без баща и да расте без него.
Със сигурност няма гледам детето си с омраза,за нещо за което няма вина.
Много често се питам напоследък...колко ли й е гадно и на нея, и на родата й (която много трудно прие факта), че малката ми е тотално копие.И че всеки път като я гледа вижда моя ген? Дали си вика " Как можа да одереш кожата на оня кретен баща ти и грам да не мязаш на мен?" Сигурно е гадно. И е факт. Както е и факт че прокламираше,че и аз не съм й баща. Ама както каза брат ми "Брато, и твойта пишка се подписва като мойта - русо,синеоко и неоспоримо" 
Много често се питам напоследък...колко ли й е гадно и на нея, и на родата й (която много трудно прие факта), че малката ми е тотално копие.И че всеки път като я гледа вижда моя ген? Дали си вика " Как можа да одереш кожата на оня кретен баща ти и грам да не мязаш на мен?" Сигурно е гадно. И е факт. Както е и факт че прокламираше,че и аз не съм й баща. Ама както каза брат ми "Брато, и твойта пишка се подписва като мойта - русо,синеоко и неоспоримо"
Явно защото повече жени пишем и мъжките мнения ярко се открояват.
Незнам аз ли съм изтрещяла,но такива мнения ми идват малко в повече.
Явно защото повече жени пишем и мъжките мнения ярко се открояват.
Аз винаги съм обичала да ги чета,за да си сверя часовника.И колкото и да не ми се ще да си го призная за някои неща са много прави,въпреки,че друго биха искали да прочетат очите ми.
Девиатор се е изказал малко рязко,но е прав.Голяма част от жените мислят така,както и от мъжете.
Може би защото пишат основно жени,затова се появява тоз двоен стандарт,че и аз не правя изключение на моменти. Мъжа е простака,гадината /извинявам се за изразите/,а в идентична ситуация жената е "аууу,горката".
Patricia,аз съм лошата. 
Знам,че всеки е прав в определена ситуация,понякога и всеки е прав сам за себе си.
Аз не бих искала да чета друго,предпочитам истината през завоалираните отговори.
Просто Девиатор леко ме дразни с тези извъртания на нещата.Според мен по-скоро би трябвало да отговори дали той би намразил дъщеря си,ако приличаше на майка си.А той винаги хвърля камъни в чуждата градина.
Знам,че всеки е прав в определена ситуация,понякога и всеки е прав сам за себе си.
Аз не бих искала да чета друго,предпочитам истината през завоалираните отговори.
Просто Девиатор леко ме дразни с тези извъртания на нещата.Според мен по-скоро би трябвало да отговори дали той би намразил дъщеря си,ако приличаше на майка си.А той винаги хвърля камъни в чуждата градина.
Не го мразя...
Нито пък съм изпитвала неприязън към Момчо заради това, че по характер е абслоютно копие на баща си. Изпитвам леко съжаление, защото сега, общувайки с непрекъснато растящото си дете, разбирам баща му много по-добре и ми се иска доста неща да бях направила по-различно.
Но аз съм такава, винаги търся причината в себе си и често се обвинявам, че не съм постъпила правилно... което "правилно" през призмата на времето е различно...
Нито пък съм изпитвала неприязън към Момчо заради това, че по характер е абслоютно копие на баща си. Изпитвам леко съжаление, защото сега, общувайки с непрекъснато растящото си дете, разбирам баща му много по-добре и ми се иска доста неща да бях направила по-различно.
Но аз съм такава, винаги търся причината в себе си и често се обвинявам, че не съм постъпила правилно... което "правилно" през призмата на времето е различно...
Колкото повече пораства дъщеря ми, толкова повече заприличва на баща си по характер.Почти не е живяла с него, но е факт, че се чувства и говори като него.
Не, нищо против нямам да прилича на него.Въпреки, че понякога не я разбирам, както не разбирам и него.Но не е задължително!!!Постоянно спорим и много се обичаме.
Радвам се ,че умея да живея в мир с различните от мен.Това е необходимо.
Нормално е детето да прилича на родителите си.Аз не мразя баща и( както съм написала по-рано) така че няма да мразя и детето си.Напротив, обичам я и ще я подкрепям, когато има нужда от това, както и тя мен!!!
Аз съм убедена, че децата се раждат от любов, макар и, понякога, продължила кратко, и тази любов е била твое/наше чувство.Защо плодовете на тази любов да страдат от нашата раздяла?
Не, нищо против нямам да прилича на него.Въпреки, че понякога не я разбирам, както не разбирам и него.Но не е задължително!!!Постоянно спорим и много се обичаме.
Радвам се ,че умея да живея в мир с различните от мен.Това е необходимо. Нормално е детето да прилича на родителите си.Аз не мразя баща и( както съм написала по-рано) така че няма да мразя и детето си.Напротив, обичам я и ще я подкрепям, когато има нужда от това, както и тя мен!!!
Аз съм убедена, че децата се раждат от любов, макар и, понякога, продължила кратко, и тази любов е била твое/наше чувство.Защо плодовете на тази любов да страдат от нашата раздяла?
Много често се питам напоследък...колко ли й е гадно и на нея, и на родата й (която много трудно прие факта), че малката ми е тотално копие.И че всеки път като я гледа вижда моя ген? Дали си вика " Как можа да одереш кожата на оня кретен баща ти и грам да не мязаш на мен?" Сигурно е гадно. И е факт. Както е и факт че прокламираше,че и аз не съм й баща. Ама както каза брат ми "Брато, и твойта пишка се подписва като мойта - русо,синеоко и неоспоримо"
Девиатор, аз не разбирам дали говориш само за твоята си ситуация или за всички жени/родители, които отглеждат детето по принцип.
Но, аз за себе си, казвам, че изобщо не ми е гадно да виждам част от чертите на бащата у дъщеря си.
Нали аз съм избирала този човек, освен по характер, така и по външен вид (за който става въпрос тук).
Има физически черти у него, които например са по-добри от моите, както и обратно.
Обичаме и двамата да се шегуваме, че тя е наследила най-доброто и от двамата.
И е много интересно, как през годините, когато расте има моменти, в които прозира в нея повече от мен, има моменти, когато се вижда повече той.
Аз се радвам на хубавото, което е взела от него. А и не става въпрос само за хубавото.....Както и да е.
Нещо не ти разбирам гледната точка, относно външния вид
струва ми се грешка да се казва детето прилича на мама или тате...то е ясно че е взело и от двамата, за да бъде Себе си...а не да се ползва да се натяква е на виж сега на кой прилича...ми на кой - на себе си прилича.
цялата ми фамилия повтаря как щерка ми приличала на мен и ми одрала кожата...нищо такова не виждам- виждам дъщеря си. басирам се че същото важи и за другата рода като изказвания аналогично.
а като поведение...пак няма равна. генът си го е взела, другото сама си го гради.
цялата ми фамилия повтаря как щерка ми приличала на мен и ми одрала кожата...нищо такова не виждам- виждам дъщеря си. басирам се че същото важи и за другата рода като изказвания аналогично.
а като поведение...пак няма равна. генът си го е взела, другото сама си го гради.