Имам дъщеря на 7г и половина. От известно време я наблюдавам, че прекарва все повече време пред огледалото. Иска да си прави прически, да си облича разни дрешки, които според нея са хубави..Гледа се, пули се в огледалото...върти се, чупи стойки...и пита "мамо, хубава ли съм"
Абе аз на нейната възраст изобщо не съм се вълнувала как изглеждам. Започнах да съзерцавам огледалото 4ак към 7ми клас. А тя е толкова малка още!!. Обяснявам и че не е необходимо да стои пред огледалото толковаа време гледайки се, казвам и че има къснет да е хубава(което си е факт) и не е необходимо да се вторачва толкова в образа си, а е важно да наблегне на по-важни неща, като това да слуша повече, да се учи и като цяло да се стреми да се развива пълноценно..а не да гледа на коя страна да си врътне опашката. Иска да се гримира..абе ужас някакъв. Обяснявам и колко е смешно малко момиченце да е гримирано, как биха я гледали хората и какво биха си помислили за нея и за родителите и...Абе мъча се да и разкарам тия мераци от главата, та тя е още толкова малка!!
Как мислите, дали трябва да я оставя да и мине от само себе си или да продължавам с обясненията, които тя очевидно не чува..
Нормално ли е това за 7-8 годишните момиченца?