За възпитанието мога да пиша много. Но основното, което искам да запомните (както и Суити писа), че децата имат нужда от граници. Като казвам граници, имам предвид не физически да ги ограничавате, а да си помислите кои са важните неща за тях, от какво искате да ги предпазите и по тазилиния да кажете - това може, това не може. Друг краъгълен камък на възпитанието е последователността. Не сте ли последователни, децата като "велики манимпулатори" веднага се възползват и ви се "качват" на главата. Когато веднъж сте казали "Не!", то трябва да остане винаги "Не!", колкото и пъти да ви проверяват. Децата във възрастта на бебешкия пуберитет са склонни да искат повторения до безкрай, затова е нужно велико търпение и железни нерви. Поддадете ли веднъж по определената от вас стратегия и сте изгубили борбата. От друга страна с така наложените от вас граници и стратегия, вие м давате нужната за тях стабилност и сигурност, която ще ги направи устойчиви на страдания и загуби личности в израстването.
Ако имате въпроси - насреща съм да обсъждаме. Нека всяка от вас си извлече нужното за себе си като майка, защото всички сме различни, а децата ни подлагат на различни изпитания.
Сович, ще направя всичо възможно да се видим.