- Публикувана: 28 май 2009, 15:19 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2009, 14:42 ч.
След развод има ли отново" събрани"?
Аз няма да гласувам в анкетата, защото нямам пример, за който да споделя, но мнението ми остава, че дори и едната развръзка да е по-вероятна, то в съвместното съжителство няма константи и нещата много зависят от причините за развода и т. н. Така че едва ли за всяка двойка нещата ще са еднакви. Успех и не забравяй да споделиш решението си! 
видях ! Благодаря ! само промени името на темата. сама ще се сетиш къде точно 
по темата,познавам три такива двойки.при двете кръшнаха жените.едната се омъжи повторно,роди друго дете,после се върна при мъжа си,живеят повече от десет години втори брак.другата я заряза любовника,поживя при родителите си,децата се върнаха при баща им,и тя след тях.при третата кръшна мъжа.заряза я точно след раждането на второто им дете.жената изжива страшен кошмар.след две години го прибра при себе си.сега ммъж и изживява кошмар
Pavlina Nikolova ,много мисля за това което ми казваш ! Пуснах анкета с цел да видя да какъв е шанса !Заради теб малко ще я променя!
Всъщност си я направила добре, но аз пак не мога да се включа, защото нямам развод и т. н. Ааа - вярно - дядо ми и баба ми (откъм баща ми) са разведени (не са опитвали да се събират). Айде- ще гласувам.
Радвам се, че мислиш върху това, което ти казах. Разбира се е добре да събереш различни мнения и след размисъл САМА да избереш пътя си. 
Още веднъж - от все сърце ти желая успех във всяко едно отношение!!! 
Когато минаха две години от развода му предложих на бившият да дойде при нас с детето. Бях готова да простя изневярата и другото дете, дето направи.....
Бях готова да преглътна болката, унижението, в името на детето ни, за да расте в нормално семейство - заедно с мама и тати.
Категорично отказа, думите му бяха "мене така ми изнася", т.е. никаква пряка отговорност, да си живее спокойно живота, да дава едни 50лв., да я вижда когато реши, че няма друга "по-важна" работа и толкова.
На другата година - аз будалата пак му казах да размисли, с детето го чакаме........ нищо.
И май е постъпил правилно като отказа, ние и в момента разделени все се караме / аз защитавайки интересите на детето /, та какво остана да сме били пак под един покрив. Той за тези 8год. не се е променил изобщо, не е израстнал още, да осъзнае какво е да си баща и да имаш отговорности.
Дано да има "щастливо събрани" !!!
Бях готова да преглътна болката, унижението, в името на детето ни, за да расте в нормално семейство - заедно с мама и тати.
Категорично отказа, думите му бяха "мене така ми изнася", т.е. никаква пряка отговорност, да си живее спокойно живота, да дава едни 50лв., да я вижда когато реши, че няма друга "по-важна" работа и толкова.
На другата година - аз будалата пак му казах да размисли, с детето го чакаме........ нищо.
И май е постъпил правилно като отказа, ние и в момента разделени все се караме / аз защитавайки интересите на детето /, та какво остана да сме били пак под един покрив. Той за тези 8год. не се е променил изобщо, не е израстнал още, да осъзнае какво е да си баща и да имаш отговорности.
Дано да има "щастливо събрани" !!!
Когато минаха две години от развода му предложих на бившият да дойде при нас с детето. Бях готова да простя изневярата и другото дете, дето направи.....
Бях готова да преглътна болката, унижението, в името на детето ни, за да расте в нормално семейство - заедно с мама и тати.
Категорично отказа, думите му бяха "мене така ми изнася", т.е. никаква пряка отговорност, да си живее спокойно живота, да дава едни 50лв., да я вижда когато реши, че няма друга "по-важна" работа и толкова.
На другата година - аз будалата пак му казах да размисли, с детето го чакаме........ нищо.
И май е постъпил правилно като отказа, ние и в момента разделени все се караме / аз защитавайки интересите на детето /, та какво остана да сме били пак под един покрив. Той за тези 8год. не се е променил изобщо, не е израстнал още, да осъзнае какво е да си баща и да имаш отговорности.
Дано да има "щастливо събрани" !!!
Бях готова да преглътна болката, унижението, в името на детето ни, за да расте в нормално семейство - заедно с мама и тати.
Категорично отказа, думите му бяха "мене така ми изнася", т.е. никаква пряка отговорност, да си живее спокойно живота, да дава едни 50лв., да я вижда когато реши, че няма друга "по-важна" работа и толкова.
На другата година - аз будалата пак му казах да размисли, с детето го чакаме........ нищо.
И май е постъпил правилно като отказа, ние и в момента разделени все се караме / аз защитавайки интересите на детето /, та какво остана да сме били пак под един покрив. Той за тези 8год. не се е променил изобщо, не е израстнал още, да осъзнае какво е да си баща и да имаш отговорности.
Дано да има "щастливо събрани" !!!
Прекланям се пред теб!
Страхотна майка си, но почни да се уважаваш!!!
По темата: ХОРАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ ...от личен опит
Познавам две двойки, които са се разделили след 3-4 години брак и по едно дете, след това отново са се събрали, имат по още едно дете.
Не са ми близки и не зная какви са били причините да се разделят, но е факт, че са още заедно, едните над 20 г., другите над 30 г., след повторното събиране.
Не са ми близки и не зная какви са били причините да се разделят, но е факт, че са още заедно, едните над 20 г., другите над 30 г., след повторното събиране.
По темата: ХОРАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ ...от личен опит
А според мен хората се променят всеки ден. В успешните двойки има комуникация, контакт, промените стават постепенно и другия свиква с тях. В неуспешните бракове в един момент се усещаш, че живееш и спиш с непознат
Щом това е възможно, не виждам защо след раздяла, човек да не може да се промени и към по-добро? Не е казано, че трябва непременно да се влошаваме, някои израстват... 