Моята улица е в подножието на любимото тепе на абитуриентите Бунарджика.. и близо до центъра.
Рано сутрин.. тръгвайки за работа е уникално.. Почти празни улици и от време на време се появява принцеса с принц или групичка принцеси с принц... всъщност различни красиви конфигурации, които излизат от кафе или влизат в него.
Някак нереално е сутрин.. слънцето още не се е вдигнало..леко розовеещ , хладен въздух.. и тези красиви хора.. , нищо че е поразмазан гримът, пораздърпана прическата. Нищо , че красивата рокля е гарнирана с мъжко сако. Сив и неразбуден град с принцеси в него. Много е някак.
От колата мярваш бяла ръка в сапфирена ръкавица, ослепителна усмивка, тънки пръстчета елегантно повдигат вече прашната " бухнала рокля", къдрица се завива по усмихната бузка.. и колата ми отминава към работата.
Към Битовото.
Уникални утрини.. уникални фрагменти. Събирам ги в поредната кибритена кутийка.