Куче и бебе едновременно - не "дали", а "как" :)

  • 44 263
  • 435
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 1 749
Мноооого красиви кучета са тези добермани, страшно ги харесвам. жалко че толкова рядко се срещат вече. признавам че не познавам все пак породата и само съм слушала и аз легендите, все пак дали няма и малко скрита агресия в тях? от възпитанието ли зависи или наистина им е вродено? признавам че бих се чувствала напрегната детето ми да мачка доберман, колкото и да ме радват, но може би и аз слугувам на предразсъдъци като всички останали незапознати  Blush
За сравнение: на майка ми безпородната кучка (и с яд го казвам, да) ухапа детето около 7-8 пъти досега. Ръмжи й. Единственото нещо, което доберманката може да направи на дъщеря ми е да я блъсне, минавайки покрай нея. Имаме го предвид и пазим мъника.
Агресия в смисъла, който влагаш в тази дума - няма никаква. Една невероятна лигла. Вярно, никак внимателна - имам цицина над веждата, която боли ужасно. Кучето ме удари с прочутия си "рог", извивайки главата си назад. Веднъж цапардоса по същия начин мъжа ми и го нацели точно в окото. Мне, не е никак внимателна.... Но да ти изръмжи или да ти посегне.... Нещо като не й е приятно, гледа да избяга.

# 421
  • Мнения: 1 175
Какарачанката (или БОК) е гигантска порода, която се привързва повече към дома, отколкото към семейството.
Защо? Аз съм чела точно обратното - нали са овчарски кучета, живяли в планините със стадата и семействата които се местят от паша на паша и слизат до селото само през зимата. Кучето не се привързва към определена територия/дом а към семейството, движи се със стадото и защитава него като своя територия. Освен това, съмнявам се да има порода куче която да се привързва повече към дома отколкото към семейството. Това не е котка все пак, кучетата са социални животни и "глутницата" им е много по-важна от "бърлогата".

# 422
  • Мнения: 3 715
Не мога за опазя кучето от малкия. Направо е кошмар, дребният непрекъснато търси как да се докопа до кучето и да започне да го удря по муцуната, по гърба и пада голям смях. Ясно ми е, че й се радва, обаче тя се страхува и търпението й е на изчерпване. Направо не знам вече как да се оправям, ето ги, ако има как и на леглото й ще спи:

# 423
  • Мнения: 466
Ха ха ku[d]ku[d]yaka моите са същата работа. Само го дебне да го докопа и да му се радава, ама той търпи и като не иска вече "ласки" изчезва в другата стая. Има си един фотьоил и там се качва и е спасен... засега поне  Laughing Joy
Ето ги: http://krasikyneva.snimka.bg/animals/roki.242807.23025856

# 424
  • Мнения: 1 749
Какарачанката (или БОК) е гигантска порода, която се привързва повече към дома, отколкото към семейството.
Защо? Аз съм чела точно обратното - нали са овчарски кучета, живяли в планините със стадата и семействата които се местят от паша на паша и слизат до селото само през зимата. Кучето не се привързва към определена територия/дом а към семейството, движи се със стадото и защитава него като своя територия. Освен това, съмнявам се да има порода куче която да се привързва повече към дома отколкото към семейството. Това не е котка все пак, кучетата са социални животни и "глутницата" им е много по-важна от "бърлогата".
Точно - пази стадото. Не човека.

ku[d]ku[d]yaka, не знам какво да те посъветвам. Ние сме така с котката. Направо в чудо съм се видяла...

# 425
  • Мнения: 1 175
Пази стадото вместо територия. Стопанинът и семейството му са отделно и винаги по-важни от територията, те са глутницата на кучето.

# 426
  • sofia
  • Мнения: 3 706
Здравейте! Преди време бях писала с притеснение за отношенията между малкият ми син и нашият дакел. Исках само да ви кажа, че силно съм подценила кученцето ни. Той е такава душичка спрямо детенцето.С времето Петко се учи да е нежен и мил с Марто. Simple Smile

# 427
  • Мнения: 41
Ние сме вече с 5 малки кучовци!

Опа, снимката:

Последна редакция: пн, 09 май 2011, 13:17 от AnMary

# 428
  • Мнения: 940
ku[d]ku[d]yaka ние сме същата работа. За момента успях да го овладея да не ги удря поне и сега само ги мачка с дежурното "о-о-о-о-о", но за сметка на това нямат и секунда спокойствие, а на всичкото отгоре страшно му харесва да им пищи пронизително в ушите  ooooh! в чудо са се видели, а и аз не знам как да им помогна, нон стоп е върху тях... Crazy

# 429
  • Мнения: 41
А моя ги носи за врата,накрая ще удуши някое... Sad Имам чувството че по цял ден крещя "НЕЕЕЕЕ" Но ще ги опазя де!

Последна редакция: вт, 10 май 2011, 09:28 от JanyAp

# 430
  • Мнения: 2 376
Пази стадото вместо територия. Стопанинът и семейството му са отделно и винаги по-важни от територията, те са глутницата на кучето.
Каракачанката наистина пази стадотото. Старите овчари се шегуват, че когато ги няма кучетата са по-старателни. Като ги оставят за два-три дни сами със стадото, след това едва ли не трябва да се разправят с кучетата, за да си вземат овцете. Simple Smile))))))

И на нашето куче му е нанагорно, сега и бебето се протяга да го докопа. Въпреки, че е откачалка и не веднъж сме имали инциденти от типа на ударени глави, повлечени по корем разхождащи го, покрай децата е много внимателен. Хване ли го за каишката детето, той стъпва като мишка. В същото време много внимава да не навлезе в обсега на дете Simple Smile

# 431
  • Мнения: 46
бебе и куче едновременно = пълна лудница, но поне е весело в къщи, но пък мама няма миг спокойствие... Но пък ако добре си разпределяте задълженията вкъщи, защо не?

# 432
  • Мнения: 30
Моите деца винаги са живели с животно когато се роди голямата имахме котка. Когато Ляна беше на 10 взехме кученце   немска овчарка за да се научи да общува с кучета. Ако знаете горкия ми куч колко изтърпя след като се роди малката щерка (когато го взехме аз бях вече бременна). То не беше мачкане то не беше хапане - от страна на детето към кучето, то не беше потупване вместо галене, скубеше го, дърпаше му мустаците, бъркаше му в устата - ако бях аз да съм я изяла  а след като се роди и малкия горкия куч  направо не знам как оживя. По едно време се чудих - господи какво му причинихме на това куче но дори и след тоя тормоз няма същество на тоя свят което да дава толкова много любов колкото куч.   

# 433
  • варна
  • Мнения: 1 228
Здравейте ,много ме развеселиха историите които разказвате , а снимките са великолепни .
 И на нас ни престои такова съжителство ,имаме си почти 3 годишен бултериер ,много мил и послушен без грам агресия към хора и животни.
Надявам се и при нас нещата да се развият благополучно и бебето и кучето да си живеят без проблем.

# 434
  • Мнения: 1 612
А ето ни и нас: (няма да коментирам снимките говорят достатъчно  Wink )
Алекс и Лори

Общи условия

Активация на акаунт