- Публикувана: 30 май 2009, 23:30 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2009, 19:13 ч.
Грижовни и всеотдайни
(да се разбира на 30 и след 30 годишна възраст) да са по-грижовни и по-всеотдайни?
Ще те съдя за обида 
Бих казала, че са по-отговорни отколкото 20 годишните родители, а не по-грижовни и всеотдайни.На 28г. се бях наживяла, вече ми се гледаше дете.Сестра ми се омъжи на 20, сега дъщеря й е на 16г., майката ходи на дискотеки 
Моя позната роди на 40г. и не искаше да минава с количката под дърветата, защото някой кестен можел да удари бебето по главата
...това значи, че е по-отговорна и всеотдайна от мен ли? Зависи от хората, на 20 или на 50г., зависи от характера и пипето както се казва.Но твърдението на потребителката заради която си пуснала темата е глупаво.
Гласувах с "донякъде да". Прави ми впечатление , че по-възрастните родители , така да ги кажем , на които им е първо дете са по-всеотдайни и обгрижват детето си дори повече от необходимото. Предполагам , че това е в следствие , че децата им са много чакани(в повечето случаи) , желани и планирани. Но пък тези , на които им е второ или трето дете са видимо по-спокойни и определено не мога да кажа , че са по-грижовни или всеотдайни от останалите "по-млади" родители.
С възрастта хората стават по улегнали.Съдейки по себе си сега съм по-спокойна,но с първото си дете бях по дисциплинирана (за часа за банята,за стерилизации,за преваряне на вода,за гладене на дрехи ....)Но грижовността е част от характера на хората и едва ли се променя с времето.
Гласувах с по-скоро да, но всъщност, те не са повече или по-малко грижовни и всеотдайни, а по-търпеливи обикновено. И се чувстват по-малко ощетени откъм време, тъй като са се наживели преди да се роди детето, а и често са го чакали дълго по независещи от тях причини. Една майка на 20 е много по-вероятно да се нерви на бебето си заради отнетата й свобода, отколкото една на 30. И пак - това не е правило!
Според мен въпросът в анкетата е поставен така, че да може да се отговори с еднозначно "да". Защо да не е нормално твърдението? Както е нормално и да не е вярно. Както е нормално също младите родители да са по-отговорни, и обратното - да не са. Всичко зависи от човека, а не на каква възраст е.
За себе си мога да кажа, че сега съм по-търпелива, по-ангажирана с бебето, сравнявайки се с преди 10 години.Но ако не правя сравнение, разбира се, че и тогава съм била грижовна и търпелива майка.
И мерси, че ме определи като възрастна
.
За себе си мога да кажа, че сега съм по-търпелива, по-ангажирана с бебето, сравнявайки се с преди 10 години.Но ако не правя сравнение, разбира се, че и тогава съм била грижовна и търпелива майка.
И мерси, че ме определи като възрастна
. 
.......възрастните родители(да се разбира на 30 и след 30 годишна възраст)
Направо ме засегна
.Според мен си зависи от конкретните родители и от начина, по който те са били гледани и възпитавани като деца.
възрастта на родителите не е определяща, и на 20 , и на 35 родителите могат да са грижовни и обратно- развейпрах
Аз родих на 24, съпругът ми беше на 23 и до ден днешен се оправяме сам - самички с детето! Аз работя през деня, той-през нощта! Детето не е оставяно при баби и дядовци - освен с две изключения за по една нощ /наложителни пътувания по работа/!
Мисля, че сме изключително отговорни!
Цитат
Гласувах с по-скоро да, но всъщност, те не са повече или по-малко грижовни и всеотдайни, а по-търпеливи обикновено. И се чувстват по-малко ощетени откъм време, тъй като са се наживели преди да се роди детето, а и често са го чакали дълго по независещи от тях причини. Една майка на 20 е много по-вероятно да се нерви на бебето си заради отнетата й свобода, отколкото една на 30. И пак - това не е правило!
Аз мисля, че е до характер. Ако същността на една жена е да гледа деца, и на 20 и на 30, и на 40 - ще е еднакво всеотдайна и грижовна.
При мен не е така. Имам 2 деца и ги гледам, и ги обичам и съм най-доброто за тях, защото са си мои, и защото няма измислен друг начин да си прекараш живота.
Но на мен призванието ми не е това, егоцентик съм и на 30 да бях родила пак щях да съм същата. Радвам се за себе си, че го направих по-рано, идеята на 30 да сменям памперси и да пасирам пюрета ме стряска до ужас. За себе си направих чудна комбинация, на 25 имах 2 деца.
При мен не е така. Имам 2 деца и ги гледам, и ги обичам и съм най-доброто за тях, защото са си мои, и защото няма измислен друг начин да си прекараш живота.
Но на мен призванието ми не е това, егоцентик съм и на 30 да бях родила пак щях да съм същата. Радвам се за себе си, че го направих по-рано, идеята на 30 да сменям памперси и да пасирам пюрета ме стряска до ужас. За себе си направих чудна комбинация, на 25 имах 2 деца.
Била съм майка и на 23, а с второто - на 33. Еднакво отговорна съм. За мен няма значение възрастта. Но съм забелязала, че по-възрастните майки / тези над 40, които дълго време не са могли да имат деца / много повече треперят и се притесняват, което не ги прави по-отговорни разбира се. Сещам се за едно комшийско момиченце с доста възрастни родители. Майка и я водеше на училище, прибираше я , а в голямото междучасие я вземаше в къщи да се изпишка. Училището беше на 50 метра от кооперацията, в която живеем и се пресичаше малка уличка в тогавашния спокоен квартал "Лозенец". И така до 8-9 клас. Най-ужасното беше, когато за абитуриентския бал мама искаше и тя куверт да си купува, но щерката вече не издържа и постави ултиматум или тя или мама на бала. Е, мама се примири и с татко заедно си стояха в Москвича пред ресторанта цяла нощ. После девойчето стана студентка, но тогава и изгубих дирите и не знам дали мама я е водила до университета. Това разбира се е другата крайност.
Ами не, не мисля. Еднакво грижовна съм и към двете ми деца, но с второто съм много по-опитна и улегнала. Вървя по път, който вече съм минавала веднъж и ми е по-лесно.
Но пък аз имам още годинки, преди да стана на 30 и май е неуместно да се изказвам.
П.П. В поста на Пандора има доста резон.
Но пък аз имам още годинки, преди да стана на 30 и май е неуместно да се изказвам.
П.П. В поста на Пандора има доста резон.
Мисля, че възрастта на родителите няма никакво отношение към техния характер. А "грижовност" и "всеотдайност" са атрибути на характера на човек, а не на възрастта му.
Аз и мъжът ми станахме родители на 34 г. Не смятам, че сме по- от някои наши приятели, доста по-млади от нас, които са станали родители на 25-6-7 години.
Аз и мъжът ми станахме родители на 34 г. Не смятам, че сме по- от някои наши приятели, доста по-млади от нас, които са станали родители на 25-6-7 години.
не, това си е до човек.....но с възръстта стават по- спокойни и уравновесени.....или просто по-пораснали и уверени....
и майка ми и свекър ми са споделяли, че като млади са били по-нервни, по-избухливи, по- не можели да си сдържат нервите, да издържат на преумора и т.н...
майка ми ми е казвала, че след 40 се е почувствала така, че е дошла идеалната възръст да гледа деца....да ги разбира по-добре, да има търпението да обяснява до безкрайност, да не се поддава, на безсилие, истерии и не знам какво...неща които понякога обхващат всеки родител, особено с по-неспокойно, буйно дете...и т.н....
и особено сега с внучето си го разбират, колко по-различно е могло да бъде....
Тя даже е казвала, че в самата нея е имало огромна разликакато майка при първото й раждане на 20 и при второто на 25.....
Та има едно такова нещо - че хората порастват.....и това се отразява....
но всеотдайна и грижовна може да е и една 17 годишна и 40....както и обратното също....
ей го дядо ми и до ден днешен особено всеотдаен и грижовен родител не мога да го нарека....
и майка ми и свекър ми са споделяли, че като млади са били по-нервни, по-избухливи, по- не можели да си сдържат нервите, да издържат на преумора и т.н...
майка ми ми е казвала, че след 40 се е почувствала така, че е дошла идеалната възръст да гледа деца....да ги разбира по-добре, да има търпението да обяснява до безкрайност, да не се поддава, на безсилие, истерии и не знам какво...неща които понякога обхващат всеки родител, особено с по-неспокойно, буйно дете...и т.н....
и особено сега с внучето си го разбират, колко по-различно е могло да бъде....
Тя даже е казвала, че в самата нея е имало огромна разликакато майка при първото й раждане на 20 и при второто на 25.....
Та има едно такова нещо - че хората порастват.....и това се отразява....
но всеотдайна и грижовна може да е и една 17 годишна и 40....както и обратното също....
ей го дядо ми и до ден днешен особено всеотдаен и грижовен родител не мога да го нарека....
Провокирана от поста на една потребителка днес искам да ви попитам дали е нормално възрастните родители(да се разбира на 30 и след 30 годишна възраст) да са по-грижовни и по-всеотдайни?
За мен подобно мнение няма резон,но може и аз да бърка.
За мен подобно мнение няма резон,но може и аз да бърка.
Мда,с теб следяхме една и съща тема,но май никой не ти отговори конкретно на въпроса,а и за мен беше интересно да разбера Относно тази тема,ще се самоцитирам от предишната
Цитат на: link=topic=399180.msg11348028#msg11348028 date=1243372258
След 30 г., тогава родителите са по - отговорни.
Трябваше да го прочета това по-рано.Дали има опция сега да го върна,понеже съм на 24 и съм безотговорна и да го взема пак когато узрея,улегна и стана отговорна-т.е. след 6 години
Даже ако може и след 40 години,тъкмо и критическата ще ме е ударила и съвсем ще съм зряла!
Грижовността и всеотдайността се определя само от човека и неговата същност. Майка ми ме е родила на 19год. , а по-всеотдайна майка и до днес не съм виждала. Сега е на 46 год и продължава да е такава, въпреки че сега и аз съм майка.
Да, съгласна съм, че е трудно на ранна възраст да отмерваш правилно рисковете , но това е не защото една жена не е грижовна, а защото все още и липсва житейски опит.
П.С. Родих синът ми на 25 год. и няма начин да бъда по-отговорна и всеотдайна майка, защото това е максимума.
Да, съгласна съм, че е трудно на ранна възраст да отмерваш правилно рисковете , но това е не защото една жена не е грижовна, а защото все още и липсва житейски опит.
П.С. Родих синът ми на 25 год. и няма начин да бъда по-отговорна и всеотдайна майка, защото това е максимума.
Провокирана от поста на една потребителка днес искам да ви попитам дали е нормално възрастните родители(да се разбира на 30 и след 30 годишна възраст) да са по-грижовни и по-всеотдайни?
За мен подобно мнение няма резон,но може и аз да бърка.
За мен подобно мнение няма резон,но може и аз да бърка.
Мда,с теб следяхме една и съща тема,но май никой не ти отговори конкретно на въпроса,а и за мен беше интересно да разбера Относно тази тема,ще се самоцитирам от предишната
Цитат на: link=topic=399180.msg11348028#msg11348028 date=1243372258
След 30 г., тогава родителите са по - отговорни.
Трябваше да го прочета това по-рано.Дали има опция сега да го върна,понеже съм на 24 и съм безотговорна и да го взема пак когато узрея,улегна и стана отговорна-т.е. след 6 години
Даже ако може и след 40 години,тъкмо и критическата ще ме е ударила и съвсем ще съм зряла!
И все пак въпросът по конкретната тема е дали са грижовни и всеотдайни, а не дали са отговорни.
Около мен случаите на родители над 30 г., по-скоро над 33г. са на типични родители - орли - майка - орлица и баща - орел. Децата ги командват както си искат........Но...имам една позната, която стана мама на 45г. за 1 път - за здравето на детето си направо трепери като лист, но при възпитанието - въобще не го глези детето и не му дава да се качва на главата и.
Иначе грижовността и всеодайността не зависи според мен от възрастта, а от конкретния случай и конкретния човек......
Иначе грижовността и всеодайността не зависи според мен от възрастта, а от конкретния случай и конкретния човек......
И все пак въпросът по конкретната тема е дали са грижовни и всеотдайни, а не дали са отговорни.
Бях така добра и съобразителна да махна името на потребителя,който съм цитирала,обаче ти не се стърпя!!!
Мале 
, аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара
Мисля, че грижовността и всеотдайността нямат връзка със възрастта, а са част от вътрешните нагласи на всеки човек. Историята познава всякакви случаи от една страна, а от друга да се обобщават хората ми е смешно, да не кажа друга дума.
, аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара Мисля, че грижовността и всеотдайността нямат връзка със възрастта, а са част от вътрешните нагласи на всеки човек. Историята познава всякакви случаи от една страна, а от друга да се обобщават хората ми е смешно, да не кажа друга дума.
Не мисля , че възрастта има значение толкова , колкото нагласа, темперамент , характер , виждания, готовност и отговорност да бъдеш родител.
Грижовни и всеотдайни не е точната дума. Думата е параноични и се отнася за станали родители за първи път над 35г., особено при дългочакано дете.
Не искам да обидя никой, но наблюденията ми са точно такива.
Не искам да обидя никой, но наблюденията ми са точно такива.
Но както каzах, при мен въzрастта определено има zначение. Сега съм мноооого, ама наистина много по _търпелива и мога да кажа, че истински се наслаждавам на грижите и радостите покрай дъщеря ми. Първия път съвсем не се чуваствах по тоzи начин. Което ме прави в някаква степен виновна пред сина ми
, така го чувствам. Отдавам го единствено на "порастването ми", zащото съм си един и същи човек, а и първата бременност беше желана и планирана.И не каzвам, че съм се грижила zа сина ми по_лошо, от колкото сега. Напротив. Просто... абе чувствах се раzлично, някак ограничена. Правех си всичко, много добре даже, но сега виждам, е не е било достатъчно добре. Могло е и повече.
Не мисля , че възрастта има значение толкова , колкото нагласа, темперамент , характер , виждания, ГОТОВНОСТ и отговорност да бъдеш родител.
То и zа това няма правило или точна въzраст, всеки става по раzлично време готов zа родител. Със сигурност това може да се случи и на 20, просто в моя случай не стана така.
Не от възраста,по-скоро до темперамент.Родих първото дете на 30г.никак,ама никак не ми се харесваше,че по цял ден съм ангажирана с бебето,че нямам никакво лично време.С радост приемах предложението на свекърва ми да гледа бебето с преспиване,у тях, още като навърши 5 месеца.Нямате си представа с какво облекчение изпращах малката при баба й
Никога не съм изпитвала угризения,че оставям децата при баба им,защото аз съм такава натура,че за да се чувствам добре трябва да имам лично време.Никога не съм спадала към категорията майки,чиито деца са денонощно залепени за крачола им.За мен си е чиста истерия и параноя отказът да оставиш за 2 часа или 2 дена децата си при някоя баба.Да не кажа втеляване
Никога не съм изпитвала угризения,че оставям децата при баба им,защото аз съм такава натура,че за да се чувствам добре трябва да имам лично време.Никога не съм спадала към категорията майки,чиито деца са денонощно залепени за крачола им.За мен си е чиста истерия и параноя отказът да оставиш за 2 часа или 2 дена децата си при някоя баба.Да не кажа втеляване
Според мен няма връзка между възрастта и грижовноста или се грижиш или не без значение дали си на 20 или 30 години,аз и сега си мисля че и на 20 има момичета които имат " ГОТОВНОСТ и отговорност да бъдат родители",и има родители на по 30 и повече които се държат по безотговорно от децата си.
Аз мисля, че има връзка .
Имам една позната, която между първото и второто си дете има 12год. разлика.Казва, че с второто е много по-спокойна, уверена и т.н.
.Имам една позната, която между първото и второто си дете има 12год. разлика.Казва, че с второто е много по-спокойна, уверена и т.н
.
Има майки на по 20, които зарязват децата при баби и ходят по дискотеки.
Същото може да се твърди и за майки около 30-те.
Мале , аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара
, аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара Има майки на по 20, които зарязват децата при баби и ходят по дискотеки.
Но има и такива на 40, които правят същото.
Възрастта не е определяща за това дали един родител ще бъде грижовен и отговорен.
Ти или си такъв или не.
И междудругото, какво общо с грижовността и всеотдайността има ходенето по дискотеки.
Нима майката няма право на лично пространство?
Аз все още си позволявам да ходя на дискотека, ама я някой да си позволи да ми каже, че не съм грижовна и всеотдайна! Обратното - колкото ми е по-спокоен, забавен и разнообразен живота, толкова по-полезна съм на децата си!
Нима майката няма право на лично пространство?
Аз все още си позволявам да ходя на дискотека, ама я някой да си позволи да ми каже, че не съм грижовна и всеотдайна! Обратното - колкото ми е по-спокоен, забавен и разнообразен живота, толкова по-полезна съм на децата си!
Лично според мен по-възрастните родители са по-улегнали, решението да имат дете е по - осъзнато и по-желано / или защото не са имали деца, или защото имат и вече знаят какво е/. Като личностти може би са по-спокойни, вече не наблягат толкова на кариерата, а по-голяма значение има семейството, т.е. в по-пълна степен осъзнават и се отдават на семейното щастие.
И междудругото, какво общо с грижовността и всеотдайността има ходенето по дискотеки.
Нима майката няма право на лично пространство?
Аз все още си позволявам да ходя на дискотека, ама я някой да си позволи да ми каже, че не съм грижовна и всеотдайна! Обратното - колкото ми е по-спокоен, забавен и разнообразен живота, толкова по-полезна съм на децата си!
Нима майката няма право на лично пространство?
Аз все още си позволявам да ходя на дискотека, ама я някой да си позволи да ми каже, че не съм грижовна и всеотдайна! Обратното - колкото ми е по-спокоен, забавен и разнообразен живота, толкова по-полезна съм на децата си!
Грижата и всеотдайността няма връзка с възрастта-големите ги родих на 19 и 20, малката на 29 както и Биляна писа разликата е само в това ,че колкото по голяма е майката като че ли страховете по повод на детето нарастват,за дребната и детската и майка ми и баща и ми казваха,че вече се превземам .
Има майки на по 20, които зарязват децата при баби и ходят по дискотеки.
Но има и такива на 40, които правят същото.
Да, добре, сигурно е така
. Аз говоря от моите лични наблюдения! Освен това неведнъж съм казвала, че няма никакво значение кой на колко години и това как си гледа децата. Една бивша колежка беше по майчинство само 1 месец, а роди на 30г. Ето това според мен не е всеотдайност. 
Пък и добре знам, че финансово са осигурени, мъжът й има бизнес и т.н.
Ако родителите са станали родители, когато са били готови за това няма значение на колко години са. Познавам небрежни родители на 20 и на 40, както и грижовни и всеотдайни на всякаква възраст. На 30 и повече би трябвало да сме по- уравновесени и спокойни, но ако човек има някакви проблеми със себе си на 20 не е толкова тежко, но с възрастта тези неща се задълбочават, не се оправят. Съгласна съм, че да зарежеш напълно себе си е вредно на всяка възраст. Всеки трябва да задоволи и собствените си нужди, за да бъде свестен родител. Въпросът е доколко количеството и вида на нуждите ни са съвместими с количеството и вида на нуждите на детето.
Аз родих на 31, но тогава бях готова да съм родител, имах подходящ партньор и други необходими ми условия. Сега имам възможност да си гледам детето докато тръгне на детска градина и да съм грижовна и всеотдайна, според моите разбирания.
Аз родих на 31, но тогава бях готова да съм родител, имах подходящ партньор и други необходими ми условия. Сега имам възможност да си гледам детето докато тръгне на детска градина и да съм грижовна и всеотдайна, според моите разбирания.
Мале , аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара
, аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара Ами, Пате, не се обиждам,зачудих се първо, после даже ми стана забавно
Аз не намирам голяма разлика между себе си и майки на 25г или на 35г, виж бабите по ме изнервят. Мисля, че човек е добър родител (каквото и да включва понятието добър), когато е с необходимата вътрешна настройка. Не мисля, че ако бях родила на 25 щях да съм различна от сега като родител, просто сега ни беше момента
Мале , аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара
, аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара Ами, Пате, не се обиждам,зачудих се първо, после даже ми стана забавно
Аз не намирам голяма разлика между себе си и майки на 25г или на 35г, виж бабите по ме изнервят. Мисля, че човек е добър родител (каквото и да включва понятието добър), когато е с необходимата вътрешна настройка. Не мисля, че ако бях родила на 25 щях да съм различна от сега като родител, просто сега ни беше момента
По-едно време си мислех,че съм изкукала и се зачудих,ако бях родила на 30 примерно,какво щеше да е различно в отношението ми към детето ми.
Не намерих такова неща,затова реших и да пусна темата.
Възрастта има значение. Човек се променя с годините, променя се и перспективата му за живота, променят се приоритетите му, променя се тялото му, нивото на физическа енергия. Това естествено се отразява на отношението към майчинството. Майка ми и баба ми са ми споделяли колко различно човек гледа на децата, когато годините напредват. Не бих казала, че младите майки са по-малко грижовни. По-скоро са по-ангажирани, имат желание да вършат още 100 неща, освен да гледат деца. Имат и енергия за това.
Може би трябва да спрем да квалифицираме хората по възрастта им, има не само възрастови групи, а и индивидуални особености . Пак от типа "идеалната възраст да станеш майка" и пак отлкова безмислено...
. Пак от типа "идеалната възраст да станеш майка" и пак отлкова безмислено...Точно от тази тема беше и моят пример.
може би да, но е много индивидуално. Може би тази потребителка, за която говориш, че те е провокирала, изхожда от мисълта, че около 30г. човек вече е здраво стъпил на земята, има работа, самостоятелен е, осъзнат е.
Но всичко е индивидуално. Има хора, които са такива още на 20, има такива които и на 50 са си все същите деца
Но всичко е индивидуално. Има хора, които са такива още на 20, има такива които и на 50 са си все същите деца
Мисля, че не е от значение възрастта (стига да не е под 16-17 години), а самият човек, защото грижовността и всеотдайността значат, че си готов да се раздаваш и не слагаш себе си и желанията си на първо място, а това трябва да ти идва от вътре, така да си възпитан- т.е. не се придобива автоматично, когато станеш родител или навършиш определена възраст. С течение на годините човек става по- разумен, но по- грижовен- едва ли.
аз смятам 4е зависи от 4овека можеби е имала предвит 4е на 30 виждаш нещата по друг на4ин сравнение на 20 на 20 по ти се излиза по ти се живеи поне при мен е така аз съм на 30 и сега по ни ми се излиза сравнение със като бях 20 и сегагледам все на нея да купя нещо а за мен и баща и по после
Пак междудругото - грижовността и всеотдайността както нямат връзка с излизането на майката сама, така нямат връзка и с това за кого купува повече - за себе си или за детето!
Защото да купуваш на детето си прекалено много неща или всичко, което то пожелае е разглезване и в крайна сметка ще ти изиграе лоша шега!
Аз купувам на децата най-необходимото.
Защото да купуваш на детето си прекалено много неща или всичко, което то пожелае е разглезване и в крайна сметка ще ти изиграе лоша шега!
Аз купувам на децата най-необходимото.
Мисля си, че въпроса не е формулиран правилно, не дали са по- отговорни, а дали са по-притеснителни и по-мнителни и "по-втеляващи" се. Естествено, че има изключения както от едните, така и от другите.
Моите наблюдения са точно такива, доста майки познавам на възраст над и около 30-те с малки деца, и са доста по-страхливи, по-обсебващи и дават по-малка свобода на децата си по отношение на пакости, чистота и забавления.
Нямам представители на безотговорния родител около себе си, независимо от възрастта.
Мернах някъде пример за кестен, ами майките около мен на тази възраст са от този тип, за всяко нещо е ох и ах, да кихне и звънят на педиатър, ако има пъпка, вече се вкарват във филми, кой от къде как е полазил детето, дали пък от някоя храна и се почва обследване на цялото меню. Вечно критикуващи са персонала в ДГ и за всяко нещо се заяждат. Доста трудно се доверяват, което пък мен ме дразни , щото ако ще се заяждаш непрекъснато с хората, които гледат детето ти по 12 часа, ами просто не го давай там, ами си намери друг по -приемлив вариант за теб.
Естествено, че съм наблюдавал подобни явления и при "по-младите" майки.
Абе дълго стана, ама в общи линии е това.
Моите наблюдения са точно такива, доста майки познавам на възраст над и около 30-те с малки деца, и са доста по-страхливи, по-обсебващи и дават по-малка свобода на децата си по отношение на пакости, чистота и забавления.
Нямам представители на безотговорния родител около себе си, независимо от възрастта.
Мернах някъде пример за кестен, ами майките около мен на тази възраст са от този тип, за всяко нещо е ох и ах, да кихне и звънят на педиатър, ако има пъпка, вече се вкарват във филми, кой от къде как е полазил детето, дали пък от някоя храна и се почва обследване на цялото меню. Вечно критикуващи са персонала в ДГ и за всяко нещо се заяждат. Доста трудно се доверяват, което пък мен ме дразни , щото ако ще се заяждаш непрекъснато с хората, които гледат детето ти по 12 часа, ами просто не го давай там, ами си намери друг по -приемлив вариант за теб.
Естествено, че съм наблюдавал подобни явления и при "по-младите" майки.
Абе дълго стана, ама в общи линии е това.
Понякога ДА. Принципно, родителите, които имат дете на по-голяма възраст, са с повече опит, по-улегнали, по-отговорни. Като цяло са видяли повече от живота и затова са и по-предпазливи. Но не мога да твърдя, че са по-грижовни и всеотдайни - тези качества се определят от други неща.
Аз съм на 23 години и мисля че съм много грижовна и внимателна към детето си, но например свекърва ми която е отгледала 4 деца е пълна противоположност, държи се с детето (и с нейните е била така) сякаш е някаква рутина, няма я нежността към детето а го размята и храни все едно е торба с картофи.Смятам че си е до човек, даже независимо колко деца е отгледал.Който си е невнимателен и детето му е рутина или просто защото не иска да прави аборт си е такъв независимо на колко години е.
Сравнявам с това, че постоянно например ми казва как трябва детето на 3 месеца да седи само в стаята и да не плаче за мен защото иначе нямало да мога да си свърша никаква домакинска работа, нищо че живеем заедно и тя може да ме отмени в по общите домакински неща!Аз мисля че детето не е ангажимент който трябва да се отметне по възможно най - малко занимаващия те начин.
Сравнявам с това, че постоянно например ми казва как трябва детето на 3 месеца да седи само в стаята и да не плаче за мен защото иначе нямало да мога да си свърша никаква домакинска работа, нищо че живеем заедно и тя може да ме отмени в по общите домакински неща!Аз мисля че детето не е ангажимент който трябва да се отметне по възможно най - малко занимаващия те начин.
Понякога ДА. Принципно, родителите, които имат дете на по-голяма възраст, са с повече опит,....
Понякога ДА. Принципно, родителите, които имат дете на по-голяма възраст, са с повече опит,....
Става въпрос за житейски опит, а не за опит свързан с гледането на деца.
Но и житейският опит често не се придобива само с възрастта. Хората са казали "Питай патило, не старило".
А аз пък си мисля че когато маиката роди след 30 години приема нещата много вътрешно и се притеснява мнго повече за неща които не би трябвало чак толкова да се тормози това е мое мнение и ми е на основа на наблюдения.А става въпрос за първо дете.Като че ли са по притеснителни и припряни в отглеждането на детето си.Може би отам идва заблудата че са по грижовни от по малките родители.Винаги има изключения но по мои наблюдения е така.
....Съдейки по себе си сега съм по-спокойна,но с първото си дете бях по дисциплинирана (за часа за банята,за стерилизации,за преваряне на вода,за гладене на дрехи ....)Но грижовността е част от характера на хората и едва ли се променя с времето.
А аз пък си мисля че когато маиката роди след 30 години приема нещата много вътрешно и се притеснява мнго повече за неща които не би трябвало чак толкова да се тормози това е мое мнение и ми е на основа на наблюдения.А става въпрос за първо дете.Като че ли са по притеснителни и припряни в отглеждането на детето си.Може би отам идва заблудата че са по грижовни от по малките родители.Винаги има изключения но по мои наблюдения е така.
Това се дължи на задълбочаване на личностни проблеми, които родителят е имал и на 20, а не възрастта като цяло. Възможно е същият човек и на 20 да се притеснява. Разбира се остава под въпрос какво имаш предвид под "да приема вътрешно и да се притеснява". Гледането на дете си е отговорност на всяка възраст, независимо дали го осъзнаваме или не. Действията ни се отразяват върху друг човек, който зависи от нас. Това може да невротизира много, наглед уравновесени хора.
С възрастта хората стават по улегнали.Съдейки по себе си сега съм по-спокойна,но с първото си дете бях по дисциплинирана (за часа за банята,за стерилизации,за преваряне на вода,за гладене на дрехи ....)Но грижовността е част от характера на хората и едва ли се променя с времето.
Нормално е да са по-грижовни,но не задължително.Според мен по-голямата възраст означава по-осъзнат избор.От друга страна който си е по природа безгрижен и на 20 и на 30 и на 40 ще си е същата хаймана.Така че всичко е относително.
По себе си съдя че щях да съм и на 20 толкова грижовна колкото и сега,с тази разлика ще щях да оставям при бабите за да ходя на дискотека примерно.А сега на 30 не ми се ходи на дискотека и предпочитам сбирките на домашна обстановка с други дечица.Може би това е разликата относно годините,а другото си е до природата на човек.
По себе си съдя че щях да съм и на 20 толкова грижовна колкото и сега,с тази разлика ще щях да оставям при бабите за да ходя на дискотека примерно.А сега на 30 не ми се ходи на дискотека и предпочитам сбирките на домашна обстановка с други дечица.Може би това е разликата относно годините,а другото си е до природата на човек.
По-отговорни,по-търпеливи,по-спокойни.
Като живяли и "видяли" повече от 20-годишните,приемат нещата по-спокойно и подхождат към проблемите по-мъдро.Ако пък отрочето е и дълго чакано,тогава наистина са по-грижовни и всеотдайни,защото оценят щастието да имаш дете след дълго време чакане и празни надежди.
Но това не е общовалидно,всяко стадо си има мърша.
Като живяли и "видяли" повече от 20-годишните,приемат нещата по-спокойно и подхождат към проблемите по-мъдро.Ако пък отрочето е и дълго чакано,тогава наистина са по-грижовни и всеотдайни,защото оценят щастието да имаш дете след дълго време чакане и празни надежди.
Но това не е общовалидно,всяко стадо си има мърша.
Аз мен няма връзка м/у възрастта на родителите и тяхната грижовност и всеотдайност.
Има грижовни и всеотдайни 20-годишни родители. Но има и безотговорни такива.
Същото се отнася и за другата възрастова граница.
Има грижовни и всеотдайни 20-годишни родители. Но има и безотговорни такива.
Същото се отнася и за другата възрастова граница.
Подкрепям.
Важно е вътрешното усещане, годините нямат нищо общо.
Мисля, че донякъде да, като се базирам на примера на една приятелка, а не на личен опит. Първото си дете тя роди на 23 и нямаше търпение да роди, за да пропуши пак, да отслабне, не го е кърмила, връчи го на баба му като стана на 6 месеца и се върна на работа. Второто роди на 32 - спря да пуши още, когато планираше да забременее, изчете сума ти неща за кърменето, кърми успешно бебето до 1 годинка, взе си максимума майчинство и лично ми заяви, че много съжалява за пропуските, които е направила като родител с първото си дете. Та за това така мисля. Иначе аз родих на 32. Не знам как щеше да е, ако бях родила на 23.....
И съм съгласна с предния постинг.
И съм съгласна с предния постинг.