- Публикувана: 30 май 2009, 23:30 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2009, 19:13 ч.
Грижовни и всеотдайни
Не мисля , че възрастта има значение толкова , колкото нагласа, темперамент , характер , виждания, готовност и отговорност да бъдеш родител.
Грижовни и всеотдайни не е точната дума. Думата е параноични и се отнася за станали родители за първи път над 35г., особено при дългочакано дете.
Не искам да обидя никой, но наблюденията ми са точно такива.
Не искам да обидя никой, но наблюденията ми са точно такива.
Но както каzах, при мен въzрастта определено има zначение. Сега съм мноооого, ама наистина много по _търпелива и мога да кажа, че истински се наслаждавам на грижите и радостите покрай дъщеря ми. Първия път съвсем не се чуваствах по тоzи начин. Което ме прави в някаква степен виновна пред сина ми
, така го чувствам. Отдавам го единствено на "порастването ми", zащото съм си един и същи човек, а и първата бременност беше желана и планирана.И не каzвам, че съм се грижила zа сина ми по_лошо, от колкото сега. Напротив. Просто... абе чувствах се раzлично, някак ограничена. Правех си всичко, много добре даже, но сега виждам, е не е било достатъчно добре. Могло е и повече.
Не мисля , че възрастта има значение толкова , колкото нагласа, темперамент , характер , виждания, ГОТОВНОСТ и отговорност да бъдеш родител.
То и zа това няма правило или точна въzраст, всеки става по раzлично време готов zа родител. Със сигурност това може да се случи и на 20, просто в моя случай не стана така.
Не от възраста,по-скоро до темперамент.Родих първото дете на 30г.никак,ама никак не ми се харесваше,че по цял ден съм ангажирана с бебето,че нямам никакво лично време.С радост приемах предложението на свекърва ми да гледа бебето с преспиване,у тях, още като навърши 5 месеца.Нямате си представа с какво облекчение изпращах малката при баба й 
Никога не съм изпитвала угризения,че оставям децата при баба им,защото аз съм такава натура,че за да се чувствам добре трябва да имам лично време.Никога не съм спадала към категорията майки,чиито деца са денонощно залепени за крачола им.За мен си е чиста истерия и параноя отказът да оставиш за 2 часа или 2 дена децата си при някоя баба.Да не кажа втеляване
Никога не съм изпитвала угризения,че оставям децата при баба им,защото аз съм такава натура,че за да се чувствам добре трябва да имам лично време.Никога не съм спадала към категорията майки,чиито деца са денонощно залепени за крачола им.За мен си е чиста истерия и параноя отказът да оставиш за 2 часа или 2 дена децата си при някоя баба.Да не кажа втеляване
Според мен няма връзка между възрастта и грижовноста или се грижиш или не без значение дали си на 20 или 30 години,аз и сега си мисля че и на 20 има момичета които имат " ГОТОВНОСТ и отговорност да бъдат родители",и има родители на по 30 и повече които се държат по безотговорно от децата си.
Аз мисля, че има връзка 
.
Имам една позната, която между първото и второто си дете има 12год. разлика.Казва, че с второто е много по-спокойна, уверена и т.н.
.Имам една позната, която между първото и второто си дете има 12год. разлика.Казва, че с второто е много по-спокойна, уверена и т.н
.
Има майки на по 20, които зарязват децата при баби и ходят по дискотеки.
Същото може да се твърди и за майки около 30-те.
Мале 
, аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара
, аз съм на 30 г и за първи път се сещам, че в очите на някой може да съм възрастна, да не кажа стара Има майки на по 20, които зарязват децата при баби и ходят по дискотеки.
Но има и такива на 40, които правят същото.
Възрастта не е определяща за това дали един родител ще бъде грижовен и отговорен.
Ти или си такъв или не.