За грижата, за съня, за кърменето

Съвсем пресен пример - преди няколко нощи, тъй като много ми се спеше, два пъти съм дала от една и съща гърда подред, вместо да ги редувам. Резултата е мастит, а извода, че недоспиването на майката е лошо не само за бебето, но и за нея.

Каката в началото я кърмех седнала през нощта, докато не открих точно как да го правя легнала. Проблем ми беше, защото са ми доста малки гърдите, но сега вече дори и от двете мога да кърмя, без да сменям страната, на която съм легнала.
Ачко още от болницата го кърмя предимно легнала. Първите 3-4 месеца се стремях да не заспивам дълбоко, след това без проблем си спя, той си суче.
Това със задушаването мисля, че е възможно, ако майката е пила, или взела сънотворно. Не мога да повярвам, как майка с чисто съзнание няма да усети детето, пък дори и да спи. Доста често ми се е случвало, в периода на пълзене, сутрин да се е наспало бебето преди мен и да тръгва нанякъде. Но винаги съм го усещала, в мига, в който се отдели от мен.

Снощи за първи път го кърмих легнала през ноща.Така хубаво се наспах,че сутринта бях като нова.Малко ме е страх,но съня ме е преборил 

Кърменето в полусън ми е специалитет, но въобще не се притеснявам, никога не е имало ни най-малка опасност за бебетата. Кърмя само легнала, в поза, при която няма как да ги затисна, случвало се е на сутринта въобще да не знам колко пъти е сукало детето. Сега малкият го връщам в леглото му след хранене, но задрямвам, докато суче и ако ме пусне междувременно, направо си заспивам, та ми се случва и час по-късно да го върна обратно.
За падането също не се притеснявам, защото винаги, когато лягам с бебето, то е откъм стената.

Това със задушаването малко не си го представям след 7-8-ия месец, моят младеж вече може да суче и покатерен върху мен и на всякакви акробатики, не мисля че 1 поотраснало бебе може да се задуши при кърмене .В първите месеци е желателно по-голяма бдителност. Ако бебешкото креватче се долепи до спалнята на родителите не мисля, че може да падне. Аз през нощта си го прехвърлям от страна на страна, не сме имали проблеми. Лично аз открих спокойния сън и спокойствието като цяло откакто взехме бебето при нас, оттогава не се будя за кърмене изобщо, на сутринта нямам представа колко пъти е ял- само когато е било супер начесто ми е направило впечатление, но отново нямам представа за часове. Понякога суче през час два, не си представям да стоя будна. Никога не съм имала притеснения да си кърмя и да спя.

Аз не я кърмя легнала, а на стол преди няколко дни бях задремала за 5 мин. много се изплаших, нищо не е станало(но просто ме хвана срам, че съм задремала) и вече гледам да си държа очите отворени макар, че ми е много трудно.....толкова съм уморена

Аз го кърмя седнала в леглото - подпирам си добре гърба и си сгъвам краката в коленете (това някаква измислена поза  ), така обаче давам допълнителна опора на бебето - то всъщност няма къде да ходи, дори и да ми се отпуснат ръцете... а за да ми се отпуснат и краката съвсем трябва да съм заспала и определено ще се сепна ако това се случи. Но определено си дремя докато кърмя - няма как, много ми се спи. А в легнало положение също кърмя, но така пък не мога да се наспивам, понеже спя много леко и все внимавам да не го притисна силно.

Откак се е родил спи до мен и се кърмим легнали, заспали.. всякак..
Свиква се много бързо Само първият месец трепвах при всяко негово помрънване.. нататък вече и двамата си спим като пънчета 
А да тупва от леглото - винаги е от вътрешната страна няма как да стане
Изобщо не ми е проблем нито за мен лично е опасно кърменето и спането с бебето - напротив - така дишам буквално с него и знам кога мрънка, кога му се цока и кога просто се върти - съвсем подсъзнателно и автоматизирано ми е Не се будя нито аз, нито той..

Много трудно е майката да заспи толкова дълбоко, че да не усети бебето си и то да се задуши.
Инстинкти, развивани и усъвършенствани с години, работят безотказно, обичайно. По начина, по който много майки се будят от най-най-леко промрънкване или дори само от движение на бебето, както различават плача му сред десетки други и т.н.

Но за съжаление се случва бебета да умират - дали е от СВДС (синдром на внезапна детска смърт), дали от друг, нехванат и неподозиран проблем... случва се Бебето просто спира да диша - често пъти майката инстинктивно се размърдва или поема въздух, което подава сигнал на бебето, особено ако е близко до нея, да повтори стореното и също да поеме въздух, но някой път не се случва... Една позната, по-рано честа потребителка на този подфорум, е споделяла как с таткото са спели на смени в първите месеци заради апнеята, която е имало бебето - докато я израсте - за да предотвратят инцидент.

Дългогодишните изследвания на Дж. Маккена за съвместният сън и влиянието му над бебетата и родителите, също говорят в тази насока: съвместният сън е нещо нормално и безпроблемно, т.е. няма причина да се обезкуражава, напротив, има ползи от него. Винаги съществува някакъв риск, уви, но по-добре родителят да е подготвен и да взема превантивни мерки, отколкото иначе.

Да спим с бебето да, не, понякога?
Заедно с бебето – трима в леглото
Кърменето: Намаляване на риска от Обструктивна Апнея по време на сън


Като цяло, съвместният сън (независимо дали в едно легло или допрени възрастно и детско) е норма, която работи добре. Но, както обичайно, категорично не се препоръчва, ако някой от родителите е пушач, приема лекарства, които го успиват (независимо легални или не) или е под влияние на алкохола - заради безопасността на бебето. Не се препоръчва и бебето да се слага (взима) да спи на меки легла, тип софа/диван, или на легла, където има отстояние между матрак и рамка/стена, за да не може да се заклещи бебето и да не успее да се освободи. Не се препоръчва претопляне, като се ползват няколко завивки (бебешка+родителска, примерно).
Тези и разни други дребни трикове могат да осигурят спокойна нощ за повечето родители.

Много често през нощта, а и през деня заспивам, докато я кърмя. Спя толкова леко, че в съня си усещам как суче и дали е пуснала гърдата. Абсурд е да я задуша или да я оставя да падне. Случвало се е да я накърмя и да се събудя след час от схващане и да я преместя в кошарата й.

Аз кърмя нощем по няколко пъти и слава богу, бебчо суче бързо и не заспивам докато не се нахрани. Кърмя легнала на една страна, едната ръка под възгравницата ми, с другата прегърнала бебчо, го крепя и той да е на една страна. Бебето се пада дефакто под мишнцата ми. Кърмя по този начин и от двете гърди, все на една страна обърната. Той като се насуче се обръща по гръб и заспива. Слагам го накрая на спалнята, аз в средата, мъж ми от другата страна. Когато бебето заспи, понякога го връщам в леглото му /с предпазна решетка и т.н./, но по - често ме мързи   и просто му обръщам гръб и заспивам и аз. Абсурд е да го затисна, оставям и разстояние между нас, аз спя почти по корем, тъй че съм се застраховала. Откакто го оставям да спи на спалнята слагам едно навито на руло одеяло зад гърба му  и няма как да се изтърколи. Досега инциденти като падане от спалнята не е имало.  
ПП Бях чела една книга, в която майка задушила детето си като го кърмила легнала и заспала върху него   Беше отдавна, сигурно е художествена измислица, но още ми държи влага. Дълго време кърмех само седнала, опряла гръб на таблата на спалнята, от точно този страх, но като навърши бебето 3 месеца се престраших. Все пак вярвам, че не трябва да се подценява майчинския инстринкт, така или иначе не вярвам да има майка, която спи дълбоко с малко бебе, спиш ама някак си си нащрек   Виж за бащите не съм сигурна, моя спи като пън  и не случайно никога не слагам детето между нас двамата да спи  

Само веднъж до сега ми се слу4и да се унеса,но веднага се стреснах и се съвзех.Ина4е ако се събуди да я кърмя го правя в хола.Така докато тя яде аз гледам тв .

Аз лично за себе си съм се убедила, че майчиния инстикт работи безотказно, още от първата нощ в болницата бебето спи до мен и суче, когато то реши,  усещах всяко помръдване на бебето и така съм се чуствала много спокойна, правих и опит в началото като се прибрахме от болницата да го оставя да спи в неговото креватче, но резултатът беше, че само лежах и гледах към креватчето, без да мога да се наспя. Дори мога да кажа, че откакто бебо се появи, точно заради спането ни заедно не знам какво е недоспиване, така сме се синхронизирали, че сутрин се будим горе-долу по едно и също време и съм сигурна, че като започна отново работа със съжаление ще си спомням за това време. 

За съжаление, не ми идва наум някакъв съвет. На мен често ми се налагаше да кърма нощем - поне 4-5 пъти, но не ми се е случвало да заспя, докато го кърмя, въпреки че "умирах" за сън. За да не ставам всеки час да го кърмя, решихме да преместим креватчето на детето да нашата спалня, но това стана на малко по-късен етап - когато беше на около 9 месеца. Така сам се обслужваше. Но преди да предприемем това, го взимах при нас в леглото, като ръката ме го обгръщаше, за да не изпадне. Като леко мръднеше, аз веднага отварях очи. Може би това беше инстинкт, не знам.

Първите 2 месеца бебо спеше в кошче-люлка и нощем я кърмех като я вземах в мен,а аз сядах на спалнята.След това я взех да спи при мен,защото това ставане ми дотежа много.Кърмех в просъница,спя леко,предпазвах я като я обгръщах с едната ръка(да не се измъкне тихомълком  ).Чела съм,че бебетата не са чак толкова крехки(изключвам новородено) и умеят със завидна сила да се борят за глътка въздух,ако се задушават.Като поотрасна и започна да спи буквално сучейки по цяла нощ,нямах избор,освен да спим двете заедно.Допреди няколко месеца даже нямахме кошара.Отбих я преди около месец, и противно на всеобщото разбиране,че няма да иска да спи в своето легло,ето на - спи си в кошарата по цяла нощ.А на мен ми останаха хубавите спомени от близостта,споделяна година и десет месеца