Много викам. И понякога не съм последователна в реакциите си. Един път ще направя забележка за конкретно действие, друг път- не. Детето се обърква по този начин, аз пък се изнервям ако не му съвпаднат действията с настроението ми в момента и така...... Далече съм от перфектността.
- Публикувана: 2 юни 2009, 21:31 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2009, 13:31 ч.
Родителските ни грешки
Губя търпение и понякога викам. Лошото е, че реакциите ми зависят от настроението в момента. Това вероятно си е съвсем човешко и нормално, но ми става жал, когато му викна без да е извършил кой знае какво прегрешение. Сега е във фаза, в която непрекъснато казва НЕ и се тръшка за нещо, и това става САМО с мен. С всички други се държи чудесно. Дано обяснението да е защото е непрекъснато с мен, а не че греша някъде. Мисля, че нито съм прекалено мека, нито прекалено строга, ама знам ли...
Грешка е, че го отбих на 6 месеца (но не зависеше от мен, като няма кърма - няма) и го захраних преди да е готов за това.
След първата грешка сина ми започна да спи с биберон, който си търси и до днес - само заспива с него и го плюе, но без него още не може. Последицата след втората грешка беше злоядо дете. Не искаше лъжица, не искаше дълго никаква храна различна от течна и пасирах всичко до почти 2 годишна възраст. Все още обича да се гушнем в поза за кърмене и да пие мляко от шише.
Трета грешка - понякога доста се карам, понякога повишавам тон.... а друг път съм другата крайност - за да има мир и тишина поне 10 минути, давам нещо забранено (дистанционното, телефона...)
След първата грешка сина ми започна да спи с биберон, който си търси и до днес - само заспива с него и го плюе, но без него още не може. Последицата след втората грешка беше злоядо дете. Не искаше лъжица, не искаше дълго никаква храна различна от течна и пасирах всичко до почти 2 годишна възраст. Все още обича да се гушнем в поза за кърмене и да пие мляко от шише.
Трета грешка - понякога доста се карам, понякога повишавам тон.... а друг път съм другата крайност - за да има мир и тишина поне 10 минути, давам нещо забранено (дистанционното, телефона...)
Като най-голяма грешка отчитам това, че когато не съм съгласна с нещо по отношение на тяхното възпитание с баща им си позволявам да го коментирам пред тях и да споря с него. Това е недопустимо, винаги съм го отчитала като абсолютно вредно, и въпреки това не успявам да се сдържам. Това е объркващо за тях /всъщност, те отлично се ориентират и успяват безпогрешно да се възползват де/ и е много вредно.
Да, това също го правя. Опитвам се да се сдържам и аз, но повечето пъти не успявам
Случва ли ви се да се улавяте, че постъпвате по начин, по който са постъпвали
с вас вашите родители и като сте били деца сте се заричали: "Аз така няма да правя с моите деца!"?
Защото на мен ми се случва...
с вас вашите родители и като сте били деца сте се заричали: "Аз така няма да правя с моите деца!"?
Защото на мен ми се случва...
Това на всички ни се случва, неизбежно е. Добре, че все пак се улавяме
Случва ли ви се да се улавяте, че постъпвате по начин, по който са постъпвали
с вас вашите родители и като сте били деца сте се заричали: "Аз така няма да правя с моите деца!"?
Защото на мен ми се случва...
с вас вашите родители и като сте били деца сте се заричали: "Аз така няма да правя с моите деца!"?
Защото на мен ми се случва...
Случва ми се да.На моменти се улавям, че съм цяло копие на майка ми..
.................
Чувам постоянно и децата ни как копират репликите ни и как в ситуации реагират като нас.Сигурно и те ще се заричат/също като нас/, че това или онова няма да го правят...
понякога постъпвам като майка ми-без да искам. 
друг път пак като нея-обаче нарочно,защото съм се уверила,че така е правилно.
а трети път-по-точно обратния на нейното поведение начин-съвсем съзнателно-за да се опитам поне да избегна нейните грешки с мен и да се поуча от тях-за свое добро и за доброто на детето ми.
понякога успявам.
друг път пак като нея-обаче нарочно,защото съм се уверила,че така е правилно.
а трети път-по-точно обратния на нейното поведение начин-съвсем съзнателно-за да се опитам поне да избегна нейните грешки с мен и да се поуча от тях-за свое добро и за доброто на детето ми.
понякога успявам.
Днес се почувствах много виновна.ДОкато говорих с едно дете на пясъчника,само за няколко секунди.а дъщеря ми беше зад гърба ми,едно момченце едва не й е извадило окото.Видях удареното и разбрах колко близо е било.Искам да съм идеалната майка за дъщеря си,защото знам каква майка аз бих искала да имам....Но не заради старанието ми да бъда "перфектната майка" се чувствам виновна,ами заради това,че можеше да се случи нещо още по-лошо и как?На няма и метър зад мен! Просто....това ми е първата грешка от тоя тип и... Не бях до нея,когато е трябвало.....Вече не се чувствам толкова ужасно,както в първия момент,ноо....
Просто....това ми е първата грешка от тоя тип и... Не бях до нея,когато е трябвало.....Вече не се чувствам толкова ужасно,както в първия момент,ноо....
Грешка е, може би, че не правя нищо, за да се научи да спи самостоятелно. На емоционално ниво знам, че постъпвам правилно, но рационално... мисля си, какво ще прави след година в детската градина, как въобще ще спи.
Не правя и нищо, за да махна памперса, както и биберона преди заспиване.
И всичката тази добронамереност, гушливост у него като, че ли я доразвивам, поощрявам, радвам й се.. а дали трябва? Пак интуитивно знам, че не греша, но все пак..
Имам много страхове по отношение на здравето, а той, да чукам на дърво, е доста здраво дете, но аз непрекъснато се притеснявам.
Иначе съм търпелива до безкрайност, не викам,не си противореча. Старая се да бъда много с него.
А и пуша... вътре не, но навън детето често ме вижда с цигара.
Не правя и нищо, за да махна памперса, както и биберона преди заспиване.
И всичката тази добронамереност, гушливост у него като, че ли я доразвивам, поощрявам, радвам й се.. а дали трябва? Пак интуитивно знам, че не греша, но все пак..
Имам много страхове по отношение на здравето, а той, да чукам на дърво, е доста здраво дете, но аз непрекъснато се притеснявам.
Иначе съм търпелива до безкрайност, не викам,не си противореча. Старая се да бъда много с него.
А и пуша... вътре не, но навън детето често ме вижда с цигара.
Отчитам като грешка при големия, че бях въвела твърде категорични правила: това може да яде, тогава яде, тогава спи, това приемам, това не търпя....Сега смятам,че спокойно можеше да се мине и без толкова "дисциплина".
Отчитам като грешка при малкия,че съм го пуснала по тъча и му се позволява всичко, което и на брат му, при 4 годишна разлика. Спи когато иска, яде когато иска и каквото иска(намери
), играе както иска... Опасявам се, че толкова малко "дисциплина" няма да е достатъчна.
Хайде сега ми кажете имам ли угодия!?
Отчитам като грешка при малкия,че съм го пуснала по тъча и му се позволява всичко, което и на брат му, при 4 годишна разлика. Спи когато иска, яде когато иска и каквото иска(намери
), играе както иска... Опасявам се, че толкова малко "дисциплина" няма да е достатъчна.Хайде сега ми кажете имам ли угодия!?