Вярвате ли в "Има госопд и всичко се връща на този свят"?

Познавам една "лелка" в същата ситуация. Но тя си осинови дете и в момента грее от щастие

Именно, с какво са виновни децата да страдат, че нямат баща, какво са направили.
Същевременно ДАЛИ изоставянето на бременна жена е еквивалентно да се накаже със смърт ? Амо тези, които убиват и се разхождат живи и здрави ?

И ако смисълът на "връщането" чрез страдание е да се поправим, то следва да се върне колкото може по-скоро, за да имам времето да се променим.

Въздържам се да съдя дали Х е виновен и заради какво търпи нещо, не съм Господ и не се каня да взилам в такава роля, нито на обвинител, нито на адвокат- и двете позиции са погрешни. От преживяното от мен, в конкретики не се каня да изпадам, което е доста и най- разнородно, често съм виждала конкретната причина за да се стигне до определена последица. Всяко нещо в този свят си има причина, а последицата от такава причина е пък причина за следващи последици.
Пиша за трети път, познавам само своя собствен живот, не и този на останалите. В някои случаи смъртта е избавление също, не наказание, дори и за близките. И, пиша за последно по този въпрос, не става въпрос само за смърт. Последиците могат да са най- различни.

Само да допълня, че дали вярвам, че последиците се гарантират точно от "господ" няма нищо общо с това, което писах до тук.

Да вярвам

Успокоявам се, че има и връща. Че някой поне връща.

Не мога да отвърна на лошото с лошо, не съм такава. Минавам на фаза безразличие и пъленм игнор за бъдеща комуникация. Но да връща лошото - разчитам друг да се грижи.

Вярвам, че ако живея в мир със себе си и околните, ако не пристъпвам законите и не влагам умисъл в грешките си, ако зная как да се уча от тях- вярвам, че не би се намерил някой или нещо, което да ми бъде върнато. Освен добро.

Всеки си има собствени разбирания за това какво точно се връща.Но кой може да каже кои са истинските наказание и награда?

Случайности в този живот няма 

По-скоро вярвам.
Примерите около мен, които го потвърждават стават все повече. Не искам да ги споделям тук, прекалено са лични, някои свързани с близки хора.
Но, да всичко се връща на този свят, не говоря за връщане със смърт, прекалено жестоко звучи.
Но например съм забелязала, че не може човек да има злоба към някой, да наранява някой, да сътворява интрижки, да кара дете да страда, да убива и т.н. и този човек да е щастлив....еми примерите около мен са, че нещо подобно им се случва на такива хора. Колкото пъти са ме наранявали по някакъв повод, толкова пъти се е връщало, кога по-рано, кога по-късно.
Вярвам и в приказката, че щастие не се гради върху нещастието на други..., както и в това, че всеки си сърба надробената попара.
Същото е и с доброто, но го забелязваме по-трудно.
Няма нищо случайно.

Що се отнася до това дали има Господ и дали той е разумно същество, не вярвам. Но едно е сигурно и всеки от нас го вижда в ежедневните си отношения - като цяло има (нека да го наречем) борба за влияние или надмощие между Доброто и Злото.

Всеки от нас решава според своите разбирания, възпитание, етика, морал кое действие да избере и по този начин косвено накланя везните в определена посока. Това е моето лично разбиране за баланс и хармония на действията ни и връзката между действията ни и природата.

Дали всяко наше действие било то добро или лошо се поощрява или наказва, не смятам че е необходимо. Но съм сигурен, че на всеки от нас в кармичен план му се води "счетоводен баланс" и в зависимост от това му се оказва пътя, по който да мине живота му.

Да, на мнение съм че хората търпят възмездие за лошите си дела и за съжаление това се прехвърля и поколения напред. Не случайно когато се говори за родствени проклятия нещата приемат други измерения и тогава страдат и децата. Ако приемем, че душата се преражда, тя е тук за да се усъвършенства, не да търпи постоянно наказания.

Преди по-малко от година четох, че учени биохимици са открили, че в семействата на хора претърпяли тормоз или стигнали до самоубийство, се наблюдава процес на закърняване на определен ген, който се предава и на поколенията. Не искам да защитавам теорията за виктимизацията, в която жертвата сама се определя като такава и по този начин сякаш притегля жестокостта на околната среда. Но това, което за мен поне е ясно, че връзката между кармичното и биологичното е налице.

Не знам дали има Видов ден, но всеки сам избира пътя, по който ще тръгне с ясното съзнание какви са делата и решенията му. Не искам да набърквам и ролята на религиите, но замислете се и ще видите, че във всяка една било то древна или модерна се говори за заповеди, заръки, норми на поведение а и се илюстрират в конкретни истории.

Не Ви ли се вижда това повече от една манипулация и съвпадения на случайни обстоятелства, не мислите ли че сред 6,6 милярда хора население и тези хиляди поколения преди нас все има някой, който вижда някакъв "вселенски порядък" и смисъл във всичко това?

Знам, че това е все едно да се питаме дали сме единствените хора (хуманоиди) в целия космос...

Сигурно един ден човечеството ще се обърне и навътре, търсейки не само научно-технически подобрения, но и изследвайки потенциала на човешкия мозък и дух.

Кофти е да се съди. Има грешки, които сме направили когато сме били на 15, 20год. и такива, които ще направим на 30, 40 ..... години. Грозно ми е когато възрастни хора нападат и съдят грешки на 17-год тинейджъри/ки.
Човек греши от младост и незрялост, поради незнание, недомислие, липса на опит, от глупост, от липса на действия или от прибързване. Кофти е и когато възрастни хора си вярват прекалено много и отхвърлят младото поколение.
Въпросът е в осъзнаването, което винаги е за добро, но и винаги е малко или повече болезнен процес. Та си мисля, че бихме били щастливи, ако имаме шанса  да си осъзнаем  делата и да се поучим от тях.

Всичко се връща- рано или късно, но винаги заслужено.

Господ си знае работата 

И аз искам да го вярвам ... Дали е Господ, карма, или просто омразата, която човекът, вършещ зло, събира по пътя си от околните... Но истината е, че зли, истински лоши хора не съм видяла да прокопсат в този живот.

И, злобна или не, това много ми харесва 

Вярвам в бога.Зная,че няма случайности и че всяка причина има следствие.Прави това,което трябва,пък да става каквото ще!Както и че няма ненаказано добро.