Според вас как трябва да се постъпи, ако...

всеки би постъпил според конкретните обстоятелства и според това какъв човек е - с какви ценности, приоритети, с какви разбирания итн. не мисля, че има универсална рецепта. ти тук си поставила едно уравнение, което всеки си разбира по своя си начин - както иска да го разбира. съвсем друго е като ти дойде до главата. не бих разчитала много да разреша проблема си като искам съвет така... или го опиши както е (от твоя гледна точка) и почакай за още отговори, или сама се заеми с намирането им. успех!!

Някой А ще се жертват в името на семейството и т.н.т, друг А ще си каже, че един живот живее и няма да го пропилява във връзка без любов и т.н.т Ако аз съм А нямам и идея как бих постъпила, надявам се да не ми се налага да избирам

Аз не бих, не можеш при всеки свой трепет, ей така да зарязваш всичко и да хукваш....незнам, така мисля. От друга страна, разбира се, ти имаш право на избор и най - добре знаеш, дали всичко е изчерпано от връзката ти и дали си заслужава да стоиш при дадения човек.  

Не бих могла да причиня такава мъка на децата си.
За мен е невъзможно да се гради ново щастие, върху нещастието на обичаните от теб хора. Ако си истински човек, не би могъл да пожертваш тяхното безметежно съществуване, за да задоволиш порива на сърцето си. Стискаш зъби и продължаваш. Това е живота, пълно щастие няма!

всеки решава сам за себе си,едва ли има едно правилно решение,което да следваме,ако изпаднем в такава ситуация.
лично аз,навярно няма да рискувам и да се поддам на емоциите-когато има вече изградено съжителство,дете,не може просто така с лека ръка да се втурнеш с рогата напред,дори и вече страстта да е изчезнала.
от друга страна,всеки иска да е щастлив,все пак на 30 животът още предстои и има право да уреди живота си така,че да го изживее с удоволствие.
трудно е да се посъветва,още по-трудно е да се вземе решение.пожелавам ти да вземеш вярното!

Виж, всеки има право да вае живота си според това кое би го накарало да се чувства щастлив, обичан, удовлетворен. Друг е въпросът, че в ситуацията има и дете, за което трябва също да се помисли - при какви обстоятелства ще бъде поставено ако лицето А не желае да е с лицето Б. Всъщност всичко е много относително. Все пак не знаем какви са точно отношенията на А със съпруга/та, отчуждението необратимо ли е, увлеченито отскоро ли е... Защото ако вземем да си зарязваме семействата всеки път когато се залисаме по някой друг ще се получи страшна какофония. Особено ако става дума за преекспонирано в главата му/й увлечение.
Преди да предприеме каквото и да било А трябва трезво да претегли фактите.
Успех! 

Ако аз съм А, доста ще премеря нещата.
Доколкото се познавам и това влюбване няма да е за дълго, та съм почти сигурна, че след време ще се озова пред същата дилема.
Виж, ако преценя, че нямам бъдеще с този човек по ред причини - бих го напуснала, но заради някаква имагинерна любов - съмнявам, точно защото съм зряла и знам развоя на нещата.

Щом като вече и детенце има- има и повече от едно неизвестно "А". Мисля, че при такъв вариант не бих тръгнала да си правя система от уравнения за нечия сметка.

Ами не мога да отговоря със сигурност, понеже човек едно си мисли, но ако дойде истинска ситуация, тя върви комплект с много други условности, които в един момент могат да променят решението, но преди време по повод тема за Мостовете на Медисън писах и все още го мисля, че по скоро бих се впуснала в тайно изконсумиране на въпросната любов и ако времето покаже, че имам шанс и децата не са малки, може би бих си тръгнала. Веднага да напусна, не.
Някой сега ще каже, че това би било лъжа към този, който ме обича, но аз оставайки с него необичайки го и стискайки зъби, също го лъжа, защото ако му кажа директно в очите, не те обичам, искаш ли да продължиш въпреки това с мен (без да се замесвам с друг) кой знае дали ще иска да живее с мен и тази истина.
Понякога премълчаните неща помагат в моменти на колебание.

За мен едната любов САМО не е причина да причиня нещастие на мъжа до мен и децата си.

Ами много малко си написала по въпроса.
Много зависи какви са отношенията в семейството, от колко време А познава другият човек...

Ако аз съм А, не бих причинила на детето си и мъжът до мен безкрайното нещастие което ще следва ако аз остана с мъж който не искам и не обичам.  Защото след най много година вече няма да мога да се преструвам и ще стане още по зле.

Ако А вече не обича половинката е редно да я напусне. Цивилизовано като голям човек. Остават приятели и тръгва да си търси късмета. Най - малкото половинката на А също има право да потърси своя. Свят широк и възможности много. Не е редно обратното. А детето ако всичко е уредено както трябва може да се чувства добре. Не е нужно да стават скандали. Предпочитам да потърся нова любов, пред това да живея с човек, който не ме обича.

Става въпрос за зрели хора ?   
И партньора те обича,а ти случайно се влюбваш в друг?!
Така случайно се влюбват 13-годишните ,и то в някоя кинозвезда...За такава любо,за която говориш,трябва време ...защо си позволила нещата да стигнат толкова далеч?
Всички срещаме от време на време хора,които ни привличат повече от другите...но това значи ли ,че постоянно трябва да се поддаваме на ....илюзорна тръпка?!
Не мога да дам съвет,но и в двата случая ще е лошо.За всички.
Ако останеш,ще съжаляваш и ще се чудш какво е могло да бъде...партньорът ти ще е във връзка без любов...
Ако си тръгнеш,ще живееш с вината ,какво си причинила на хората,които те обичат и на детето си
Не бих искала да съм на твое място...

Когато А си отговори на тези въпроси ще му/и стане ясно..... Щом се е наврял в тази ситуация, значи сега ще постъпи зряло след като не си е дал сметка на време какво сътворява. Трябвало е да се чуди навреме. Сега изходите са два, наранените 3-ма, а виновникът един. Не искам да ми се случва да съм на мястото на А. И няма защото се познавам достатъчно добре.

Съгласна съм с това. Не бих могла "случайно" да се влюбя и това да е причина да си тръгна от човека до мен, още повече, че има и дете. Според мен до голяма степен решението би зависило и от това "децата да не са малки".

Сигурно е гадно един ден да осъзнаеш че вече не обичаш човека до себе си. Едно е да си го осъзнал след като вече си срещнал друг и ако ситуацията е такава, трябва сериозно да се осмисли всичко. Но ако любовта си е отишла преди новото влюбване тогава..... и аз не знам как трябва да се постъпи. При всички случаи ако А не се чувства щастлив , това няма как да не се усети и от детето. Но детето пък няма как да проумее че А ще е по-щастлив с новата любов. То ще си иска мама и татко да са заедно.

Не мисля, че само промяна в лоша посока може да е причина да спреш да обичаш. За мен е по-страшно, когато няма промяна. Хората се развиват, приоритети се пренареждат и ако не вървите заедно е много вероятно пътищата безвъзвратно да се разделят.
Тогава е гадно - това е същия човек, споделяли сте много, обича те, но просто вече не сте на една и съща вълна.

Два са вариантите.Или да се жертваш в името на семейството или да се хвърлиш в бурната любов,която естествено не се знае колко ще продължи и тя...

Ако съм на мястото на Б, предпочитам А да не живее вече с мен, щом не ме обича. А относно детето - по-добре ли е да живее в лъжа за родитлите си? Така никой от потърпевшите няма да остане щастлив. А ако Б толкова обича А - нека го пусне да бъде щастлив някъде другаде.

От страни е лесно, веднага ще
кажа да не се доверяваш на сърцето си,
да не зарязваш питомното заради дивото.
Но се моля да не ми се случва такова нещо,
защото тогава не бих знаела как да постъпя.

Това са, прощавай, абсолютни клишета. Живота е много по- сложен и определено е изпълнен с нюанси. На думи е едно, но на практика нещата не винаги са толкова изчистени и ясни.

Изключи от сметката В. и се съсредоточи върху семейството си. Можеш ли да продължиш? Или нещата са минали границата и ако не е В., ще се появи Г.и Д.

Е, просто проучва мненията, но нали се сещаш, че с тях и без тях ще си действа както реши.

Северина, клише е може би да "пуснеш" човека, но аз лично не искам подаяния - все пак и аз имам право на щастие примерно.

Ами кое му е по често срещано на втората ситуация, не вярвам много на такива неща както обичаш някого и хоп изневиделица се влюбваш в друг. Това да не е като да се спънеш в някой камък по улицата?

И да речем, че срещаш друг, поддаваш се, той(тя) те обогатява, прави те да откриеш много неща в себе си, които твоя дългогодишен партньор не е успял да извади на повърхността, но само защото си имате общи деца, да теглиш една майна на този нов човек все едно е парче дърво и да ги насочиш към "правилния" ?!

Този , който е живял с теб с годините може и да те е отблъснал, а може и да е останал на едно ниво, а самия ти да си се променил, не го вярвам това, че всичко прави за теб, старае се да те подкрепя, имали сте хубави моменти и хоп спираш да го обичаш.
Който иска да е толкова честен да каже в очите какво е почувствал, защо мисли че му се е изпарила любовта и да видим тогава кой и дали всъщност го обича и приема.

doby80 Е, как ще го пуснеш толкова лесно!? Ами ако увлечението му е временно? Ако не е нищо сериозно, но той все още не го знае?
Надежда винаги има, нима ще се откажеш толкова бързо от любовта си, няма да се бориш, да и дадеш още един шанс? Просто ще махнеш с ръка и ще си отидеш ли? Не вярвам....

Всеки има право на щастие.  Ако не обичаш един човек защо да стоиш с него?  А този човек няма ли да усети, че ти не го обичаш?  И как ще се почувства като разбере, такава тайна е се пази до живот.  
То един живот ще е да живееш нещастен в един брак.  
Детето ще разбере, сега или по късно.  По ли ще е щастливо детето в семейство където няма взаимна любов.  Детенцето ще вижда това и ще порасне мислейки, че тези отношения в семейството са нормални.
Моите родители са разведени.  Мисля, че това е било най доброто нещо което са направили.  Бях на 8 години като се разделиха.

И пак казвам, историята е много къса, за да знаем точно какво се е случило между тези хора.
Но в Брак без любов   не оставай.  Ще съжаляваш след години.

Няма да е лесно в никакъв случай. И ти си права. 

Както и повечето са отговорили, аз също бих казала "Зависи". Зависи доколко са увредени отношенията между А и Б, зависи дали само тръпката е преминала или са стигнали до фаза на непоносимост, зависи от какво е породен разрива между А и Б. Също така зависи и доколко сериозно е увлечението между А и В. Защото то в началото всичко изглежда като Любов Гранде, ама накрая се оказва, че може да е просто качествен секс и пролетно влюбване. За жалост, когато има намесени и деца, нещата не са толкова черни и бели.

Това е голяма дилема,но е много често срещано явление.Не знам как бих постъпила аз,зависи от толкова много неща.Ще ти кажа как постъпи мой приятел в подобна ситуация.Търпя това положение повече от година.Лъга и жена си и другата.В един момент взе решението да остане при жена си и детето си,но вече беше много късно.Бракът му беше изхабен тотално от толкова лъжи.Жена му разбра(подозират,че наранената приятелка я светна).Не можа да прости изневярата и тя го напусна.В същото време го заряза и другата.И така накрая....Каквото и да решиш пожелавам ти да не попадаш в подобна ситуация.

Категорично семейството над всичко. Щом другата страна е коректна към мен и ме обича, никакво влюбване не би ме откъснало от това. Но аз не съм от страстните натури по природа.

Не се заричай - винаги пиша в подобни теми, че познавам едни такива подобни на теб, какви случки - майко мила .... За причините да се случва или не не коментирам! 

Ако аз съм А, бих поставила детето на първо място и други фактори, като уважение, разбирателство в семейството.
Само заради едно влюбване не бих жертвала дете и семейство, защото няма гаранция, че и това няма да е поредното влюбване.
В едно съжителство любовта понякога се променя с годините, обичта също, но ако не са налице други проблеми никога не бих причинила болка на хората, които ме обичат. Звучи ми прекалено егоистично идеята на мен да ми е добре, пък другите да страдат.
Но хората са различни и мислят различно. Това се отнася само и единствено за мен и с нищо не задължава някой друг да гледа по този ред на нещата.

Ей, обърка се този свят, вече дори за себе си не смееш да гарантираш, защото ще ти кажат да не се заричаш. Ако не за себе си, за кого?

Това е много сложно решение и не се наемам да давам съвети.Мисля че авторът/авторката трябва сам/а да реши тоя проблем.
Иначе съм съгласна с notar ,никога за нищо не се заричам.

Бих посъветвала авторката в тази ситуация повече да мисли, отколкото да чувства. Животът и оттук нататък няма да е същият каквото и да реши, защото винаги ще има едно ако.... 

Тази дилема много ми напомня за "Мостовете на Медисън". Подкрепям избора да се запази семейството.

Ами, всъщност, не е и толкова рядко срещана (а ако вземем форума за база на едно статистическо проучване, ще се окаже прекалено често случваща се). Как се случи при мен: забременях, тотално ми опротивя секса, качих още първите месеци 10-на килца, поведението ми стана повече детско, отколкото на зрял човек, сприхава бях, че чак аз не се търпях, в мозъка ми имаше две клетки: аз и корема ми. Родих, нищо не можах да сваля, сексът все така ме отвращаваше, не станах по-блага, в главата имаше две клетки - аз и бебето. Сега знам, че около година съпругът ми е живял в ад, а аз дори не съм забелязвала това. В един прекрасен момент се събудих и светът отново се намести: бързо започнах да свалям, либидото ми се върна с пълна сила, но когато погледнах и чух съпруга си той беше друг човек. На въпроса ми какво се е случило ми отговори, че каквото и да правя вече е късно - влюбен е в друга, и то - отдавна. Тя го разбира, тя го желае, тя е привлекателна, забавна сигурно също, но най-важното - за нея той е Номер Едно. За една година връзката ни от осем години се лиши от смисъл. И какво от това, че аз пак си бях същата? Или, че не бях спирала да го обичам? Кой е виновен - той ли, че в този идиотски момент не ми помогна, аз ли, че известно време сякаш не го забелязвах? Няма никакво значение, защото любовта си отиде.
За моя най-неприятна изненада с втората ми бременност нещата отново се повториха - явно не ми понася това състояние, но вторият ми съпруг ме изчака, намираше сили, милият, и да си прави майтап със себе си - е, сега ще "обере плодовете"!
Така че - има А и А, има и Б и Б. Понякога има и В. Често в подобни ситуации не може да се вземе решение, което да е добро и за А и за Б, важното е то да е наистина доброто поне за единия.

Някъде по темите бях намерил описание на една опасна, но много модерна напоследък тенденция. Това е бъркането на рутината в отношенията с липсата на любов. Много е грешно да търсиш постоянно тръпката, нея я има само в началото на една връзка.

Освен да почнеш да работиш друго просто не виждам.Криза в моето сем.имаше,когато бях на 18 год.и аз ходех на училище и работех.Ако имаш възможност минимизирай личните си разходи до колкото можеш.Друго не виждам какво можеш да направиш.

Добре де, аз не разбрах дали обекта на влюбването споделя твоите чувства, има ли сериозни намерения? Щото на него може да му е до единия път и бегай. В такъв случай не е нужн ода се дават съвети, стоиш си при семейството

Rexy , ами това че ти изобщо не си осъзнала че си го отблъснала, не означава че без причина той е намерил утеха другаде. Може би си имала нужда от време, но никой не е длъжен да може да го направи, някой могат, някои не.
Самата ти казваш, че не си забелязала че за него животът е бил ад, това ако е като спъване и изневиделица, здраве му кажи.

Какво значи да не сте на една и съща вълна - Всеки си има своята кариера, всеки си има своето хоби и т.н. Важното е когато човек се прибере от дългия и изтощителен ден, да може да размени няколко добри думи с любимия, та и повече....... и толкова.
Второ, ако приоритетите ти се променят просто така, какво - значи си безпринципен и лутащ се човечец който не знае какво иска от живота. Лично мое мнение, но приоритетите се подреждат малко по-малко още на 17-20 годишна възраст.

п.с. Аз съм вярващата, мързеше ме да си вляза в профила!

За съжаление май трябва да се съглася. В началото има тръпка. Много по-късно трябва да се научим да живеем с другия и да търсим красота и хармония в ежедневието, вместо да оставяме битовизмите да вземат връх и да стават повод за разочарование и неудовлетвореност.

Не смятам, че такива чувства могат да се контролират. Всеки има право да търси щастие, не обаче зад гръба на другия ...
Разбира се, трябва да опита за определен период, но ако не успее, не мисля, че това ще се отрази добре на семейството му, ще се изнерви, ще го дразнят и половинка и деца, атмосферата няма да е от най-семейната.

Щом си сигурна в чувствата може пък да рискуваш. Не се живее с човек, който не обичаш.Малко или много ще се разбере ,самата аз бих искала някой да ми го каже в очите и да си търси щастие другаде. Хората се събират и разделят, променят. Може да ти е време за ново начало.

А ти третата страна ли си или доброжелател? 

Ако си сигурна в чувствата си и разбира се в неговите го направи, защото аз познавам много хора които са много щастливи именно с вторите си любови!

Аз залагам на това, че е лИбовницата!    Или пък е мъжът в ситуацията. 

Така ли е гост 32???  

По-скоро е мъжът.

И аз това си помислих отначало, но после се разколебах. И все пак ми се струва много, много вероятно да е мъжът! Пък и "никът" подхожда да бъде мъжки ... 

Но ако е той, тя другата така или иначе сигурно ще се разпознае ... или поне ще се усети, че и нейният случай е такъв.

  Първото което ми идва на акъла да напиша е че смърт без причина няма,т.е. дали е възможно хем да :"вече не обича партньора си" ,а пък от  :"страна на партньора  има любов,  и дете". Дали сте убедена ,че не обичате партньора ви? или просто рутината е отслабила любовта и обичта? И дали това :"случайно се влюбва в друг" не е обикновенна авантюра заради която да отиде подяволите семейство? Дано не ми се налага да бъда на мястото на А  ,но ако попадна бих помислила много добре преди всичко върху причините поради които обичта към партьора я няма.

Има разлика между тръпка, влюбване и намиране на истинската любов.

В първите два случая, ще си сложа спирачките може би, до като ми отмине, а може и да кривна, знае ли човек...

При третият вариант..., ами нормално е човек да иска да бъде щастлив.

При положение, че с настоящата половинка всичко е безвъзвратно изчезнало, бих рискувала, да.

След последното,което писа авторът/авторката,точно това си помислих и аз.

Мисля, че имаш нужда да препрочетеш Кестнер... мисля, че беше в "Двойната Лотхен". Частта, в която се казва - по памет - ако някой възрастен надникне зад рамото ви сега и се възмути :Как може да говори на деца за такива неща! ... ... ... та, покрай другото, там имаше идеята, че много деца живеят нещастни, понеже родителите им са се разделили. И много други са нещастни, понеже родителите им не са се развели.

Няма общи решения. Няма точна рецепта.
Или,както е казал Толстой, всички щастливи семейства са щастливи еднакво, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Има А и А,и А...Един А реши, че иска това,което е било досега-обич,опора,подкрепа...всичко,което е семейството му. Другото е било временна тръпка, неизвестно, загадачно, но вече отмиращо, а и доста неизвестно. "Болестно състояние". Избра питомното.

Тази ситуация е много тънка.
Едно е да се разделиш с някого поради невъзможността вече да бъдете заедно породена от многото различия.
Да вземеш решение кое е по добро за детето ти, да гледа всяка вечер скандали и да се травмира или да се разделиш с  половинката си за да имаш спокойствие и ти и детето.
Друго е да имаш любящ човек до себе си , спокойствие и сигурност и да решиш, че не го обичаш вече.
Все едно да гониш дивото, а да бягаш от питомното, само заради един моментен порив. Казвам моментен, защото съдя по себе си -обичам страстно точно 1 година и нито ден повече. А първия си мъж не го обичах изобщо , дори когато мама и тате ни натиснаха да се женим. Просто бях свикнала с него или по точно толкова ми се беше натрапил, че го приех като нещо нормално до себе си.
Бяхме 7 години заедно и съм се влюбвала, но никакво залитане не е имало от моя страна.Постепенно почнаха проблемите, ежедневните, в бизнеса, с пиенето, приятелите в секса дори. Взех решение и го напуснах. Не след дълго се влюбих в един мъж, бях заслепена мислех ето това е човека който обичам. Минаха се няколко месеца и се оказа по голямо лайно и от бившия ми мъж.
От тогава внимавам просто претеглям нещата. Вече имам втори брак и може да се каже, че много обичам човека до себе си, няма страст и огън ,той е малко студен, не си показва бурно чувствата. Когато ми липства страст си я набавям, но за нищо на света не бих го напуснала за да гоня някаква луда любов като знам, че нищо не е вечно.
Разбира се тук е и мамента кой кой е във връзката. Защото определено мъжете са тези който по често си губят ума по някоя фуста. Жена много трудно ще влезе в такава полемика отностно семейството си .

[, има ли сериозни намерения? Щото на него може да му е до единия път и бегай. В такъв случай не е нужн ода се дават съвети, стоиш си при семейството
[/quote]

Сега разбирам "гост 32"  е мъжа в конфузната ситуация. Ако вашата история е същата като на цитираната потребителка. Кое ти дава 100% гаранция, че новия ти обект на любов няма да напълнее по време на бременност.   и в последствие от това лошо настроение, намалено самочувсвие и либидо.

Или по лошо, влюби си в друг "женен мъж " Не знам защо, но винаги съм гледала с много лошо око на жени който хвърлят мрежите си в бракове. За мен това са жени без чест.
Може би първия въпрос, който трябва да си зададеш е : На мястото на брачната ми половинка как щях да постъпя ? Как щях да се чувствам?

Така е, разбира се, но нима всяка страна в една връзка няма право на своите слаби моменти? Нима любовта ни задължава да бъдем съвършени? Много обичам да питам: какво стана с "в добро и лошо"? Не говоря за многото случаи на тотално разминаване, дълго безхабериЗанехайство, когато "лошото" вземе превес над "доброто" трайно. Говоря за подкрепата, за грешките, за осъзнаването, за опората, за опитите и работата. За комуникацията, ако щещ, и за това, че имаш право да бъдеш информиран, че нараняваш някого.Говоря за това, че твърде често напоследък първото (както в моя случай) камъче обръща колата. Аз реших за себе си - не мога да разчитам на някой, който ме иска безгрешна. Защото не съм и не бих могла да бъда, а животът е дълъг (дано!).
За едни вечното "в добро и лошо" все още не е лишено от смисъл, за други вечно си остава непосилно бреме.

Има право, но трябва да заплати обезщетение на зарязания във вид и със стойност, която го устройва  
Не може други хора да плащат за наши грешки

Rexy, точно твоят случай идеално илюстрира клишето - Щом търси навън, значи в къщи нещо не му е наред.
На много хора не им е всичко наред, но най-лесното е да потърсиш друго.

Ето това е по-трудното.

Да, някак продължавам да вярвам, че изборът да създадеш деца с някой, задължава да пробваш да оправиш, това което не е наред. С всички средства. Да градим семейство с идеята, че винаги всичко ще е чудесно, а партньорът ни - идеален, е несериозно. Друг е въпросът, че понякога единият опитва, опитва, бори се, а срещу него - стена. Тогава, съвсем естествено и човешко е, въпросният в един момент да хване я другото, я гората...
За това казвам - има А и А, Б и Б, и еднозначен отговор на поставения от автора въпрос не би могло да има.

Не бих живяла с мъж,който не обичам,само заради детето.......Не разбирам,тази " жертва",която се прави в името на децата. Според мен,това е просто извинение,заради страха от неизвестното....Страха, от това да кажеш край,да започнеш на ново и особено,ако е замесен и трети човек,да понесеш вината и всички негативи от решението си. Това е мое мнение,не ангажирам никого с него. Но,ако не обичаш човека с когото живееш ще страда и той,ще страда и детето,защото за детето е най-важно да расте в атмосфера на разбирателство,любов и сигурност. Ако си готова да проявиш егоизъм и да решиш,че твоето щастие е над всичко, ти желая успех в начинанието

Да, но знаеш ли колко хора лежат на тоя гръб, ами аз бях слаб(а) в този момент , имах нужда от подкрепа, а ти не ми я даде. От къде знаеш дали и другия не е бил в труден момент точно тогава, или може би собствените проблеми винаги са оправдание за липса на заинтересованост за другия, от който се очаква подкрепата по дълг.

Разбира се , че няма еднозначен отговор, но никой на никого не е длъжен завинаги и при всякакви обстоятелства едностранно, само на децата си.

Ключовата дума е момент. Да, бях слаба в него момент. Дали съм очаквала подкрепа? Очаквах, разбира се, та той беше най-добрият ми приятел. Дали той е бил длъжен да ми я даде? Ами всеки решава за себе си. Не е могъл, не ми е дал. Не е искал, не ми е дал - въпрос на житейски избор. Дали се оправдавам с моите проблеми ? Те могат само да обеснят нещата, не и да ги оправдаят. Очаква се да подкрепяш по дълг само шефа си и децата си. Другото е въпрос на любов. Връзките се разпадат поради липса на любов, не заради грешки. Той престана да ме обича, защото видя едно мое "грозно лице", а аз, защото се почувствах предадена. Банален случай. При същите обстоятелства друг постъпва по друг начин - нещата се развиват и те по друг начин. Съгласна съм, че ако постоянно едностранно подкрепяш някого ще се умориш. И от себе си ще се умориш. Нима, обаче, мога да обещая на някого, че понякога няма да вижда и лошото в мен? Или, че няма да имам слаби моменти? А дали мога да очаквам това от някого? Ако спра да очаквам подкрепа, ще спра да допускам когото и да било до себе си. Или да не подкрепям приятели си, когато бъркат? Че как бих могла да имам 30-етгодишни приятелства? Съжителството освен любов е и екипност, но само с последното не става. Както и само с първото.
Децата? Няма по-голяма обида към едно дете от това да го превърнеш в залог за нечие щастие или нещастие - две мнения по въпроса няма!

Разбира се, че не е длъжен. Но всеки има нужда от подкрепа в някой момент. И тогава преценяваш - имаш ли сила да го подкрепиш или предпочиташ да го оставиш да падне.

Всеки има право да последва каквото пожелае. Аз не бих си развалила семейството заради чувства, защото съм поставила щастието на детето си на първо място в моя живот, и бих жертвала всичко, за да живее щастливо с мен и баща си. Аз съм израснала без баща и не бих причинила съзнателно толкова болка на най-любимото ми същество.

Понякога обаче, този който има нужда от подкрепа и разбиране, не само, че не ти позволява да направиш нищо, но се изолира и дори се държи отблъскващо и не всеки е толкова силен и отдадено обичащ, че да го разбере и подкрепи. Ако се случи и в момент, когато самия той е притиснат от някакви собствени грижи и работата става много сложна.
За това казвам, че не е толкова лесно да се отсече, ами щом са се взели в добро и зло няма назад и пълна подкрепа във всичко. Общо взето съм забелязала, че ако на единия много често и за дълго му се събират трудни и депресивни периоди, и силната страна все в нещо изпушва.

Кой е казал,че е лесно.  Но най-лесно е да кажеш - Мъжът ми, жена ми не ме разбира - и да намериш някой разбран.

Аз съм била в положението на автора на темата.Знам какво е да те измъчват чувствата,вината,неодобрението на близки и приятели и всичко останало,което никой не може да си представи.Знам какво е да живееш в брак без истинска любов и страст.Всяка вечер лягах да спя до мъж,когото не понасях и който до такава степен ми се вреше в личното пространство,че ми се повдигаше от всичко,свързано с него.Аз дадох шанс на чувствата си и се отдадох 100% на новата си връзка.Признах на съпруга си всичко-казах му,че не го обичам и имам връзка с друг и искам развод.Той беше съсипан.Помоли ме да му дам шанс да ми докаже,че ме обича,макар и не по начина,от който аз имах нужда,а аз имах нужда от МНОГО любов.Е,дадох му шанс-не се разведох,останах в семейството си заради детето и всичко останало,което хората ни втълпяват ежедневно,че трябва да е така.Прекратих отношенията си с другия човек-той беше на ръба на отчаянието и бе буквално смазан от мъка.След време се видях с него на по чаша питие и той ми призна,че откакто съм го изоставила така брутално,не може да стигне до секс със жена!!!Представете си как се е чувствал.Останалото са подробности и баналности.Но няма и ден,в който аз да не съжалявам,че съм прекъснала пътя на една толкова прекрасна и гореща любов.Не искам да се замислям дали бих била все още с него-вероятно не,понеже след време осъзнах,че с него сме коренно различни.Две години по-късно след тази любов аз се разведох със съпруга си.Не съжалявам за нищо.Осъзнах,че истински обичам само детето си,което нямам идея как и защо,но винаги е проявявало невероятен толеранс към мен и личния ми живот.Сега целият този семеен ад е зад гърба ми.Имам втори брак с човек,който ми дава цялата любов на света и не съжалявам за нищо.Не казвам,че е лесно-имала съм моменти,когато ми е било адски трудно да се преборя с хорската простотия и вкаменелия им манталитет.Но си струва да преминеш през всичко това,за да усетиш онази любов,до която малцина успяват да се докоснат през целия си живот.
На автора на темата мога да пожелая само много сили и късмет по трънливия път на Любовта

Ами да, най лесно е, но едно че не винаги си заслужава да тръгваш да бориш стена с глава , както и все да си намираш поводи да си слаб и да имаш нужда от подкрепа. В много от случаите можеш спокойно да се напънеш да си помогнеш и сам, ама нали е най лесно да кажеш, че другия трябва да те измъкне от блатото на депресията и проблемите ти. Двустранно трябва да е, това казвам. Няма такова нещо като трябва да се бориш за любов или връзка на всяка цена. Цената не винаги си струва. Всяка цена, само за децата (макар, че някои и за това не са съгласни, аз съм твърдо за).

С всичко съм съгласна. Само искам да кажа, че когато човек има семейство и най-важното дете, трябва да застане насаме със себе си и да премисли - мога ли да продължавам с този човек, заслужава ли си, ще има ли сили. А не да се хвърля в прекрасната приказка на новата любов. И ако може да бъде честен към партньора би било прекрасно.

Ако мъж развали семейството защото се е увлякъл - е мръсник, ако жена се увлече и развали семейството то тя трябва да следва сърцето си, защото веднъж се живее 

Горното е цитат от една книга, но много ме изкефи 

Nobody`s Wife, авторката никъде не е споменала, че не понася настоящия си съпруг и че има проблеми с него. В така формулирания въпрос четящия остава с впечатлението, че тя е част от едно щастливо семейство, но просто се е влюбила в друг мъж. Ако нещата са толкова нетърпими, както ти си ги описала в твоя случай, мненията ни ще са други.

Tristan77,аз просто споделих моя опит от подобна ситуация-не съм изразявала мнение за нечие щастие или нещастие!!!

Щастието на децата зависи от щастието на родителите.

Никак, ама никак не съм убедена в това. Още ми е ярък спомена от детството, как баща ми ми подхвърляше, при кого бих избрала да живея, ако те случайно се разведат. Моят детски егоизъм беше готов да погази всичко, само и само аз да живея с двамата. Не ми дремеше колко са щастливи, аз си исках мама и тати. Децата са егоисти, в повечето случаи.
В една такава ситуация, единственият наранен ще бъде този, който се е влюбил и е донякъде справедливо, сам да си носи кръста.

Много красиво написано, поздравления! 

Ти  всъщност обичала ли си някого някога.  Май само чакаш някой да ти даде любов. По-малко, повече.

Трещерица ,обичала съм,и то по начин,по който много малко хора умеят!!!И за протокола-ВСЕ ОЩЕ ОБИЧАМ!!!

 Уентуърд ,казаното от мен тук е абсолютната истина!Благодаря ти!

Така си мислиш защото не си живяла при нещастни родители които не се разбират. Дете което е почувствало разликата с мир в дома и щастлив родител, никога егоистично не би избрало стария вариант с двама.