Според вас как трябва да се постъпи, ако...

Няма да е лесно в никакъв случай. И ти си права. 

Както и повечето са отговорили, аз също бих казала "Зависи". Зависи доколко са увредени отношенията между А и Б, зависи дали само тръпката е преминала или са стигнали до фаза на непоносимост, зависи от какво е породен разрива между А и Б. Също така зависи и доколко сериозно е увлечението между А и В. Защото то в началото всичко изглежда като Любов Гранде, ама накрая се оказва, че може да е просто качествен секс и пролетно влюбване. За жалост, когато има намесени и деца, нещата не са толкова черни и бели.

Това е голяма дилема,но е много често срещано явление.Не знам как бих постъпила аз,зависи от толкова много неща.Ще ти кажа как постъпи мой приятел в подобна ситуация.Търпя това положение повече от година.Лъга и жена си и другата.В един момент взе решението да остане при жена си и детето си,но вече беше много късно.Бракът му беше изхабен тотално от толкова лъжи.Жена му разбра(подозират,че наранената приятелка я светна).Не можа да прости изневярата и тя го напусна.В същото време го заряза и другата.И така накрая....Каквото и да решиш пожелавам ти да не попадаш в подобна ситуация.

Категорично семейството над всичко. Щом другата страна е коректна към мен и ме обича, никакво влюбване не би ме откъснало от това. Но аз не съм от страстните натури по природа.

Не се заричай - винаги пиша в подобни теми, че познавам едни такива подобни на теб, какви случки - майко мила .... За причините да се случва или не не коментирам! 

Ако аз съм А, бих поставила детето на първо място и други фактори, като уважение, разбирателство в семейството.
Само заради едно влюбване не бих жертвала дете и семейство, защото няма гаранция, че и това няма да е поредното влюбване.
В едно съжителство любовта понякога се променя с годините, обичта също, но ако не са налице други проблеми никога не бих причинила болка на хората, които ме обичат. Звучи ми прекалено егоистично идеята на мен да ми е добре, пък другите да страдат.
Но хората са различни и мислят различно. Това се отнася само и единствено за мен и с нищо не задължава някой друг да гледа по този ред на нещата.

Ей, обърка се този свят, вече дори за себе си не смееш да гарантираш, защото ще ти кажат да не се заричаш. Ако не за себе си, за кого?

Това е много сложно решение и не се наемам да давам съвети.Мисля че авторът/авторката трябва сам/а да реши тоя проблем.
Иначе съм съгласна с notar ,никога за нищо не се заричам.

Бих посъветвала авторката в тази ситуация повече да мисли, отколкото да чувства. Животът и оттук нататък няма да е същият каквото и да реши, защото винаги ще има едно ако.... 

Тази дилема много ми напомня за "Мостовете на Медисън". Подкрепям избора да се запази семейството.

Ами, всъщност, не е и толкова рядко срещана (а ако вземем форума за база на едно статистическо проучване, ще се окаже прекалено често случваща се). Как се случи при мен: забременях, тотално ми опротивя секса, качих още първите месеци 10-на килца, поведението ми стана повече детско, отколкото на зрял човек, сприхава бях, че чак аз не се търпях, в мозъка ми имаше две клетки: аз и корема ми. Родих, нищо не можах да сваля, сексът все така ме отвращаваше, не станах по-блага, в главата имаше две клетки - аз и бебето. Сега знам, че около година съпругът ми е живял в ад, а аз дори не съм забелязвала това. В един прекрасен момент се събудих и светът отново се намести: бързо започнах да свалям, либидото ми се върна с пълна сила, но когато погледнах и чух съпруга си той беше друг човек. На въпроса ми какво се е случило ми отговори, че каквото и да правя вече е късно - влюбен е в друга, и то - отдавна. Тя го разбира, тя го желае, тя е привлекателна, забавна сигурно също, но най-важното - за нея той е Номер Едно. За една година връзката ни от осем години се лиши от смисъл. И какво от това, че аз пак си бях същата? Или, че не бях спирала да го обичам? Кой е виновен - той ли, че в този идиотски момент не ми помогна, аз ли, че известно време сякаш не го забелязвах? Няма никакво значение, защото любовта си отиде.
За моя най-неприятна изненада с втората ми бременност нещата отново се повториха - явно не ми понася това състояние, но вторият ми съпруг ме изчака, намираше сили, милият, и да си прави майтап със себе си - е, сега ще "обере плодовете"!
Така че - има А и А, има и Б и Б. Понякога има и В. Често в подобни ситуации не може да се вземе решение, което да е добро и за А и за Б, важното е то да е наистина доброто поне за единия.

Някъде по темите бях намерил описание на една опасна, но много модерна напоследък тенденция. Това е бъркането на рутината в отношенията с липсата на любов. Много е грешно да търсиш постоянно тръпката, нея я има само в началото на една връзка.

Освен да почнеш да работиш друго просто не виждам.Криза в моето сем.имаше,когато бях на 18 год.и аз ходех на училище и работех.Ако имаш възможност минимизирай личните си разходи до колкото можеш.Друго не виждам какво можеш да направиш.

Добре де, аз не разбрах дали обекта на влюбването споделя твоите чувства, има ли сериозни намерения? Щото на него може да му е до единия път и бегай. В такъв случай не е нужн ода се дават съвети, стоиш си при семейството