Спомени - първите и най-ярки в живота ви

  • 4 914
  • 94
  •   1
Отговори
6 юни 2009, 08:59 ч.
  • Мнения: 15 619
... Гледам децата как порастват, трупат всеки ден нови и нови впечатления и се зачудих, какво ли ще остане в съзнанието им като спомен - ярък и незабравим.

Обърна ли поглед назад, винаги в съзнанието ми изниква една и съща картинка: дворът зад родната ми къща, по средата една престара круша петровка и аз отдолу, вперила поглед към недостижимите тогава, а така желани, сочни плодове по клоните...Сякаш е пред очите ми още напуканата кора, тревата и окапалите тук таме круши. После незменно се появява баща ми... Виждам се тичаща, щастлива и със скут, пълен с петровки... Винаги, когато се пресетя за този момент, се усмихвам, чувствам се блажено щастлива и безгрижна, обгрижена...
Около тригодишна бях.

А вие?
 

Последна редакция: сб, 06 юни 2009, 09:43 от luna

# 1 6 юни 2009, 09:41 ч.
  • София
  • Мнения: 15 466
Първият ми спомен е от ваденето на сливиците, на три години. Помня всичко и до днес.Пред очите ми е като на филмче, въпреки, че вече минах 50-те.Имам и няколко и от детската градина, морето и елхите за Нова година, които баща ми правеше въртящи се, с цветни мигащи лампички и свирещи. Следващите ми спомени са вече от тръгването в първи клас.

# 2 6 юни 2009, 09:44 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Тайна, и аз се сетих за моите сливици  Joy
Д-р Зоварис /лека му пръст/, в болницата на Руски паметник.
5 пъти ми каза да не се смея и да не мърдам, на шестия
такъв шамар ми врътна, че ми събра очите. В отговор така
го ритнах, че аз събрах неговите  Joy
После 100 пъти ми казаха да мълча и да не говоря, че раната
е прясна, но къде ти - шило в торба не стои  Joy
Имам стотици спомени и 2 теми няма да ми стигнат за да
ги опиша. Бях такава дивотия страшна, че имам какво да разкажа -
тамън в цяла една книга  bowuu

# 3 6 юни 2009, 09:50 ч.
  • Мнения: 2 386
На 10 месеца - два гълъба, само образ.
На 12 месеца - болката от прескрипаните ми пръстчета на пантата на вратата на едно бунгало в Златни Пясъци.
На 18 месеца - абоката, плочките на пода в болницата и една рисунка на мече, в която се взирам, докато се борят за живота ми.

Никой не ми вярваше, че имам и трита спомена, докато не ги доказах с мноооого подробни описания, които никой друг от нашите не е помнел.

# 4 6 юни 2009, 10:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 242
Аз ти вярвам. Първият ми много смътен спомен е как съм седнала в количката (от големите старите, дето са като кош) и мама ме разхожда из квартала. Точно това ми се е запечатало, без подробности, просто момент някакъв.

# 5 6 юни 2009, 10:17 ч.
  • Мнения: 2 132
Винаги ми нахлува в мислите(може би заради болката) нарязаните ми крака от счупена бутилка бира!
Катеренето по дървото със зарзали, защото слънцето е напекло и на мен все ми се виждаха зачервени плодове нависоко!
И как не се извинявам на леличката от 1 ят етаж, затова че с брат ми й напълнихме кухнята с фунийки!Как ли не ни караше баща ни, ама ние не, че не!
Белезите ми стоят по ръце и крака от ужасно падане от колело на стръмен баир!От подобно падане и дъщеря ми има такива белези...

# 6 6 юни 2009, 10:23 ч.
  • Мнения: 1 210
Първите са, когато бях на около година и половина- епизодични и кратки, но много ярки и цветни.

Една сутрин, една уютна къща с капандура в кухнята, откъдето ухае вкусно, едно голямо легло с голям татко и аз до него...едно пукнато стъкло, за което татко ми обяснява, че някакъв лъв с опашката си го е цапардосал, а аз се притискам все по силно и по- силно.  Laughing После татко запява "Una paloma blanca", но с текст, който е измислил само за мен  Grinning
Също помня как мама ми даваше едни матрьошки да си играя, но не от онези дървените, които влизат една в друга, ами по- големи, пластмасови, клатушкащи се и накъдето и да ги накланях, все се изправяха.
Също и аромата на елха на Коледа, която за малко не изгорихме със съседското момче...и после мама, която се караше, прегръщаше ме, пак се караше,пак ме прегръщаше, че си и поплака накрая.

# 7 6 юни 2009, 10:26 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: jullianna в сб, 06 юни 2009, 09:44
... Д-р Зоварис /лека му пръст/, в болницата на Руски паметник.
5 пъти ми каза да не се смея и да не мърдам, на шестия
такъв шамар ми врътна, че ми събра очите. В отговор така
го ритнах, че аз събрах неговите  Joy
После 100 пъти ми казаха да мълча и да не говоря, че раната
е прясна, но къде ти - шило в торба не стои  Joy
...

Имах подобни преживявания с точно този доктор и тази болница. Simple Smile
И мен ме биха по главата като понечих да се разрева при вида на онази инжекция с упойката (сещаш ли се - с десетсантиметровата игла). И мед. сестрата си спомням ясно - висока, красива и много строга. Хвана ме на изхода на болницата, точно преди да им избягам.



Цитат на: Месечинка виторога в сб, 06 юни 2009, 10:02
... Първият ми много смътен спомен е как съм седнала в количката (от големите старите, дето са като кош) и мама ме разхожда из квартала. Точно това ми се е запечатало, без подробности, просто момент някакъв.

Мислех, че си въобразявам за спомените ми от няколкомесечна възраст. Но виждам, че е възможно да са си съвсем реални.

# 8 6 юни 2009, 10:31 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 242
Цитат на: didkapitka в сб, 06 юни 2009, 10:23
Също помня как мама ми даваше едни матрьошки да си играя, но не от онези дървените, които влизат една в друга, ами по- големи, пластмасови, клатушкащи се и накъдето и да ги накланях, все се изправяха.

Това са неваляшки Grinning

И ние имахме, много сладки бяха.
Ох, като чета за този лошия доктор изтръпвам. Аз изпитвам ужас от игли и болници, ако някой беше взел и да ме бие заради това, щях да изпадна в нервна криза сигурно ooooh!

# 9 6 юни 2009, 10:39 ч.
  • Мнения: 1 210
Хей, вярно, да, неваляшки бяха  Laughing И сега като я видях, в главата ми се завъртя и една песен, която мама пееше за тях...нещо като "Куууукла- неваляааашка.." ама ха де,само до там. Ще и се обадя да я питам, дано си спомни какво е било. Еееех, че готино!
И аз имам един лош- как змията в зоопарка изяжда едно бяло мишле- още се чудя защо татко упорито ме държеше на ръце над тълпата пред стъклото и ми сочеше накъде да гледам, при положение, че се свивах в рамото му и мрънках.

# 10 6 юни 2009, 10:48 ч.
  • Мнения: 1 517
Била съм около 3-4 годишна. Нашите си изпращат гостите, аз чакам с нетърпение да се изнижат от стаята и мятам чашите - или поне това, което е останало в тях  Grinning Вино, лимонада...не подбирам  Joy В един момент, тъкмо налапвам ръба на поредната и баща ми влиза...замръзнах като посрана  Mr. Green

Друг, малко негативен спомен - била съм по-малка - нашите ме оставя на село при баба за следващите 4 години (не че през този период не съм ги виждала де...), ЗАЗ-а тръгва, а аз гледам през прозореца и пищя...

# 11 6 юни 2009, 11:05 ч.
  • Благоевград
  • Мнения: 2 861
Аз  си спомням, когато откараха майка ми в родилното да ражда брат ми. Останах с вуйна ми на терасата, и гледам от 4 етаж как майка ми се качва в ладата на дядо и тръгват и аз започвам да плача - Искам майка миии, искам майка миии, къде е майка миииии  Laughing Laughing Laughing а вуйна ми казва - Майка ти отиде да вземе Гошко  Laughing Laughing Laughing била съм на 4 години и 11 дни, спомням си го прекрасно.
Имам и друг спомен, била съм 2-3 годишна. Баща ми се прибира от Австрия и майка ми ме вика да го видя от терасата и аз казвам, Татко ми си идвааа, татеее, татко ми е с ГОЛЕМИТЕ КУФАИИИ с БОНБОНИИИИ  Laughing Laughing Laughing майка ми ми е казвала, че повече съм се радвала на бонбоните, отколкото на баща ми  Laughing Laughing Laughing

# 12 6 юни 2009, 11:08 ч.
  • Мнения: 1 517
На селоо сме, брат ми е бебе, значи аз съм на около 4г.. И нали съм голяма кака, поверили са ми бебето да го приспивам  Grinning . Люлея коша и припявам...и в старанието си да приспя бебето и после да ме похвалят, така бясно почнах да блъска, че накрая го обърнах и кошчето го захлюпи като палатка  hahaha
Бой не съм яла, но много се уплаших.

# 13 6 юни 2009, 11:22 ч.
  • Мнения: 4 514
Имам бегли спомени още от яслата, значи между 2 и 3 год., как седим на столчета в полукръг, как ни дават нещо в устата (от лъжица)  newsm78, обстановката - но това са само бегли спомени. Първият ми истински спомен е от раждането на сестра ми, била съм на 4, и после вече от детската градина нататък. Адски ясно помня първия учебен ден в първи клас, беше страшна жега.  Rolling Eyes

# 14 6 юни 2009, 11:32 ч.
  • Русе
  • Мнения: 7 794
Много спомени и проблясъци имам от яслата. Да съм била на 1-2 годинки. Най-яркият когато мама ме прибира от яслата в един пролетен ден, вървим към сладкарницата и тя ми казва какво ще ми купи. Няма да забравя уханието на дърветата, слънцето и настроението. Нямам спомен какво ми е купила.
Няма да забравя как на 4 годиники се метнах от втория етаж, как издрънчаха стъклата на входа а аз стоях седнала и гледах как кръвта шурти по лицето ми. Помня всичко от тоя ден.
Общо взето много спомени имам от първите години.
Ще ми е интересно голямото ми дете какви спомени ще има за първите си години. Бил е на толкова места, видял е много неща, но какво ще си спомня  newsm78

# 15 6 юни 2009, 11:57 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Първият ми ясен спомен е от третия рожден ден. Получих колело триколка и двойна плоча "Песничка за теб".
Имам и спомени от морето много. Едно закътано заливче близо до Ахтопол, където се плациках по цял ден.

# 16 6 юни 2009, 12:10 ч.
  • Мнения: 2 136
На около две и половина години. Баща ми и майка ми са в командировка в Добруджа. Тръгва баща ми през житото а мен ме оставя при шофьора в житото. Но аз тръгнах след него, без той да ме види. Житото беше по-високо от мен. В един момент вече не го виждах, нито виждах  джипа. Помня как миришеше житото. И колко много цветенца имаше. В един момент седнах, и започнах да бера цветя. И да се чудя баща ми ли ще ме намери, или мечката  Simple Smile

# 17 6 юни 2009, 12:38 ч.
  • Мнения: 12
Цитат на: Тайна в сб, 06 юни 2009, 09:41
Първият ми спомен е от ваденето на сливиците, на три години. Помня всичко и до днес.Пред очите ми е като на филмче
Също като мен Peace само,че аз бях май на 4-5...Спомням си как съм седнала на един стол и сестрата ме държи в скута си държи ми и ръцете а доктора ми бърка в гърлото а аз пищя като луда  Rolling Eyes... Rolling Eyes

# 18 6 юни 2009, 13:15 ч.
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 078
Бях на 1г 9м. Най-добрата ми приятелка тъкмо се беше родила Grinning Майка ми ме води да видим новороденото. Помня стаята, разположението на мебелите, къде седеше майката, къде лежеше бебето. Помня и дрехите на майката - една от онези трикотажни рокли за бременни, сива. Беше седнала и отзад подпряна на ръцете си - знаете как седят родилките, като не могат да седнат нормално Laughing Залепих се до кошчето и стоях там докато си тръгнахме.
Искам пак да съм дете... Simple Smile

# 19 6 юни 2009, 13:35 ч.
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 836
Първият ми спомен е от около 3 годишна възраст. Със баща ми или по-скоро само той напъха сестра ми, която беше бебе, в една детска количка за кукли. Искахме да видим дали ще се събере в нея, защото тя беше едно огромно бебе. След това ни беше особено трудно да я извадим от там. Спомням си ужаса в очите на майка ми, която влетя в стаята, привлечена от ревящата ми сестра. Последва скандал за баща ми и шамари за мен.

# 20 6 юни 2009, 14:29 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 237
Спомням си как татко ме носеше на ръце,
а мама ме прегръщаше и целуваше, викаше
ми чедо и рожбо. Много обичах да душкам
ръцете й, миришеше ми неизразимо на мама.
Имаше най-топлите и нежни ръце.

Цитат на: прасунчо в сб, 06 юни 2009, 13:35
Последва скандал за баща ми и шамари за мен.

ГОркото бебе.  Hug ГОрката кака  Joy Hug

# 21 6 юни 2009, 14:39 ч.
  • В светлото бъдеще на своята приказка...
  • Мнения: 222
Моят първи спомен е от 3 - годишна възраст. Свързан е с изписването на майка ми от родилното отделение, вече с повитата ми, новородена сестричка на ръце, седейки на задната седалка на колата и чуденката на моите родители кого да утешават по - напред - ревливото, новоизлюпено тамагочи или моя милост, която от възмута пищи и с цяло гърло се дере, че не го иска това грозното, отвратително, червено и беззъбо бебе, с тия дългите нокти, дето ме одраска.  Rolling Eyes

# 22 6 юни 2009, 14:49 ч.
  • Мнения: 9 903
първите ми спомени не са хубави по принцип - единият, как идва сестрата вкъщи да ми бие инжекция, аз се крия под одеялото на спалнята, да не ме види. Имала съм двойна бронхопневмония на 2 годинки.
Някъде там - лято, силно слънце, явно съм напълнила гащите в яслата, защото са ме оставили по дупе, и аз сядам с голо дупе на металната люлка, нагорещена от слънцето  Rolling Eyes
и как си заклещвам главата между пръчките на парапета на терасата и не мога да я извадя, а после баща ми ме вдига на ръце и ми дава да пия лимонада да се успокоя/сега се чудя що пък лимонада на 3годишно, никога не бих дала, вода ли не е имало  newsm78 /

# 23 6 юни 2009, 14:50 ч.
  • Мнения: 9 903
Цитат на: Silvipl в сб, 06 юни 2009, 12:10
На около две и половина години. Баща ми и майка ми са в командировка в Добруджа. Тръгва баща ми през житото а мен ме оставя при шофьора в житото. Но аз тръгнах след него, без той да ме види. Житото беше по-високо от мен. В един момент вече не го виждах, нито виждах  джипа. Помня как миришеше житото. И колко много цветенца имаше. В един момент седнах, и започнах да бера цветя. И да се чудя баща ми ли ще ме намери, или мечката  Simple Smile

ох, това е много красив спомен Simple Smile

# 24 6 юни 2009, 16:56 ч.
  • Мнения: 1 317
Първият ми спомен е от яслата. Значи от 2-3 годишна. На рожденния ми ден, ще лягаме на обяд да спим и една лелка ми се кара, че майка ми ме е облякла с кафява пижама на рожденния ми ден, нямала ли съм някоя по-хубава.  Tired
Следващият е като се роди брат ми - на 3 и половина съм била. Как отиваме с кръстницата ми пред родилното, викаме 10 минути под прозореца, майка ми се подава и показва брат ми зад решетките и казва "Петър, Петър се казва".

# 25 6 юни 2009, 17:15 ч.
  • Мнения: 2 196
Първият ми спомен е от залата по спортна гимнастика и гадното, червено трико, което не исках да облека. Била съм на 4 години. Помня и татко, който винаги беше на балкона, чакаше ме да свърша с тренировките. Години наред, той неизменно ме гледаше от там.

# 26 6 юни 2009, 18:16 ч.
  • Мнения: 503
Моите спомени са от около две годишна възраст. Огромната тераса, която беше покрив на къщата. Татко и дядо седят на една масичка и си пийват нещо в късния следобед, а аз се опитвам да мета. Като се разсеяха, надигнах една от чашите и- о, изненада!- течността изгори гърлото ми.
Тунелът, който образуваха клоните на кестените на нашата улица. Обичах да вървя и да гледам нагоре.
Начинът, по който блести морето, когато сутрин тичах натам. И разочарованието, което изпитвах, когато го приближа- отблизо никога не е толкова искрящо.
Как мама ни возеше със сестра ми в багажника на същите онези огромни колички, защото братчето ни трябваше да е горе.  Grinning Някъде около три годишна съм била.

# 27 6 юни 2009, 18:31 ч.
  • Мнения: 395
около 3годишна в омразната ми целодневна детска градина-от тези дето децата ни прибираха само събота и неделя. Майка ми беше самотна майка и работеше на смени и нямаше баби или други роднини, около нас така, че това е било решението.......сега я разбирам......тогава имах само една болка и постоянна горчилка и не можех да я разбера как така твърди , че ме обича, а все ме зарязва там. Та оградата на въпросната детска не стига , че беше много висока или тогава така ми се е струвало, но и точно пред оградата едни високи тополи края не им се виждаше и аз седнала една мъничка такава-винаги съм била дребосък и крояща планове как ще избягам. И при всичкия тоя ужас веднъж точно, когато дойде майка ми да ме вземе мен да ме хване един запек и да стоя на тоалетната обляна в сълзи , че майка няма да ме изчака и ще си тръгне без мене.....Сега като се замисля може би и затова подсъзнателно правя някакви магии , че все така става , че в последния момент все не успявам да го запиша на детска малкия....защото , съзнателно искам с две ръце да го дам там, та, ако ще цялата ми заплата да отива за таксата.......знам ли
преди това, не знам точно колко малка съм била , но помня , че дълго време все сънувах, че ме зарива лавина......майка каза, че тогава нещо съм била с много висока температура и тя си спомня как съм крещяла в ужас-лавината, лавината

# 28 7 юни 2009, 00:11 ч.
  • София
  • Мнения: 98
И моят първи спомен е от сливиците,ама не помня къде,вързаха ми ръцете и краката към стола #Crazy,помня после калинката,която ми подари майка ми,беше от тези на колела,засилваш я назад и....,даже,не ми се смейте,помня и миризмата и,на нещо старо,запечатан ми е Simple Smile

# 29 7 юни 2009, 01:42 ч.
  • Мнения: 6
Моят първи спомен е, когато бях 2 годишна. Това беше малко преди да проходя. Помня как един ден стоях насред широката детска стая, бях в розовата проходилка (която много си харесвах) и слънцето весело грееше и осветяваше стаята. Беше толкова тихо и спокойно, толкова приятно, такова едно усещане за домашен уют и красив свят. Heart Eyes Аз си се разхождам с проходилката напред - назад из стаята, оглеждам я и си се чувствам добре.
Иначе имам много спомени от детските ми години, преди училище. Спомням си първата ми мечта ( ама не ми се смейте, малка съм била, ама имах мечта вече) да ходя. Бях на две и още не ходех. По - късно баба ми ми е разправяла как съм направила първите си крачки между две легла в болницата. Това не го помня, но си спомням щастието ми, че вече ходя и съм като другите деца и че мечтата ми се е сбъднала!
Спомням си и спокойния, весел и безгрижен живот на село, до петата ми година (докато не загубих половината си слух) имах едно нормално и приказно детство ( не че после не беше така). Спомням си колко молех баба ми да ме запише на градина и чак когато станах на 5, склони. Спомням си щастието, когато отидох на градина за първи път и как не ми се тръгваше от там. Спомням си времето, когато за мен не беше проблем да ставам рано, спомням си традиционната ми за детските ми години закуска - палачинки с чаша топло мляко. Обичах да си играя с животните, да ми четат приказки, играчките, които имах, първата (и единствена) песничка, която научих по слух сама - "Аз съм Сънчо". Как никога не си лягах без да гледам Сънчо, как мразех да го пропускам.
Спомням си двата инцидента като малка и колко се поучих от тях. След единия започнах да си гледам в краката и да внимавам къде стъпвам, а след другия спрях да карам колело ( не веднага, но малко по - късно). Заради инцидента с колелото се отказах още тогава, като порасна, да карам кола. Спомням си и когато загубих половината си слух и колко се промени всичко след това. Помня първите ми сблъсъци със дискриминацията и тъгата ми че не ме третират като останалите. Спомням си самотата и самотните игри.
Но най - красивия и романтичен спомен е от след това -  как в училище срещнах щастието си. Heart Eyes Blush

Последна редакция: нд, 07 юни 2009, 01:59 от Polinka_12

# 30 7 юни 2009, 09:07 ч.
  • Мнения: 11 607
На 6г. ми е най-яркия спомен - смъртта на  прабаба ми.......

# 31 7 юни 2009, 09:17 ч.
  • Мнения: 13 512
Някъде на 4-5 години съм била, споменът е от уплаха. Живеехме в Латакия, фрад като Варна, на Средиземно море. В квартала имаше един мъж с много белези по лицето и мен много ме беше страх от него- Отровния му виках. Та един ден ме пращат за кисело мляко в отсрещния магазин . Купих аз млякото- в едни пластмасови кофички с дръжки и тръгвам обратно. В този момент "Отровният" тръгва срещу мен ( не конкретно срещу мен), но аз се побърках от страх. Хукнах да бягам и да пищя. Паднах, но с високо вдигната  ръка, да не  разлея млякото в кофичката. А човечецът се запъти към мен да ми помага. Нашите са видяли това от терасата и на другия ден   ме заведоха при Отровния да ни запознаят и да ми обяснят, че не е страшен, даже той нещо ме почерпи. Но още помня физиономията на този човек. След тази случка станахме " приятели".
Мъчила съм се да си спомня по-ранни неща, но безуспешно. А сестра  ми си помни кръщенето на  2 години и още куп неща от този период.

# 32 7 юни 2009, 09:24 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Помня палавата шегичка на майка ми към баща ми (след като я беше сковал кръст - тя на около 35, аз на около 3): Ами, сега ако умра какво ще правиш? - ще трябва да си намериш друга жена... (придружено от многозначителна усмивка)

Не правете това у дома! Сексуално/любовно/битовите закачки с препратка към смъртта на единия родител плашат дори бебетата!

# 33 7 юни 2009, 09:29 ч.
  • Мнения: X
Първи спомен - аз на три години. Изпила съм шепа от хапчетата на баба ми за диабет. Помня линейката....помня приемането в болницата и целия ужас: Не искам, бабо, спинкам тука, не искам..

Цитат на: Polinka_12 в нд, 07 юни 2009, 01:42
Спомням си първата ми мечта ( ама не ми се смейте, малка съм била, ама имах мечта вече) да ходя.
Това ми напомня за една моя мечта като малка - да ми стигат краката до земята, когато седя на седалката в рейса! Как чаках да ми пораснах краката и колко пъти питах: Кога, кога???  Mr. Green

Последна редакция: нд, 07 юни 2009, 09:34 от Анонимен

# 34 7 юни 2009, 09:56 ч.
  • Мнения: 14 654
Как си лежа в детското легло, баща ми се показва на вратата и ми носи шишето с мляко преди сън. Всяка вечер го правеше, лекично поклащаше шишето преди да ми го даде и се усмихваше.

Последна редакция: нд, 07 юни 2009, 10:24 от Янечек

# 35 7 юни 2009, 10:14 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 231
Аз имам много ясен спомен за една стая и когато я описах на нашите се оказа, че споменът ми е от възраст 1.5-2 г. Тогава се светнах защо виждам в по-голямата част тавана. Mr. Green
Впрочем никой не ми повярва в началото и ме караха няколко пъти да им описвам кое къде точно е стояло, докато не се убедиха, че не си измислям. Rolling Eyes

# 36 10 юни 2009, 01:09 ч.
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
На 2 години съм била. Сменяхме жилище, Помня слизането от колата и влизането в новото.

Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 09:59 от арт мама

# 37 10 юни 2009, 06:23 ч.
  • София
  • Мнения: 39 761
От яслата. Мразя крем карамел. А лелките ме караха да го ям. Тропва с лъжицата по крема, той започва да се мандахерца наляво надясно със затихваща амплитуда... действието ми беше  Sick
И пак от яслата. Следобедна закуска - пюре (от онез старите хубави плодови пюренца). Застанало едно хлапе на двора... отгоре налива пюре, отдолу излива (напишка се).

# 38 10 юни 2009, 09:00 ч.
  • Varna, Bulgaria
  • Мнения: 464
Първи спомен на около 2 години в яслата, спомням си как гледах мама да заминава, след като ме остави там-тъжно усещане и до сега като си спомня.
Къщата, или по-точно дъългия коридор в нея(където сме живяли под наем до около 3 годишната ми възраст.
И първия ден в детската градина-с чувство на самота.
Май основно тъжни моменти съм запомнила..

# 39 10 юни 2009, 09:48 ч.
  • Мнения: 875
първият ми спомен е отпреди на навърша една година. лежа си в креватчето и ми се е схванала едната ръчичка, но не мога да направя нищо. спомням си с големи подробности жилището, в което сме живели до годинка.

следващите ми ярки спомени са от когато бях на 3. преживях тежка операция и си спомням всичко около нея, при това с нелоши чувства, а по-скоро с картини от местата, на които съм била и хората, които съм срещала.

# 40 10 юни 2009, 09:56 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Първият ми рожден ден. Помня как летяхме от София до Бургас. Помня страхотната торта на баба ми, любимата ми къща (тяхната). Помня как ми се обаждаха по телефона другите баба и дядо от София. Помня леля ми, която цъфна на вратата (и тя беше пристигнала от София) с едни огромни, бели цветя. Помня как се опитваха да ме снимат, а аз не исках. До ден днешен мразя да ме снимат.

# 41 10 юни 2009, 10:06 ч.
  • Мнения: 4 292
Било е малко преди да стана на 3 годинки. Играех си пред блока с някакви лопатки и кофички и изведнъж се появиха майка ми, баща ми и някакви други хора. Майка ми държеше в ръцете си новородения ми брат.
Следващият ми ярък спомен е от смъртта на прабаба ми няколко месеца по-късно. Помня всичко: Как люлееше в ръцете си брат ми, как изведнъж се строполи на земята, как виках дядо ми, лекарите, линейката. И хората, които напълниха домът ни преди погребението.

# 42 10 юни 2009, 10:25 ч.
  • Мнения: 1 008
Как на вторият ми рожден ден
(точно преди 25 години) отидохме
до "Детмаг" и мама ми купи едно
кафяво надуваемо козле. После
вкъщи-козлето, аз и тортата на един
зелен фотьойл.
Майка ми казва,че правя асоциация
от снимки и не ми вярва,че помня.
Ама аз помня.

# 43 10 юни 2009, 10:30 ч.
  • Мнения: 274
Моите първи спомени са от Световното по футбол в Испания през 1982. Първият мач, който гледах беше Перу -Камерун 0-0, пълна скука. Но след  това кви мачове имаше не истина. Италия би Бразилия с 3-2 и два гола на Пауло Роси, а за Бразилия играеха Зико, Сократес... Същия този Роси вкара на финала и на Германия и си спомням, че плаках, защото тогава подкрепях именно германците, най-вече заради вратаря им Тони Шумахер, Брайтнер и Румениге.

# 44 10 юни 2009, 10:33 ч.
  • Мнения: 2 829
най-първият ми спомен е от детската градина
2-3 група съм била
лудо влюбена бях в един  Гошко
все до него седях Joy Joy,

# 45 10 юни 2009, 11:09 ч.
  • Мнения: 2 491
Хубава тема!

Първият ми спомен беше много болезнен, на около 4-5 годинки, когато татко без да иска ми прищипа ръката на вратата на старият ни москвич. Няма такава болка ви казвам, затова и съм го запомнила.

А най-хубавият ми, ярък и запомнящ се спомен беше когато вуйчо ме научи да плувам, около 6 годишна мисля бях.
Случи се на село в Синия вир, прекрасно сенчесто място, което обожавах и е свързано с едни от най-хубавите ми детски спомени, сега като пиша за него ми стана много милоо...Та той ме придържа отдолу и аз плувам с негова помощ. Казва ми че след малко ще ме пусне, а аз казвам не, не искам още, искам да ме държиш, страхувам се, а той ме успокоява-няма страшно държа те. След малко го питам нещо и той ми отговаря, в началаото не зацепвам, но после осъзнавам- гласа го чувам някак отдалеч-странно, завъртам се и що да видя , вуйчо останал някъде назад, а аз от изненада щях да се удавя Grinning Той ми казва, запази спокойствие и продължи по същият начин, иначе потъваш, представи си че те държа, все пак съм наблизо...продължих кво да правя, трябваше да стигна до камъните и да се хвана. Обаче усещането беше невероятно за мен, ей така сама си се нося над водата и мога да плувам, опияняващо, страхотно усещане, пищях от радост... и плувах цял ден, есествено. По принцип много обичам водата, плуването, пък и съм з.Рак, така да се каже във водата се чуствам в собствени води, чуствам се свободна. В последствие в училище се записах на плуване и по състезания даже ходех bowuu Не знам откъде тази любов, не от тази случка вероятно но тя ми е оставила много ярък спомен.

И хубав спомен имам от първото влюбване, едни пеперуди в стомаха, едни ми ти работи, една тръпка под лъжичката, майко, майко, кво се случваше с мен, странно, но и хубаво усещане...Но да оставим първата любов да почива в мир Grinning Лошото е, че никога не се повтори по този начин, толкова беше уникално, сигурно защото беше първи път.

Ако искам да се върна назад, искам пак да изживея точно 3-тия спомен. Да.

# 46 10 юни 2009, 11:14 ч.
  • Мнения: 3 634
Все си мисля, че помня БЦЖ-то. Знам, че е невъзможно, но като по-малка често се будех от следния сън - абсолютна тъмнина, боцване и моят ужасЕн писък, който ме оставя почти без въздух.

Първите ми спомени са от морето на 1,2год. Помня, че ми купиха пояс-лебед; част от дрехите, които носех тогава; парещия пясък под краката ми; надуваемия басейн; часовника на мама, който зарових в пясъка и "магически" изчезна; дюшека, който се обърна и как потънах. Почти съм се удавила тогава. Следващите ми спомени са чак след 3-4год.

# 47 10 юни 2009, 11:29 ч.
  • Мнения: 1 217
На 5 години, стоя с широко разтворени пръсти на едната си ръка и се гордея колко съм голяма Grinning
Пак по това време-4-5 години, вместо да се прибера от детската градина ( прибирах се сама ), хуквам на гости у една приятелка на другия край на града за да ми покаже някакво плюшено мече, времето минава неусетно, а обратния път-повече от труден и най-сетне сестра ми ме вижда от един автобус кротичко да се оглеждам, размахвайки жилетката над главата си. През това време полицията ме търси, майка ми и баща ми място не могат да си намерят. Тогава за пръв и последен път в живота си съм яла здрав бой, напълно заслужен и стоях 5 или 6 часа с вдигнати ръце, което ми се струваше прекалено жестоко да изтърпявам, докато децата ме викат под терасата да играем.
На около три-много страдах , че баща ми все е в командировка и като ми каже: " ще се върна в петък " все питах: " утре ли е петък ? ", а той се смееше от сърце и на това, и че вместо " командировка " казвах " комбиовка ". Зарекох се докато се върне да съм се научила да изговарям думата правилно, но колкото пъти се опитвах да я кажа, все грешно Grinning
Първи клас, в кухнята се опитвам да изрисувам идеалното кръгче в тетрадката с тесни и широки редове, 10 часа е, майка ми мие чинии и със сапунените ръце къса и хвърля листове от тетрадката по земята, че ги правя криви. Спаси ме случайно един съсед Grinning, обаче под що-годе  правилно изписаното домашно взе, че нарисува 4-5 смешни глави на човечета и на другия ден класната ме порица, че прекалено съм се вдъхновила, толкова бяха уродливи Mr. Green

# 48 10 юни 2009, 11:35 ч.
  • София
  • Мнения: 39 761
Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в ср, 10 юни 2009, 11:14
Все си мисля, че помня БЦЖ-то.
Аз помня ДТК. И мама каза, че не е възможно. Преди време ваксините ги биеха в гърба. Няма по-гадно нещо, беше ужасно.
Като дойде време да слагат ДТК на Дияна заявих, че няма да е в гърба.

# 49 10 юни 2009, 11:37 ч.
  • Мнения: 919
Най-ярките ми спомени са,къщата на баба и дядо.Баба полива вадите,аз цопам вътре и съм цялата в кал. Laughing
И други подобни.Честно казано,не искам да си спомням,че ми става някак мъчно. Simple Smile

# 50 10 юни 2009, 11:38 ч.
  • Мнения: 2 491
Цитат на: хайдут велко в ср, 10 юни 2009, 11:29
...
Пак по това време-4-5 години, вместо да се прибера от детската градина ( прибирах се сама ), хуквам на гости у една приятелка на другия край на града за да ми покаже някакво плюшено мече, времето минава неусетно, а обратния път-повече от труден и най-сетне сестра ми ме вижда от един автобус кротичко да се оглеждам, размахвайки жилетката над главата си. През това време полицията ме търси, майка ми и баща ми място не могат да си намерят. Тогава за пръв и последен път в живота си съм яла здрав бой, напълно заслужен и стоях 5 или 6 часа с вдигнати ръце, което ми се струваше прекалено жестоко да изтърпявам
 ...

Ха, не мож да бъде. И аз имам същият спомен, ти да не си аз Laughing
Детската беше точно до у дома и аз се прибирах сама, а баба стоеше пред къщата и ме посрещаше, та един ден по рано си тръгнах и тя още не беше излязла, а пък Мимето ме беше поканила на гости, да си играем с новата й кукла от Русия, та така до някое време вечерта...
Не ме търсеше полиция, но пък татко ме чакаше на ъгъла с една дряновица. Тогава се запознах за първи път с болката от тънка пръчка Laughing, той плющи, аз подскачам и пищя, а при всеки жилещ удар ми се припикаваше Confused След тази случка винаги давах пълна информация, къде съм, с кого играя, до колко и. т.н.

# 51 10 юни 2009, 11:47 ч.
  • Мнения: 1 217
Може да сме били приятелки, аз ,( съвсем сероизно ) имах кукла от Русия Grinning, но не съм Мимето , ти Биляна ли се казваш и имаш ли по-голяма сестра ? Mr. Green Най-много да стигнем накрая до: " Боже, Лиле, това ти ли си ? " Grinning

# 52 10 юни 2009, 11:52 ч.
  • Мнения: 516
Първият ми осъзнат спомен е от последните мигове на дядо ми. Била съм на 2 и половина. Според майка ми е невъзможно да помня тази случка.

# 53 10 юни 2009, 12:00 ч.
  • Мнения: 2 491
Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в ср, 10 юни 2009, 11:52
Първият ми осъзнат спомен е от последните мигове на дядо ми. Била съм на 2 и половина. Според майка ми е невъзможно да помня тази случка.

Възможно е.
Най-лошите и най-хубавите спомени се запечатват в съзнанието на човек, дори и неволно. Понякога и оставят отпечатъци, нерядко непоправими.

# 54 10 юни 2009, 13:17 ч.
  • Мнения: 3 268
Аз съм на около 2 години.Татко е на стаж в село Силен като млад лекар.Ходим при него с мама и баба.Вървя през поляната и срещу мен със съскане вървят много гъски.Аз стоя като вкаменена,те са вече до мен и протягат шии,съскат много страшно.Баба тича през поляната,хвърля се върху мен и ме закрива с тялата си.Те я удрят с клюнове и пляскат с крила.Баба ме гушка и плаче.

# 55 11 юни 2009, 07:54 ч.
  • София
  • Мнения: 15 466
Сега се сетих за още един спомен пак към две и половина- три годишна съм била.Ще ходим на гости, майка ни е облякла с много красиви копринени роклички с много волани, светло сини, с десен на цветя и пеперуди. С по две огромни бели панделки на главите, къси бели памучни чорапки и бели сандалки.Гоним се със сестра ми, хващам се за рамката на вратата, тя трясва вратата и ноктите на показалеца, средния и безименния ми пръст остават на вратата.Болката не помня, но помня колко много кръв тече, поликлиниката, превръзките, изцапаните роклички и, че не отидохме на гости. Confused

# 56 11 юни 2009, 09:15 ч.
  • Мнения: 1 507
Спомням си първият ден, в който ме заведоха на градина - бях на 3, ненавършени.
Вървим с баба, носим на учителката рози. Бях много горда, че вече съм "ученичка", но когато баба се обърна да си ходи започна големия рев Blush.

Помня, че ме водиха в делфинариума, може би по същото време. И водещият ме избра, седнах до него в лодката, подхвърляхме топки на делфините. Майка ми обаче твърди, че това никога не се е случило и вероятно съм сънувала newsm78

И едно ходене на палатки, още по-малка съм била. Бяха ми направили гердан от кламери, който ми се зеплете в косата.

# 57 11 юни 2009, 09:34 ч.
  • Мнения: 24
Още като ученик се вълнувам от трансформацията на безмозъчната бебешка кратуна във висш разум, първите съзнателни спомени и момента, когато се осъзнаваш като личност. След дълго лежане на кожената кушетка и ровичкане в съзнанието ми, успях да стигна до първият си истински спомен. В яслата (значи около две годишен) ми откраднаха един бонбон (от ония малките, шарени топчета, май се казваха "Детска радост", едно време ги слагаха в житото за погребения), аз се спуках от рев и след като всички лелички вдигнаха ръце от мен, от някъде ми намериха един огромен, зелен, желиран бонбон (тогава бяха доста дефицитни).

...Сега, като се замисля, освен първи съзнателен спомен, това ми е и първата успешна сделка, която е дала тласък в един успешен бизнес модел, който следвам и до днес.  Peace

# 58 11 юни 2009, 09:37 ч.
  • Мнения: 476
Много спомени имам.
С брат ми сме на вуйчо във волгата, играем си и аз намирам нещо интересно. Натискам копчето, изваждам го и забивам палец в нагорещена запалка. Писъци, рев...
Спомням си как слизаме с майка ми от трамвая, тя носи брат ми в ръцете си и мен ме държи за ръка. Опитва се да мине пред трамвая, а той тръгва. Един мъж я дръпна, хора се развикаха, а аз изгубих ума и дума.
Спомням си и едно голямо земетресение и как се клатеше едно висящо цвете.

# 59 11 юни 2009, 10:49 ч.
  • София
  • Мнения: 3 407
Цитат на: jullianna в сб, 06 юни 2009, 09:44
Тайна, и аз се сетих за моите сливици  Joy
Д-р Зоварис /лека му пръст/, в болницата на Руски паметник.
5 пъти ми каза да не се смея и да не мърдам, на шестия
такъв шамар ми врътна, че ми събра очите. В отговор така
го ритнах, че аз събрах неговите  Joy
После 100 пъти ми казаха да мълча и да не говоря, че раната
е прясна, но къде ти - шило в торба не стои  Joy

Благодаря ти, Юлиана, че ми напомни за този очарователен грък, който присъства ярко и в моите спомени.
Освен това, честно да ти кажа, бях безкрайно удовлетворена да разбера, че не съм единствената, която е шутирала любезния доктор, в следствие на което бях овързана с едни каиши на стола.
Но твоят шут ми донесе удовлетворение и чувства, близки до възхищение и мисълта, че справедливост има, макар и късно.

Сега, за да отговоря на Луна, ще споделя един от най-ярките си детски спомени, които са свързани, разбира се с мъж.
Възрастен, но много красив все още, който ме води за ръка. Помня роклята и обувките, с които бях облечена. Помня и ръцете на дядо си.

# 60 11 юни 2009, 10:57 ч.
  • Мнения: 4 892
Бях на около 3.5 Дядо /Бог да го прости/ ми се скара за едно плюшено куче, за което се дърпахме с малката ми сестичка. Напиках се от срам и притеснение. Той беше най-добрият старец, и благ, но такъв респект не съм имала към никого. А не ми е давал много поводи да се страхувам по детски, бих казала хич.

# 61 11 юни 2009, 11:30 ч.
  • Мнения: 2 821
Помня как се загубих в съблекалнята за мъже в Албена. Помните ли ги? Едни метални големи заграждения и отвътре отделни клетки. Може би съм била около 3г. Влизам след баща ми, но той не ме вижда и на излизане също, минава покрай мен и излиза. Помня краката на мъжете около мен Crazy...едни космати и паниката, която ме обзе. Брат ми ме познал от вън по крачетата и ме прибра. Навремето ходехме на плаж с голяма компания и докато се забележи моята дребна липса, всички са били излезли от пясъчната ивица вече Rolling Eyes

# 62 11 юни 2009, 11:37 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 844
Имам спомени от когато съм била на 1 година и 2 месеца (може и по-малка да съм била) - това са първите ми спомени наистина. Помня огромното ни овчарска порода куче, на име Мечо, бяло с кафяви уши, изключително предано. Помня как ухапа един наш семеен приятел, защото решил да го погали докато ядяло - помня как влезе в стаята и държеше ръката си напред, и точно в меката част имаше една доста страшна кървава рана, просто ми се е запечатало в паметта, личеше си захапката на кучето...  Confused Това го разказвах като по-голяма на майка ми и тя гледаше така  Shocked и не можеше да повярва , че го помня, "Ти си беше още едно бебе", ми вика Simple Smile
Пак около тая възраст помня как татко се прибираше от работа, и аз тръгвах по улицата да го посрещна, той клякаше с огромната си усмивка и ме изчакваше да стигна до него клатушкайки се, после ме нарамваше на гръб и ме носеше до вкъщи...

Вече от 2-3 г. и нагоре имам още доста и по-ясни спомени. Бе бая съм паметлива явно (жалко че в сесиите напоследък много не се проявява това мое качество  Rolling Eyes )

# 63 11 юни 2009, 11:53 ч.
  • Мнения: 2 491
Цитат на: Seltakis в чт, 11 юни 2009, 09:34
Още като ученик се вълнувам от трансформацията на безмозъчната бебешка кратуна във висш разум, първите съзнателни спомени и момента, когато се осъзнаваш като личност. След дълго лежане на кожената кушетка и ровичкане в съзнанието ми, успях да стигна до първият си истински спомен. В яслата (значи около две годишен) ми откраднаха един бонбон (от ония малките, шарени топчета, май се казваха "Детска радост", едно време ги слагаха в житото за погребения), аз се спуках от рев и след като всички лелички вдигнаха ръце от мен, от някъде ми намериха един огромен, зелен, желиран бонбон (тогава бяха доста дефицитни).

...Сега, като се замисля, освен първи съзнателен спомен, това ми е и първата успешна сделка, която е дала тласък в един успешен бизнес модел, който следвам и до днес.  Peace

Моята тактика беше друга. Аз хапех.
Което ми върна още един спомен...Как госпожата ни чете приказки и Еленка решава да се цвъкне пред мен със столчето си. Помолих я любезно да се премести, че не виждам госпожата, а тя се обръща и с ехиден тон ми заявява: "Няма пък!"...Тъй ли, взех й показалчето на ръчичката и като го захапах и така, докато усетих метален вкус в устата си ooooh! Едни кървища, едни мед.сестри, едни ревове тая ти ми Еленка...голяма патардия настана, и аз вместо приказка, получих солидно наказание и също толкова солиден бой от баща ми, но пък резултатът беше, че Еленка изпълняваше всяко мое желание до края на градината Mr. Green
Не си мислете, че съм жестока, не съм, много съм си добричка даже, не знам какво отключи тази жестокост в мен в онзи момент, но...
Не искам да си представям, ако някой беше откраднал нещо мое, какво ли щеш да избие от мен тогава ooooh! Laughing

# 64 11 юни 2009, 12:05 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 242
Цитат на: Гигова в чт, 11 юни 2009, 11:53
Тъй ли, взех й показалчето на ръчичката и като го захапах и така, докато усетих метален вкус в устата си ooooh!


Това направо ме изплаши, честно Shocked

# 65 11 юни 2009, 12:09 ч.
  • Мнения: 2 491
Цитат на: Месечинка виторога в чт, 11 юни 2009, 12:05
Цитат на: Гигова в чт, 11 юни 2009, 11:53
Тъй ли, взех й показалчето на ръчичката и като го захапах и така, докато усетих метален вкус в устата си ooooh!


Това направо ме изплаши, честно Shocked

Не се плаши, де. Както споменах не съм толкова жестока, ама съм била едно диване ooooh!
Гадно съм постъпила знам, ама...

# 66 17 юни 2009, 23:43 ч.
  • Мнения: 262
Аз си спомням леля Митка в яслата,много ме обичаше и бях нейна слабост но ми лепна един шамар който никога няма да забравя Sick.Бях се качила на перваза на прозореца в яслата,бях добре надупена а тя ме хвана за дрехите и още не ме беше свалила когато ме изплющя Mr. Green.

Помня после в десктата градина че Петко беше подстриган 0-ла номер,и всички казваха че е имал въшки.Петко се и напишкваше,пък ние гадовете му се смеехме.Боже едва сега се замислям  колко му е било гадно ooooh!.

И нерядко татко ме пита какво помня от игрите с него.Помня как сваляше от простира замръзнатие детски чорапогащи и ги местеше като 2 крачета ходещи,беше много сладко а сега ми е мило Laughing

Като се змисля имам доста спомени,но първия кой е Rolling Eyes

Помня как дядо ми ме наби с една пръчка от розата,защото бях избягала по гащички в снега.
Помня и как му налях бг-роза в най новите обувки защото и за друго ме наби newsm78.Имахме зайци,много малка бях.Едната мама зайка имаше бебета.А на двора имаше голяма лята мивка.Аз извадих бебетата и едно по едно ги пробвах в кофа с ледена вода кое плува и кое не Sick.Ми нито едно не плуваше Joy.Ама ме биха после Joy

# 67 18 юни 2009, 01:13 ч.
  • Мнения: 6
Зайци да плуват? Mr. Green Sick Joy hahaha smile3532 newsm62

# 68 18 юни 2009, 03:36 ч.
Първият,може би първа или 2ра група,не знам .Зимен шлифер в стил инч-хай,и на влизане в ДГ си слагам снежна топка в джоба за след градината,естествено беше протекла в гардеробчето.После ,един следобед с буря и дъжд в ДГ и единствения път,когато нашите ме взеха последна беше този,почувствах се като изоставено пале,може би и затова гледам все да съм някъде по средата като отивам за детето.И още ред сладки спомени за детството ми на село.

# 69 18 юни 2009, 11:45 ч.
  • Мнения: 262
Цитат на: Polinka_12 в чт, 18 юни 2009, 01:13
Зайци да плуват? Mr. Green Sick Joy hahaha smile3532 newsm62

Ми много тъпо,но бях на около 4 що да не ги "пробвам" Embarassed
Ко съ смееш,найш как мъ  fight

# 70 18 юни 2009, 12:04 ч.
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Помня как тиках ( по -скоро подпирах) количката на брат ми , а разликата ни е две години. Малко по-късен спомен е как , докато се разхождахме в парка с майка ми се качих на един камък и изпях "Вятър ечи, Балкан стене". Малко по-голяма ще да съм била .
Помня и как се скарах на дядо ми (лека му пръст!), за това ,че ме попита нещо за книжката, която разглеждах, аз му се сопнах нещо, келеша му с келеш, а малко след това той влезе в болница и скоро почина.
Всъщност, най-най ранния ми детски спомен е как ме оставиха да спя за пръв път сама и на тъмно. Татко каза да не се страхувам, да си затворя очите и ако се притесня , да го извикам, той е в съседната стая. И изгаси лампата. Понеже брат ми е бил много болно  бебе и с майка спяха в друга стая, когато ми се прихдеше по мналк анужда през нощта, си взимах гърнето ( куку му казват тук 0 , слагах го пред вратата на стаята, в която спеше татко и така свършвах работата. Simple Smile Оказа се, че и това помня , а съм била най-много на две и половина.

# 71 18 юни 2009, 15:56 ч.
  • Мнения: 6
Цитат на: bg_mama в чт, 18 юни 2009, 11:45
Цитат на: Polinka_12 в чт, 18 юни 2009, 01:13
Зайци да плуват? Mr. Green Sick Joy hahaha smile3532 newsm62

Ми много тъпо,но бях на около 4 що да не ги "пробвам" Embarassed
Ко съ смееш,найш как мъ  fight

И какво стана с зайчетата?

# 72 18 юни 2009, 16:03 ч.
  • Мнения: 262
Цитат на: Polinka_12 в чт, 18 юни 2009, 15:56
Цитат на: bg_mama в чт, 18 юни 2009, 11:45
Цитат на: Polinka_12 в чт, 18 юни 2009, 01:13
Зайци да плуват? Mr. Green Sick Joy hahaha smile3532 newsm62

Ми много тъпо,но бях на около 4 що да не ги "пробвам" Embarassed
Ко съ смееш,найш как мъ  fight

И какво стана с зайчетата?

Е не плуваха какво да стане с полуголи зайчета,споминаха се Banghead

Следващия ми як бой беше кът малко поголяма.Имаше нашествие от калинки и аз на терасата включих кутлона и ............малиии кът ма фана оная лудата(майка ми).Крещях от терасата че иска да ме пребие.Мнооого бързо се скри вътре,що съседите почнаха да надничат Mr. Green.
Абе като цяло ей такива случки се сещам с шамари свързани newsm78

# 73 18 юни 2009, 16:32 ч.
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Спомням си една неделна утрин, в която баща ми ме заведе на гости в къщата на дядо ми, а там негов приятел ме почерпи с лукчета, които извади от джоба си, заедно с дребни стотинки. Преди 3 годинки е било, точно колко - незнам.

След това, когато станах на 3, дядо ми почина и кристално си спомням как в един работен ден баща ми се прибра около обяд и започна да търси някакви документи, баба ми (майка на майка ми) изскочи, за да го попита какво става, а той й каза, че баща му е починал и се разплака.

# 74 20 юни 2009, 00:56 ч.
  • Мнения: 445
Първият ми ясен спомен е когато бях на пет и половина,но тази вечер десетгодишният ми син ме изуми,когато на въпросът ми,кой е първия му спомен ми отговори,,Заспивам,гушкайки зелено зайче,,Нищо особено,ако не знаех,че детето заспиваше с това зайче до 6 месечна възраст,след което/беше за Коледа 99г./му подариха мишенце ,с което заспиваше до скоро.Зайчето замина в коша с пухени играчки,с който детето никога не играеше и никога,по никакъв повод не сме споменавали с какво е заспивал преди .

# 75 20 юни 2009, 02:03 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
На година и половина - зелената барака в която живеехме и луната на прозореца. Скачах на леглото и някой ме придържаше.
На две години - загубих се. Един чичко ме "намери" , а аз повече се страхувах от него, отколкото от това, че съм се загубила. Баща ми мина край нас с колелото, но не ме забеляза, защото издирваше самотно дете. Почувствах се предадена, каквото и да значи това на тази възраст.
Пак на две - плачех в яслата, защото за новогодишното тържество не ме направиха зайче.
От три години нататък имам подробни спомени.

# 76 20 юни 2009, 14:55 ч.
  • Мнения: 723
Моята майка не ми вярва, че си ги спомням тези неща, но аз и казах подробности, които тя никога не ми е разказвала и мисля, че вече ми вярва малко.
Единият спомен ми е от количката, от тези с големите кошове, червена и как майка ми ме вози и разни хора виждам как минават покрай нея. Също си спомням, че имаше нещо като прозорче от дясната страна, така че като си обърна главата и виждах краката на разни хора, които минаваха.
Другият ми спомен, не знам на колко месеца съм била, е как ме теглят не една таква заоблена поставка. Иначе самия кантар изглеждаше горе долу като тези старите белите по пазарите. И помня, че бях гола и ми беше много студено от тази поставка на кантара, която май е метална. Чак като видях подобна теглилка за бебета преди години разбрах какво е било това.
Иначе и от яслата имам някакви спомени, но са ми много мъгляви, нищо конкретно не мога да си спомня, по-скоро като усещане го помня.

# 77 20 юни 2009, 15:23 ч.
  • Мнения: 202
На около 3 , 4г. майка ме заведе на зъболекар помня, че беше зима и имах едни сиви ръкавички с 5 пръстчета майка сигурно 10 пъти ми каза кое пръстче къде да пъхна , а аз все неуспявах. Пак на тази възраст и пак на зъболекар, но този път сестра ми беше с нас тя е 11м.по малка но си спомням как д-р. Варга я излъга за да и направи един кариес, то я вози нагоре надулу с стола , оглежда и зъбите с огледалото докато не и направи пломба,а аз през цялото време стоя до стола и и давам кураж.

# 78 20 юни 2009, 21:49 ч.
  • Мнения: 1 159
Хаха,и аз току-що попитах сина си какъв му е най-най-първия спомен,и той ми каза:"Как излизам от една тъмна дупка #Crazy!"
Имам спомени от преди да навърша годинка,тогава сме живели в Черноморец,наистина доста неща си спомням!

# 79 20 юни 2009, 22:13 ч.
  • Мнения: 2 199
Когато ме отучваха от биберона, незнам на колко съм била.
Тежък момент ми е бил явно  Mr. Green

# 80 20 юни 2009, 23:25 ч.
  • Мнения: 117
Най-хубавият ми спомен от детството е свързан с дядо ми, била съм някъде между 2 и 4 годишна (той после се разболя много тежко). Сутрин ставах рано, около 7, и дядо ми пускаше радиото, правеше попара с липов чай и сядахме двамата да закусваме и да слушаме "България, дела и документи". Много ясно си спомням дори паничката, в която беше моята попара - на нея имаше нарисувано едно момиченце, а на неговата имаше някакви червени цветя, които се бяха поизтрили. Най-голямата ми мечта беше някоя сутрин да обърка паничките и да ми даде неговата, но той никога не го правеше. До края на гимназията, сутрин преди да изляза, слушах това предаване по радиото и това ми действаше някак зареждащо. А попара не съм яла от 4 годишна възраст и може би никога няма да ям - дядо ми отдавна го няма, а друг не може да докара този вкус...

# 81 21 юни 2009, 16:59 ч.
  • Мнения: 7
Незнам дали ми е първия, но наи-якркия спомен, когато в 9-ти клас маика ми ме хвана да пуша. Първо тя ме би и ме заклучи на тавана и след това когато баща ми разбра беше наи яркият ми спомен: Доиде при мене и само каза да си сваля гащите и почна да ме налага с колана по задника сигурно ме е бил 10-15 минути и бях наказана там 1 седмица!  Mr. Green

# 82 21 юни 2009, 17:05 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 242
Ъ Shocked ?

# 83 23 юни 2009, 12:38 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Случая е направо за ДАЗД или прокуратурата, особено това със свалените гащи ooooh!
А сега пушиш ли?

# 84 23 юни 2009, 12:48 ч.
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
Спомням си как всяка вечер дядо ми ни вземаше от детска и минавахме през една сладкарница да ядем пасти с боза.

# 85 23 юни 2009, 15:47 ч.
  • София
  • Мнения: 255
Явно д-р Зоварис си е бил страшничък, защото един от първите ми ярки спомени е свързан с него. Как ми дърпа езика и как успявам да го ухапя. После баба ми, доктора и сестрата нещо си говориха и операцията се размина.
Първите ми спомени са от около 1,5г-2г. Баба и леля в кухнята - точат кори за баница...

# 86 23 юни 2009, 16:03 ч.
  • Мнения: 4 433
Спомении....ех Heart Eyes

Спомням си някъде от детската градина,как тати идва да ме взема,а аз плача за мама Mr. Green
Също и първата лазарица на която ходехме с братовчедка ми и сестра ми,снимката пред първата кола на дядо ми-бял москвич Crazy
Направо това ми е и до ден днешен пред погледа. Heart Eyes Ако се сетя още нещо ще пиша...

# 87 23 юни 2009, 22:29 ч.
  • Провинция
  • Мнения: 509
Имам много първи и ярки спомени....Но на чичо ми първия му спомен и най-ярък е по времето на раждането му.Бил видял доктора и много го хванало страх от грозния чичко и решил да не излиза на бял свят.На това се дължали и усложненията на баба ми при раждането му.Чичо ми е на 26 вече и още обаче го помни този момент. newsm78 ooooh!

# 88 23 юни 2009, 23:28 ч.
  • Мнения: 4 717
Спомням си кухненската маса, дръпната до прозореца за да мога да гледам навън докато се храня. Седнала съм на една макара, качена върху стола. Майка ми сервира леща, а аз се изцепвам: "Еееее, леща не бях яла от 20 години!", а всъщност бях само на 2.
Помня 4тия си рожден ден, като много многоважен ден от живота си, подреждането на масата, посрещането на гостите, разочарованието, че цял болюк народ са купили само един единствен подарък Confused

Да кажа само, че ме същисвате с вашите спомени от съвсем малките си месеци, възможно ли е човек да помни тези неща? Shocked

# 89 23 юни 2009, 23:39 ч.
  • Мнения: 262
Цитат на: kragovrat в вт, 23 юни 2009, 22:29
Имам много първи и ярки спомени....Но на чичо ми първия му спомен и най-ярък е по времето на раждането му.Бил видял доктора и много го хванало страх от грозния чичко и решил да не излиза на бял свят.На това се дължали и усложненията на баба ми при раждането му.Чичо ми е на 26 вече и още обаче го помни този момент. newsm78 ooooh!

Разкажи на чичо си къде си разказала историята му,питай го после от мое име "да си вдигнем ли краката да минат таралежите"или"да се наведем да прелетят канарчетата" smile3527

# 90 24 юни 2009, 01:56 ч.
  • Мнения: 2
Най-ранният ми и най-ярък спомен от детството е как се заливам с вряща супа. 2 годишен бях.
Другият е първата чаша ракия, докато родителите са бяха в другата стая, на екс. Тогава бях малко по-голям.
Ех, спомени  Laughing Sunglasses

# 91 24 юни 2009, 03:28 ч.
  • Мнения: 13
И при мен първите ми спомени са някъде от 2,5-3 годишната ми възраст.Спомням си как майка ми къпе брат ми в коритото,сложено на пода в тяхната спална.Аз обикалям около тях и му се радвам,той е няколкомесечно бебе и пляска с ръце и крака във водата.Другият ми спомен е как крия зад гардероба лак за нокти,с който преди това си намазах устните,спомням си,че хич не беше приятно да имаш лак за нокти върху устните Rolling Eyes.Пак съм била около 3 годишна.

# 92 24 юни 2009, 04:54 ч.
  • Мнения: 4 585
Ходех до майка си, като държах с ръка награбено от фустата й, а тя си слагаше ръката на главата ми.
Лежа по корем на колямо дървено легло, с подпряна брада на ръцете и гледам майка ми като меси на пода хляб в нощвите. Донесено новородено агънце в къщи посред нощите, едва стои на краката си. Пъпчето му е кръвтяно.

# 93 24 юни 2009, 09:43 ч.
  • Мнения: 2 491
July-an, подсети ме за лака...
И аз така реших да се лакирам на около 4-5 години за първи път. Скришно от мама взех красивият й искрящ червен лак, на който бях хвърлила око от доста време. Седнах на белите чаршафи на неоправената спалня на мама и на тати и започнах мисия лакиране, обаче този противен лак изобщо не стои на леглото бе, като мръднах и се гътна ooooh! и понеже се притесних, докато го вдигах още повече олях, че и пак го изтървах ooooh! Целите чаршафи бях в червен лак, познайте майка ми като дойде каква физиономия имаше #Crazy, а познайте дали след това някога съм й пипала работите от тоалетката... Naughty ooooh!

# 94 24 юни 2009, 16:59 ч.
  • Мнения: 4 717
Хаха, и аз съм имала такъв момент с ярко червения лак, само че в колата. Оставена бях да чакам за няколко минутки на път за детската градина и реших да ги оползотворя в лакиране. Лошото е, че се изля на една възглавничка(тогава беше модерно да се возят в колите) и за да залича следата я обърнах с измацаното надолу... върху тапицерията. После заревах неутешимо, баща ми виждайки ме така веднага притича да ме утешава Mr. Green

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата