Публикувана: 6 юни 2009, 08:59 ч.
Последно мнение: 24 юни 2009, 16:59 ч.

Спомени - първите и най-ярки в живота ви

4 917
94
1

# 15 6 юни 2009, 11:57 ч.

София
Мнения: 3 064

Първият ми ясен спомен е от третия рожден ден. Получих колело триколка и двойна плоча "Песничка за теб".
Имам и спомени от морето много. Едно закътано заливче близо до Ахтопол, където се плациках по цял ден.

# 16 6 юни 2009, 12:10 ч.

Мнения: 2 136

На около две и половина години. Баща ми и майка ми са в командировка в Добруджа. Тръгва баща ми през житото а мен ме оставя при шофьора в житото. Но аз тръгнах след него, без той да ме види. Житото беше по-високо от мен. В един момент вече не го виждах, нито виждах джипа. Помня как миришеше житото. И колко много цветенца имаше. В един момент седнах, и започнах да бера цветя. И да се чудя баща ми ли ще ме намери, или мечката Simple Smile

# 17 6 юни 2009, 12:38 ч.

Мнения: 12

Цитат на: Тайна в сб, 06 юни 2009, 09:41

Първият ми спомен е от ваденето на сливиците, на три години. Помня всичко и до днес.Пред очите ми е като на филмче

Също като мен Peace

само,че аз бях май на 4-5...Спомням си как съм седнала на един стол и сестрата ме държи в скута си държи ми и ръцете а доктора ми бърка в гърлото а аз пищя като луда Rolling Eyes

...

# 18 6 юни 2009, 13:15 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 078

Бях на 1г 9м. Най-добрата ми приятелка тъкмо се беше родила Майка ми ме води да видим новороденото. Помня стаята, разположението на мебелите, къде седеше майката, къде лежеше бебето. Помня и дрехите на майката - една от онези трикотажни рокли за бременни, сива. Беше седнала и отзад подпряна на ръцете си - знаете как седят родилките, като не могат да седнат нормално Залепих се до кошчето и стоях там докато си тръгнахме.
Искам пак да съм дете...

# 19 6 юни 2009, 13:35 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 836

Първият ми спомен е от около 3 годишна възраст. Със баща ми или по-скоро само той напъха сестра ми, която беше бебе, в една детска количка за кукли. Искахме да видим дали ще се събере в нея, защото тя беше едно огромно бебе. След това ни беше особено трудно да я извадим от там. Спомням си ужаса в очите на майка ми, която влетя в стаята, привлечена от ревящата ми сестра. Последва скандал за баща ми и шамари за мен.

# 20 6 юни 2009, 14:29 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 237

Спомням си как татко ме носеше на ръце,
а мама ме прегръщаше и целуваше, викаше
ми чедо и рожбо. Много обичах да душкам
ръцете й, миришеше ми неизразимо на мама.
Имаше най-топлите и нежни ръце.

Цитат на: прасунчо в сб, 06 юни 2009, 13:35

Последва скандал за баща ми и шамари за мен.

ГОркото бебе. Hug

ГОрката кака Joy

# 21 6 юни 2009, 14:39 ч.

В светлото бъдеще на своята приказка...
Мнения: 222

Моят първи спомен е от 3 - годишна възраст. Свързан е с изписването на майка ми от родилното отделение, вече с повитата ми, новородена сестричка на ръце, седейки на задната седалка на колата и чуденката на моите родители кого да утешават по - напред - ревливото, новоизлюпено тамагочи или моя милост, която от възмута пищи и с цяло гърло се дере, че не го иска това грозното, отвратително, червено и беззъбо бебе, с тия дългите нокти, дето ме одраска. Rolling Eyes

# 22 6 юни 2009, 14:49 ч.

Мнения: 9 903

първите ми спомени не са хубави по принцип - единият, как идва сестрата вкъщи да ми бие инжекция, аз се крия под одеялото на спалнята, да не ме види. Имала съм двойна бронхопневмония на 2 годинки.
Някъде там - лято, силно слънце, явно съм напълнила гащите в яслата, защото са ме оставили по дупе, и аз сядам с голо дупе на металната люлка, нагорещена от слънцето Rolling Eyes

и как си заклещвам главата между пръчките на парапета на терасата и не мога да я извадя, а после баща ми ме вдига на ръце и ми дава да пия лимонада да се успокоя/сега се чудя що пък лимонада на 3годишно, никога не бих дала, вода ли не е имало newsm78

# 23 6 юни 2009, 14:50 ч.

Мнения: 9 903

Цитат на: Silvipl в сб, 06 юни 2009, 12:10

ох, това е много красив спомен Simple Smile

# 24 6 юни 2009, 16:56 ч.

Мнения: 1 317

Първият ми спомен е от яслата. Значи от 2-3 годишна. На рожденния ми ден, ще лягаме на обяд да спим и една лелка ми се кара, че майка ми ме е облякла с кафява пижама на рожденния ми ден, нямала ли съм някоя по-хубава. Tired

Следващият е като се роди брат ми - на 3 и половина съм била. Как отиваме с кръстницата ми пред родилното, викаме 10 минути под прозореца, майка ми се подава и показва брат ми зад решетките и казва "Петър, Петър се казва".

# 25 6 юни 2009, 17:15 ч.

Мнения: 2 196

Първият ми спомен е от залата по спортна гимнастика и гадното, червено трико, което не исках да облека. Била съм на 4 години. Помня и татко, който винаги беше на балкона, чакаше ме да свърша с тренировките. Години наред, той неизменно ме гледаше от там.

# 26 6 юни 2009, 18:16 ч.

Мнения: 503

Моите спомени са от около две годишна възраст. Огромната тераса, която беше покрив на къщата. Татко и дядо седят на една масичка и си пийват нещо в късния следобед, а аз се опитвам да мета. Като се разсеяха, надигнах една от чашите и- о, изненада!- течността изгори гърлото ми.
Тунелът, който образуваха клоните на кестените на нашата улица. Обичах да вървя и да гледам нагоре.
Начинът, по който блести морето, когато сутрин тичах натам. И разочарованието, което изпитвах, когато го приближа- отблизо никога не е толкова искрящо.
Как мама ни возеше със сестра ми в багажника на същите онези огромни колички, защото братчето ни трябваше да е горе. Grinning

Някъде около три годишна съм била.

# 27 6 юни 2009, 18:31 ч.

Мнения: 395

около 3годишна в омразната ми целодневна детска градина-от тези дето децата ни прибираха само събота и неделя. Майка ми беше самотна майка и работеше на смени и нямаше баби или други роднини, около нас така, че това е било решението.......сега я разбирам......тогава имах само една болка и постоянна горчилка и не можех да я разбера как така твърди , че ме обича, а все ме зарязва там. Та оградата на въпросната детска не стига , че беше много висока или тогава така ми се е струвало, но и точно пред оградата едни високи тополи края не им се виждаше и аз седнала една мъничка такава-винаги съм била дребосък и крояща планове как ще избягам. И при всичкия тоя ужас веднъж точно, когато дойде майка ми да ме вземе мен да ме хване един запек и да стоя на тоалетната обляна в сълзи , че майка няма да ме изчака и ще си тръгне без мене.....Сега като се замисля може би и затова подсъзнателно правя някакви магии , че все така става , че в последния момент все не успявам да го запиша на детска малкия....защото , съзнателно искам с две ръце да го дам там, та, ако ще цялата ми заплата да отива за таксата.......знам ли
преди това, не знам точно колко малка съм била , но помня , че дълго време все сънувах, че ме зарива лавина......майка каза, че тогава нещо съм била с много висока температура и тя си спомня как съм крещяла в ужас-лавината, лавината

# 28 7 юни 2009, 00:11 ч.

София
Мнения: 98

И моят първи спомен е от сливиците,ама не помня къде,вързаха ми ръцете и краката към стола #Crazy

,помня после калинката,която ми подари майка ми,беше от тези на колела,засилваш я назад и....,даже,не ми се смейте,помня и миризмата и,на нещо старо,запечатан ми е Simple Smile

# 29 7 юни 2009, 01:42 ч.

Мнения: 6

Моят първи спомен е, когато бях 2 годишна. Това беше малко преди да проходя. Помня как един ден стоях насред широката детска стая, бях в розовата проходилка (която много си харесвах) и слънцето весело грееше и осветяваше стаята. Беше толкова тихо и спокойно, толкова приятно, такова едно усещане за домашен уют и красив свят. Аз си се разхождам с проходилката напред - назад из стаята, оглеждам я и си се чувствам добре.
Иначе имам много спомени от детските ми години, преди училище. Спомням си първата ми мечта ( ама не ми се смейте, малка съм била, ама имах мечта вече) да ходя. Бях на две и още не ходех. По - късно баба ми ми е разправяла как съм направила първите си крачки между две легла в болницата. Това не го помня, но си спомням щастието ми, че вече ходя и съм като другите деца и че мечтата ми се е сбъднала!
Спомням си и спокойния, весел и безгрижен живот на село, до петата ми година (докато не загубих половината си слух) имах едно нормално и приказно детство ( не че после не беше така). Спомням си колко молех баба ми да ме запише на градина и чак когато станах на 5, склони. Спомням си щастието, когато отидох на градина за първи път и как не ми се тръгваше от там. Спомням си времето, когато за мен не беше проблем да ставам рано, спомням си традиционната ми за детските ми години закуска - палачинки с чаша топло мляко. Обичах да си играя с животните, да ми четат приказки, играчките, които имах, първата (и единствена) песничка, която научих по слух сама - "Аз съм Сънчо". Как никога не си лягах без да гледам Сънчо, как мразех да го пропускам.
Спомням си двата инцидента като малка и колко се поучих от тях. След единия започнах да си гледам в краката и да внимавам къде стъпвам, а след другия спрях да карам колело ( не веднага, но малко по - късно). Заради инцидента с колелото се отказах още тогава, като порасна, да карам кола. Спомням си и когато загубих половината си слух и колко се промени всичко след това. Помня първите ми сблъсъци със дискриминацията и тъгата ми че не ме третират като останалите. Спомням си самотата и самотните игри.
Но най - красивия и романтичен спомен е от след това - как в училище срещнах щастието си.

Последна редакция: нд, 07 юни 2009, 01:59 от Polinka_12

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Знаете ли кого видях - 44 тема

Политиката в България - Тема 5

Русия 2

Причина:

Причина: