Отношението между българите във 4ужбина.

Това да ти искат услуга и после да ти сърдят какво и да направиш и в България е доста разпространено. Тук не ми се случвало все още да искат от мен каквото и да е, но мисля, че това не толкова страшно. Аз обаче изпитвам страх от хора /българи, защото с други нации не ми се случвало, но никога не е късно/, които доброволно са решили, че уж много са ти помогнали и после си им длъжен. Имам предвид ситуация, в която едва ли не си пробутват помощта и то примерно за битов проблем, а после ти си длъжен да връщаш услугата в троен размер.

Според мен просто си попаднала на кофти хора. А че са били в България е обяснимо, защото си българка. Вероятно в другите държави не те възприемат като подходяща за искане на услуги, което не значи, че и там няма подобни хора.

Да, разбира се е така. Няма как да съм подходяща да ми искат услуги, защото още при запознаването и при първите въпроси, като разберат, че съм от няколко месеца тук и съм студент и повечето загубват интереса към моята особа. Това не ме притеснява изобщо, защото всеки сам си решава дали има общи интереси с някого или не.


Познавам човек, който ме посъветва да избягвам българските компании и да имам едно на ум, но мисля, че при него е от професията, защото е бил моряк повече от 20 години и е ставал свидетел на много подли номера, причинени от едни българи на други.

Което би могло да те наведе на мисълта, че помежду си и чуждестранните не са толкова етични и си има от всякакви породи. Иначе нямаше да има филми и книги с човешки драми и характери. Нали най-интересните и тиражираните не са български, а са от западни автори, касаят техните общества и отношения.

Това за моряка ме кара да мисля, че има и друг фактор - в каква среда се е движил той. Има една прослойка хора, които гледат само далавера да има, независимо от каква националност са. Явно той е попаднал в нея и затова се чувства преследван от всичките тия използвачи... То и професията му провокира подобен интерес - пътува много, до всякакви страни, може да изпълни всякакви налудничави поръчки, свързани с покупки от далечни държави... Изкушение си е за нахалниците, които рядко имат задръжки и могат да се поставят на мястото на другия...

Определено някои професии провокират повече интереса на използвачите - като си приятел, що да не им свършиш някоя услуга, така или иначе е свързано с работата ти (пряко или косвено)... Друго изкушение е да пътуваш или живееш в чужбина... Но го правят и другите нации, за тях също е интересно да получат нещо "чужбинско", въпреки че те пътуват доста повече от българина и могат и сами да си донесат нещото...

Дявлче, и аз не се събирам  само с наши или само с чужди- харесват ми смесените компании. Забелязвам, че, събере ли се само една националност на едно място, започват разговорите да се въртят само в посока *ние/те*. Приятелите ми са от няколко различни страни и се чувствам добре. Но към сънародниците ни съм с еднаквото мнително отношение в началото, както и към всички останали.

Странно ми е, когато някой каже, че избягва българи. Лично не познавам такива хора, но са ми разказвали. Вече започна да ми прилича на приказката за *Черния човек*  

Непонятно ми е, защото, както вече казах, при мен играе роля само и единствено симпатията. Другото е неестествено!

Да, разбира се няма как да селектираш компанията по националност, защото с времето срещаш и нови хора, а някои от по-старите познати отпадат и всички те по различен начин се омешват. Приятни са ми смесените компании и по още една причина, ако няма един език, който да говори компанията и става много забавно. Бяхме започнали задълбочен разговор аз, една холандка и още един българин, като аз говоря с холандката на английски, другия на холандски, защото не знае англ. и съответно ние двамата на български. И в някой момент единия като запецне и нещо не може да обясни, някой друг се опитва да помага с обясненията на друг език и става един разговор на три езика. По едно време взехме да се подсмихваме и тримата, но важното е, че се разбрахме.

А малко да уточня за моряшката професия, да това с услугите дето преди години едва ли не всичките им познати им увисваха да искат нещо, не се бях сетила за него, но имах предвид мръсотии между български моряци по време на плаване. Да работиш и живееш с определени хора в продължение на месеци, без да виждаш никой друг и да ти се налага да внимаваш с тримата или петимата сънародници, за които си очаквал, че ще се подкрепяте. Това имах, но и х-х-х е права, че има определени професии, които те ограничават да се движиш в определен кръг от хора или пък привличат определен характер хора.

Естествено и сред другите нации има различни породи хора, но съответно, аз като излязла от България на зряла възраст, познавам повече българи и мога да видя по-лесно отношения между българи. Може би ако бях напуснала България на десет години, сега нямаше да мога нищо да кажа за отношенията между българите, а само за отношения между хората в държавата, в която съм.   

Напоследък и аз много мисля по въпроса за отношенията между българите. Ние сме в чужбина три години, достатъчно време да опознаем повечето българи в нашето градче и да създадем и някои и други контакти с чужденци. Българите тук са разделени на групи, ние от нашата приятелска група се събираме за кафе, да излезем на пикник, да празнуваме детските рождени дни, рождените дни на възрастните, на коледа и на нова година. Малко е като насело, всеки знае всичко за другите и затова има и много клюки и дразги. Ама пак, като дойде празник и разочаровани или не си го празнуваме с българите. Какво да правиш, наши хора, общ език, лесна комуникация, може да се пошегуваш и да се пошегуват. Обаче това само за празниците, ако стане дума за услуги, дори и най-дребните за това да гледа някой детето за да идем на кино, до по-големи за препоръки за работа - услуги сме получавали само от чужденците, нямам обяснение защо това е така, мъча се да си го обясня, незнам. Та със смесени чувства съм. Поне засега. Ако съм изцяло в компания на чужденци още не мога напълно да се отпусна, да се шегувам, като цяло предпочитам компанията на българи. Обаче като гледам много много българите не си правят услуги, или ако направят все нещо става и успяват да се скарат оттова. Та така сме засега. Инак за българите в България пак не мога да кажа дали са същите понеже приятели за празник имаше винаги а за в трудности, ние бяхме по-млади, детето беше малко, роднините помагат, някак не ми се е налагало да търся помощ там, докато тук направо вече не ми се иска да търся помощ от българи, много не желаят да се ангажират. Отначало гледах да помагам, гледах децата на българи приятели ако ме помолят за да свършат нещо, организирах sleepover-и, но на мен ми се наложи на няколко пъти и не можах да разчитам на нито един и малко останах разочарована, сега като ме помолят за услуга същите хора и някак се чувствам използвана.

Като пристигнах в чужбина се радвах, че чувам българска реч. По принцип съм контактен човек, в БГ дълги години съм работила с клиенти и си мислех, че всички ще са доброномерени като мен. Но уви, не е така. Сега, като чуя българска реч, не се обаждам, просто подминавам. Спестявам си подозрението, с което ще ме погледнат, сякаш искам нещо и т. н. До сега, който ме е помолил за нещо съм помагала, колкото мога. В момента съм без работа, но и не искам от никой нищо, човек се научава да живее според условията, в които е. Това, което ми липсва тук са точно приятелите, но не тези в кавички.

аз пак трябва да ви кажа, че за повече от 10 години живот в странство, услуги са ми правили само българи. единственото изключение са руснаци.

имам и разочарования от българи, но това е естествено. чак да се "пазя" от българи ми звучи много надуто. 

австрийците имат една параноя, да не ги "използват". всъщност ми е правило впечатление, че самите те често са баш използвачи. още от университета - на изпит ще препише всичко от тебе, на другия ден ще се прави че не те познава и едно здрасти няма да каже.