Публикувана: 11 юни 2009, 13:08 ч.
Последно мнение: 6 юли 2009, 15:15 ч.

Хаванският клуб се събира

10 732
304
1

# 30 11 юни 2009, 16:30 ч.

София
Мнения: 12 442

Ке паса? - рече Мара Подробната. Тя се носеше със смела и голяма крачка, но не заплашително, а просто без да се смущава да се появи неканена на каквато и да е фиеста. Mr. Green

Даже по стара испанска традиция постоя, постя и след като никой не и предложи тур обиколка на хасиендата, сама тръгна из стаите с чаша Куба либре в ръка (с повечко Хавана клуб, ако обичате Sunglasses

) В едната спалня се сближаваха двама непознати, но тъкмо да види кои са и и звънна телефона. Аста луего, копманйерос!

# 31 11 юни 2009, 16:32 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Дон Лабър се приведе напред и тих и каза:
- Разбирам, трудно е да се внасят тук ментета, но не и невъзможно. Познавам един митничар тук, срещу известна сума в долари може да вкарате всичко.
След това си тръгна към стаята да остави куфара с пурите и да се приготви за среща с една млада кубинка която му беше обещала да му покажи някои ... тънкости в производството. Взе си душ, изпи един ром на терасата наблюдавайки. Валента пристигна в уреченото време и след неуточнено количество ром и технически обяснения, решиха да разпуснат малко с най-стария метод. След това се излежаваха докато пиколото не влетя внезапно (Лабър му беше казал да внимава и когато се появят специалните персони да го уведоми) ...

http://www.grapheine.com/bombaytv/movie-uk-78790a2d826369b087200a64496493eb.html

# 32 11 юни 2009, 18:03 ч.

Мнения: 274

Клюкарското в Дон Диего си каза думата. Преди да отпраши към Варадеро и да потъне в тълпата от евтини курви, пияници, комарджии, джебчии, обикновенни педерасти и всякакви други морално деградирали типове, реши да се разходи сред разюздалите се бабиероси, за да види ква е хавата. За да се оттърве от досадното раздаване на автографи, Дон Диего си сложи фалшивите мустаци тип "курвенска вежда", очилата без стъкла и незабелязано се настани в най-тъмният ъгъл.

# 33 11 юни 2009, 18:21 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 712

Една от дъртите сеньори с походка на перуанска лама се насочи към тъмния ъгъл, където уж срамежливо се беше скатал ун омбре. С дрезгав секси глас извика "Марадона!", след което с лека почуда и възмутен поглед попита: "Ноу ром? Ноу Мартини?" "Каррабмас, омбре!" - врътна се и с гордо вдигна глава се отдалечи към компанията. Най-мразеше някой да идва на аванта или само за сеир. Пустият му Дон Марадонио, а легендите за него бяха богати на пикантерии и пълни с догадки на колко се изчислява недвижимуто му имане. За движимото всички знаеха, че е безцено.

Елфиния се зачуди дали да пофлиртува със сеньора с кривия мустак. Очилата не бяха на носа й и това й попречи да разпознае Армандо. Наведе се небрежно към него и провлачено попита: "Може ли да ми запалите пурата?"

# 34 11 юни 2009, 18:48 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

- Така - рече си доволна Василиндра - осигурих безопасността. Дон Полисео е здраво закопчан в зимника, мога да бъда спокойна и да кажа всичко, което ми дойде на езика.
Василиндра отвори уста да се изприкаже, но за зла беда Елфиния (която се натискаше с някакъв мустакат субект, чиито мустаци кой знае защо бяха на мястото на веждите му) я тласна с голямата си хм, фуста. Василиндра направи няколко ситни стъпки, после няколко скока (едновременно като Одилия и Одета), полите й се разпериха и тя литна над масите като волна птица. Прелетя през голямата дъбова врата (без да я отваря), мина над стъпалата, зави по коридора, после надолу, пък в ляво, пък в дясно (ама фуста имаше прелестната Елфиния!), литна над каменните стъпала, влетя в зимника, мерна припадналата доня Дона с вдигнати поли и съвсем разпищолената секси Флоресиня и се приземи в бурето. Два космати, криви крака щръкнаха точно над главата на прикования дон Игуанио.
И когато Василиндра си мислеше: "Бълбук, бълбук" (в превод - "Едва ли би могло да стане по-лошо",
в зимника нахълта...

# 35 11 юни 2009, 19:00 ч.

Мнения: 3 447

...дон Волф и застина в почуда.

# 36 11 юни 2009, 19:00 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

...Хуанита, която в бързината да не изтърве купона, забрави за недовършената вентилация на Летище Пловдив. Вентилирането на дробовете с пура е къде-къде по-добро...
- Господи! - възкликна тя при вида на Василиндра и най-вече на Дон Полисео.
- Тук съм, де...прозвуча отнейде Резуня...

# 37 11 юни 2009, 19:01 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 712

Елфиния затърка левия си бут като просъскваше люти попръжни по адрес на кльощавата Василиндра, чиито остър кокъл, добре отглеждан със сутрешни кросове из Борисовата градина и добре закоравен от здравословна храна, се заби в сочния й целулит. Намести си едното очило, другото беше изпадало нейде и се зачуди как хърбавото тяло на тая кльощава фуста успя да прелети в свободен полет толкова дълго, уборвайки тезата за скоростта и масата, но каква точно беше тезата, Логпедида не се сети. Само зацъка с език и поклати глава, докато съзерцаваше голямата дупка в дъбовата врата. Чудеше се дали да се прекръсти или все пак имаше надежда. Май трябваше тръгне да я търси, за да и окаже помощ.

# 38 11 юни 2009, 19:13 ч.

Мнения: 3 447

Вай, вай, вай, каква я сършихме - вайкаше се доня Дона и скубеше мустак. Тя освободи и приведе в що-годе приличен вид клетия дон Игуанио, който прие извиненията й, подсилени с шепа златни дукати. Така или иначе, заплахата от "доживот ебан" й се размина, макар че това май не беше кой знае какъв повод за радост.
Донята прескочи натъркаляните сеньори и излезе навън. Зад вратата някакъв съмнителен мустакат тип унищожаваше пудрата й захар със скоростта на торнадо.
Браво бе, и туй ми било плейбой - измърмори тя - а едно време какви плейбои имаше, ехеее... - и мислите й се отнесоха към дон Антонио Сопрано - кралят на джина, властелинът на тоника...

# 39 11 юни 2009, 19:23 ч.

Мнения: 4 586

Е, не всички дони на партито бяха сас стърчащи кокали и малки цицета.
Имаше и уааау!

# 40 11 юни 2009, 19:27 ч.

Мнения: 2 716

В суматохата, нейде отдолу идеше напрежението, доня Знатолиня, неулавяйки полюшващият се таз на Доня Дона, успя да се възползва от безупречния вкус на домакинята, за да поприкрие посинените си (от ежедневните почерпки/поливания с ром) меса. И с безпогрешната си способност за създаване или навиране нос в чуждите проблеми, бодро се затаралянка по посока на шума.
Тъкмо навреме, за да хване в жилавите си сухи пръсти, стърчащия от буренцето с безценна течност, космат крак.
Дори не забеляза вперените в крадената завеса погледи. А трябваше да бъде по-внимателна, защото....

# 41 11 юни 2009, 19:30 ч.

Мнения: 3 447

... от завесата висеше скелетът на скрит и забравен преди половин век любовник.

# 42 11 юни 2009, 19:36 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Доните с манекенски мерки фръцливо обърнаха гръб на Волфио и се заеха с вечната тема "Какво всъщност искат мъжете?!", когато чуха доня Знатолиня да проклина склерозата си, довела тогавашното младо агнешко до това му състояние на мумия

# 43 11 юни 2009, 20:24 ч.

София
Мнения: 3 099

Изоставили подло Дон Волфио, Дон Игуанио се приближи застрашително...

# 44 11 юни 2009, 21:19 ч.

Мнения: 2 829

Допряла се на бара,захапала пура доня Мънкова с почуда наблюдаваше пъстрата компания.Боже,къде попаднах
мислеше си тя и отпи голяма глътка от чашата си

добре че донът Мънков остана в къщи,,така на спокойствие ще си пийне ,без да усеща неодобрителния му поглед
Онзи мустакатия,добре изглежда ,мислеше си тя,,малко са му неестествени мустаците,но......
ех ,навремето какви мучачоси имаше
посегна да извади червило от чантата си
и се сепна от приближаващия Дон Игуанио..........

Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 21:24 от MЪНКИ

Препоръчани теми

Криминални досиета

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Фауната около нас

Големите загадки

Причина:

Причина: