Отговори
# 60
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124

свикнах
- да не ме будят аларми на коли посред нощ...


ако дойдеШ до Итали_то да си подготвена за противното, дори и на Север  Laughing

Моят син чу аларма на кола за първи път сега в София. Много му хареса, кръсти я "ио-ио" и само се ослушва кога пак ще се появи "ио-ио". Laughing

ела до Милано, еле пък по празници, да 4уеШ ве4ер аларми на коли и апартаменти със собственици във ваканция  Mr. Green
(влизат в малкото слу4аи, в които съм звъняла на "властите"  Laughing)

пп. хм... незабравяЩа бг, оправи си глагол4ето  Twisted Evil

# 61
  • Мнения: 5 710
Ами какво ли не... те повечето неща са споменати.
- сутрин без закуска не минавам ( единсвено и само сладка), капучино...пия си и кафето вече почти на екс.
- планирам си деня спокойно и почти няма изненади в него, стресове от неочаквани случки също.
- научих се да приемам, че всъщност няма нищо спешно и ритъма ми е много по-спокоен от преди.
- за всяко нещо си правя среща в съответната институция и си тегля си номерче за всичко, дори за парче салам. нямам вече много доверие на 'този казал, онзи рекъл", питам отговорните лица.
- тука хората са много дистанцирани и ненатрапчиви, никаква връзка с разказаното до сега от 'италианките', абсурд е някой да ми звънне или да се натрапи неочаквано ( няма и аларми на колите).
-  започнах да се интересувам от разни неща, които не са ми правили дори впечатление в 'предишния ми' живот - градинарство, цветарство, фотография, мода и дизайн.
- започнах да се храня по-семпло , не толкова пикантно, харесва ми италианската кухня, която е богата на аромати, вкусове и най-вече започнах да търся качество на това, което си слагам в устата, станах и по-еко.
- започнах да давам предимство на пешеходна пътека плс. да карам по-бавно.
 .. кой знае колко още неща ще се сетя, ще допълвам..

# 62
  • Мнения: 653
За редица от от нещата, които са изброени, дори и не се замислям някак си, че са "американски" - явно бързо съм ги възприела и са били близко до природата ми.
Като че ли външно око по-лесно може да прецени.
Бяхме например преди време на едно българско събиране, и в един момент като си затръгвахме, започнахме масово да си изхвърляме пластмасовите съдове в сложената за тази цел кофа. Единият от домакините беше гостуващ дядо от България, който като видя това, изкоментира защо така, гости сме били, правели сме като 'американците'. Т.е., очакваше се да оставим целия боклук на масата, и някой друг да шета след нас.
Не знам дали някой от присъстващите гости изобщо се беше замислял дали е като 'американец", но на всички беше по-естествено просто да си отсервират. После като се замислих, си спомних, че наистина в България беше така - сядаш на масата, и ти примък-измъкват. И колко по-некомфортно ми е било това, аз не се чувствам истински комфортно на място, където знам, че не е прието да си измия чинията или поне да я хвърля в боклука, ако е пластмасова.

хм, това ме подсети за едно от неЩата, които не възприемам и нямам намерение да го направя тук. гостите са си гости, не искам да стават и да прибират, нито имам намерение да го правя ако съм поканена някъде  Crossing Arms
тук дори практикуват миене на 4инии, по женски в кухнята, докато мъжете (естествено) си правят моабета в хола  ooooh!
помоЩ при отсервиране, ако сме много хора, ок, но ако сме 2 двойки, белким мога да си прибера сама 4иниите от масата  newsm78


и аз съм така, да не говорим 4е моя приателка толкова настояваШе да измие 4иниите, 4е и позволих: изми ги по холандския метод с накисване в сапуна и плакнене и на вси4кото отгоре ми изхвърли бърка4ката на маШината за хляб и за Щастие си я намерих в кофата за боклук  ooooh!


а ина4е идея си нямам кой мой навик на какво се дължи, много време мина ве4е, а и тук си запо4нах живота на "възрастен"....

10 цента, благородно ти завиждам за спокойствието, тук такива луксове няма

# 63
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
За редица от от нещата, които са изброени, дори и не се замислям някак си, че са "американски" - явно бързо съм ги възприела и са били близко до природата ми.
Като че ли външно око по-лесно може да прецени.
Бяхме например преди време на едно българско събиране, и в един момент като си затръгвахме, започнахме масово да си изхвърляме пластмасовите съдове в сложената за тази цел кофа. Единият от домакините беше гостуващ дядо от България, който като видя това, изкоментира защо така, гости сме били, правели сме като 'американците'. Т.е., очакваше се да оставим целия боклук на масата, и някой друг да шета след нас.
Не знам дали някой от присъстващите гости изобщо се беше замислял дали е като 'американец", но на всички беше по-естествено просто да си отсервират. После като се замислих, си спомних, че наистина в България беше така - сядаш на масата, и ти примък-измъкват. И колко по-некомфортно ми е било това, аз не се чувствам истински комфортно на място, където знам, че не е прието да си измия чинията или поне да я хвърля в боклука, ако е пластмасова.

хм, това ме подсети за едно от неЩата, които не възприемам и нямам намерение да го направя тук. гостите са си гости, не искам да стават и да прибират, нито имам намерение да го правя ако съм поканена някъде  Crossing Arms
тук дори практикуват миене на 4инии, по женски в кухнята, докато мъжете (естествено) си правят моабета в хола  ooooh!
помоЩ при отсервиране, ако сме много хора, ок, но ако сме 2 двойки, белким мога да си прибера сама 4иниите от масата  newsm78


и аз съм така, да не говорим 4е моя приателка толкова настояваШе да измие 4иниите, 4е и позволих: изми ги по холандския метод с накисване в сапуна и плакнене и на вси4кото отгоре ми изхвърли бърка4ката на маШината за хляб и за Щастие си я намерих в кофата за боклук  ooooh!


а ина4е идея си нямам кой мой навик на какво се дължи, много време мина ве4е, а и тук си запо4нах живота на "възрастен"....

10 цента, благородно ти завиждам за спокойствието, тук такива луксове няма[/size]



дай и време да заприбира деца от детска градина  Twisted Evil

# 64
  • Мнения: 653
хехе тогава се връЩат и стари бг навици като псуване по Шофъори  Twisted Evil

# 65
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124


хехе тогава се връЩат и стари бг навици като псуване по Шофъори  Twisted Evil

абе аз не съм карала в България, но мисля, 4е ругаенето на Шофьора напълно се вписва в италианската традиция  Laughing

# 66
  • Мнения: 2 563
И много ми липсват близки приятели, които са като братя и сестри и могат да дойдат у дома по всяко време без предупраждение, защото знаят, че винаги са добре дошли.

Това е весело като идея, но усещам, че ако се случва редовно, никак няма да ми хареса. Може би животът в САЩ ми допада толкова, защото съм амбициозна, обичам напрежението и искам много от този живот. Та не си представям как аз ще работя, ще си гледам семейството и всичко останало и някой ще ми се изръсва ей така, без план, ако ще й родният ми брат да е.

Това обаче не значи, че нямам приятели "като братя и сестри". Научих се, че близките приятелства не означават задължително ходене на гости три пъти в седмицата. Всъщност забравила съм цялата идея за събирането на маса и гостито като централни в приятелството. С приятелите си правя други неща, яденето е между другото.

# 67
  • Мнения: 991
Homesick, интеграцията не означава асимилация, поне не според съвременните виждания на тези процеси  Peace


Но човек може да приеме неща от чуждата култура и да ги практикува успешно успоредно с традициите, които има от родната си страна. Не виждам как ползването на кредитна карта или отстояването на правата ми като потребител/клиент ми пречи на това да говоря на български или да приготвям баница (примерно). Както и не виждам с какво бих се запазила повече като българка, ако излизам по всеки повод на токчета - виж, бих се откроявала от масата жени тук с този си вид, това да.  Rolling Eyes

Така че - въпрос на пропорции е и на обмисляне на приоритетите (кое ти е важно да запазиш и кое ти е по-добре да заемеш от новата култура) Peace Едно е да се съпротивляваш на асимилация, друго е да се съпротивляваш на всичко ново и различно  Wink

Да не говорим, че не е и адаптивно да се държа напълно по начина, по който съм се държала някога в България - най-елементарният пример е излизането в различни часове на деня тук и там, което е свързано и с климатичните условия. За това ми беше непонятен отговорът "нищо (друго) не съм променила от навиците ми в България". Но разни хора - разни идеали. Simple Smile

Съгласна съм с това, което казваш. Въпросът беше дали сме приели по инерция навици, които НЕ ни харесват. Е - за мен отговорът е да, приела съм. Има неща, които ми харесват и съм приела. Има неща, които съм приела, за да не изглеждам неадекватна. И има неща, които не искам да приема на никаква цена.

Да ти кажа, понеже живееш в Израел, изумявам се от евреите като народ. 2000 години без собствена държава, изгонени от земята на предците им и са се запазили като етнос, запазили са си културата, традициите и езика (макар и видоизменен в различни части на света). Някои от тях са се асимилирали, други са се адаптирали, а трети си живеят в някакъв техен си юдейски свят независимо къде по света се намират.

# 68
Моят син чу аларма на кола за първи път сега в София. Много му хареса, кръсти я "ио-ио" и само се ослушва кога пак ще се появи "ио-ио". Laughing

ела до Милано, еле пък по празници, да 4уеШ ве4ер аларми на коли и апартаменти със собственици във ваканция  Mr. Green
(влизат в малкото слу4аи, в които съм звъняла на "властите"  Laughing)

пп. хм... незабравяЩа бг, оправи си глагол4ето  Twisted Evil


Хм ... българската филология, "ослушвам" си се пише с "О". Twisted Evil Laughing
Виж тук при грешките на "У": http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B … D1%88%D0%BA%D0%B8

ПП. А, откакто пиша като гост, изгубих бонуса "редактиране на постинг". Rolling Eyes

# 69
  • Мнения: 991
И много ми липсват близки приятели, които са като братя и сестри и могат да дойдат у дома по всяко време без предупраждение, защото знаят, че винаги са добре дошли.

Това е весело като идея, но усещам, че ако се случва редовно, никак няма да ми хареса. Може би животът в САЩ ми допада толкова, защото съм амбициозна, обичам напрежението и искам много от този живот. Та не си представям как аз ще работя, ще си гледам семейството и всичко останало и някой ще ми се изръсва ей така, без план, ако ще й родният ми брат да е.

Това обаче не значи, че нямам приятели "като братя и сестри". Научих се, че близките приятелства не означават задължително ходене на гости три пъти в седмицата. Всъщност забравила съм цялата идея за събирането на маса и гостито като централни в приятелството. С приятелите си правя други неща, яденето е между другото.
Да, май в определени периоди от живота такива взаимоотношения са невъзможни. Пък и в Щатите живота е различен. Искам да кажа - едно е да звънна на комшийката, с която сме израсли заедно и сме близки, да я питам дали има време за едно кафе без предварителна уговорка, друго е да пропътувам 40 мили да навестя приятели без да ги питам дали изобщо ще са си у дома или не и дали се вмествам в плановете им.
Яденето никога не е централно в приятелствата. Централно е времето, прекарано заедно в общуване. Дали ще е на маса, дали ще е на партия тенис, дали ще е на разходка в парка или на съвместна ваканция - на кой каквото му харесва.

# 70
  • Мнения: 550
И аз за 5 години в Германия доста неща съм възприела – правата на клиента, гаранцията и подмяна на уреди без проблеми, плануването, пазаруаването за няколко дни напред, предимството, което се дава ВИНАГИ на пешеходеца, карането на колело, и т.н.

В досегашните постове не прочетох за яденето на хляб. Като дойдох тук, не можех да си помисля да седна на масата без хляб, дори, ако основното беше пилешко с ориз или картофки. Е, това се промени, сега ми е странно като се прибера в БГ и всички ядат всичко с хляб.  newsm78

# 71
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Моят син чу аларма на кола за първи път сега в София. Много му хареса, кръсти я "ио-ио" и само се ослушва кога пак ще се появи "ио-ио". Laughing

ела до Милано, еле пък по празници, да 4уеШ ве4ер аларми на коли и апартаменти със собственици във ваканция  Mr. Green
(влизат в малкото слу4аи, в които съм звъняла на "властите"  Laughing)

пп. хм... незабравяЩа бг, оправи си глагол4ето  Twisted Evil


Хм ... българската филология, "ослушвам" си се пише с "О". Twisted Evil Laughing
Виж тук при грешките на "У": http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B … D1%88%D0%BA%D0%B8

ПП. А, откакто пиша като гост, изгубих бонуса "редактиране на постинг". Rolling Eyes

бомба, отивам да се коригирам в темата за кой колко е забравил българския  Joy

# 72
  • Мнения: 2 563
В досегашните постове не прочетох за яденето на хляб. Като дойдох тук, не можех да си помисля да седна на масата без хляб, дори, ако основното беше пилешко с ориз или картофки. Е, това се промени, сега ми е странно като се прибера в БГ и всички ядат всичко с хляб.  newsm78

О, да, спрях да ям хляб всеки ден. За мен беше много интересно да прогледна извън българската кухня и да започна да готвя с традиционни местни и всякакви международни продукти тук. Например аспержите и броколите са редовен зеленчук тук и аз се научих да ги ям на пара, защото са изключително полезни. Открих разнообразни салати, а преди светът почваше с марулата и свършваше с домата. Открих елда, фаро, булгур, готвен нахут, соба нудлъс, тофу, разннобразни сирена и сосове и т.н.

# 73
  • Мнения: 1 860
Свикнах да пазарувам онлайн.
Свикнах да разчитам на пощите. Това определено ще ми е голям проблем, ако се приберем в България някой ден.
Свикнах да си вземам едното пени ресто, без да се чувствам неловко.
Свикнах да виждам в градинките цветя, а не колчета с домати и тиквички.
Свикнах да пресичам на зелено, но навика да се оглеждам въпреки всичко си остана.
Свикнах, че да си гостоприемен когато някой се отбие за 5 - 10 мин., не означава непременно да извадя бонбоните, кекса, кафето и безалкохолното. За чай или кафе питам веднъж и не настоявам повече.
От следващата година вече, ще съм свикнала на Великден да имам шоколадови, вместо боядисани яйца.  Flutter
Свикнах с идеята, че все пак има и почивни дни.
Свикнах да поздравявам непознати на улицата и да си говоря с непознати в парка.
Свикнах и с идеята, че всичко от което мога да се разболея, без да ми е нужен болничен престой, се лекува и само с парацетамол. Понякога дори и без него.  Mr. Green

Няма да свикна с това да не се изплакват чиниите.

Общо взето с хубавото бързо се свиква.  Grinning

# 74
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 849
Свикнах да благодаря за неща който аз върша. Един ден не се стършях и попитах един колега защо ли му благодаря ,като аз съм свършила работата му. Той беше много учуден.
Не мога да свикна с виждането на местните, че ако кажат едно "sorry" това решава проблема.

Прочетох темата от тук от там и се учудвам тези неща не сте ли ги правили в България.

Общи условия

Активация на акаунт