Като говорим за навици и традиции,кои от тях сте възприели и вие???

Идеята ми беше, че е къде къде по-практично и удобно да си поканя приятелчета в петък вечер, без да се чувствам длъжна да им осигуря забавление, храна и напитки, както е обикновено в България. Говорим за събирания без повод. Общо взето си мисля, че българина  малко криво разбира идеята на гостоприемството.

Абе да беше само приемане вкъщи... Ами че то вече е станало масова практика изпращането на абитуриент да се прави в ресторант, обикновено с много гости. Братовчед ми миналата година изпрати сина си абитуриент, изпращане като сватба, задлъжняха до шия, ама "се отсрамиха". Порази ме когато момичета от отчетната ми темичка пуснаха снимки от празнуване на първия рожден ден на дечицата си пак в ресторант. Да напълниш цял ресторант за да отпразнуваш рождения ден на едно бебе, което само може да се изнерви от тази суматоха... Не, аз определено предпочитам по-скромните събирания.

Това с ресторанта не съм го виждала, но споре мен е удачно - не чистиш (преди и след това), и не си като сервитьор цяла вечер. Като си бях в България ползвах кетъринг (разходите са съизмерими с това да го приготвя аз) а и определено се справят по-добре от мен

Семейството ми винаги е било практично, покрай тях и аз. Но на тази практичност в България се гледаше като на "скръндзене", тук се чувствам къде-къде по-удобно, макар че не липсват хора с точно обратната нагласа за покупките. Имаше една тема за хваленето ("Ожени ме надалече..."), която доста ме учуди. Когато се прибирам, в компанията обикновено съм с най-стар модел мобилен телефон и единствената с немаркови дрехи. Може би е трябвало да се родя в Холандия  , навиците, изброени от Милен@ някак не мога да видя като отрицателни.

Една от причините да се празнува в БГ рожден ден на бебе като сватба е, че много рода има всеки човек, като почнеш да каниш край няма, а ако не поканиш някой, ще има обидени, по страшно става.
Какво да се прави, такива са разбиранията там.
А това гостите да носят нещо за пиене или за ядене го има и в България, нали се казва: "да не идем с празни ръце"- едно време се носеха на домакинята карамфили, след демокрацията, почна да се носи ядене, по обясними причини.
Аз винаги нося нещо, когато отивам някъде на гости, но никога не очаквам някой да ми донесе нещо когато идва в къщи.

понеже се захванахте за абитуриентите - показността , помпозността и парадирането на мен лично са ми непонятни от чисто финасова гледна точка. не ми се връзва как някой ще ми рИве цяла година , че  е на заплата 300 лева и ще вдигне шумно , пищно и голямо тържество на дъщеря си за абитуриентския и бал. че даже и заем ще вземе за това.
относно поп-фолк облекло и съпровождащия го манталитет - нямам подобни познати, не се движа в такива среди, но щом някой го влече - си е ок за него.
също смешни ми изглеждат и неща от рода на  - изплескване на три последен модел телефона, взети на изплащане , покупки очеизвадно надхвърлящи възможностите. леко гротескно, но щом  на някой това му помпа самочувствието, нека си е жив и здрав   .
имах предвид съвсем други неща за холандия. омръзна ми да ме питат роднините на мъжа ми/и колеги също/ на събирания винаги ли ходя елегантна и с костюм. ами ходенето по дънки на сватба ми се вижда белег на нисък интелект и липса на уважение. идва ми малко нанагорно прекалената прагматичност, съпроводена от чисто икономически елементи на спестовност  и направо да си кажем стиснатост в местните нрави. неприятно ми е и чак неудобно се чувствам, когато ми поднасят една бисквитка с кафето и си прибират останалите сладки,  и ей такива дребни наглед, но лично мен дразнещи ме нещица. не че съм умряла за бисквити или торти/да не говорим, че тук слагат канела, а аз не навиждам мириса на канелата/ , просто ми е едно такова, все едно едва им се откъсва от сърцето.
да не говорим за дребнавите сметки, сигурно не всички холандци са такива, но или аз живея на грешно място или пак съм изтеглила печелившия късмет, но хората около мен са безкрайно дребнави. ама толкова досадно дребнави по отношение на сметките, че няма накъде. в началото се притеснявах, вече не обръщам внимание и просто дори не чувам.
сестрата на мъжа ми/неприлично богата жена/ направи сватба на дъщеря си в нещо, което аз и кафе не бих нарекла, покани всички роднини, бяха домъкнали една вана/!!!/ за да покажат на гостите, че младите събират пари за нова баня и там пускаха пликовете с пари от гостите. почерпката се състоеше от миниатюрна по размерите си торта, няколко коли и 2-3 бутилки бяло вино. дори нямаше достатъчно за всички!!! за мен беше някак дребнаво и прекалено икономично.
отиваме на гости, синът ми посяга да си вземе една от малките течни сметанки/той обича да ги пие така/, жената направо му я издъра от ръцете с мотива, че това е за кафе/сякаш той е малоумен и не знае/, а не за пиене. направо умрях от срам и гняв.

както и да е, вероятно никой няма да разбере какво съм искала да кажа, но с две думи, не ми допадат нито прекаленото помпозничене, нито пък тънките сметки.

в крайна сметка минах на това - в рим прави като римляните. моделирах се в зависимост от обстоятелствата. имам две различни лица - едното за Бг, другото за тук.

Аз се старая да не правя компромиси с нещата, които са ми важни. Ако правя нещо, което тук не е прието, просто казвам, че в България така правим - обикновено това буди любопитство, не съм в среда, в която да ми кажат "Тук не се прави така, съобразявай се" или пък "прави както тук е прието, а не както там се прави". Но да си призная - през първите две години се натъквах на реакции от този сорт, просто живеех сред други хора... 

Напр. на рождения ден на мъжа ми, нося букет и картичка на свекърва ми - това не знам доколко е българска традиция, свекърва ми си мисли, че е такава  , но всъщност така правим в семейството ми и е нещо, което ми харесва. За мен е облекчение, че тук не ми се налага да черпя за рождения си ден, т.е. ако сме в заведение, да плащам сметката. Иначе за малки почерпки - и тук някой може да ти предложи да ти плати кафето, защото има някакъв повод. Но лично - навсякъде - и в Бг, и в Из, предпочитам всеки да си плаща за консумираното.

Ооо, в БГ това е мисия невъзможна Направо тръпки ме побиват като дойде време за сметката- започва се една борба "нека аз да платя" и едно подмятане на пари знам, че не го правят от лоши чувства или от изхвърляне (защото повечето, с които сядам в заведение са ми приятели), но това "неее, моля ти се, ще ме обидиш, аз ще платя" ми действа зле на нервната система, сякаш не сме седнали да се видим, а да си засвидетелстваме уважение чрез плащане на сметката.

Палмира, аз напълно те разбирам. Като те чета все едно виждам себе си в много подобни ситуации. Миналото лято празнувах рождения си ден в Холандия с бившия ми приятел - холандец. Бяхме в едно много приятно и уютно индонезийско ресторантче и на финала аз плащайки сметката оставих и малък бакшиш, доволна от обслужването. Последва бурна реакция   как това не е необходимо, в Холандия не се прави така и т.н. Щях да отмина тази случка незабелязано, ако не беше стала повод за коментар дни наред сред приятели и родата. Чак ми стана неудобно.

знаеш ли, честно, от сърце ти благодаря за разбирането. не мислех вече, че има някой българин тук, който би ме разбрал. стопли ми душата и ми стана много мило. 

Че то и в немско е така! Да му се усладял пътя към задгробния живот на починалия - това беше обяснението на мъжа ми.

в4ера в стола имаШе салата от варено жито със зелен4уци... е гадно ми стана

Е, що така.
Аз много обичам жито като гарнитура.

Тук като има кажеш сладко жито те гледат странно

кофти спомени предполагам