Много лесно се запалихме по местния национален спорт- барбекюто 
Бързо, лесно, вкусно, а и почти здравословно
Бързо, лесно, вкусно, а и почти здравословно
- Публикувана: 12 юни 2009, 00:13 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2009, 14:23 ч.
Като говорим за навици и традиции,кои от тях сте възприели и вие???
Хаха, готина тема. Смях се много!
Първо започнах да мразя мляко в кафето и да го пия на две глътки,вряло!
След това започнах да вдигам гласа с една октава когато говоря по телефона или с някой италианец
Започнах да правя домашни сосове за паста, купешките взеха да не ми харесват.
Започнах да използвам бидето, но не като заместител на душа, както правят много хора тук!
Не свикнах с оставянето на чанти по земята навсякъде, и не смятам, както и с навличането с дрехи, както и с факта, че в неделя нищо не е отворено!
Първо започнах да мразя мляко в кафето и да го пия на две глътки,вряло!
След това започнах да вдигам гласа с една октава когато говоря по телефона или с някой италианец
Започнах да правя домашни сосове за паста, купешките взеха да не ми харесват.
Започнах да използвам бидето, но не като заместител на душа, както правят много хора тук!
Не свикнах с оставянето на чанти по земята навсякъде, и не смятам, както и с навличането с дрехи, както и с факта, че в неделя нищо не е отворено!
Сетих се за един друг момент- как свикнах да спа на супер меки пухени възглавници, които в Немско са разпространени- когато си ида в Бг, почват да ме болят ушните миди от сравнително коравите бълг. възглавници. У нас(в БГ) не сме ползвали от най-твърдите такива и може би затова успях да премина на най-мекия тип възглавки. Моят мъж е спал на особено твърди български възглавници, твърди като пънове(направо им се чудя как може да се спи на такова нещо) и все още не може да възприеме мекотата на пухената възглавка.
научих се
да ям супа на вечеря (особено зимно време)
да пия черен чай след вечеря (е, не всеки път, но когато имаме или сме на по-възрастни на гости) дори и през лятото и след това да си лягам и да си спя най-спокойно
да очаквам да ми отстъпят място в автобуса щото съм "с пола"
да вървя с километри, за разтоварване и да ми е приятно при това
да се осмеля да изкажа непълно удоволетворение от прическата на фризьора, който след това с дваж по-голям ентусиазъм да се мъчи да я докара по-близка до моите очаквания. както и да ми мият и сушат косата безплатно
да потупам по-рамото седящият на предната седалка и да го помоля да ми подаде парите за билетче
много от нещата вече сте споменали, но големи неща за мен са планирането, очакването да ми спазват гражданските права, човешкото отношение на обсулжващия персонал ...
ще пиша и други, сигурна съм че има....
да ям супа на вечеря (особено зимно време)
да пия черен чай след вечеря (е, не всеки път, но когато имаме или сме на по-възрастни на гости) дори и през лятото и след това да си лягам и да си спя най-спокойно
да очаквам да ми отстъпят място в автобуса щото съм "с пола"
да вървя с километри, за разтоварване и да ми е приятно при това
да се осмеля да изкажа непълно удоволетворение от прическата на фризьора, който след това с дваж по-голям ентусиазъм да се мъчи да я докара по-близка до моите очаквания. както и да ми мият и сушат косата безплатно
да потупам по-рамото седящият на предната седалка и да го помоля да ми подаде парите за билетче
много от нещата вече сте споменали, но големи неща за мен са планирането, очакването да ми спазват гражданските права, човешкото отношение на обсулжващия персонал ...
ще пиша и други, сигурна съм че има....
научих се да пия кафе ала негърска пот и в бг от кафето ме цепи глава 
и в бг от кафето ме цепи глава И аз съм така. Направо ми горчи кафето в България. Затова пия само нес.
Джорди,
къде са вятърните мелници? ( в коя държава си?)
в азиатската част на Истанбул живеем (районът се казва така 
)
сетих се още нещо - научих се да чакам обществения транспорт на опашка, нещо толкова цивилизовано, а така нетипично за БГ, за съжаление
да добавя за кафето - в началото много ми тежеше липсата на качествено еспресо, че даже се сдобих с кафемашина, която обаче не може да докара оня каймак на професионалните
но вече свикнах и карам и аз на негърска пот - нес с мляко... а на турското кафе от две глътки с два пръста утайка пък въобще не успях да свикна... пия само ако има желаещи да гледат на кафе
с какво не успях да се "примиря"
- със силно скъсената лична дистанция - тук е обратното на Сиатъл, май - хората обичат да са близо един до друг, понякога чак прекалено. винаги ще ме познаете като чакам на опашка пред мен има място да се наредят поне още двама души от местните, а зад мен други напират да питат дали съм чакала на опашката
- с почина на гостуване - като ти дойдат на гости и забравят да си тръгнат, но и същото се очаква от теб, когато ти си гост
- не се научих също да крещя от балкона към минаващия отдолу продавач на зарзават, покривки, закуски, хавлии, боза (това през зимата само) за да си поръчам и да си спусна кошничката от терасата с пари
- мразя - да си хвърлям торбичката с боклука през балкона, когато се стъмни, защото ме мързи да сляза до входа, а тогава минава боклукчийската кола
и за да не завършвам с негативизъм -
толкова съм свикнала с учтивоста и използването на вълшебните думички, че като се прибера в БГ и продавачките/служителките ме гледат невярващо и с ей такива очи
п.п. щях да пиша и за "екстрите"
при ресторантите
не съм сигурна до колко точно е разпространено тук, но вече в няколко различни ресторанта ни се случва да ни включат в сметката неща, които по принцип са възприемани като комплименти от заведението.
процедурата е следната - идва сервитьор (тук сервитьорки няма, още по-малко такива с къси полички
) поръчвате ядене, пиене, салати и пр.
след секунди идва друг сервитьор, носещ питки, лаваш (това е от листите за дюнер), или друг вид хляб, после почва да слага в сервизните чинии, които така и така си стоят на масата, кюфтенце, бутерка и пр. леки предястия.
после идва трети
сервитьор с една табла отрупана с малки чинии с различни видове салати (тези вече се знае че са платени) и предлага да си изберете...
и така се занимавате докато стане готова основната поръчка. но мисълта ми беше че първите - хлябът и дребните предястия поне до сега не се плащаха, или бяха калкулирани в цената... а най-гадното е че не ти предлагат ами направо идват и ти ги слагат в чинията...
а иначе броят на сервитьорите зависи от големината на поръчката понякога имам чувството че различни момчета идват да вземат поръчка, да я донесат, да налеят питиетата, да сменят пепелниците, да почистят масата и да донесат сметката
)сетих се още нещо - научих се да чакам обществения транспорт на опашка, нещо толкова цивилизовано, а така нетипично за БГ, за съжаление
да добавя за кафето - в началото много ми тежеше липсата на качествено еспресо, че даже се сдобих с кафемашина, която обаче не може да докара оня каймак на професионалните
но вече свикнах и карам и аз на негърска пот - нес с мляко... а на турското кафе от две глътки с два пръста утайка пък въобще не успях да свикна... пия само ако има желаещи да гледат на кафе
с какво не успях да се "примиря"
- със силно скъсената лична дистанция - тук е обратното на Сиатъл, май - хората обичат да са близо един до друг, понякога чак прекалено. винаги ще ме познаете като чакам на опашка пред мен има място да се наредят поне още двама души от местните, а зад мен други напират да питат дали съм чакала на опашката
- с почина на гостуване - като ти дойдат на гости и забравят да си тръгнат
, но и същото се очаква от теб, когато ти си гост- не се научих също да крещя от балкона към минаващия отдолу продавач на зарзават, покривки, закуски, хавлии, боза (това през зимата само) за да си поръчам и да си спусна кошничката от терасата с пари
- мразя - да си хвърлям торбичката с боклука през балкона, когато се стъмни, защото ме мързи да сляза до входа, а тогава минава боклукчийската кола
и за да не завършвам с негативизъм
- толкова съм свикнала с учтивоста и използването на вълшебните думички, че като се прибера в БГ и продавачките/служителките ме гледат невярващо и с ей такива очи
п.п. щях да пиша и за "екстрите"
при ресторантитене съм сигурна до колко точно е разпространено тук, но вече в няколко различни ресторанта ни се случва да ни включат в сметката неща, които по принцип са възприемани като комплименти от заведението.
процедурата е следната - идва сервитьор (тук сервитьорки няма, още по-малко такива с къси полички
) поръчвате ядене, пиене, салати и пр. след секунди идва друг сервитьор, носещ питки, лаваш (това е от листите за дюнер), или друг вид хляб, после почва да слага в сервизните чинии, които така и така си стоят на масата, кюфтенце, бутерка и пр. леки предястия.
после идва трети
сервитьор с една табла отрупана с малки чинии с различни видове салати (тези вече се знае че са платени) и предлага да си изберете... и така се занимавате докато стане готова основната поръчка. но мисълта ми беше че първите - хлябът и дребните предястия поне до сега не се плащаха, или бяха калкулирани в цената... а най-гадното е че не ти предлагат ами направо идват и ти ги слагат в чинията...
а иначе броят на сервитьорите зависи от големината на поръчката
понякога имам чувството че различни момчета идват да вземат поръчка, да я донесат, да налеят питиетата, да сменят пепелниците, да почистят масата и да донесат сметката Джорди, и аз искам да чета още.
да потупам по-рамото седящият на предната седалка и да го помоля да ми подаде парите за билетче
Това не го разбрах. В смисъл ти да нямаш дребни и да помолиш някой непознат да ти услужи? Да ти плати билета?
Джорди, и аз искам да чета още.
да потупам по-рамото седящият на предната седалка и да го помоля да ми подаде парите за билетче
Това не го разбрах. В смисъл ти да нямаш дребни и да помолиш някой непознат да ти услужи? Да ти плати билета?
предполагам, тя му дава парите, а той ги подава на Шофьора, или ако има, продава4 на билети
аз за Истанбул бих слуШала до безкрай
Не знам дали някой преди мен е писал, но боклука в Испания се изхвърля единствено между 21 и 23 часа. През останалото време е забранено. Глобата може да достигне и до 1500 € 
. Има случаи и на глобени - съседа вижда, че някой си хвърля боклука през деня (а кофата е примерно близо до дома му, и като хвърлиш торба с какво ли не вътре, на 40-50 градуса през лятото започва да ухае божествено 
), и се обажда да го "издаде". Като дойдат, разравят боклука и все се намира някоя касова бележка, по която проследяват "престъпника". 
Май си разменяме традиции по комшийски.
. Има случаи и на глобени - съседа вижда, че някой си хвърля боклука през деня (а кофата е примерно близо до дома му, и като хвърлиш торба с какво ли не вътре, на 40-50 градуса през лятото започва да ухае божествено ), и се обажда да го "издаде". Като дойдат, разравят боклука и все се намира някоя касова бележка, по която проследяват "престъпника". Аз пък се изненадах, че не само в БГ се хвърлят пликчета с боклук от балкона....мислех го за чисто бг. традиция, но явно Истанбул не изостава в това отношение...
Май си разменяме традиции по комшийски
. 
Джорди, много интересно описваш, с удоволствие бих чела още.
и аз
Джорди, много интересно описваш, с удоволствие бих чела още.
Радвам се, че ви е било интересно! И на мен ми е любопитно да чета за другите страни. Научих много за холандците
Feiam правилно е предположила. Става дума за транспорт от рода на родните маршрутки. Тук се плаща веднага след като се настаниш. Най-впечатляващото за мен беше че хората на добра воля казват на коя спирка ще слизат и подават парите. Но няма някой да излъже и да плати по-малко (понеже при тези минибусчета тарифите са в зависимост от разстоянието, но фиксирани, ако разбирате какво искам да кажа). Случва се често шофьорът да няма дребни да върне и поради това да закръгля надолу цената във ваша полза. Е, понякога се случва и да върне по-малко, но това сравнително рядко...
Аз пък се изненадах, че не само в БГ се хвърлят пликчета с боклук от балкона....мислех го за чисто бг. традиция, но явно Истанбул не изостава в това отношение...
де да имаше и тук подобни на Испания глоби, както и упълномощени да ги раздават...
за отпадъците имам да пиша още, но по-късно...
Препоръчани теми