Дали съм осиновена

  • 47 361
  • 49
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 715
Може би се получава едно разминаване , между очаквано и получавано. Ето вижте поста на майката по моя , така говорят всички . Уважаема госпожо вашето дете продавало ли е като мен кокиченца на седми срещу осми март , за да ви купи голям и красив букет изненада , за които обаче няма пари.
Не ви познавам , но ви уважавам за това което правите , но както на мен ми казваха честичко  Кръвта вода не става .
И това че аз съм се изразила по остро , не означава че не съм права , тонът ми е неприятен.
Защо като съм само големият разбирач , а как  ви се ще да напишете неблагодарна , ама нейсе , няма осиновен потребител тук , който да не разбирам с цялото си сърце?
След като се роди синът ми си дадох сметка че майка ми изобщо не е знаела как се гледат деца -аз от дете имах чувството , че нещо куца , но като пораснах направо си отчитах бездната по между ни.
Ще се радвам ако мога да си споделям с вас осиновените , защото знам че ме разбирате със сърцето си и ви звуча близка и позната , не си позволявам да общувам с други хора по темата

Вижте какво, дали сте благодарна или не, не ме интересува. Квалификации в това отношение не давам и смятам, че последното, което може да се иска от едно дете, без значение осиновено или не, е благодарност. Намирам го за извращение и не това е идеята на родителстването по принцип. Това, че Вие сте решили да четете само тази част от подфорума, не Ви дава право да правите генерални заключения за нещата, на база Вашия опит. Не омаловажам това, което пишещите тук са преживели и в никакъв случай не ги намирам за неблагодарни, но да давате квалификации на всички родители няма да се съглася.

# 31
  • Мнения: 185
А пък вие като сте толкова изрядна какво сте се заобиждали  , аз като не ме жегва нещо лично не го коментирам, в едната тема са забранили на осиновители да пишат , трябва ли във всичките.
Както беше писала една потребителка , аз като не съм стерилна съвети за стерилитет не давам и не  чета , защото не ме касае.
Пишете си във форум на осиновители и ще видите колко сходни души ще откриете.
Но да ми казвате аз какво да пиша или не извинете , не е намерил човека

# 32
  • Мнения: 3 715
Не Ви казвам какво да пишете  Laughing, казвам Ви, че не е коректно да си изливате гнева и злобата към Вашите родители и жената, която Ви е изоставила върху хора, които не са виновни и нямат нищо общо. Тук уважаваме осиновените деца и се отнасяме към тях с разбиране. Но с Вас нормален разговор не може да се води, така че няма да си губя повече времето.

П.С. Дано като родите, да Ви се нормализират хормоните. На мен през бременностите не ми се отразиха толкова зле, но явно на Вас много Ви влияят. Пазете си бебето и не го товарете с негативна енергия  Hug Като кърмачка с доста дълъг стаж вече най-добронамерено Ви съветвам да четете в Кърмаческия, за да се подготвите да дадете на детето си най-доброто от себе си. Кърменето хич не е лесна работа, а захранването си е цяла наука. Подготвяйте се отсега с информация, защото като се роди бебето няма да Ви остане никакво време за това.

Оставете споровете за друго време.

Последна редакция: пн, 14 мар 2011, 22:29 от ku[d]ku[d]yaka

# 33
  • Мнения: 358
Darina777
от сега редовно ще следя темите ви. Ти ми отвори очите. Не ми е идва ло на ум до сега че мога да си отгледам детето като една бъдеща придружителка в старините ми. Може би стерилитетът е засегнал и мозъчните ми клетки.
ние осиновителите влизаме тук не само да ви четем писанията а и да избегнем грешки които са допускали някой осиновители

# 34
  • Мнения: 1 418
лично аз считам че кой какъв родител ще бъде зависи от самия него.В моя случай го отдавам изцяло на характера на майка ми,с добавка тоталитарното време и средата в която е живяла.

# 35
  • Мнения: 3 715
лично аз считам че кой какъв родител ще бъде зависи от самия него.В моя случай го отдавам изцяло на характера на майка ми,с добавка тоталитарното време и средата в която е живяла.

В голяма степен е и до характера. И не е само това. Осиновяването не е като раждането, коментирахме го в друга тема. Ужасно е трудно да дойде в живота ти изведнъж едно дете, без да си бил подготвен, без да си минал бременност и очакването през бременността, когато ти реално си общуваш с детето и то не е за теб само една представа, както е, когато чакаш да осиновиш дете. Има хора, които много трудно свикват с новата ситуация. Някои не свикват изобщо. Не ги оправдавам. Зависи от човека и от това колко силно е мотивиран, каква е средата му, наистина, защото в крайна сметка човек не може да се надскочи.

Важно е и дали е приел факта, че няма да има биологични деца.

# 36
  • Мнения: 1 418
Кудку,незнам дали да го напиша тук,затова ще ти го пусна на лични

# 37
  • Мнения: 1 249
Дарина 777,

Знам какво е да си с нашия товар и да си бременна, нямам думи да го описвам, който не е в тази ситуация, ще каже, че са лигавщини,  а който е - няма какво да му казвам, той си знае.   bouquet  bouquet

Това е част от урока. Минава. Много те прегръщам.
Няма и как да си опазиш детето съвсем, и аз моите не ги опазих от бездните си, но това е природата. Ако не си бил дете, няма как да си жена, майка, природата човешка е такава.
Имаш сили, ще се справиш, всичко ще е наред.

Само с Кудкудяка не се джафкай.  Praynig Praynig Hug Hug
Тя е единствената жена с невъзможно дете, която реално познавам, и ако бях на нейното място, не знам какво щях да направя, а тя си го гледа, развива, учи.

Проблемът на тези деца като нас е, че пишем за друго време и други отношения,  а ни четат млади жени, които не са били в съзнателна възраст тогава, представа нямат за доста неща, но проектират себе си в прочетеното и им домъчнява. Така нито на нас ни олеква, нито на тях с нещо помагаме.

А аз сега в съда отивам да се джафкам, а за вас всички - деца и мами,само  Hug.   bouquet  bouquet

Последна редакция: вт, 15 мар 2011, 09:01 от Miraetta

# 38
  • Мнения: 3 715
Ох, момичета, на мен през бременността ми се отвориха всички душевни рани и толкова неща преживях наново, все едно се събудих от сън и си спомних неща от детството, които са ме ядяли, че просто се ужасявам от това, което може да се преживее в този период от една от вас. Наред с киселините и паническите атаки това беше другото най-ужасно нещо  Hug

# 39
  • Мнения: 185
Ще ви помоля най учтиво , да не коментирате бременността и детето ми , регистрирах се тук за да свалям детски песнички , защото знам че бебетата чуват и от утробата на майката.
Не знаех че тона във форума е такъв все едно споделям на махленският пазар извинете , ако знаех че ще се плюем така нямаше изобщо да споделя че съм осиновена.
А за бременността , мисля че поста има връзка с това което съм преживяла , нищо не ми се е отключило , четенето на ваши разкази провокира спомен и в мен. Няма да споделям повече , благодаря за разбирането ще помоля да не коментираме повече
Miraetta - прекрасен човек си прочетох доста неща писани от теб , прегръдки .

# 40
  • Мнения: 3 715
Айде приятно слушане

# 41
  • Мнения: 69
Ако намерите осиновено дете чиито осиновители да са му платили обучението в чужбина , с цел да се развива и да има блестяща перспектива , лично ще се гръмна.

 Embarassed Embarassed другото не го коментирам - ама това ... ами аз лично познавам ...2 броя. Едната девойка живее в момента в Швейцария, другата в Лондон... Майките и на двете са от доволни предоволни (особено едната, която е тъмносиня бабичка и смята, че поне детето и се е спасило от комунистите  Mr. Green)

Само не се гърми   bouquet

# 42
  • Мнения: 1 325
Аз първо да се извиня, че съм майка, не дете. Т.е., както се казва - осиновителка, не осиновена.
Първо, към днешна дата не съм чула някой да казва на осиновените "храненичета". Това е било в някакви други времена и при други нрави и слава богу не живеем вече в тях. Искрено съжалявам за всички осиновени и биологични деца, чиито родители не са успели да изградят адекватна връзка с тях.
Второ, познавам страшно много семейства с осиновени деца, които с любов и гордост обгрижват децата си и задоволяват всичките им потребности- физически, духовни, емоционални. Смея да се лаская, че и аз мога да се причисля съм сравнително успешните родители.
Трето, това с благодарността и гледането на старини го има и при семейства с биологични деца. То няма връзка с осиновяването, просто има такива хора - дават, като очакват да получат нещо насреща от децата си. Както обичат да казват социалните "слаб родителски капацитет".

С горното не откривам Америка. Стана ми болно за всички пораснали деца, неуспели да истински да почувстват родителите си. Обаче е и полезно, за да ми напомня какво НИКОГА, АМА НИКОГА да не причинявам на детето си. Което, апрапо, ще изпратя в чужбина, ако има желание и му се удават науките.

Само моля да не се слагат под един знаменател всички майки. Особено тия, които са осиновили децата си в по-голяма възраст и се борят с проблемите им, като Кукду, например. Може би и като мен, например.  Peace

# 43
  • Мнения: 1 418
Което, апрапо, ще изпратя в чужбина, ако има желание и му се удават науките.
аз като майка на биологично дете категорично смятам да не го пращам да учи или да живее в чужбина  Mr. Green
Сисли написаното няма нищо общо с теб.Падам си егоист и не давам да ходи надалече(не че то ще ме пита де Rolling Eyes)

# 44
  • Мнения: 1 325
Е, Кристи, само да учи. Кво ще правя без нея, най-много да я последвам на стари години, защото съм й обещала да съм жива още 30-40 години и да й гледам децата! По тоя повод от няколко дена ходи след мен и ми вика "Бабо, нали ще ми гледаш децата?". Уплаши се една вечер, че ще умра и голям рев падна и за да я успокоя й обещах горното. Дано дядо Боже ми помогне да си спазя обещанието Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт