Децата и бъдещите им професии

Нямам наблюдения. Скоро гледах документален филм, в който бащата беше лекар, а синът искаше да учи за актьор. Не знам как са се наложили родителите, но накрая на филма синчето беше облечено в бяла престилка.
 Друго впечатление ми направи свекървата. Била в кухнята и видяла синът й как си играе с оригами. Тогава да е бил 5-и клас. Наблюдавала го доста време и решила, че ще стане стоматолог, защото има точни и спокойни движения. Факт е, че днес синчето й е стоматолог.
 

Нашите деца не са проявявали интерес да ни последват в професиите - ЧР и водолаз. Затова пък имат ясни предпочитания. Първо беше строител на къщи и "да паса овце". Този с овцете обича да е център на внимание и предполагам, че след като е видял първата реакция на това изказване, после си държеше дълго време на това. Сега искат да са пилот и инженер на къщи. Пък да видим.
Иначе много харесват Морското училище, тъй като на връщане от детската градина минавахме от там, но повече свързват ученето там с пиратството. Щом има кораби, значи става въпрос за пирати.
Мисля, че повече се влияят от филмите и игрите, които гледат, отколкото от нашата работа. Явно това, че все трябва да ходим на работа ги навежда над мисълта, че не са хубави

мисля, че децата наследяват генетично голяма част от уменията на родителите си и има голяма вероятност да "наследят" и професията сходна с тези умения. Добре е ако имаме възможност да разкриваме заложбите на децата си от съвсем мънички и да ги насърчаваме да се развиват в тази птосока, независимо дали съвпада с родителската професия - така ще бъдат по-щастливи. Хубаво е ако имат възможност да видят различни професии и места за работа -  дава им част от емоцията в професията /това е включено в програмата в един център и го правят вече 7-8 години/.
Като собствени наблюдения мога да кажа, че умения като рисуване, пеене, двигателни умения, конструиране се наследяват, а дали ще участват в бъдещия избор на професия, това времето ще покаже.

детето наследява 50% гени от майката и 50% гени от бащата, а те как ще се изкомбинират - това е божественото в природата

Влиянието от страна на родителите спрямо децата им е неизбежно. Родителите често говорят за работата си в къщи, оплакват се или се хвалят и съответно децата се впечатляват положително или отрицателно.
В моето семейство трима души между които баща ми се занимаваха със спорт професионално и това означаваш вечната им липса от дома, нещо което не ми харесваш. Аз през живота си не съм спортувала, защото баща ми беше против, според него ако ида на ски ще си счупя крак, ако ида да плувам ще се удавя...изобщо беше му се изкривила представата за спорта като такъв.
За сега си мисля, че ако синът ми е наследил моята красота и ума на баща си, няма да има проблеми, която и професия да избере .

Далеч съм от мисълта, че синът ни трябва да наследи някоя от нашите професии с баща му, даже бих се радвала, ако не ги наследи. Но определено проявява интерес към професията на вуйчо си, а според мен това е една чудесна професия.
В моето семейство също не ни е налагано с брат ми да наследяваме професиите на родителите си. Майка ми е счетоводител, но самата тя ми казваше, че аз не ставам за счетоводител. Интересното е, че с брат ми работим в един бранш, за една и съща фирма.

По Нешънъл джеографик вчера имаше много интересен филм по темата, в който баща,  психолог прави експеримент с дъщерите си и доказва че гениалността се възпитава. Става въпрос за световната шампионка по шах Сюзан Полгар.  
Вярвам, че с много труд и интерес от страна на детето, могат да се постигнат невероятни резултати във всяка една област. И не, не вярвам, че професията се наследява. По- скоро детето има отношение към професията на родителите си  и ако му харесва има прекрасната възможност и база да развие и надмине родителите си в тази професия.  

Според мен, ако виждат родителите си като преуспели, ако усещат че материално са добре, че са авторитет сред хората, тогава искат да приличат на тях. Но също може би си имат и свои собствени влечения.
Знам, че в чужбина в гимназията им правят такива тестове и така ориентират децата на къде да поемат.

Още в яслата една сестра казала на майка ми: "Това дете ще стане математик". Не знам защо така е заключила, но е познала.
Да, аз се повлиях - цялата ми рода и в двете страни е все учители и университетски преподаватели, с малки изключения.
От малка знаех и исках да бъда учител, писала съм със сапун по стените, като че изнасям урок и пиша на дъска.
Сега голямото ми дете се блазни от бизнеса на мъжа ми и смята да го наследи, поради което казва, че не му е нужен университет, дано си промени мнението поне за висшето.
Малката е още малка и отнесена, не мога да я определя все още.

малко офф, но не мога да не споделя, че ти, ваче, си точно като свекър ми - неговите родители са били геолози, а той е жп инженер . само дето той се е учил да инженерва жп линиите, а ти влаковете, които да ходят по тях . и това ако не доказва, че децата на двама геолози имат предразположеност към изучаването жп транспорта, не знам какво го доказва  .

ако мислиш, че от тези тестове има някакъв смисъл  .... според такъв един голямата ми дъщеря я разпределиха като инженер на медицинска техника  . тя дори не знаеше какво означава това.

а за моите деца не знам какви ще станат. средната онзи ден обясняваше, че иска да става пощальон, защото щяла да работи 2-3 часа сутрин и после щяла да се занимава с каквото и е интересно. като и обясних, че ще и отнема поне половин ден да разнася пощата и после ще трябва да ходи в пощенския офис да приготвя каквото ще разнася за следващия ден се отказа, но не роди друга идея за бъдеща кариера.... синковецът определено не иска да ходи да учи, щото в колеж трябвало да стои повече от два дни, а той не искал да се разделя с мен за толкова дълго. за сега ще става пожарникар, за нататък не знам. а голямата щерка витае из облаците и сигурно ще стане звездоброец, за нищо изискващо повече съсредоточаване май не става  . наследствени професии нямаме в нито един от двата рода, имат широко поле за избор ако решат да стават като някой роднина - лекари, икономисти, режисьори, инженери, геолози, диригенти, адвокати, учители, архитекти, политици, художници, земеделци, военни, летци... стига да им се учи и да им се работи. ние претенции нямаме. а и не мисля, че каквото и да искат сега да стават, ще се задържи в интересите им достатъчно дълго, за да го реализират.

Eeeххх, де да си бях избрала аз професията... Тя ме избра  Едно време като се кандидатстваше в един ВУЗ и пишеш всички специалности. От всички 36-40 броя моята я бяхме писали на 14 място  И в нея попаднах. Тогава изгърмя на баща ми теорията "Геологията не е женска професия"  и нашите казаха "Ааа, влакове винаги ще има и железница" Това се случи 1990 г. После железницата се срина тотално  Та сега ако ме питаш да бях завършила геология по-щях да съм доволна. Имах навремето като студентка гадже в Минно-геоложкия. Ми аз знаех в 1-ви курс по минералогия почти колкото него  , т.е. познавах камънаците дето ги изпитваха върху тях.  Дъщеря ми засега само се впечатлява, че мама работи при влаковете, ама не е проявила подробен интерес за самите машини. Така че не вярвам да я влече това.

О, аз съм ходила на такъв тест за професионално ориентиране във Варна, една година преди да завърша гимназия. Дори и не помня резултата, аз бях решила в общи линии с какво искам да се занимавам.
За протокола нито аз, нито сестра ми наследихме професия ( но пък тя избра моята).