Северна Корея

Луда Мара 

Странно ми е защо темата се изкриви в посока за и против социализма.

Аз помня социализма, родена съм през 1971 г. През 80-те, откогато са ми спомените, никога не е било така, както днес в Северна Корея. Там режимът се опитва да се задържи на власт, поставяйки гражданите си в пълна изолация и лишавайки ги на практика от купища достижения на цивилизацията. Лишавайки ги от избор тотално, безапелационно. Хич не ме интересуват ядрените й опити и репченето на Запада, но смятам, че е "империя на злото". точно заради отношението й към собствените й граждани.

  Което направо си граничи с геноцид, ако питате мене.

Най-много ме впечатли програмата на телевизията им...
Не мога да си представя как можеш да живееш, при положение, че от както се помниш, все едно и също ти се показва...
Точно това е "зловещото" в случая - ти безусловно вярваш на това, което си свикнал да гледаш цял живот...приемаш го за нормално, даже нямаш и идея какво всъщност представлява останалия свят...

само споменавам факт - мой близък живее в САЩ от 10 години и каза че имат 100 програми по Тв - само американски! Най-го изуми факта, че на олимпиадата, когато Стефка Костадинова стана олимпийска /не помня на коя/ на първа страница на четен вестник писали за тяхната скачачка която с героизъм се класирала на 7 или 8 място. А за това, че Стефка след като роди стана олимпийска писали на последната със статистиката за деня! Мисля че АКО е така, геноцидът се самоусъвършенства. Същото е и в Русия - да не ме обвините в пристрастия. За тях мога една страница примери да давам. Явно тази тактика е привилегия на режимите които се имат за най-велики.

Имаше един виц навремето - в маратон до края стигнали само двама бегачи - първи бил американец, втори - руснак. На другия ден "ТАСС е упълномощена да съобщи...", че руснакът се е класирал на престижното второ място, а американецът - на предпоследно място.

Ми то и у нас на първа страница пише само за българските постижения, това си е съвсем нормално. Някой, който не се е интересувал особено да знае коя е била олимпийска шампионка по биатлон преди Катя Дафовска?! Съвсем за други неща става въпрос.

А ако става въпрос за информация и манипулация, знаете ли в момента какво министерство гласят в Русия? Министерство, което да решава какво да се пише в медиите и в учебниците и да внимава да е "политически коректно". Катин ли? Геноцид ли? От страна на Русия???? Няма такова нещо!!!
Ето - http://www.gradski.bg/show.php?storyid=730856

Прощавайте, в темата ставаше въпрос за Северна Корея, но нещата са твърде тясно свързани...

Лъжата си е лъжа, малка или голяма. Докато не разберат истината, не разбират колко е голяма лъжата. Така че, за тях няма значение.

А относно носталгията по отминалото време - Днешен пример: рекламира се лютеница Първомай, купуваш си и виждаш, че няма нищо общо с това, което беше преди. Всъщност, днес има 100 лютеници Първомай от 100 производителя. А понякога и партидите са различни. Късмет е да улучиш и да ядеш това, което искаш.

Пример от преди: Гледаш Кореком-а, влизаш, разглеждаш и излизаш. На десет години отиваш и си купуваш нещо дребно - от къде долари за нещо по-голямо? Дълго време пазих мойте 5 долара и най-накрая купих тютюн за лула (от кореком-а) и една лула (от обикновен магазин). Това беше подарък за рожденният ден на татко.

Пример от преди 2: Идват ти на гости познати, които пък са познати на онези, които можеха да ходят в западната чужбина (в източната беше по-лесно). Посрещаш ги почти като би посрещнал чужденци от запада (или извънземни). Бегло маркираме задължителната част: "как сте, как са децата". И след това, разговорите са основно за това как е там, какво са видяли, какво са си купили. И започват едни безкрайни: "аууу", "бреееййй", цъкане с език. На моменти разговора се издига до такава духовна висота, че ти излизаш от тялото си и влизаш под масата. Не е от срам, но смутен и объркан искаш да се скриеш, защото незнаеш и не разбираш, но дълбоко в теб усещаш, че ти си друго животно, живееш на друга планета и в друга реалност. Разбира се, причината не е защото гостите са сладкодумни и умели разказвачи. Но разказвайки с прости думи, това което на тях са им разказали, и това в контраст с "вечните истини" на които бяхме учени - "колко сме велики всички ние от великите соц. държави"... и т.н.

Пример от преди: В университета се запознах с едно момче от Колумбия. От къде на къде ще дойде точно у нас. Ние, мечтаехме за запада, а той дошъл на изток. Беше ми много интересно да го питам. Преди да падне режима си мислих, че си имаме всичко. Но нали си бяха лъжи без реални факти, когато падна режима, паднаха и лъжите. А заедно с тях и част от истините - затова след падането на режима си мислих, че си нямаме нищичко. И на въпроса ми какви бяха първите впечатления, той ми обясни: "ами странно е чувството... например влизаш в магазин и в него всички тези фотоапарати от преди 50 години...". Нали помните фотоапаратите "смяна-8"

Почти се бях съгласила с теб, но се замислих и за реституцията... Все едно ние с теб да си разделим Microsoft и след това да кажем: ами по-бедните (ние) сме доволни от промяната, другите не са.

През социализма, добре му беше на този, който беше в ком. партията. За всички други - които се движеха по-правилата, бяха равни. (т.е. ако работят, взимат заплата.)
Богатите станаха бедни, бедните станаха богати... След това стана още по-объркано. И сега ни управляват некадърници. За две-три поколения, аристократ не се става!

Само да споделя, че в www.kolibka.com има 3 филма за Северна Кореа и английски субтитри:

Nuclear nightmare - Understanding North Korea
North Korea
North Korea A Day In The Life

(най-бързо излизат с търсачката, иначе са в различни раздели)

Не е точно така. И между равните имаше всякакви. Тарикатите винаги намираха начин да изплуват над останалите.  
Имаше един лаф навремето, не знам доколко е истина, доколко легенда. Дошъл по време на соца един холандец в България и коментирал, че сме много щастлива нация. На учудените въпроси защо мисли така, допълнил: "Защото не осъзнавате колко сте бедни".
Е, дойде демокрацията и го осъзнахме. Както и факта, че още повече обедняхме. И стигнахме едно от първите места по нещастност и неудовлетвореност...
Та така е и със Северна Корея. Хората може да са с промити мозъци, може да са бедни и тотално лишени от връзка с околния свят, но са щастливи, защото не го осъзнават. Е, ще дойдат белите хора и ще им "отворят очите". Жалко, че няма и да им решат проблемите, ама това е друг филм вече...

И какъв е извода? Че е по-добре да си беден и неинформиран, отколкото не толкова беден, но знаещ, че може и по-добре да е и стремящ се към по-доброто?

   Поправителни лагери дали има в Северна Корея? Както в Белене и Ловеч у нас при социализма.

  Ей това е интересно да се знае,а не дали можеш да си купиш сладолед свободно и колко са паметниците на другаря Ким.

Темата много заби в предимствата на соца. По който въпрос винаги има разгорещени спорове. Дано поне децата на нашите деца не си ги спомнят. Но докато има хора, които още въздищат, трудна работа.

А не, бе, мъмрят ги...

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%B … D1%80%D0%B5%D1%8F