Лятото след втори клас си стоеше сама по цял ден. Редно-нередно, нямаше кой да я гледа. Много обяснения и повечко контрол по телфона и се оправи детето.
- Публикувана: 14 юни 2009, 20:06 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2009, 18:32 ч.
малка ли е
Не е много малка вече. Нашата от първи клас си стоеше сама вкъщи. Баща й ходеше да я взема с колата от училище и я оставяше у дома. Много ми беше криво и се страхувах, но нямахме друг избор тогава. Обяснявах й до припадък какво може и не може да прави и й звънях през час. Най-много й пилех да не отваря, колкото и да се звъни, и да не си подава носа на терасите.
Много добре си спомням тази страна от детството ми. Оставяха ме сама по цял ден още от съвсем малка. Спомням си колко нещастна се чувствах когато съм сама, докато не станах на 10 години.
За съжаление и на мен ми се е налагало да оставям децата сами, но след като тръгнаха на училище.
Веднъж осемгодишният ми тогава син се обади по телефона и ми каза, че на небето има черна топка .
Уплаших се , че детето си е повредило зрението, а то бил дирижабъл.
За съжаление и на мен ми се е налагало да оставям децата сами, но след като тръгнаха на училище.
Веднъж осемгодишният ми тогава син се обади по телефона и ми каза, че на небето има черна топка .
Уплаших се , че детето си е повредило зрението, а то бил дирижабъл.
И аз ще кажа, като останалите - зависи от детето. Ако вече си го адаптирал, съответно приучил да е самостоятелно и да не прави поразии, които да му застрашават здравето и живота, значи възрастта не е определяща. Пък и нищо сигурно няма. Рано или късно трябва да се сблъскат с отговорността. Трябва да се справят сами в "сафарито на живота". Това, обаче няма как да стане, ако някой прибързвайки му бърше сополите и му духа преди да седне.
На моите дъщери им се наложи да стоят за първи път сами повреме на учителската стачка, когато бяха едва в първи клас. Нито бях спокойна, нито на тях им се стоеше по цял ден сами в къщи, но намаше друг вариант. Всеки ден на обед се прибирах, за да им сложа обяда, обаждах им се буквално през 30 минути и не си и помислях да излизам извън града по работа, колкото и да се налагаше, все молех някой друг да ме замести. Сега са вече на 9 и половина и денем стоят с баба си, защото тя вече е пенсионерка, но и сега, когато им се налага да останат за час два сами им звъня по телефона. Колкото до законите и занималните - хубаво е човек да спазва писаните правила, друг е въпроса дали може да си позволи този лукс. Защото всички забавачници са вече високо платени, а от друга страна си е опасно да си оставяте детето само в къщи. Всеки ден сме свидетели на какви ли не случки, станали с деца, оставени сами в къщи. В нашето детство ни оставяха сами в училищната възрасту дома, но сега времената са къде - къде по-динамични и опасни.
На моите дъщери им се наложи да стоят за първи път сами повреме на учителската стачка, когато бяха едва в първи клас. Нито бях спокойна, нито на тях им се стоеше по цял ден сами в къщи, но намаше друг вариант. Всеки ден на обед се прибирах, за да им сложа обяда, обаждах им се буквално през 30 минути и не си и помислях да излизам извън града по работа, колкото и да се налагаше, все молех някой друг да ме замести. Сега са вече на 9 и половина и денем стоят с баба си, защото тя вече е пенсионерка, но и сега, когато им се налага да останат за час два сами им звъня по телефона. Колкото до законите и занималните - хубаво е човек да спазва писаните правила, друг е въпроса дали може да си позволи този лукс. Защото всички забавачници са вече високо платени, а от друга страна си е опасно да си оставяте детето само в къщи. Всеки ден сме свидетели на какви ли не случки, станали с деца, оставени сами в къщи. В нашето детство ни оставяха сами в училищната възрасту дома, но сега времената са къде - къде по-динамични и опасни.
Лукс е да си позволиш да си далече от детето си, без значение на работа ли си или на почивка. А да го оставиш с надзор през това време не е никакъв лукс, а необходимост за детето. Но явно не и за някои родители. Всички казват, че се притесняват много като си оставят децата. Но явно не е достатъчно за да не ги оставят изобщо сами. Не знам каква е тази дивотия на телефон да разчитат. Това е фалшиво успокоение.
До колко години казвате ,че е по закон?
" Забранява се децата до 12-годишна възраст да бъдат оставяни без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие."
Не съм проверявала, обаче, дали е приет и влязъл в сила. Както вече писах, видно е, че не става дума за абсолютна забрана, но пък "...опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие" може да се тълкува различно от всеки.
До колко години казвате ,че е по закон?
" Забранява се децата до 12-годишна възраст да бъдат оставяни без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие."
Не съм проверявала, обаче, дали е приет и влязъл в сила. Както вече писах, видно е, че не става дума за абсолютна забрана, но пък "...опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие" може да се тълкува различно от всеки.
Първо, мисля, че още не е в сила и второ в текста има едно АКО
В сила е вече от доста време, само дето не е конкретна норма, очертаваща конкретно поведение, а един излишен общ текст, който се припокрива с текста за злепоставяне от НК, който пък съществува от много години.
Този текст не задължава изрично дете до съответна възраст да не може да бъде оставяно само вкъщи. Има забрани за оставане на обществени места без придружител и то след еди колко си часа, което е съвсем друг въпрос.
"Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие."- чл.8, ал.8 от "другия" ЗЗД.
Този текст не задължава изрично дете до съответна възраст да не може да бъде оставяно само вкъщи. Има забрани за оставане на обществени места без придружител и то след еди колко си часа, което е съвсем друг въпрос.
"Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие."- чл.8, ал.8 от "другия" ЗЗД.
На моите дъщери им се наложи да стоят за първи път сами повреме на учителската стачка, когато бяха едва в първи клас. Нито бях спокойна, нито на тях им се стоеше по цял ден сами в къщи, но намаше друг вариант. Всеки ден на обед се прибирах, за да им сложа обяда, обаждах им се буквално през 30 минути и не си и помислях да излизам извън града по работа, колкото и да се налагаше, все молех някой друг да ме замести. Сега са вече на 9 и половина и денем стоят с баба си, защото тя вече е пенсионерка, но и сега, когато им се налага да останат за час два сами им звъня по телефона. Колкото до законите и занималните - хубаво е човек да спазва писаните правила, друг е въпроса дали може да си позволи този лукс. Защото всички забавачници са вече високо платени, а от друга страна си е опасно да си оставяте детето само в къщи. Всеки ден сме свидетели на какви ли не случки, станали с деца, оставени сами в къщи. В нашето детство ни оставяха сами в училищната възрасту дома, но сега времената са къде - къде по-динамични и опасни.
Лукс е да си позволиш да си далече от детето си, без значение на работа ли си или на почивка. А да го оставиш с надзор през това време не е никакъв лукс, а необходимост за детето. Но явно не и за някои родители. Всички казват, че се притесняват много като си оставят децата. Но явно не е достатъчно за да не ги оставят изобщо сами. Не знам каква е тази дивотия на телефон да разчитат. Това е фалшиво успокоение.
tsveti_doncheva, 
И друго забелязвам: моята щерка, и по принцип деца, които се грижат сами за себе си през деня и носят отговорност, вече са доста по -самостоятелни от техни връстници и от по-големи деца с една -две години, които не ги пускат нито да излизат навън сами, нито да ходят и да се прибират сами от училище, още по- малко да останат сами вкъщи...
Риск винаги има, риск ще има и като стане на 15...но не може цял живот да се пази детето като в саксия. Трябва да се поеме премерен риск, за да се избегне големият риск, когато стане тинейджър и не можеш вече да го спреш, а то не е свикнало да бъде отговорно, защото до този момент не му се е давала тази възможност.
И друго забелязвам: моята щерка, и по принцип деца, които се грижат сами за себе си през деня и носят отговорност, вече са доста по -самостоятелни от техни връстници и от по-големи деца с една -две години, които не ги пускат нито да излизат навън сами, нито да ходят и да се прибират сами от училище, още по- малко да останат сами вкъщи...
Риск винаги има, риск ще има и като стане на 15...но не може цял живот да се пази детето като в саксия. Трябва да се поеме премерен риск, за да се избегне големият риск, когато стане тинейджър и не можеш вече да го спреш, а то не е свикнало да бъде отговорно, защото до този момент не му се е давала тази възможност.
Имам два дъщери с разлика 3 години. Когато голямата беше първи клас и първата ваканция малката ми заяви: Щом Вики няма да ходи на училище и аз няма да ходя на градина. И се оказах с две бомби в къщи вместо с една. И стана така: Каквото е за ядене от сутринта на масата, топло - студено такова. Забрана за каквато и да е реакция на звънеца на вратата. И тъй. Господ да ги пази.
Така че когато нямаш избор, просто нямаш
Така че когато нямаш избор, просто нямаш