За децата

Каква работа на половин ден, какви 5 лева?
Аз работя през отпуската си по 12 часа без почивен ден, щото едва се оправяме с тези заеми.Детето иска да го заведа на екскурзионно летуване из България, а аз се оправдавам, че останалите роднини(от бащина страна) не са го виждали цяла година и сега ще живее при тях, за да се видят.
Надявам се да ми прости и да знае, че я обичам с цялото си сърце!!!

Да, имам време за децата и гледам да го използвам качествено и целенасочено да се занимавам с тях.
А и работя в детската градина, в която са и двечките и си ги виждам и през деня, което за тях е страхотно ( както и за мен).
А мога ли да използвам темата и да попитам за едно малко проблемче, което ме мъчи относно децата ми?
Става дума за следното:
и тричките спим заедно в голямото легло. И това е било почти винаги така. Само, когато малката беше бебе спях само с нея в едно легло, че я кърмих през нощта, а каката спеше с баща си. Правила съм опити да я отделя да спи в своето си легло, но са били неуспешни или успешни само за няколко нощи.  Демек - липсва дисциплина в това отношение за което съм си виновна аз, но....:
факт е, че съм изпуснала моментът в който да ги отделям и сега ми изглежда почти невъзможно. А и още повече - като го няма таткото в къщи ми се струва, че децата търсят близостта ми още по-силно. Малката особено все иска да спи посредата между мен и сестра й. Търси някаква сигурност, детето.  Със сърцето си усещам, че така е по-добре да спим, но пък си определено си пречим - моето лично пространство е почти никакво, децата преди да заспят дивеят и се трепат, нощно време се будят и пак си пречат, а сутрин само да отвори едната очи и другата скача веднага. Всички имаме един общ сън, което не е от най-здравословните неща
Обаче - не знам какво да направя Голямата е на 6 и половина, а малката - на почти 4г.в. и ми се струва, че трябва да започнат да се отделят лека по-лека. Но как да стане това, при положение, че се страхувам да не се травмират още повече. Един вид - не стига, че татко не е в къщи, а и сега да ги карам да порастват насилствено, като моментът им е минал? Говоря, говоря и пак говоря и все не става. Сутрин уж са съгласни, но дойде ли вечерта скачат в спалнята и искат да се гушкаме всички. Душички са те. Няма начин да не им се отрази раздялата с баща им. Макар че и преди това много си спяхме заедно, както казах. Мъж ми спеше в хола на дивана, че си лягаше в ранните часове.
Дълго стана - извинете, но вие какво мислите по върпоса? Как най-неболезнено да ги откъсна от себе си? и трябва ли изобщо да го правя?

Наистина си изпуснала момента! Но мисля, че са достатъчно големи, за да разберат. Все пак трябва индивидуално да подходиш, но намери подходящото време и начин да направиш примамлив факта, че ще спят в самостоятелни легла. Предполагам имат такива? Нещо от рода на това, че вече са големи, каката ще тръгва на училище и т.н. малката може би ще се повлече по нея, предполагам я копира. Това може да се използва.

DOROTEIA, според мен не прави нищо на сила. Опитай постепенно да обясниш, че вече е голяма, че ще бъде ученичка, че големите спят отделно и така постепенно...Наистина няма как да не им се отрази раздялата...И ние спим още заедно на спалня, или с мен или с баба й, но пък е 1 брой
Сега мисля да правя детска стая, да я накарам да си избере сама някои неща и така постепенно да предизвикам интерес да се отдели. Иначе, и при нас го има страха, страх я е и аз да не я изоставя, това го усещам на моменти. Случвало се е да искам да изляза някъде вечер и да се връщам от вратата, защото пищи, ама истерично, изпада в някакъв ужас да не ме изгуби. Особено като беше по-малка. Много говорене, нежност, внимание трябва. Забелязвам, че с времето вече проявява разбиране и става по-спокойна. Постоянно и повтарям, че мама никога няма да я остави и гледам да намирам време да й го показвам. Децата са различни, някои са по-чувствителни и моята е от тях.
Затова писах по-горе в темата, че всичко постигам с много лични лишения. Но с времето ще го израснат и това.

Доротея, мисля че погрешно си вменяваш чувство на вина и че отделянето ще е по-добре и за децата.
Дъщеря ми, винаги е спяла отделно от мен, но никога в друга стая. Миналата година (била е малко по-голяма от голямото ти момиченце) се наложи да започнем да спим заедно на едно легло. После на мен така ми хареса, обичах като се протегна и да намеря малката ръчичка до себе си, така че те разбирам и в частта "със сърцето си усещам, че така е по-добре да спим..".

Даже съм си мислела, че хората обикновено имат проблем да отделят децата, а аз си създавам обратния. Мина около година, но и аз реших, че колкото и на мен да ми харесва, тя трябва да спи отделно. Извън това, че и ние си пречехме.
Обясних й, мина малко време и тя самата разбра, че така е по-добре за нея. Даже вече си мечтае за отделна стая и е приготвила един надпис, който да сложи на вратата "Вход само за мами и приятели!".

Мисля, че голямото ти момиченце вече е доста голямо и съдейки по дъщеря ми (затова и написах как при нас са протекли нещата) тя би могла да разбере преимуществата на това да си имаш свое си отделно кътче. Освен това, тя няма да е сама, а със сестричката, така ще е много по-лесно.
Ако е в друга стая, в началото можете да оставяте вратите отворени. Така съм правила с дъщеря ми, когато сме спяли в отделни стаи и сме можели да си говорим, така че да не усеща липсата ми.

А и не мисля, че трябва да сързваш това с раздялата с бащата и пр. Децата си растат и имат нужда да бъдат самостоятелни и ние трябва да ги подкрепяме в този им път.
Не, че ми е лесно да го напиша, и на мен сърцето ми се къса, като гледам как все повече и повече се отделя от мен детето ми...
И да вмъкна един въпрос - Не си ли си задавала въпроса, дали защото ти самата имаш нужда и не искаш да отделиш децата, има този проблем?
Аз за себе си признавам, както и написах по-горе, че изживях един такъв момент и доста се борих със себе си.

И последно, даже и да не стане нищо сега, направо мога да гарантирам как след около 1 година, голямото ти момиченце само ще иска да се отдели, особено като стане ученичка.  На тази възраст няма вече изпуснати и неизпуснати моменти, а започва стремеж за самостоятелност. Успех!

Май именно там е проблемът и децата го усещат това и действат в тази насока. Както обичам да казвам - децата са огледало на емоционалността на родителите си:)
От голямата си щерка се откъснах, когато родих малката. Малката (поради наличието на астма при нея) я кърмих почти 2г. и половина и откъсването беше трудно и дълго.  Явно все съм си се чувствала самотна и съм намирала спасение в близостта с децата си. И сега хем ми се иска да сме си заедно нон-стоп, хем усещам, че това не е правилното и на тях в един момент ще започне да им вреди. Пък и ако си намеря някой ден мъж, с който да искам да споделям леглото си - хъмммм, ще е много, много, много трудно. Ама не бързам за това.
Ще опитвам лека по-лека да говоря с тях и да ги подготвя за промяната. Благодаря за съветите.

аз в момента съм по майчинство и пак не мога да кажа, че ми стига времето за всичките 3 деца

аз спя с двете деца
усещам че с израстването им става все по-трудно на едно легло и скоро ще си идат
вярвам че ще дойде момента сами да поискат да си идат
Доротея, лично аз бих оставила нещата да отшумят сами - когато две деца си пречат, няма начин да не поискат да се отделят когато психически са готгови
това не пречи ти да изтъкваш преимущества
мисля едни любими чаршафи в новите легла - те да ги изберат, играчки в тях и игри в леглата денем - ще помогнат да почувстват новите легла свои и любими и ще засили интереса към тях
но бих чакала да узреят психически за тази стъпка - тя или става докато детето не се осъзнава или когато то я осъзна е и пожелае - мое мнение де

точно така!!! Детето не би трябвало да е проблем!!! 
А относно времето ми  с детето - не е достатъчно .... Ангажирам го да ми помага с разни задачки из къщи и да сме заедно през това време да си говорим .... Отделих го срванително лесно - тъкмо стана на 7г и си  отиде в негова стая! Преди това просто нямаше такава възможност поради други причини!

Доротея, а защо трябва да ги отделяш? Когато им дойде времето така ще се отделят, че и насила няма да можеш да ги "залепиш" обратно! Аз в началото слагах дребната да си спи отделно  - притеснявах се като бебе нещо да не я нараня. Но след това сме си заедно и дори и не помислям за сега да я мъча с отделно легло. Не смятам, че й вредя в момента по какъвто и да е начин. По-скоро това е времето вечер, което прекарваме най-интензивно в разказване на приказки, как  е минал деня и накрая дребната блажено заспива...а аз отивам да си върша домашната работа или недовършената от офиса.....
Колкото до мъж за спалнята - не възнамерявам да пускам никого там. Ако иде реч за единия секс - винаги има "терен", който е различен от спалнята ми.
А дали отделям достатъчно време - не знам, по-късно ще разбере като порастне девойката и ми сподели. Но засега си организираме вечер чудни купони с песни и танци от Youtube - като и английски понаучава дребната и мама й показва музиката, която харесва. През уикендите се забавляваме и навън - театри, езда, кино, скачана на бънджи въжетата и след това емоционално си припомняме какво е било....толкова си мога и така го правя